№ 68
гр. Пазарджик, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело
№ 20215200900168 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищците не се явяват. За тримата се явява адв.Ц., редовно
преупълномощена да ги представлява от адв.Р.М..
Не се явява законен представител за ответната страна. Редовно
упълномощен да представлява ответното дружество се явява адв. С.С.,
редовно упълномощен.
Трето лице помагач Д. „О.З.“АД, редовно призовани, не изпраща
представител.
Явява се вещото лице д-р П.М..
Явява се вещото лице М.К..
Адв.Ц.: Да се даде ход на делото, няма пречки.
Адв.С.: Да се даде ход на делото.
Страните са редовно и своевременно призовани за днешно съдебно
заседание и поради липса на процесуални пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпилото вчера писмено становище на третото лице
помагач по делото Д. „О.З.“ АД, в което са изложени съображения за
неоснователност на предявените субективно съединени искове, по
съображения за липса на виновно и противоправно поведение на водача на
товарния автомобил, участник в ПТП, при условията на евентуалност за
1
съпричиняване от страна на починалата Р. Б. на вредоносния резултат, за
завишен размер на предявената претенция. Оспорват се всички изложени в
исковата молба обстоятелства, формулирани са и доказателствени искания, в
това число и въпроси към съдебната експертиза, допусната по делото –
автотехническа и медицинска. Формулирано е твърдение, че пострадалата е
пътувала без поставен предпазен колан при наличие на съществуващ такъв в
лекия автомобил.
По делото е изготвен доклад в закрито съдебно заседание на
04.04.2022г., който е надлежно връчен на страните с призовките за днешно
съдебно заседание.
В проекта за доклад съдът се е произнесъл по доказателствеинте
искания, разпределил е доказателствената тежест. Посочени са
обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, респективно тези,
касаещи оспорването на предявения иск.
Адв. Ц.:Поддържам подадената искова молба, допълнителна искова
молба, направените доказателствени искания и представените доказателства.
Оспорвам като неоснователен отговора на исковата молба и отговора на
допълнителна искова молба и докладваното в днешно заседание становище
на трето лице помагач Д. „О.З.“АД. Считам, че не е основателно заявеното
становище на третото лице помагач,че исковата молба на доверителя ми А.Б.
е нередовно поради липса на предоставена банкова сметка.Отбелязвам,че
ищците са представили банкови сметки.Моля съдът да има предвид,че водим
и двамата свидетели,които да установят претърпени от доверителя ми
неимуществени вреди,а именно З. М. Л. и А. А.ов К.. Моля съдът да ги
допусне да свидетелстват и моля съдът да има предвид, че с исковата молба е
заявено доказателствено искане за допускане на по трима свидетели,за всеки
един от ищците, като моля да ми се даде възможност на основание чл.159 ал.2
от ГПК да заявя дали поддържам искането за разпит на още свидетели. По
отношение на свидетеля,който сме заявили с допълнителната искова молба да
бъде разпитан във връзка с възраженията за съпричиняване,които е навела
ответната страна, уточнявам имената на свидетеля,а именно: УС. М.
Ш.,посочен от ответната страна,да бъде и разпитан и за тези наши
възражения за съпричиняване. По отношение на проекта на доклад нямам
2
възражения,но на две места в него е допусната техническа грешка, като моля
съдът на страница 1 при изписване името на водача на лекия автомобил
„Сузуки Балено“ следва да се изпише с „й“, а не с буквата „и“ в последния
абзац при изписване на номера на лекия автомобил „Сузуки Балено“, в
номера не се съдържат буквите „Хе“. Моля да се обяви за окончателен
доклада по делото.
Адв.С.:Оспорвам предявените искове.Поддържам подадения отговор на
исковата молба.Държа да се разпитат поисканите от нас свидетели У.Ш. и
С.С.. Моля да се даде възможност на вещите лица да работят след разпита на
свидетелите.Направеното от третото лице помагам искане за назначаване на
допълнителни въпроси към медицинската и автотехническа експертиза е
основателно и следва да бъдат допуснати тези задачи.Нямам други искания
към настоящия момент. Заявяваме, че свидетелите,които искаме да бъдат
разпитани са У.Ш. и С.С.. От третия поискан свидетел се отказвам, не държа
на неговия разпит.
