Р E Ш Е Н И Е
№ 452
гр.Плевен, 14.09.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено чрез видеоконферентна връзка на осми
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 518
по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по жалба
/наречена молба/ и допълнение към нея от л.св.И.А.П., изтърпяващ наказание в
затвора Белене, срещу Заповед №Л-2029/17.05.2021г. на Главен директор на ГДИН,
с която е наредено лишеният от свобода да бъде преведен в затвора Плевен за
доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата и допълнението към нея се твърди, че в
затвора Плевен л.св. има проблеми с другите затворници. Изразява желание да
остане в затвора Белене и да работи, за да изтърпи наказанието си по-бързо.
Моли жалбата да бъде уважена.
От ответника, чрез процесуален представител е подаден
писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева.
В съдебно заседание л.св.П. *** служители и другите
лишени от свобода се държат странно и гадно, за разлика от затвора Белене.
Сочи, че в затвора Белене се чувства добре и желае да остане там. Моли жалбата
да бъде уважена.
За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт П.,
която поддържа изложеното в писмения отговор по жалбата. Счита същата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лева.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 23.06.2021г. лично на
л.св.П., като жалбата е подадена на 24.06.2021г., видно от пощенски плик на л.4
от делото. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно
легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата,
че л.св.П. *** на 07.06.2021г. за изтърпяване на наказание, наложено по НОХД
№1059/21г. на РС-Русе, с първоначално определен Строг режим. Първоначалното
разпределение е извършено от прокурор от
РП-Русе, съобразно разпореждане от 04.06.2021г.
Със Заповед №Л-2029/17.05.2021г. на Главен директор на
ГДИН, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.8 от Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, е наредено л.св. И.А.П. да
бъде преведен в затвора Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание. Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че съгласно чл.58
от ЗИНЗС осъдените се разпределят в
местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН,
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близко до постоянния си
адрес и изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, осъденият следва да изтърпява
наложеното му наказание в затвора Плевен. Посочено е още, че при постъпването
си в затвора П. е с адресна регистрация на територията на гр.Варна.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От писмо на л.19 се установява, че при постъпването си
в затвора Белене л.св.П. е бил без документ за самоличност, но в комплекта
документи е приложена справка от БДС, от която е видно, че лицето е с постоянен
адрес ***.
Установява се, че л.св.П. е с постоянен адрес по лична
карта в с.Крушовица, общ.Долни Дъбник, обл.Плевен.
Установява се още, че л.св. не участва в програми и не
полага труд; изразява желание за работа, но има здравословни проблеми, което
налага многократното извеждане във външно лечебно заведение в гр.Плевен.
По делото се установява още, че към 02.08.2021г. в
корпуса на затвора Белене са настанени 316 лишени от свобода при капацитет
365лица.
В писмо на л.36 от делото е посочено, че в затвора
Плевен на всички лишени от свобода се осигурява законоустановената минимална
жилищна площ в спалното помещение, като за всеки един лишен от свобода е над
полагащите се 4кв.м. Посочено е още, че в затвора Плевен има достатъчно
свободен капацитет за настаняването на л.св.П., съобразно неговата категория и
режим – при капацитет 365лица към 23.08.2021г. са настанени 324 лишени от
свобода и задържани лица.
По делото не са налични доказателства за твърдяните
обстоятелства, че л.св.П. има проблеми с други лишени от свобода лица в затвора
Плевен.
По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г
на главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.4.8 от последната, в затвора Плевен и затворническо общежитие „Вит“ се настаняват
лишени от свобода от област Плевен и Търговище, а съгласно т.4.1 в затвора Белене се настаняват лишени от
свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед изискванията на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Главен
директор на ГДИН.
Съдът счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване
с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Като мотиви за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на
територията на гр.Варна, чл.58 от ЗИНЗС, изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и т.4.8
от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.
Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните
в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките
или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани
с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за
лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода. Т.е. постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода
лице не е предвидено като релевантно основание за преместването. От последното
се налага извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена без да е
налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материалноправни
предпоставки по чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС.
На следващо място, нормата на чл.58 от ЗИНЗС
регламентира, че осъдените се разпределят
в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4,
като в т.2 на чл.58 е посочено, че в затворите или затворническите общежития от
закрит тип се настаняват осъдените с първоначално определен строг режим.
Съобразно т.4.8 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН,
в затвора Плевен и затворническо
общежитие „Вит“ се настаняват лишени от свобода от област Плевен и Търговище. В
случая по делото се установява, че лицето има постоянен адрес ***, с оглед
което и съгласно заповедта следва да изтърпява наказанието в затвора Плевен. В
оспорената заповед, обаче, на първо място е посочено, че лицето е с адресна
регистрация на територията на гр.Варна, което не отговаря на фактическата
установеност по делото и на разпоредителната част на заповедта – да бъде
преведен в затвора Плевен в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС. На следващо място, като
основание е посочен и чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, който предвижда на лишените от
свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ. Т.е. с оглед посоченото в заповедта,
основанията за преместване са две – постоянен адрес на лишения от свобода /неправилно
посочен в заповедта/ и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от
свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да
се посочи, че по делото са ангажирани доказателства относно капацитета на
затвора Белене, от които е видно, че при капацитет 365лица са настанени 316
лишени от свобода при спазване на изискването за осигуряване на всеки лишен от
свобода на минимална жилищна площ от 4кв.м. Т.е. се налага извода, че липсата
на достатъчно жилищна площ не е надлежно основание за преместване на л.св.П. ***,
дори и при наличие на доказателства, че
настаняването на л.св. в затвора Плевен ще бъде при спазване на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС.
За пълнота следва да се отбележи, че чл.58 от ЗИНЗС
регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата
за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с
основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно
основание освен чл.58 от ЗИНЗС е и чл. 62 ал.1 т.5 от същия и е необходимо
съгласие на лишения от свобода, каквото не е изискано в случая, а и видно от
жалбата не е налице.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК,
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Л-2029/17.05.2021г. на Главен директор
на ГДИН, с която е наредено л.св. И.А.П. да бъде преведен в затвора Плевен за
доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/
|
|
|
|
|