№ 559
гр. Разград, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.А ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330101002 по описа за 2024 година
Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Депозирана е искова молба от Р. А. Р. срещу А. А. Р. и И. Р., с която моли съда да
признае за установено в отношенията помежду им, че страните са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 61710.505.**** и с площ от 739 кв.м., с
административен адрес на имота - град Разград, община Разград, област Разград, улица
„Г“ № **-***, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/ с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, номер на имота по предходен план:
****, квартал: 10/80, при граници на поземления имот с номера: 61710.505.****,
61710.505.***, 61710.505.****, 61710.505.****, 61710.505.****, 61710.505.****,
61710.505.****, 61710.505.**** и 61710.505.**** при права 173,5/739 кв.м. идеални
части за ищеца, 183,5/739 кв.м. идеални части за ответника Р., и за ответника Р. -
382/739 кв.м. идеални части. Моли да бъде разпределено наново ползването на
процесния поземлен имот, при съобразяване действителните площи, които всеки
владее и притежава в собственост, като сочи изтекла в негова полза придобивна
давност.
Ищецът сочи, че имотът някога е бил съсобствен между дядо му Р М Х и
неговия брат Х М Х. След смъртта на Р Х през 1963 г. неговите наследници и
преживелия му брат Х Х решават през 1970 г. да се сдобият с нотариални актове, като
твърди, че това са и първите писмени данни за собственост върху процесния поземлен
имот. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка
№ 155, том I, дело № 276 от дата 18.03.1970 г. Е М М с ЕГН **********, починала на
дата 28.07.2003 г. /втората съпруга на Р/, З Р А Х /М/ с ЕГН ********** и А Р М /А Р
М/ с ЕГН **********, починал на дата 08.02.2017 г., са признати за собственици на 3/4
идеални части от дворно място от 400 кв.м., урегулирано, намиращо се в гр. Разград,
за което е отреден парцел № XVI-**** в квартал 10 по плана на града. Със смъртта на
Е, нейният дял се наследява от децата й - З и А. През 2008 г. ответницата А. А. Р.
придобила безвъзмездно от леля си З и баща си А общо 300/743 кв.м. идеални части от
процесния имот, за което бил изготвен Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 106, том 4, per. № 7085, дело № 615 от дата 05.08.2008 г. Към 2008г. общата площ на
имота вече е 743 кв.м. /актуалният документ за собственост на ответницата/.
Ищецът твърди, че след смъртта на Р Х през 1963 г., неговият син от първия му
брак А Р М /А Р М/ с ЕГН ********** и починал на дата 28.02.2012 г. /баща на ищеца/
1
се сдобил с документ за собственост за 1/4 идеална част от урегулирано дворно място
с площ от 400 кв.м., представляващо парцел № XVI-****, за което бил съставен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 156,
том I, дело № 277 от дата 18.03.1970 г. През 1989 г. А М и майката на ищеца Е С М /Е
С А М/ прехвърлят собствеността на ищеца Р. А. Р. /Р А Р/ върху 1/4 идеална част от
дворно място, цялото с площ от 694 кв.м., представляващо урегулиран имот с пл. №
**** в кв. 80 по плана на гр. Разград, което е обективирано в Нотариален акт за
покупко-продажба № 39, том II, дело № 420 от дата 17.04.1989 г. Всеки от страните по
сделката е записан с българските си имена, включително ищеца - Р. А. Р. /Р А Р/, който
нотариален акт е актуалният документ за собственост на ищеца. Ищецът твърди, че от
17.04.1989г. владее 173,5 кв.м. от процесния имот.
Ищецът сочи, че И. Р. е правоприемник на Х М Х, който се изселва в Република
Турция, като сделката е оформена с Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез
общински народен съвет № 135, том II, дело 524 от дата 29.03.1978 г. , според който
документ се прехвърлени 388/694 кв.м. идеални части от имот целият с площ от 694
кв.м. През 2001 г. И. Р. прехвърля имота на брат си с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 176, том 7, per. № 7814, дело № 927 от дата 11.12.2001
г. - предмет на сделката е 388/694 кв.м. идеални части от дворно място цялото е площ
от 694 кв.м. През 2023 г. Р А. Р. решава да върне имота обратно на брат си, който
междувременно вече е станал гражданин на Република Чехия. Въз основа на
Нотариален акт за дарение на поземлен недвижим имот № 152, том 2, per. № 2478,
дело № 277 от дата 17.10.2023 г. Р А. Р. и съпругата му Н И.ОВА Р. даряват на И. Р.
