Решение по дело №13186/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3658
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Десислава Йорданова
Дело: 20223110113186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3658
гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110113186 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от ***за осъждане на Х. С. П./***: ********** да
заплати на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от
-1 000 лева – главница по Договор за овърдрафт от 26.05.2007 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда – 03.10.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението
- 245,12 лева - възнаградителна/договорна лихва за периода 01.02.2020 -
02.10.2022г., формирана на база на уговорките по т.7 от Договора за овърдрафт, както и
сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че на 26.05.2007г. между **** с последващ
правоприемник *** и кредитополучателя Х. С. П. е сключен Договор за овърдрафт, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 1
000 (хиляда) лева, осигурен по разплащателната сметка на клиента съгласно т.6 от договора,
а неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от кредитополучателя
Общи условия. Сочи се, че съгласно т.5 от подписания между страните Договор, срокът за
ползване на предоставения овърдрафт е 12-месечен с автоматично подновяване по
предоставената от клиента банкова сметка. Таксата за обслужване на банковата сметка е
1,79лв. Към датата на сключване на процесния договор ГЛП е в размер на 13,35 пункта на
година при действащ базов лихвен процент в размер на 6,65% или 0,0555% на ден. В чл.5 от
подписаните от ответника Общи условия е уговорено, че базисният лихвен процент се
определя от вътрешните правила на Банката, като за всяка извършена промяна банката
информира кредитополучателя, като посочва новия лихвен процент в извлечението от
сметка /чл.5,ал.З от ОУ/.
Навежда твърдения, че усвояването на сумите по предоставения овърдрафт,
обслужването и отчитането му, се извършва по „целева" /само за нуждите на предоставения
кредитен лимит/ разплащателна сметка с IBAN ***, с титуляр Х. С. П.. Усвоеният
овърдрафт се отчита като дебит по разплащателната сметка на кредитополучателя, като
дебитът се увеличава с всяко усвояване на суми, респ. с всяко постъпление по
разплащателната сметка, овърдрафтът се погасява /чл.2 и чл.З от ОУ към договора за
кредит/. Твърди, че в случаите на предоставен кредит, страните приемат че общо дължимата
сума от кредитополучателя е сбор от максимално разрешения размер на овърдрафта и
общите разходи по него. При изцяло усвоена сума по предоставения овърдрафт или в
1
случай, че неусвоената част е недостатъчна, дължимата лихва се отчита по дебитната сметка
на задълженото лице като неразрешен овърдрафт, за който при олихвяването се прилагат
правилата на т.8 от подписания между страните договор / чл.8,ал.2,изр.2 от ОУ/.
Излага, че в изпълнение на постигнатите между страните уговорки, *** с
правоприемник - *** е предоставила средства в размер на 1 000лв под формата на
овърдрафт по посочената в договора разплащателна сметка на ответника. След автоматично
подновяване на Договора и усвояване на отпусната по кредита сума, Кредипополучателят не
е осигурил средства по разплащателната си сметка повече от 90 дни, считано от 03.12.2019.
Поради това и на основание чл.12, ал.1, банката прекратила ползването на средства по
разплащателната сметка на ответника, отнася размера на кредита като неразрешен
овърдрафт.
Счита, че е видно от представеното извлечение, че по разплащателната сметка на
ответника, след 03.12.2019г. по същата няма достатъчна наличност за погасяване на
процесния овърдрафт. Това от своя страна, дава основание на Кредитора да упражни
правата си по чл.12 от ОУ да прекрати договора и да търси изплащане на пълния усвоен
размер на кредита, ведно с дължимата и начислена съобразно договора лихва.
Поддържа се, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с
връчване на исковата молба. Иска се уважаване на претенциите.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника. В срока
по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват по
основателност. Навежда се възражение за погасяване на вземанията по давност.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430,
ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден договор за
предоставяне на кредит; 2) че сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоявал
реално суми по овърдрафта и кога е усвоена процесната сума от 1000; 4) че към момента на
прекратяване на договор е била дължима процесната сума от 1000 лв., като усвоена и
невърната 3) че е настъпил е падежа на задължението за връщане на сумата вкл., че договора
е прекратен или сумите по него са станали предсрочно изискуеми.
По иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже: 1) че ответникът е поел
задължение за плащане на възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на
задължението за плащане на възнаградителната лихва е настъпил; 3) действителност на
клаузата за определяне на размера на възнаградителната лихва;
С оглед оспорването на ответника, в тежест на ищеца е да докаже, че погасителната
давност е спирана или прекъсвана.
В тежест на ответника е да докаже, че претендираните задължения са погасени.
С доклада по делото като безспорно е отделено, че между страните е сключен
Договор за овърдрафт от 26.05.2007 г., по който на ответника са предоставени суми.
По делото е представен Договор за овърдрафт от 26.05.2007 г., сключен между
****/банка/- правоприемник на което е ищеца / и Х. С. П. /кредитополучател/ с максимално
разрешен размер от 1000 лв., срока на договор е 12 месеца с автоматично подновяване,
посочена е разплащателната сметка на клиента, по която се разрешава овърдрафта;
годишния лихвен процент /ГЛП/ е базовия лихвен процент увеличен с надбавка от 13,35
пункта на доина, като към датата на сключване на договора приложимия БЛП е 6,65%. В
част втора от кредита: в чл. 3 от договора е посочено, че кредитът се усвоява чрез
извършване на касови и безкасови плащания нас размера на наличните по разплащателната
сметка на кредитополучателя, като превишението в рамките на договорения овърдрафт. В
чл. 12 от договора е предвидено при настъпване на определени обстоятелства банката да
може да прекрати договора с писмено уведомление до кредитополучателя, по б“а“ в случай,
че разплащателната сметка е на дебитно салдо и в период от 90 дни няма постъпления по
сметката. Съгласно чл.16, ал.1 от договора се прекратява т.4 едностранно от банката при
обявяване на овърдрафта за изискуем, считано от посочената от банката дата. В ал. 2 е
предвидено автоматично подновяване на договора след изтичане на говорения срок, за нов
срок със същата продължителност, освен ако банката не реши да прекрати договора. В
2
случай, че банката реши да не поднови договора, тя следва да уведоми кредитополучателя
писмено.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза / ССчЕ/, от която
се установява, че се касае за кредит от типа овърдрафт по разплащателна сметка, като
главницата се формира от изтеглените суми, начислените такси, плащанията на ПОС
кредитната карта, а с получените суми по банковата сметка, главницата се намалява.
Съобразно данните от воденото от ищеца счетоводство дължимата главница към датата на
исковата молба е 1000 лв. Последното плащане по договора е от 03.12.2019 г., към която
дата сметката е на дебитно салдо от 970,87 лв. Начислявана е договорна лихва за периода
01.02.2020г.-13.03.2020 г. и 14.05.2020 г.-02.10.2022 г. в общ размер на 245,12 лв., за която
няма данни да е платена. За периода от 06,12,2020 г.-16.12.2020г. е начислявана лихва при
12,5%, а за периода 17.12.2020г.-02.10.2022 г. е начислявана редовна лихва от 10%.
В о.с.з вещото лице пояснява, че последното усвояване преди да се надхвърлят 1000
лв.-размер на овърдрафта е от 27.02.2020 г. и представлява месечна такса от 2,30 лв., с
които е достигнат лимита от 1000 лв.
От правна страна
Съдът намира, че от представените писмени доказателства – самия договор, по
отношение на който не се доказва недействителност, между страните е сключен валиден
договор за кредит за овърдрафт от 26.05.2007 г.
Между страните не е спорен въпроса за размера на невърнатите и дължими суми,
като възражението на ответника е, че дължимите суми са недължими като погасени по
давност.
За да се произнесе по въпроса за дължимостта на сумите за главница и лихва, съдът
следва да формира извод за момента на настъпване на изискуемостта, който от своя страна е
свързан с момента на прекратяване на договора.
