Р Е Ш Е Н И Е № 261021
гр. П., 29.09.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско
отделение, II състав, в открито заседание на 17 септември
две хиляди двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 6631 по описа на ПРС за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация
П.“ АД срещу Г.Л.Б. с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът Г.Л.Б. дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 683,28 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от
01.05.2018
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 95,38 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода 10.07.2018
г. до 04.08.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4768/2020
г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и
ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С оглед на
изложеното моли съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения си особен представител е подал писмен отговор,
с който оспорва предявените искове с твърдението, че липсват доказателства
относно наличието на облигационно отношение между страните и собствеността
върху топлоснабдения имот. Оспорва се разпределението на топлинна енергия за
процесния период да е извършено по предвидения в закона ред, поради което
същото не би могло да служи като основа за определяне стойността на реално
потребената топлинна енергия. Не се оспорва начинът на изчисление на месечните
задължения и лихвите по тях. С тези съображения се иска предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по
делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е
парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна
енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като
договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна
енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
От представения по делото нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека от 14.05.2007 г. се установява, че на
посочената дата ответницата Г.Л.Б. и трето за спора лице – Б.Б.Б., са учредили
в полза на „Банка Пиреос България“ АД договорна ипотека върху притежавания от
тях в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 12, находящ се в гр.
П., кв. „****“, ул. „****. От препис-извлечение от 14.12.2019 г. се установява,
че Г.Б. и Б.Б. са в брачно правоотношение, възникнало по силата на акт за
граждански брак от 05.03.1988 г. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК, вр. § 4 СК
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството, каквито са задълженията за заплащане цената на топлинната енергия,
доставена до съсобствения имот, което е основание за извод, че е допустимо
искът за заплащането ѝ да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая – ответницата.
При тези обективни данни, по делото съдът
намира за установено по делото наличието на облигационна връзка между страните
– възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза
на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
По делото е изслушана и приета
заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в
СЕС, а между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази услуга,
обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за
търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им
могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през
релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са
останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет
разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни
сметки. Изяснено е, че е начислен прогнозен разход за битова гореща вода,
според потреблението в предходен отчетен период, като след провеждане на
годишния отчет от фирмата – топлинен счетоводител, разходът е преизчислен,
съобразно показанията на измервателния уред, монтиран в имота – 1 бр. водомер. В
имота има три работещи отоплителни тела с ИРУ и една щранг-лира в банята без
ИРУ – за тях е начислен служебен разход за топлинна енергия за отопление на
имота, тъй като не е бил осигурен достъп до имота за отчет на уредите. Изяснено
е, че след провеждане на годишния отчет от фирмата-топлинен счетоводител
разходът за топлинна енергия за отопление е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалната
годишна изравнителна сметка. През периода е начисляван разход за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на
имота по проект (122 куб.м.) и само през зимния отоплителен период – времето,
през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна
топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС,
доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че
начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз
основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима
сума за процесния период е на стойност от 683,28 лева.
В случая не се оспорва глобалният
размер на задължението за посочения в заявлението и в исковата молба период,
като равностойността на главницата се изяснява включително и от заключението по
СТЕ. В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер
от 683,28 лева.
По отношение на задължението за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва,
без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от
БНБ основен лихвен процент за съответния период, увеличен с 10 пункта, намира,
че законната мораторна лихва върху главницата от 683,28 лева за периода от 10.07.2018
г. до 04.08.2020 г., възлиза на 95,38
лева, поради което предявеният акцесорен иск за лихва следва да бъде уважен в
цялост.
По
разноските:
При този изход от спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски в размер на 385 лева в рамките на исковото производство,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени.
Ищецът е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер
от 100.00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл.
80 ГПК. При този изход от спора, съобразно уважената част от исковите
претенции, на ищеца се дължат разноски в общ размер от 485 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), които също следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“, срещу Г.Л.Б., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
„Топлофикация П.“ АД съществува изискуемо
вземане срещу Г.Л.Б. за сумата в размер на 683,28 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.
„***** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 95,38 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода 10.07.2018 г. до 04.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
4768/2020 г. по описа на
Районен съд П..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Л.Б., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 485,00 лева – разноски пред Районен съд
П. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Л.Б., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 75,00 лева – разноски пред Районен съд П.
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ
Вярно с оригинала: в.а.