/тук ответникът вече фигурира само с двете си имена/ същия имот, но предмет на
сделката, не са 388 кв.м., а 413/739 кв.м. идеални части от поземлен имот целият е
площ от 739 кв.м., който нотариален акт е актуалният документ за собственост на
втория ищец. Ищецът твърди, че актовете за собственост се конкурират взаимно, като
предоставят в съвкупност права в по-голям обем от действителната площ на имота.
Твърди, че за имота в исторически аспект, правно значими са четири регулационни
плана - от 1923 г. /поземленият имот е имал планоснимачен номер 840 и е служил като
основа за обособяването на парцел IV-840/, от 1960 г. /планоснимачен номер ****, по
данните от него са изготвени първите нотариални актове от 1970 г., като поземлен
имот с номер **** служи за основа на новосъздадените парцели XVI-**** и XVII-
****, към които се придават площи по регулация/, от 1970 г. /предвидено
отчуждително мероприятие за училище/, от 1971 г. /последният и сега действащ
регулационен план, не се променя намерението за отчуждаване на процесния поземлен
имот с цел изграждане на училище, поради което парцели XVI-**** и XVII-****
престават да съществуват/.
Според ищеца, сега действащата кадастрална карта е приета през 2008 г. и
процесният имот е с идентификатор 61710.505.**** и площ от 739 кв.м. и съответства
на действителните граници на общата с ответниците собственост.
Счита, че разминаването и застъпването на площи в нотариалните актове се
дължи на използваната основа на плана от 1960г., който не е бил приложен. Същото
твърди и за понастоящем действащия план от 1971 г., тъй като всички сгради
продължават да съществуват и никакво училище не е изградено. Счита, че
регулационните граници никога не са станали имотни граници и след като нито един
от плановете назад във времето не е приложен, означава, че от гледа точка на правото
на собственост и неговото пространствено измерение, следва да се вземе предвид само
кадастралната карта, която ползва данните от кадастралната основа от 1923 г.
Ищецът твърди, че е материализирана и вътрешна граница, която разделя имота
на две почти равни части - ограда, изградена отпреди повече от 50 години, започва от
лицето на имота и преминава през него почти по диагонал, разделяйки го на две - в
едната половина попадат сгради с № 2, 3 и 4, а в другата половина сграда с № 1. Тази
ограда маркира границите на ползване. Но тъй като това положение е установено още
докато Х М Х е осъществявал владение, може да се приеме, че в отношенията между
страните се е превърнала в квази имотна граница. Половината, в която попадат сгради
№ 2, 3 и 4, е с приблизителна площ от 382 кв.м., а другата половина, в която попада
сграда с № 1, е с приблизителна площ от 357 кв.м. Така И. Р. упражнява владение
2
върху 382 кв.м., а Р. А. Р. и А. А. Р. упражняват владение върху общо 357 кв.м., от
които ищецът Р. твърди че владее 173,5 кв.м., а А. - останалите 183,5 кв.м. Ищецът
твърди, че И. А. Р. е собственик на 382/739 идеални части, А. А Р. е собственик на
останалите 183,5/739 идеални части, а самият той се легитимира като собственик на
173,5/739 идеални части, придобити на договорно основание и осъществено давностно
владение започнало най-рано на дата 17.04.1989 г.
В срока по чл.131 ГПК ответника А. Р., изразява становище за недопустимост на
исковата претенция, неоснователност и недоказаност на същата. Сочи нередовност на
исковата молба, доколкото в имота са построени сгради с идентификатори
61710.505.****.1 и 61710.505.****.2, в които съсобственици са А. А. Р. /с права 6/8
ид.ч./ и ищеца Р. А. Р. /с права 2/8 ид. ч./, както и сгради с идентификатори
61710.505.****.3 и 61710.505.****.4, за които твърди да са съсобствени между Р А. Р.