Съдът счита,че следва да обяви за окончателен съставения по делото
проект за доклад като допълни същия в посочения по-горе смисъл с излагане
на съображенията в депозираната от третото лице помагач становище.Следва
да бъдат уважени направените доказателствени искания от трето лице
помагач и следва да бъде изрично посочено, че ищцовата страна ще се ползва
от допуснатия вече свидетел, посочен от ответника УС. М. Ш. досежно
оспорванията на твърденията на ответника и трето лице помагач за
съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Във връзка с забележката от страна на адв. Ц. съдът отбелязва, че
действително на страница 1 е допусната техническа грешка при изписване
името на У.Ш. и номера на лекия автомобил „Сузуки Балено“, които следва
да се имат предвид.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН съставения по делото проект за доклад
на 04.04.2022г. с допълненията относно депозираното от третото лице
3
помагач становище по предявения иск и доказателствените искания на
същото.
ДОПУСКА поставените от третото лице помагач въпроси към
допуснатата по делото съдебна експертиза, на които вещите лица да
отговорят при изготвяне на заключението.
ДОПУСКА поименно като свидетели на ответната страна С.С. и У.Ш..
От показанията на последния посочва, че ще се ползва и ищцовата страна,
досежно твърденията си за липса на съпричиняване за вредоносния резултат
от страна на пострадалата.
ПРИСТЪПВА към събиране на допуснатите по делото доказателства.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Свид.А. А.ов К.: българин,52г.,женен, неосъждан.
-Брат съм на починалата Р., А. и Е. са ми племенници. Желая да бъда
свидетел по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Сви.З. М. Л.: българка, 58г., неомъжена, неосъждана, без родство и
особени отношения със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свид.З. Л.: Обещавам да кажа истината. Познавам пострадалата, съседи
сме от 30 години. Тя дойде от друго село, от Благоевградско. В село Б.
живеехме заедно, това се намира във Велинградско. Много малко сме в
селото, 5 къщи. По двама пенсионери в къща, единствено те са младо
семейство, имам предвид семейството на Е.. А., момчето на Р. живее в същото
село Б., в същата къща, заедно със сестра си Е.. В тази къща заедно със
семейството на Е. живее и брат й А., там живееше и самата Р., заедно с мъжа
си А.. Разбрахме за това, че Р. е починала когато ни се обадиха. Бяха
тръгнали на лекар в К., че бебенцето на Е. беше болно. Било е на две и нещо
годинки бебето на Е.. Били са Р., Е. с детето и ги е карал зетят на Р., У.Ш.. В
нашето село няма лекар, ходим в К., това е на 7 - 8 километра. Децата са
родени в тази къща на Р., там са си живели винаги, откакто Р. дойде снаха.
Като се ожени Е. мъжа й дойде в същата къща, той дойде от село Бабят. На
4
02 ноември 2020 или 2021 година стана инцидентът. /Свидетелката се
обърква при посочване на точната дата на инцидента./ Голямото дете
направи две годинки, значи 2021г. Докато беше жива Р. си живееха добре,
мъжът й се разболя, тя му стана личен асистент. Животни гледаха.Овце и
крави имаха. Отдавна се разболя мъжа и. Много време беше на легло, малко
се движи. Не излиза от селото, по двора се движи. Тя му беше личен
асистент. Тя го гледаше и гледаше и животни. Гледаше в двора животните.
Имаше десети овце, една крава. Неподвижен мъж, тя се разправяше с всичко.
