Решение по гр. дело №1402/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 08.06.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на осми юни                                              две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1402 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищецът Л.Н.Б. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на 01.06.1996 г. в град К., първи и за двамата, за което бил съставен акт за граждански брак № **** от 01.06.2020 г. на Община К.. От брака си съпрузите имали родено едно пълнолетно дете П.Л.Б., родена на *** г., към настоящия момент пълнолетна. В началото на брака си имали нормални отношения, но впоследствие същите охладнели. Всеки един от тях бил погълнат от ежедневни битови проблеми и трудови ангажименти. През 2016 г. ищецът заминал да работи във В. със съгласието на съпругата си. С времето отношенията им все повече се влошавали и се отдалечили емоционално един от друг изцяло. През 2018 г. съпругата му също се установила да живее във В., като двамата вече били фактически и емоционално разделени. Семейното им жилище представлявало къща с дворно място, находящо се в гр. К., ул. „В.Л.“ № **, собственост на съпрузите в режим на СИО, което към настоящия момент се ползвало само от дъщеря им, тъй като и двамата живеели и работели във В.. Със съпругата му били разделени, отношенията им били само служебни - по повод на дъщеря им. Всеки един от тях имал свой собствен живот, не поддържали никакви отношения и били далеч един от друг във всяко едно отношение. Между двамата липсвало разбирателство и хармония. Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и всеки от тях водел собствен живот.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между страните, сключен с акт за граждански брак № **** от 01.06.1996г., съставен в град К. като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, както и да му предостави ползването на семейното жилище.

Ответницата П.Т.Б. с ЕГН ********** *** признава иска за развод. Признава изцяло фактите по исковата молба – че с ищеца са съпрузи, че имат общо дете П., понастоящем пълнолетна, факта на фактическата раздяла между съпрузите, както и липсата на взаимоотношения помежду им от времето на раздялата. Признава, че семейното жилище представлява къща с дворно място, придобито от съпрузите по време на брака им в режим на СИО и това, че същото понастоящем се ползва от дъщерята на съпрузите.  Ответницата твърди, че има жилищна необходимост да ползва семейното жилище по времето, когато се връща в Б. в отпуск и затова претендира съдът да постанови съвместно ползване от съпрузите.

МОЛИ съда да постанови решение, с което прекрати брака ѝ с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината; да постанови да носи брачното си фамилно име Б. и да предостави семейното жилище за общо ползване от съпрузите. В хода на делото искането за предоставяне за съвместно ползване на семейното жилище е оттеглена от ответницата.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак с № ****/01.06.1996 г., съставен в град К., установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. Не се спори, че от брака си страните имат едно пълнолетно дете П.Л.Б., родена на *** г.

ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 от СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите са разделени от около две години се признават изцяло от ответницата. За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушан свидетеля С.. Неговите показания установяват, че познава съпрузите, били близки, кумове. От две години съпрузите били разделени след заминаването им за В., Л. и всеки от тях водел самостоятелен живот. Двамата нямали допирни точки, не си идвали заедно в България, при последното си посещение ищецът отседнал в хотел, а не в семейното жилище, тъй като със съпругата му си дошли по едно и също време. Ответницата се установила в къщата. Самата къща – етаж от къща представлявало едно жилище. Двамата не можели да живеят заедно, нито да продължат да бъдат семейство.  

При така установените факти, съдът намира, че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. С., обсъдени по-горе и се признава от ответницата. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и  поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината, ето съдът не обсъжда този въпрос.

ОТНОСНО ползването на семейното жилище:

Претенция за ползване на семейното жилище е направена от само от съпруга, установява се че същото е общо, придобито в режим на имуществена общност, поради което съдът следва да предостави ползването му на ищеца.

ОТНОСНО фамилното име:

След развода ответницата следва да носи брачната си фамилия Б., доколкото е направила претенция за запазване на брачното си фамилно име.

ОТНОСНО издръжката между съпрузите:

Такава не е претендирана и не се присъжда.

ОТНОСНО разноските:

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При образуване на производството ищецът е внесъл такава в размер на 25.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере от ответницата. Следва да се осъди ответницата да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева по допускане на развода.

Разноски между страните не се претендират, не се дължат и не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът

 

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Л.Н.Б. с ЕГН ********** *** и П.Т.Б. с ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № **** от 01.06.1996 г., съставен в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо 1 (първи) етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на адрес: град К., ул. „В.Л.“ № **, на съпруга Л.Н.Б. с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака П.Т.Б. да носи брачното си фамилно име Б..

ОСЪЖДА П.Т.Б. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.