и Н И.ова Р.. Счита, че последните двама следва да бъдат конституирани в
производството, като твърди, че освен сградите притежават и 0,027% от поземления
имот. Оспорва твърдяното от ищеца давностно владение. Счита, че твърденият от
ищеца обем на права на всеки от съсобствениците не отговаря на действителното
правно положение. Прилага Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 155, том I, дело № 276 от дата 18.03.1970 г. и квитанции
за платен данък към МДТ - Община Разград.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И. Р., изразява становище за допустимост на
предявения установителен иск и недопустимост на иска за разпределение ползването
на поземления имот, за което излага подробни съображения. Счита исковете за
неоснователни. Твърди, че е придобил 388/694 ид.ч. чрез покупко-продажба през
1970г., ведно с жилищна сграда, лятна кухня и подобрения. Последващите
разпоредителни сделки счита за неотносими, доколкото твърди, че е възстановил в
пълен обем собствеността си през 2023г., когато придобива сгради идентификатори
61710.505.****.4, 61710.505.****.3 и 61710.505.****.2, както и 413/739 ид.ч. от ПИ
61710.505.****. По отношение иска за разпределяне на ползването счита същия за
неоснователен, доколкото не е налице съществено изменение, налагащо промяна,
налице е и съгласие между съсобствениците, никой не се е противопоставял на
утвърденото до момента разпределено реално ползване, каквито твърдения има и
ищеца.
С Определение №1207/03.12.2024г. Т. Р. - ползвател на имотите на И. Р., е
конституиран като задължителен необходим другар на страната на ответника. Същата
е получила препис от исковата молба с приложенията към нея лично на 13.12.2024г. и в
срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор.
В първото по делото о.с.з. и след запознаване със заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, ищецът отправя искане за изменение на така
посочената площ на имота, която да му бъде разпределена за ползване, като я
увеличава с 33,73 кв.м. и тя вече е в размер на 207,23/739 кв.м., а в последното открито
с.з. увеличава иска като претендира 224,75/739 кв.м., като заявява, че същата
представлява реална част, обособена източно от изградената пътека в частта,
съсобствена между ищеца и А. Р..
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорно, че са съсобственици на ПИ с
идентификатор 61710.505.****, находящ се в град Разград, община Разград, област
Разград, улица „Г“ № **-***, който е назад във времето е бил съсобствен между Р М Х
и Х М Х. Не е спорно също така, че всеки от съсобствениците разполага с титул за
собственост, като именно при анализ на представените НА и действащите през
годините регулационни планове се установява, разминаване в площите на имотите,
собственост на страните по делото:
Представените като наследници на Р М Х Е М М, З Р А Х и А Р М /А Р М/ с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 155,
том I, дело № 276 от 18.03.1970 г. са признати за собственици на 3/4 идеални части от
дворно място от 400 кв.м., урегулирано, намиращо се в гр. Разград, за което е отреден
3
парцел № XVI-**** в квартал 10 по плана на града.
А Р М, също наследник на Р М Х – син от първия му брак, с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 156, том I, дело № 277
от 18.03.1970 г., е признат за собственик по давностно владение и наследство на ¼
ид.ч. от дворно място с площ от 400 кв.м., за което е отредено парцел № XVI – **** в
кв. 10 по плана на гр. Разград.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 39, том II, дело № 420 от 17.04.1989
г., с който А Р М /Ахмед Р. Мехмедов/ и съпругата му Е С А М продават на Р А Р /Р.
А. Р./ ¼ ид.ч. от дворно място с площ 694 кв.м., съставляващо имот № **** от кв. 80
по плана на гр. Разград, ведно с жил. сграда с площ 33,40 кв.м.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том 4, per. № 7085, дело
№ 615 от дата 05.08.2008 г. З Р А Х и А Р М /А Р М/ даряват всеки по 150/743 ид.ч.
или общи 300/743 ид.ч. от ПИ с идентификатор 61710.505.**** целият с площ 743
кв.м. на А. А. Р., заедно с 3/8 ид.ч. от построените в него самостоятелни обекти с
идентификатори 61710.505.****.1 и 61710.505.****.2;
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 157, том I, дело № 278 от 18.03.1970 г., Х М Х е признат за собственик по
давностно владение и наследство на дворно място с площ от 458 кв.м., за което е
отреден парцел № XVII – **** в кв. 10 по плана на гр. Разград, ведно с построената в
него жилищна паянтова сграда.
С Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет
№ 135, том II, дело 524 от 29.03.1978 г., Х М Х продава на И. А. Р. 388/694 ид.ч. от
парцел с пл. № **** от кв. 80 по плана на гр. Разград, ведно с построената в него
жилищна паянтова сграда.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том 7, per. №
7814, дело № 327 от 11.12.2001 г., И. А. Р. прехвърля на брат си Р А. Р. правото на
собственост върху 388/694 ид.ч. от УПИ №**** от квартал 80 по плана на гр. Разград,
целият с площ 694 кв.м., заедно с построената в северозападната част на имота
жилищна сграда с площ 71,90кв.м.
С Нотариален акт за дарение на поземлен недвижим имот № 152, том 2, per. №
2478, дело № 277 от 17.10.2023 г. Р А. Р. и съпругата му Н И.ОВА Р. даряват на И. Р.
413/739 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 61710.505.**** целият
посочен с площ от 739 кв.м.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том 8, per. №
7946, дело № 956 от 19.12.2001 г. Р А. Р. и съпругата му Н И.ОВА Р. продават на Т. Р.
правото на собственост върху едноетажна сграда с площ 71,90 кв.м., построена в
северозападната част на поземлен имот УПИ №**** от кв. 80 по плана на гр. Разград.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том 2, per. №
2479, дело № 277 от 17.10.2023 г. Т. Р. продава на И. Р. сгради: с идентификатор
61710.505.****.3 със застроена площ от 42 кв.м., предназначение ЖИЛИЩНА
СГРАДА и с идентификатор 61710.505.****.4 със застроена площ от 35 кв.м.,
предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, построени в поземлен имот с идентификатор
61710.505.**** целият посочен с площ от 739 кв.м., като със същия акт се договарят Т.
Р. да си запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху двете сгради.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 154, том 2, per. № 2480,
дело № 279 от 17.10.2023 г. И. Р. е признат за собственик въз основа на покупко-
продажба и давностно владение на сграда с идентификатор 61710.505.****.2 със
застроена площ от 35 кв.м., предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА, а съгласно
документ за собственост ЛЯТНА КУХНЯ построени в поземлен имот с
идентификатор 61710.505.**** целият посочен с площ от 739 кв.м.
По делото е представено заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което не се оспорва от страните и което съдът приема като компетентно и обективно
изготвено. Съгласно заключението, имотът, предмет на делото, е отразен във времето,
както следва:
по Кадастрален и Регулационен план от 1923 г. имотът е отразен като дворище
пл. № 240, за което е отреден УПИ IV-240;
по Кадастрален и Регулационен план oт 1960 г. имотът е отразен като дворище
4
пл. № ****, за което са отредени УПИ XVI-**** и УПИ XVH-**** в кв. 10 по
плана на гр. Разград;
по Кадастрален и Регулационен план от 1970 г. имотът е отразен като дворище
пл. № ****, но са отпаднали предвижданията на предходния план - този от 1960
г., като са унищожени уличните и дворищните регулационни линии, както и
номерът на кв. 10 и имотът е включен в терен с отреждане „За училище”;
по Кадастрален и Регулационен план от 1971 г. имотът е отразен като дворище
пл. № ****, но изцяло е в УПИ IX от кв. 80 с отреждане „За училище”.
В съдебно заседание, проведено на 08.04.2025г. експертът заявява, че нито един
от плановете не е приложен до 1971г., който е действащият понастоящем /лист 124/.
Съгласно Приложение 4 към изготвената съдебно-техническа експертиза /лист
114 по делото/ площта на УПИ № XVI-**** по действащия тогава регулационен план
от 1960 г. е 405 кв.м., а площта на УПИ № XVII-**** е 463 кв.м. В съставените през
1970 г. актове е налице разминаване с по 5 кв.м. в посочените като придобити площи
на имотите - наследниците на Р М Х придобиват ид.ч. от 400 кв.м., при посочена по
КРП площ на УПИ № XVI-**** от 405 кв.м., а Х М Х е признат за собственик по
давностно владение и наследство на дворно място с площ от 458 кв.м., при посочена
по КРП площ на УПИ № XVII-**** от 463 кв.м.
Понастоящем действащите Кадастралната карта и кадастралните регистри
/КККР/ на гр. Разград са одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК. В КККР имотът е отразен с идентификатор
61710.505.**** с площ 739 кв.м.