Р. косеше ливадите наоколо за да изхранва животните. А. беше почти
безработен. А. ходеше в гората за гъби. Майката гледаше и децата на Е., и
стоката, на А. много не му се разправяше. В селото нямаме кръчма, имаме
магазинче. Е. си гледаше децата, помагаше и на майка си при отглеждане на
животните. А. ходеше да събира и дърва за огрев в гората. Добри им бяха
отношенията в семейството, преди да се разболее бащата ходеха на гости при
роднините. Те четиримата се разбираха, добре си живееха. Не сме чули кавги
разправии между тях. Помагаха си, майката Р. си водеше семейството. След
смъртта на Р. видях за първи път ищците на погребението, бяха отчаяни,
плачеха. Много народ бяха на погребението. А. беше на погребението с
бастунче, той толкова може. Е. я нямаше на погребението, беше на болницата
с детенцето. Сега все още са отчаяни. Много им липсва майката. Е. казва, че
много им липсва майка й. Тя си беше водещата майката. Сега А. е личен
асистент на А.. Сега и двамата А. и Е. се грижат за баща си. Р. повече си
гледаше А., но и сега децата не го оставят. Животът им се промени след като
Р. почина, отчаяни са, не ходят на гости и развлечения. Нормални хора бяха
преди инцидента, както сме ние всички на село. За нас добре си живеем, и те
си живееха добре. Сега е по-тежък живота им, защото я няма Р. да помага, и
с животните, и с А., и с къщата, за всичко. Ние сме малко, ние сме
приятелите, съседите. Р. даваше съвети на дъщеря си да си гледа добре
децата, да е грижлива майка, на А. даваше съвети да работи, да не ходи да
пие. А. пийваше по малко, сега пак така по малко пие, не се е пропил, няма
разправии. Виждам го А., отчаян е много, от болестта си е отчаян и от
смъртта на Р.то. Той не може да говори много, но казва. Когато заговорим за
Р. А. започва да плаче. Вижда се сега, че е по-отчаян и А., и децата са по-
отчаяни. Промениха се децата и А., отчаяни са. Зетят У. работи на частно, без
осигуровки, по гората ако отсече някое дърво. Ние сме в гората това ни е
5
препитанието. Той караше колата. А. малко му се ядосва, но Е. му прости.
Ние така викаме, че така е било писано. А. малко се ядоса, че У. е убил майка
му, то така излиза. А. си мълчи, нищо не казва.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице депозирало заключение
по делото в законния срок.
Сне се самоличността на експерта , както следва:
В.л.М. Ив. К.: 43г., българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
В.л.К.: Поддържам заключението. Остра стресова реакция, може да се
постави диагноза психиатър, на основание на моите беседи, сме стигнали до
извода по скалата на Холмс и Рае стресът на единия от подекспертните А. има
37 % риск от развиване на по-сериозна психологическа реакция,
психологическо заболяване от стреса който е преживял, докато при Е. тази
реакция на стрес е по-силна, при нея всички реакции са по-тежки, както
тревожността така и депресията, тя все още се намира в тежко емоционално
състояние. При провеждане на беседата тя се разстройва, насълзяват се очите,
придобива тъжен израз. Има индикации за остра стресова реакция към
момента на катастрофата и до момента тази остра стресова реакция в момента
не е толкова силна, те са в състояние на тревожност и депресия като и до
момента при тях се получава един флаш бек синдром, продължават да
преживяват стреса, който са имали към момента на катастрофата, като при А.
тази стресова реакция е намаляла към момента на изготвяне на експертизата.
По-скоро той използва защитен механизъм на психиката, опитва се да не
мисли за това събитие, изтласква го, опитва да продължи живота си както до
момента, като въпреки това споделя, че все още не иска да повярва, че това
му се е случило. Най- много точки по скалата Холмс и Рае се получават
когато си загубил значим близък, тоест при смърт на близък. По скалата на
стреса дори положителните събития могат да водят до стрес. Дори
положителните събития могат да водят до стрес. В скалата на Холмс и Рае са
6
описани 36 симптома. В случая основните точки по тази скала водят смъртта
на майка им, промяната на значими семейни отношения. Скалата включва
много симптоми, като започват от 14 и се стига до 100 точки, най много точки
са при смърт на близък. Максимума по всички скали е над 300. Е. има 295
точка. Има и над 300 точка, тогава вече е много тежко. Загубата се отразя
върху много елементи от живота на подекспертния. Страданията на двамата
подекспертни са абсолютно типични за всички хора в подобна ситуация.
