№ 156
гр. Пазарджик , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200006 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А." ООД, гр. Пазарджик, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „*******, представлявано от управителя А.С. С.а
против Наказателно постановление № 13-002366/ 15.12.2020г. на изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" гр. София, с което на дружеството за
нарушение на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от
КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
твърдения за нарушения на материалния закон.
Това становище се поддържа и в с.з. чрез писмено становище от процесуалния
представител на жалбоподателя на базата на неоспорвани факти по нарушението, но
твърдян погрешен правен извод относно състава на нарушението . Ангажирани са
доказателства в подкрепа на искането. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна , чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди
НП, претендира юрисконсулско възнаграждение.
1
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 17.09.20г. свидетелите М. и Д. – инспектори от ДИТ Пазарджик посетили около
13ч. и съвместно с директора на Дирекцията обект лозов масив, находящ се в землището на
с. Лесичово, обл. Пазарджик. Още с пристигането на място видели около 30 работници,
които берели грозде. Раздали декларации на всички и от тях установили самоличността на
лицата и получили първоначална информация кои при какви условия работи. Една от
попълнените декларации била на св. Ч., която собственоръчно отразила ( л. 25), че работи „с
работно време „от 8 до 5ч.", почивни дни „събота и неделя", почивки в работния ден „1 час",
трудово възнаграждение „30 лева" и не е получила копие на хартиен носител от заверено
уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор“.
Били изискани от дружеството документи относно правоотношенията със заварените
да полагат труд лица и 21.09.20 те били представени в ДИТ. Сред тях бил и трудов договор
между св. Ч. и дружеството ( л.22), сключен на 17.09.20г. за работа като общ работник , при
8-часов работен ден и трудово възнаграждение 610 лева.
Трудовият договор бил регистриран със в ТД на НАП на 17.09.2020г. в 19:37:05 часа
(справка № 13388203035754).
При горните данни св. Д. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал.
2 във връзка с чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснало до
работа като „полевъден" работник св. Маркова без да й е предоставил копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
За такова нарушение и съставила против дружеството процесния АУАН, който е
надлежно предявен и връчен в препис а въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Претенциите против него са в две посоки - процесуално-правни и материално правни,
като първите са само декларативно заявени. Констативният и санкционният акт са издадени
от компетентни органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност
.доколкото директорът на ДИТ, както сочат показанията на М. и Д. и протокола от
проверката е участвал в извършването на последната, той правилно не е издал НП, което е
издадено от изпълнителния директор на Агенцията.
Съдържанието на акта и НП е съответно на нормативните изисквания . Отразени са
всички обстоятелства по извършване на вмененото нарушение ( вкл. какъв е точно
непредоставеният документ на допуснатото до работа лице) , които са елементи от състава
на правилно възприетата като нарушена норма на чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от НК.
2
В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не
констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване
на настоящата ревизия за законосъобразност.
По същество, фактите не са спорни и са установени от всички доказателствени
източници, но те обуславят извод за нарушение, различно от възприетото от
административните органи, както правилно претендира процесуалния представител на
дружеството.
На процесната дата св. Ч. е полагала труд в полза на дружеството , берейки грозде
срещу заплащане. На място попълнила декларация, в която, както настоява в писмената
защита процесуалния представител на ДИТ, декларира „ елементи на трудово
правоотношение“ .
Три дни след проверката и по указание на ДИТ дружеството представя изискани
документи, сред които сключен на 17.09.20г. трудов договор със Ч.. Въпросът, който
подлежи на изясняване е дали този договор е бил сключен към момента на полагането на
труда, респ. момента на проверката. И това е така, тъй като съгласно чл.61, ал.1 КТ – „
Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа“. Трудовото правоотношение по сключения трудов договор
възниква със сключването му, като резултат от това сключване.
Процесният трудов договор е сключен на 17.09.20, но след самата проверка, която е
била около 13ч. От една страна, така твърди самата работничка. Това нейно твърдение не
може да се приеме за невярно и обусловено от стремеж да обслужи интереса на работодателя
си по делото. И е така, тъй като в писмената декларация на л. 25 тя е отразила, че получава
възнаграждение 30 лева, а в договора то е месечно и в размер на 610 лева. Тоест, към
момента на попълване на декларацията, св. Ч. не е работила при условията по договора,
което потвърждава нейните твърдения, че той не е бил сключен към този момент. Това
обаче друго нарушение, а не това, което са приписали контролният и наказващият орган.
Те са приели е, че работникът е допуснат до работа без да му се предоставят
документите по чл. 63, ал.1 от КТ. За да се счита, че има неизпълнение на това задължение,
следва да е била налице обективна възможност за неговото изпълнение и въпреки това то
да е останала неизпълнено. Задължението за предоставяне на допуснатия до работа работник
на копие от сключения трудов договор и уведомление до НАП за сключването му ( чл. 63,
ал.1 от КТ) систематично следва в КТ задължението за сключване на договора ( чл. 62, ал.1
от КТ) . И това е напълно логично, тъй като, за да се връчи копие от един документ, той
следва да съществува - респ. да е сключен трудовия договор и да е изпратено уведомление
до НАП. Само след това може да се връчи уведомлението на работника. В случая обаче
констатациите са, че към момента на установяване и извършване на нарушението ( момента
на проверката, отразена и по час 13 ч) трудов договор с Ч. не е бил сключен. Затова и
3
извършеното нарушение е по чл. 62, ал.1 от КТ, а не по чл. 63, ал.2 от КТ, както неправилно
е прието . ( В този смисъл са решение на ПРС по анд 1396/15г., потвърдено с решение на
АС Пазарджик по канд 76/2016г. , според което, когато не е сключен трудов договор -
нарушението е по чл. 62 от КТ; и решение 1290/15г. на ПРС, потвърдено с решение на АС
Пазарджик по канд 687/15, според което след като е сключен ТД, непредставянето на
копие от него и уведомлението до НАП за сключването, са нарушения по чл. 63 , ал.2 вр.
ал.1 от КТ и Решение от 13.2.2019г. по канд 1139/2018 Административен съд –
Пазарджик; решение 494/19 по канд 509/19 на АС Пз-к; решение 197/19 по канд
1218/18).
Горното води до отмяна на НП и основателност на претенцията на дружеството-
жалбоподател за разноски за адвокатски хонорар, против следва да се приеме наличие на
възражение за прекомерност ( виж закл. част на писмени бележи на юрисконсулта), чрез
искането „хонорара да се присъди в минимален размер“. Последното следва да се разбира в
смисъла – нормативно установения минимален размер, който е 300 лева по анд-а. Като се
имат предвид броя на проведените съдебни заседания разпитаните свидетели и обсъдените
относими писмени доказателства възнаграждението следва да се присъди именно в размер
до минимално установения с наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – 300
лева.
С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002366/ 15.12.2020г. на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда" гр. София, с което на А." ООД, гр. Пазарджик, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „*******, представлявано
от управителя А.С. С.а, за нарушение на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" гр.
София да заплати на А." ООД, гр. Пазарджик, ЕИК ******** сума в размер
на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
4
Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5