Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……….07.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 998 по описа на ВОС
за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 32871/09.05.2019г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника му адв. В.М.–ВАК срещу Решение № 1622 от 17.04.2019г., постановено
по гр.дело № 222/2019г. на Варненския районен съд, 7 състав, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че Г.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.
Варненчик” № 258 сумата от 2461,72лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
16.11.2016г.- 15.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, жк.
„Владислав Варненчик” бл. 406, вх. 9, ап. 34, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/05.12.2018г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира
извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за
неоснователен. Твърди се, че Констативният протокол е подписан лично от абоната
, поради което същия е обвързан с констатациите в него. Твърди се, че основание
за извършване на преизчисляването по корекция на сметка е протоколът от БИМ,
който е официален свидетелтващ документ. Твърди се, че начисленото количество ел.енергия е реално
потребено от абоната, което е и доказано от протокола на БИМ и заключението по
приетата по дело СТхЕ. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни
разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.Позовава се на ВКС обективирана в
Решение № 124 /18.06.2019г. по гр.дело № 2991/2018г., III
г.о.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представителна въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който същата се оспорва, като
неоснователна.Отправено е искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, оспорват
въззивната жалба, претендират потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представителна въззивникът.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Г.К.Г., ЕГН ********** срещу
“Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 за приемане за установено
спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2461,72лева, представляваща
стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 16.11.2016г.-
15.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, жк. „Владислав
Варненчик” бл. 406, вх. 9, ап. 34, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/05.12.2018г., на основание чл.124 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание чл. 50
ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена
посочената сума. Твърди, че не е присъствал при първоначалния монтаж на СТИ.
Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване
на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното
с него „Енерго-Про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са
представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия
посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно,
както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни
процедури. Моли за положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума
представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на
съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е
извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен
протокол,в присъствието на абоната, извършена е метрологична експертиза,
установяващи външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера и наличие
на преминала енергия на тарифа Т3, след
което е изготвено становище за начисление на ел.енергия, поради което е
начислена процесната сума. Въпреки, че е извършена корекция на основание чл.50
от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално
доставена и потребена от абоната, който дължи заплащането й.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, жк. „Владислав
Варненчик” бл. 406, вх. 9, ап. 34, с абонатен № ********** и клиентски №
**********.
Представен е по
делото Констативен
протокол № 1104063/15.11.2017г.
, от
който се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Енерго – Про
Мрежи” АД/актуално наименование „Електроразпределение Север“ АД/ са извършили техническа
проверка на СТИ на адреса на ищеца. Записани са
показанията в регистри 1.8.1-
002939, 1.8.2- 007103, 1.8.3- 015084, 1.8.4- 000000 и 1.8.0- 025127кВтч.
Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ, като е извършена подмяната
му с ново при нулеви показания за дневна и нощна тарифи. Протоколът е бил
подписан от служителите извършили проверката, абоната и един свидетел.
От констативния
протокол № 2302/29.11.2018г.- АУ-Е-000029-68821/17.11.2017г. на БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни
уреди”, Регионален отдел – гр. Варня, се установява, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е преминала
електроенергия на тарифа – Т3 – 15084кВтч, които не са визуализирани на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при меренето, но не и на техническите характеристики.
Със становище, изготвено на 05.12.2018 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 15084 кВтч за периода 16.11.2016-15.11.2017г.
Корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен
прочит на паметта на СТИ.
Въз основа на това становище, за
допълнително начисленото количество ел. енергия и за посочения период е издадена
фактура с фактура №**********/05.12.2018г.
за сумата от 2461,72лева.
Представен е Протокол за монтаж/демонтаж на електромер
№ 1086899/14.04.2016г.,
от който се установява монтажът на процесния електромер и е видно, че при
монтирането на електромера в обекта, показанията за нощна и дневна тарифа са нулеви.
От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ
се установява, че процесното СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, тип МЕ162, т.е не е
включено в системата за дистанционен отчет. Същи я е програмиран
да отчита по две тарифи- дневна и нощна. Натрупването в тарифа Т3 е резултат на софтуерно претарифиране по
отделните регистри. Съда не кредитира становището на вещото лице дадено в
съдебно заседание, че при монтажа на процесното СТИ всички регистри са били с
нулеви показания, доколкото същото се базира на предположения и не е подкрепено
с доказателства по делото. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е невъзможно да
се установи, но предвид количеството на натрупаната ел. енергия 15084 кВтч, по- скоро
натрупването й е за период от повече от година. От БИМ не са налице данни за
началото на натрупването на ел. енергия в Т3
Съдът,
след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните
правни изводи:
По предявения отрицателен
установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да
докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на
средството за търговско измерване, че е извършена проверка изправността на
електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи
условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена ел. енергия.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца
количества ел.енергия.
Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3
от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат
правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана
в КП – 15.11.2017г., с констатациите от
която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване на определеното количество ел. енергия за
минал период, отменените членове не могат
да намерят приложение. За пълнота следва да се посочи,че към дата на
настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи
и заключението на вещото лице се
установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са
отчетени показания в регистър Т 3 - 15084 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и
нощна, респективно не е бил заплащан от абоната. Натрупаното количество
енергия в регистър Т3 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ и по точно на тарифната схема.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година. В конкретния случай установяването на показанията на
т.н. скрит регистър 1.8.3, на което се позовава ответника, е извършено чрез
техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44
ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като
предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.
В хода на производството, ответника не е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е
потребил ел.енергия в размер на 15084 кВтч, съдържащата се в
регистър Т3, установена след софтуерното му
прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3 /скрит регистър/
на електромера към датата му на
монтиране в обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото
лице и констатациите на БИМ, не може да
се приеме за основателно възражението на ответника, че показанията по тарифа Т3
са всъщност показания за ползвана от
ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност
на електроенергия само по показанията, снети от регистър Т3, невизуализиран за
потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за
минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез
софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието на абоната или
негов представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Не без значение и е факта,че проверката в БИМ, на която
също се позовава ответника при съставяне на становище за начисляване на ел.
енергия и от която обосновава реалната
доставка и съответното й потребление от абоната, е изготвен една година след проверката и демонтажа на СТИ.
Настоящия състав е запознат с цитираната от
въззивника практика на ВКС. Същата е
неприложима в конкретната хипотеза, доколкото както бе по сочено по-горе
от заключението по СТхЕ е видно , че не може да се определи
начален момент от който е започнало натрупването на ел. енергия в Т3, като
същия би могъл да бъде и по-дълъг от една година. В настоящия случай ответника не е доказал кога натрупаната в скритата
тарифа енергия е доставена на абоната и дали изобщо е доставена през визирания
в корекцията едногодишен срок, поради което и не е налице основание да се
приеме, че по аналогия с чл. 183 от ЗЗД, потребителя дължи нейното заплащане.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 450.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането му. Възражението на
въззивникът по чл. 78 ал.5 от ГПК е
неоснователно, т.к. същия оспорвайки размера на адвокатското възнаграждение на
проц.представител на въззиваемият, видно от представения от него списък е
заплатил такова по дело в размера на 960.00 лева с ДДС.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение
№ 1622 от 17.04.2019г., постановено по гр.дело № 222/2019г. на Варненския
районен съд, 7 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на ищецът Г.К.Г., ЕГН **********
с адрес ***, сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева – разноски за въззивна инстанция,
съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.