Преминават през всички стадии, които съм описала и които са характерни,
като такива при загуба на близък човек, на родител. При Е. симптомите са
все още доста тежки. Това се отразява на качеството на живот, постоянно
има мисловни преработки, в тъжно настроение е, не може пълноценно да се
зарадва на живота, на децата, на съпруга си, казва че не е пълноценно
семейното отношението. Нагърбила се е с тежката задача да обгрижва и
обслужва баща си, живее изолирано в къща, няма наоколо близки роднини,
приятелки, няма с кой да сподели. Типът личност не се е променил, просто се
е променило силата на нейното преживяване. По нейни данни по време на
беседата тя сподели, че е имала един нормален живот, много е споделяла с
майка си. От нейните разкази правя извода, че е живеела нормален живот,
привързана е била към майка си, била е удовлетворена от начина си на
живот, не споделя травми и притеснения, водила е нормален начин на
живот.И двамата споделят една силна привързаност към майка си, тоест
техния живот е бил свързан с нейния, те са израснали под един покрив, имали
са изградена връзка и при тях е нормално да е засилено преживяването. При
някои случай имаме нарушена привързаност, при някои нямаме. Те са били
силно привързани към майка си, обичат я, няма негативни реакции. По най-
новите данни траурът може да продължи цял живот, до преди години се
смяташе, че траурът може да продължи до три години и след това ще
продължи нормално житейско функциониране. Препоръчала съм
психотерапия. Най-новите методики които учим в момента, траурът може да
продължи до края на живота, тоест човекът си преживява загубата докато е
жив. Продължителността на тази реакция зависи както от
продължителността, така и от обкръжаващата среда, от оказана помощ
специализирана, медикаментозната терапия, тоест влияние оказват и външни
фактори, върху възможността за справяне със стреса. Приятелските
отношения , трудовия колектив, в случая това са фактори, които при тях
7
липсват. Те живеят на 40 километра от Велинград, някъде, дори те не можаха
да ми обяснят в коя гора в Родопите живеят. Това е капсулирано социално
семейство. Те са контактували със съседите, които са се грижили за тях след
травматичното събитие, на 12 километра е най-близкото село, ходили са на
училище до осми клас. В момента тези деца, които живеят в това семейство,
ако останат там, на 12 километра всеки ден да посещават училище , за такава
изолация говорим. Те са свикнали с начина си на живот, но в същото време
споделят и за мечти, че мечтаят да са трудово заети, да имат професионални
ангажименти, да имат доходи, да не им е тежък толкова чисто социално
живота, споделят някаква неудовлетвореност от начина си на живот, свързана
с трудова реализация, доходи, социална среда, образование. Тревожността и
депресията е свързана със загубата на майката, нямат връзка с начина им на
живот. Не мисля, че ще се влоши тревожността и депресията, моята прогноза
е да намалява тази тревожност и депресия, но трябва да получат
специализирана помощ. Аз няма как да дам заключение за А., защото не съм
го виждала. Написала съм за него това, което децата са ми казали. Като
гледам медицинските документи 100 % трудова нетрудоспособност, това е
най-тежката степен на ТЕЛК, която може да бъде назначена. Другото което
знаем, че е получил инсулт 1998 година и 2006 година. По данни на децата е
преживял тежко смъртта на съпругата си А.. Кредитирам данните от
свидетеля. Нямам причина да не кредитирам твърденията на свидетеля и на
децата. Продължават техните мисловни преработки, налице е състояние на
стрес и тревожност, продължават да преживяват траура. Не мога да кажа,
няма данни състоянието на А. да е повлияно от употреба на алкохол.
Адв. Ц.: С оглед обстоятелството, че експертното заключение не е пълно
по отношение зададените въпроси за ищеца А.Б., моля съдът да допусне
допълнително заключение от същото вещо лице, което да проведе
видеоконферентен разговор с ищеца А., чрез вайбър, месинджър, ако ми
дадете възможност ще посоча с молба номер на едно от двете му деца и да
допълни експертното заключение, тъй като същото е непълно.
Адв.С.: Скептично съм настроен, най вече във връзка с показанията на
свидетелите, че този човек не говори в следствие на претърпян от него
инсулт, няма пречка вещото лице да опита.
8
В.л.К.:Така поставена задачата за мен е предизвикателство.Не мога да
предположа какъв ще е резултатът от това обследване.Ще опитам ако ми бъде
предоставена връзка с ищеца.
Адв. Ц.:Ще посоча лице и телефонен номер за контакт, съответно
вайбър, месинджър или друго средство за комуникация, според наличните в
дома на ищеца.
Съдът счита, че следва да приеме заключението на вещото лице като
доказателство по делото макар и непълно в едната му част, касаеща преценка
на състоянието на ищеца А.Б., тъй като тази непълнота се дължи на
обективни причини, а именно невъзможността на същия да дойде и да
участва в беседа с вещото лице, поради влошено здравословно състояние. В
същото време основателно се явява искането на адв.Ц., при наличие на
техническа възможност за осъществяване на дистанционна връзка с А.Б.,
вещото лице да се опита да изготви заключение и да отговори на поставените
въпроси , касаещи личността на ищеца.