Не се твърди от страните, съответно не са ангажирани доказателства за отправено от
коя да е от страните по договора до другата писмено предизвестие за прекратяване на
договорната връзка, поради което съдът счита, че същият не е прекратен. Ищецът твърди, че
след изтичане на 90 дневния срок в който е нямало постъпления по сметката / от 09.12.2019
г./, банката е прекратила ползването на средствата по кредита, но не твърди да е изпращано
писмено уведомление, каквото изискват уговорките в договора за кредит – чл.12 от същия.
По делото не се установява задължението по договора да е било обявено за
предсрочно изискуемо по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ в предшестващ предявяването му по
съдебен ред период, в съответствие с постановките, приети в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно към датата на предявяване на иска
между страните по делото е налице действащ валиден договор за кредит.
Съгласно чл.16 от договора, той се прекратява едностранно от банката при обявяване
на кредита за изискуем, считано от посочена от банката дата. Тази уговорка тълкувана в
съвкупност с чл.12 от същия, който изисква писмено уведомление за настъпване
прекратяване на договора и като съобразява, че изискуемостта настъпва от дата от посочена
от банката, съдът приема, че уговорката между страните е да е налице писмено уведомление
за прекратяването, но и за предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната
изискуемост по см. на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.
Липсват приложени доказателства за това, че банката изрично е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника. В договора не е предвидено настъпване на изискуемостта на сумите по
кредита от факта на прекратяване на възможността от страна на банката да се ползват
средства по разплащателната сметка като овърдрафт или поради отнасяне на размера на
кредита като неразрешен овърдрафт. Чл.12 от договора не предвижда хипотеза на
автоматична предсрочна изискуемост.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че вземането не е станало
изискуемо и процесните суми не са погасени по давност, доколкото не се доказа договорът
между страните да е бил прекратен или да е обявена в съответствие с постановките, приети в
т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост на кредита от ответната банка преди предявяване на претенцията, като това е
3
сторено с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Считано от датата на
получаване на преписа от исковата молба – 17.05.2023 г. /л.143/ длъжникът е уведомен за
изискуемостта на задължението по кредита.
Предвид спецификата на договора за овърдрафт погасяването на задълженията по
него не се изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски. При ползването на
овърдрафт, кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда
плащания за суми до определен лимит, надвишаващ наличността по банковата сметка.
Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване
на средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща,
се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. Това означава,
че в конкретния случай договорната лихва има характер на периодично плащане с начален
момент на изискуемостта, считано от датата на начисляването като дължима при
съобразяване със съответните условия на договора, вкл. и по отношение на процента, в
който е определена. / с Определение № 60819 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 65/2021 г.,
IV г. о., ГК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в който е
достигнато до такъв извод, с оглед спецификите на договор за овърдраф/. В този смисъл
вземанията за договорна с падеж три години преди подаване на исковата молба биха били
погасени по давност, но такива не са претендирания в настоящото производство.
В обобщение, възражението за погасяване на сумите по давност е неоснователно.
Исковете са основателни и ответникът следва да бъде осъден да заплати
претендираните суми.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ищецът е доказал заплащане на разноски – 100 лв.–държавна такса, 400 лв.- депозит
за ССчЕ, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съобразявайки броя на предявените искове и на
проведените по делото съдебни заседания. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 600,00 лв. –съдебни разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. С. П./ **** ЛНЧ: **********, адрес: гр. **** да заплати на на „****със
седалище и адрес на управление: гр. *** на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл.
430, ал. 2 ТЗ сумите от:
-1 000,00 /хиляда/ лева – главница по Договор за овърдрафт от 26.05.2007 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда –
03.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
- 245,12 лв. /двеста четиридесет и пет лева и 12 стотинки/ -
възнаградителна/договорна лихва за периода 01.02.2020 - 02.10.2022г., формирана на база на
уговорките по т.7 от Договора за овърдрафт.
ОСЪЖДА Х. С. П./ **************, адрес: **** да заплати на „****със седалище и
адрес на управление: гр. **** , на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 600,00 лв. – разноски
в исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните. На ответника на адреса от л.145.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4