№ 299
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора И.а
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Теодора И.а Въззивно гражданско дело №
20211100506898 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответниците по иска Н. М. В. и А. А.
В., чрез адв. И. И., срещу решение № 20262944 от 27.11.2020 г. по гр.д. № 17908/2020 на
СРС, г.о., 167 състав, в частите, с които, по реда на чл. 422 ГПК, е признато за установено в
отношенията между страните, че: 1/. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД А. А. В. дължи на
ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД сумата 1616,73 лв. – стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, община Възраждане, бул. „******* ателие № 2 и сумата 43,99 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху посочените суми от 20.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
74451/2019 г. на СРС, 167 състав; 2/. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Н. М. В. дължи на
ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД сумата 1616,73 лв. – стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, община Възраждане, бул. „******* ателие № 2 и сумата 43,99 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху посочените суми от 20.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1
74451/2019 г. на СРС, 167 състав.
Твърди се, че ответниците не са „небитови клиенти“ на топлинна енергия по смисъла
на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради липсата на изрично сключен между страните писмен
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, както и че процесният
топлоснабден имот - ателие е тяхна собственост и се използва единствено като жилище, без
да се осъществява каквато и да е стопанска дейност в него, поради което не са били налице
предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД за уважаване на исковете. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и присъждане на деловодни разноски за
двете инстанции.
В отговора на въззивната жалба, подаден от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. И. М., се
поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззивниците.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД не е подало отговор на
въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.
Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
Делото има за предмет предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А. А.
В. и Н. М. В. искове за установяване съществуване на вземания на ищеца към ответниците,
основани на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Това личи от фактическите и правни твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, както и от петитума на същата. Твърди се, че в
процесния период ответниците са били фактически потребители на топлинна енергия за
небитови нужди, доставена от дружеството в процесния топлоснабден имот, без между
страните да е възникнало действително облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за стопански нужди със сключване на писмен договор между тях, както и
че цената на доставената за периода топлинна енергия и извършената услуга за дялово
разпределение не е била платена от ответниците. Това е довело до неоснователно
обогатяване на ответниците за сметка на ищцовото дружество, поради което и на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД същите дължат плащане на сумите, с които са се обогатили без основание,
представляващи цената на доставена и неплатена топлинна енергия и на извършена услуга
за дялово разпределение.
За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно
следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на
2
ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно
обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването – същите
да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна
(ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.
В случая не е налице последната предпоставка от фактическия състав на чл. 59,
ал.1 ЗЗД, а именно липсата на друг иск за защита на обеднелия. Събраните по делото
доказателства установяват, че в процесния период страните са били битови потребители
по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ и са били обвързани от действително неформално договорно
правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, поради което
отговорността на ответниците за процесните суми е договорна и ищецът е следвало да
претендира установяване на вземането си за тях на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а не на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съображенията за това са следните:
Ответниците Н. М. В. и А. А. В. са собственици на процесния недвижим имот -
ателие № 2, находящо се в жилищната сграда на бул. „******* община Възраждане, гр.
София, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22 от 08.08.2002
г. по описа на нотариус М.В., с рег. № 292 НК.
От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че през
процесния период имотът е бил топлоснабден.
Не се спори, че между главните страни, за процесния период, не е бил сключван
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в предвидената в чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ и чл. 2, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.
Писмената форма на договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е
задължителна форма за действителност на сделката.
Не е доказано ответниците, в процесния период, въпреки липсата на договор за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди, да са били фактически потребители на
топлинна енергия за стопански нужди - „небитови клиенти“ по смисъла на § 1, т. 33а от ДР
на ЗЕ. Процесното ателие е използвано от тях за жилище, поради което топлинната енергия
е потребена за битови нужди. Критерии за дефиниране и разграничаване на понятията битов
и небитов клиент са вида правен субект (физическо или юридическо лице) и нуждите, за
които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – които не
задоволяват битови нужди). Тоест, определящи са нуждите, за които се ползва/купува
енергията.
Установено е по делото, че страните са били обвързани от действието на валиден
неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл.
149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
3
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Страна по това неформално правоотношение е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в
случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните
разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди е
всеки собственик на имота или титуляр на вещно право на ползване на имота, или ползвател
по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл
решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на
топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и
по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
В случая ищецът и ответниците, като собственици на процесния топлоснабден имот,
ползван като жилище, са обвързани от действително неформално договорно
правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължило да
предоставя топлинна енергия за битови нужди, а ответниците – битови потребители са се
задължили да заплащат цената за същата. Ето защо на разположение на ищеца е искът с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по отношение на стойността на доставената и
незаплатена от ответниците топлинна енергия, както и по отношение на извършената и
незаплатена услуга за дялово разпределение, а субсидиарният иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е неприложим.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния
съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните части, както и в
частта за разноските, вместо което бъде постановено решение, с което предявените искове
бъдат отхвърлени, а ищецът бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
ответниците деловодни разноски за двете инстанции. Пред първата инстанция разноските на
ответниците възлизат на 450 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, от които 99,85 лв. са присъдени с първоинстанционното
решение, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата
350,15 лв. Пред въззивната инстанция ответниците са направили разноски в размер на 66,43
лв. – платена по сметката на СГС държавна такса за въззивната жалба, които следва да бъдат
4
присъдени изцяло. Общо за двете инстанции дължимите на въззивниците-ответници по иска
разноски възлизат на 416,58 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20262944 от 27.11.2020 г. по гр.д. № 17908/2020 на СРС, г.о.,
167 състав, в частите, с които, по реда на чл. 422 ГПК, е признато за установено в
отношенията между страните, че: 1/. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД А. А. В. дължи на
ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД сумата 1616,73 лв. – стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, община Възраждане, бул. „******* ателие № 2 и сумата 43,99 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху посочените суми от 20.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
74451/2019 г. на СРС, 167 състав; 2/. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Н. М. В. дължи на
ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД сумата 1616,73 лв. – стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, община Възраждане, бул. „******* ателие № 2 и сумата 43,99 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху посочените суми от 20.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
74451/2019 г. на СРС, 167 състав, както и в частта, с която А. А. В. и Н. М. В. са осъдени,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД направените в заповедното
производство разноски в размер на 66,42 лв. и направените разноски в исковото
производство в размер на 620,70 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Н. М. В. и А.
А. В. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че: 1/. на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД А. А. В. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД сумата
1616,73 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2016 г.
– м.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Възраждане, бул.
„******* ателие № 2 и сумата 43,99 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от
20.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК) до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 74451/2019 г. на СРС, 167 състав; 2/. на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД Н. М. В. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД сумата 1616,73 лв. –
5
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2016 г. – м.04.2019
г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Възраждане, бул. „******* ателие
№ 2 и сумата 43,99 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
м.11.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от 20.12.2019
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК)
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 74451/2019 г. на СРС, 167 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
Н. М. В., ЕГН **********, и А. А. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 416,58 лв. – разноски, направени за разглеждане на делото пред двете инстанции.
В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6