С оглед на горното
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице К. като доказателство по
делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на експерта в размер на 639лв. които да се
изплатят от бюджета на ПОС.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице К. да отговори на поставените
въпроси по отношение на ищеца А.Б. след осъществяване на дистанционна
връзка с него, при наличие на техническа възможност за това, като дава
възможност на адвокат Ц. да посочи начини за такава връзка с писмена
молба, в едноседмичен срок, считано от днес.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Пристъпва към разпит на свид.К..
Свид. А. К.: Обещавам да кажа истината. Сестра ми Р. се ожени за А.
преди 30 години. Освен тя и мъжът й в къщата живееше свекъра й в село Б..
9
Винаги е живяла в Б. с децата. Като се ожени дъщеря й Е. там дойде да живее
и мъжа й. Той дойде от друго село. Аз съм от село Д.. Много се разбират,
децата помагат на нея, мъжът й е болен, инвалид. От бая години е болен.
Някъде от 1998-99 година е заболяването му, доколкото си спомням. Със
стока се занимават, животни гледат. Гледат крави и овце. Най-много Р. се
грижеше за животните, докато пораснаха децата. За домакинството Р. се
грижеше най-много. Е. много й помагаше. А. сено да прекара, работеше по
дърводобив в гората. Р. беше асистент на мъжа си, тя взимаше пари за това,
вземаше пенсия и сина и работи по гората. Е. помагаше на майка си, тя
никога не е работила. Сега вече се грижи само за децата. Преди да почине
майка й Е. имаше 2 деца. Малкото дете беше родено когато почина Р., беше
бебе. Не мога да си спомня къде е било бебето, когато бяха тръгнали за К..На
мен ми се обадиха в Д. когато стана инцидента. В месеца по два три пъти съм
ходил, и де идваха при мен в Д. на гости. Празнуваха всичко, сега в момента
нищо не празнуват. Идват при нас сега и ние ходим да ги виждам. Отчаяни
са много сега, Е. още не може да повярва, че е починала майка й. Тя тогава
на погребението беше в болницата. Още не ми се вярва, че е погребана, не е
била на погребението, не е видяла трупа, в момента когато стана това тя е
била с детето в болницата. При нас Байряма е празник. Празнуваха рождени
дни, сега не празнуват. Сега не празнуват заради смъртта на майка им,
отчаяни се и не им се празнува още. Влошава се състоянието на А. много,
дори не може да повярва и той, гледа още дали ще влезе през вратата, той е
много отчаян. След инфаркта говори трудно, не му се разбира. Преди да
почина Р., тя се грижеше за А., и Е. й помагаше. Сега Е. се грижи за А., А.
работи по гората. Е. му готви, пере го. Той излиза отвънка малко да се
разкара, с единия крак не може да върви, с патерица е. Може да излиза, ходи
сам до тоалетна. С дясната ръка не може да се храни. Трудно се храни.
Помагат му при храненето. Е. му помага при обличане. Гробищата са близо
то тях, до къщата им, и ходят на гроба всеки ден. Е. ходи повече на
гробищата, А. по-рядко. Е. през ден, два ходи, там пуска, овцете кравите, все
спира там, отчаяна е много. Правят помени, събират се за Р.. Не мога да кажа
дали са пропускали някой помен. Помен правим само на 52-рия ден след
смъртта, други помени не се правят. Кавги нямаше в това семейство, когато
децата да пораснат тя се грижеше за всичко. С Е. се разбираха, много си
помагаха. Гледат много овце и крави. На Е. майка й й беше най-голямата
10
приятелка, те там са 5 - 6 къщи, други хора няма там. А. и Е. ходеха на
училище в села К., караха ги с „Уазка“, която бяха пуснали от училището, но
зимата падне ли снега не ходеха на училище. И доктор няма там. Аз затова се
изселих в Д.. През зимата пътя ако в месеца го изчистят един път това е. От Б.
до Д. е 53 километра, ходя с лека кола, с джип, до село К. е асфалт, след това
е черен път. Има рейс от Велинград до К., но е сутрин и вечер. Те идваха с
кола, с джипа на едно момче от селото. Това момче с джипа и то идва у нас на
гости. В месеца 3 - 4 пъти идват, в неделите идват на пазар и идват при мен.
Във Велинград в складовете те там пазаруват, горе нямат магазин, в К. има
магазин и това е. Цялото семейство идваха, А. идваше рядко, той не може
много да издържа на пътуването. А. като се разболя децата бяха малки. Не
знам Е. коя година е раждана. Аз 1999 година слязох в Д., А. тогава беше
болен с придружител. А. работи в гората към частни фирми. Той не е семеен,
няма жена и деца. С това се занимава, друго няма. С животните помага. А.
като е слизал при мен на гости рядко пийне една две бири, това е. Горе не
мога да го видя какво прави.
Адв.С.: Моля да се пристъпи към разпит на свидетелите С.С. и У.Ш..
Адв. Ц.: Не се противопоставям да се разпитат свидетелите.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Пристъпва разпит на допуснатите свидетели:
Сне се самоличността на същите, както следва:
Свид.У. М. Ш. : българин, 25г., женен, осъждан за катастрофата на 4
години ЛС условно. Съпруг на ищцата по делото.
Свид.Ш.: Желая да бъда свидетел.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свид.С. М. С.: българин, 32г, неженен, неосъждан, без родство със
страните по делото и отношения с ответника.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
11
Св.Ш.: Обещавам да кажа истината. Пътувахме аз и съпругата ми Е.,
майка й още беше в колата, която се казва Р. и детето, което беше на 2 години
и нещо. До мен беше Е., а отзад бяха майка й с детето. Отивахме в К. на
лекар, към 10 и нещо часа сутринта. Управлявах автомобил „Сузуки“, с
предно задвижване. Инцидентът стана на асфалтов път, беше сухо, добра
видимост, нов асфалт без дупки. Не си спомням скоростта, с която се движех
и на каква предавка е бил автомобилът. Пътят е планински със завои и
стръмен. Изкачвахме се нагоре. Малкият се разрева и майката на Е. го
подаде на Е. за да го успокои. Това се случи в движение на автомобила, тя го
подаде от задната седалка между предните две седалки. Е. се обърна да хвана
детето, то много ревеше, тя взе да му се кара и аз се обърнах към тях да видя
какво става и като се обърнах камионът беше срещу мен вече и аз нямаше
какво да направя. Аз се бях се отклонил, бях изпуснал управлението на
автомобила и вместо да следвам десния завой, той беше навлязъл в
насрещното. Ударих се в тежкотоварен автомобил. Бях в шок и не си спомням
с коя част на моя автомобил беше ударът. Не помня и камионът с коя част
участва в сблъсъка. В последния момент видях камиона не мога да преценя
дали е карал бързо. Не си спомням и аз как съм карал. Не минавам често по
този път. Не ходя често в К.. Слизаме от нашето в К. при спешни случаи като
се наложи, в месеца един път. Не си спомням дали имахме колани. Аз не бях с
колан, не си спомням дали другите са били с колани. Самата кола има колани,
на предните седалки със сигурност. Отзад не знам дали има колани. Не помня
какво съм казал в полицията във връзка с коланите. След инцидента слязохме
от колата, дойдоха много хора. Преди да дойде линейката Р. беше отзад в
колата. Преди да дойде линейката аз бях там. Не си спомням дали преди да
дойде линейката някой е извадил Р. от автомобила. Веднага след удара Р.
беше жива, но когато дойде линейката не зная дали е била жива, бях в шок.
нараняване имах в краката. Не съм същия човек вече както преди вече. Е. и
детето излязоха от колата преди да дойде линейката. Не помня, не знам дали
Е. е отишла при майка си в колата да я види. Е. си държеше детето след
катастрофата. Аз бях се уплашил и до колата бях. Около година преди да се
роди детето аз заживях с Е. в дома на родителите й. Познавам пътя. Освен в
село К. на други места не сме ходили. Там ходим да си пазаруваме и до
лекар. Не съм ходил в дома на вуйчото на Е. в Д.. Те ходиха при вуйчо и в Д.,
но аз там не съм ходил. Ходеха Е., баща й А., А.. Колата, с която
12
катастрофирах беше на Е.. Мисля, че беше на Е. колата. Само аз съм шофьор
в семейството. Е. взе да се кара на детето. Ако си бях взел десния завой
нямаше да настъпи ударът. Добра беше видимостта. Не беше натоварено
движението, само товарният автомобил и аз бяхме. Никой нищо не ме е
питал и не съм казвал дали имам, дали нямам книжка. Аз съм от село
Гълъбово, Благоевградска област, което се намира на около 20 километра от
Б..
Свид.С.: Обещавам да кажа истината. Зная за кой инцидент е делото.
Бях на работа, датата не помня, 11 часа сутринта, тогава беше подаден
сигнала до 112. Пътувах към село К., между Аврамово и К., предишното село
не зная как се казва. Наближавах село К., на 30 - 40 метра преди мой ляв
завой изскочи син автомобил, марката не знам, който тръгна към моето
платно. Натиснах спирачките, натиснах и клаксона и след 2 - 3 секунди се
случи ударът. Бях на четвърта предавка, защото е леко спускане, движех се с
около 60 - 70 км в час. Наклонът не беше стръмен, завоят беше ляв, не много
остър. Има банкети, асфалтиран път. Аз се движех в моето платно, в средата
на моята лента. Когато видях, че автомобилът навлиза към мен прибрах се
плътно в дясно. Нямах възможност да стъпя на банкета, защото отдолу е
бряг. Банкетът е около 40 см, малко под наклон към склона, просто е склон и
поляни отдолу, пътят не е наравно с терена отстрани. Няма мантинели, няма
ограничителни знаци, това е извън селото. Това е от Аврамово, преди К..
Пътувах в посока за Велинград, но от там ми беше пътят. С предна лява част
на камиона настъпи ударът. Другият автомобил е горе долу челен удар. За
него беше челен удар. За мен той се движеше с над 80 км в час. След удара
камионът ми зави, колата отскочи на заден ход и се блъсна в негово дясно в
отсрещния бряг. Колата отскочи назад и се блъсна в негово дясно. Завъртя
се в обратна посока. Удари се със задницата в дясната част на пътя по посока
на движение на автомобила, която беше висока и се завъртя и остана така.
Моят камион да е навлязъл половин метър вече в другото платно. След удара
моят камион се усука наляво и леко навлезе в неговата лента за движение. Не
сме местили камиона. Обадих се на 112, помолих ги да изпратят линейка, че
стана челен удар. Попитаха ме от 112 дали има оцелели дали мога да проверя,
казах, че по принцип мога. В този момент видях, че вратата на пътника до
шофьора се отваря и там стоеше жена с малко дете. Плачеше, казах че има
13
оцелели. Жената с детето излезе сама и започна да плаче. Шофьорът излезе
сам. Даже не знаех, че е имало трети човек отзад. Друг не е излязъл от
автомобила. В последствие разбрах от шофьора на автомобила, че има трети
човек. Преди да дойде линейката разбрах от шофьора, че отзад има човек.
Бях седнал на асфалта, запалих една цигара, дойде момчето, аз даже не знаех,
че той е шофьор, защото стъклото се пръсна и докато разбера там какво става.
Попита ме добре ли съм, как съм. Каза, че е шофьор на отсрещния автомобил.
Той ми каза, че има трети човек отзад, доколкото си спомням баба му. Вече
дойдоха и други хора, от страничните села и от другите автомобили,
притекоха се на помощ. Нямам спомен кой извади жената, казаха, че е
починала, преди да дойде линейката. Дойде лекар на място, не от линейката,
а местен човек. Докторът каза, че жената е починала. Аз не съм помагал при
ваденето на жената. Ходихме вечерта в полицията. Нямам спомен вече дали в
полицията съм казал, че съм помагал да вадим жената. Притеснението и
стреса бяха големи. За първи път виждах мъртъв човек. Аз съм от село Света
Петка, Велинградска община. След като разбрах, че има трети човек
погледнах и през прозореца видях, че жената вътре е седнала, все едно си
пътува. Не видях да се движи. Стъклата бяха пръснати. Имам някакъв спомен,
че по жената имаше кръв в областта на главата, но от къде идваше тази кръв
не знам. Забелязах, че няма сложен колан жената. Хората отпред също
нямаха колани. Когато аз видях жената на задната седалка все още никой не
беше дошъл освен нас. Нямаше никой на пътя освен нас. Шофьорът и младата
жена се въртяха около жената, но задните врати не бяха отваряли. Преди да
дойде линейката жената вече беше извадена от колата. Не помня кой извади
жената от колата. Аз пътувах сам в камиона. След удара лекият автомобил се
удари отстрани на пътя със задната си лява част. По автомобила имаше много
деформации. Повечето щети бяха от челния удар. Отзад задното стъкло не
беше счупено. Повече пострада предната част на автомобила. Задните врати
доколкото помня си бяха добре. Сухо време беше, нямаше дъжд, сух асфалт.
При движението на камиона по наклон надолу и с включена четвърта
предавка натисках леко от време на време плавно педала на спирачката за да
убия скоростта от инерцията, защото камионът е тежък. Камионът имаше
около 12 тона товар.
Адв. Ц.: Моля на основание чл.159 ал.2 от ГПК да допуснете разпита на
14
още един свидетел за неимуществени е вреди, тъй като считам, че
разпитаните днес свидетели не успяха да докажат в пълнота всички твърдени
в исковата молба обстоятелства, а именно съществуващите приживе близки
отношения и претърпените болки и страдания от ищците. С оглед
изслушаното заключение на вещото лице К. същата каза , че ищците са
преминали в резултат на смъртта на тяхната съпруга и майка през остра
стресова реакция, която реакция тя счита за заболяване. Каза че към
настоящия момент ищците все още преживяват стреса, като има индикации
за посттравматично стресово разстройство, но не може да го постави като
диагноза, защото не е специалист. В тази връзка правя искане да се допусне
съдебно психиатрична експертиза само за двамата ищци Е.Б. и А.Б., тъй като
вещото лице каза, че острата стресова реакция е само по отношение на тях
двамата, тъй като липсва заключение по отношение на А.. В тази връзка нека
да бъде изготвено заключение за двамата ми доверители и след изготвяне на
допълнителна съдебно-психологична експертиза да ми дадете възможност да
уточня дали поддържам искането за психиатрична експертиза.
Адв. С.: Считам, че не се налага изслушване на още един свидетел за
твърдените неимуществени вреди претърпени от тримата ищци, за същите
обстоятелства съдът вече допусна двама свидетели, няма необходимост да се
допуска трети свидетел за същите обстоятелства. По искането за назначава на
съдебно психиатрична експертиза, същото е неоснователно. Вещите лица със
доктори със специалност психиатрия работят само и единствено по
медицински документи, в случая наличие на медицинска документация за
психиатрични заболявания за който и да е от тримата от ищците нямаме,
именно затова и съдът е допуснал психологическа експертиза, която да
обсъди психоемоционалното състояние на ищците, данни за психиатрично
заболяване нямаме, няма как лекар психиатър да даде становище за година,
две, три назад да даде заключение без такива документи. Ако такива
документи се представят нека се назначи психиатрична експертиза.
Адв.Ц.: Действително ищците не са посетили след инцидента
психиатър, но това не се дължи на липсата на необходимост, а се дължи на
социокултурните особености, в които те живеят, а именно изолация.
15
Съдът намира исканията на адв.Ц. за неоснователни и като такива следва
да бъдат оставени без уважение. Искането за разпит на още един свидетел е
немотивирано. Адв. Ц. не посочи кои конкретни обстоятелства до момента не
са установени от твърдените такива в исковата молба, което да налага
необходимостта от събиране на допълнителни доказателства. Досежно
искането за допускане на съдебно психиатрична експертиза съдът счита, че
същото е несвоевременно предявено и е неотносимо към предмета на спора,
дотолкова доколкото липсват твърдения за провокиране, в следствие на
смъртта на Р. Б., психично заболяване от който и да било от тримата ищци.
Данни за такова заболяване не се съдържа и в обсъдената в днешно съдебно
заседание съдебно психологическа експертиза. Доколкото вещото лице
изрично заяви, че същата не е психиатър и не може да поставя психиатрични
диагнози, каквато по същество представлява посттравматичното стресово
разстройство. Съдът приема, че използвана формулировка от вещото лице
психолог е в по-широк смисъл и обобщава изводите на експерта за
състоянието на ищците, характеризиращо се с тревожност, депресивност,
напрегнатост и чувство на тъга.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ц. за допускане на още
един свидетел и допускане на съдебно психиатрична експертиза.
ОТЛАГА и насрочва делото за 15.06.2022г. от 11.00ч.
Да се призоват вещите лица К.,инж. Ф.,в.л.д-р М.- уведомен от съдебно
заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.40
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16