Отговорите на поставените въпроси дали на място съществува изградена ограда,
която преминава през вътрешността на имота и го разделя, какво е нейното трасе и
каква е площта на всяка от образуваните части и кои са сградите, които попадат във
всяка от обособените части са онагледени в приложение № 2 /лист 112 по делото/ към
представеното заключение. Видно от същото самият имот е разделен на две части,
условно наименовани „западна“ с площ 349,64 кв.м. с владелец И. Р. и „източна“ с
площ 389,54 кв.м. с владелци Р. Р. и А. Р.. Построените в имота сгради са разгледани
като части от 1 до 4 – част 1 с площ 37 кв.м. с владелец Р. А. Р., част 2 с площ 31 кв.м.
с владелец А. Р., част 3 с площ 37 кв.м. с владелец И. Р. и част 4 с площ 12 кв.м. с
неизвестен владелец. По отношение на определената като част 4 сграда в проведеното
на 17.04.2025г. с.з. се установи, че е маза, за която има вход от сградата на И. Р. и се
ползва от него, за което обстоятелство не е налице спор между страните.
С представеното заключение, съобразявайки сградите и функционалното им
предназначение, изградената на място ограда, както и площите, които са заявени от
ищеца в петитума на исковата молба, е дадено следното предложение за разпределение
ползването на имот с идентификатор 61710.505.**** целият с установена от вещото
лице площ 739,18 кв.м.: дял 1, в който попадат сгради с идентификатори
61710.505.****.2, 61710.505.****.3 и 61710.505.****.4 с площ от 339,64 кв.м.,
разпределен на И. Р., дял 2, в който попада част от сграда с идентификатор
61710.505.****.1 с размер 31 кв.м. и с размер на площта на разпределения на А. Р. дял
от 182,31 кв.м. и дял 3, в който попада част от сграда с идентификатор
61710.505.****.1 с размер 37 кв.м. и с размер на площта на разпределения на Р. Р. дял
от 182,20 кв.м.
Приета е и допълнителна съдебно-техническа експертиза /лист 139/, по която
експертът е установил реално обособените от фактически изградената в „източната“
част алея площи:
- незастроена част в западната част на поземления имот, заключена между
съществуващата ограда, отделяща частта на И. и Т. Р.и, и алеята е с площ 121,62 кв.м.
- незастроена част в източната част на поземления имот, заключена между
изградената алея и съседните имоти № **** и ****, и алеята е с площ 129,86 кв.м.
- незастроена част, непосредствено пред входа на сградата, обитавана от Р. е с
площ 29,64 кв.м.
- площ на алеята – 28,25 кв.м.
Към доказателствената съвкупност са приобщени показанията на свидетелите
Георги Илиев Георгиев и Т С К.
5
Георги Георгиев, който от 2003 г. живее в съседната на имота къща, в имот №
****, казва, че заварил Р. и съпругата му Нериман да живеят в оставащата на изток от
оградата част на имота, уточнява, че в западната част живее Т.. Твърди, че по-голямата
част от източната част на имота я ползва Р., а част е на чичо му А. Като цяло Р.
поддържа източната част на имота, сее зеленчуци. Изградил е бетонна алея с дължина
от входа на имота до сградата, обитавана от него. Вътре къщата на Р. била малка,
състояла се от 3 стаи. Стара къща, с един вход за неговата част, в другата част не е
влизал. Знае, че имотът е наследствен, но каква част има ищеца казва, че не знае,
допълва, че Р. се грижи за двете половини на имота спрямо пътеката. Р. му споделил,
че идвала племеницата му, да уреждат разделянето на имота. Според свидетеля,
оградата не е местена поне от 2003г. насетне.
Показанията на свидетеля Т С К са идентични, той живее от раждането си в
съседния имот № ****. Уточнява, че в имота живеели баба Е - в постройката
отбелязана със сив цвят на скицата /стр. 116 и 112/, в квадрата, заключен между
червената и синята част, родителите на А. живеели в синята част, а Р. - в червената. А.
живее в чужбина, видял я миналата година, преди това не си спомня. Последно идвала
преди „много време“ с брат си и сестра си и оглеждали имота – не конкретизира
периода „много време“. Не е чувал да имат спор за земята.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявени са два обективно съединени иска – положителен установителен за
обема на притежаваните от страните права от собствеността върху поземлен имот с
идентификатор 61710.505.**** и иск за разпределение на ползването на съсобствения
имот, поради твърдяна промяна в обема на притежаваните от ищеца права.
Искът с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС цели да бъде заместено липсващото
съгласие между съсобствениците, като бъде постановено най-целесъобразното
ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че
мнозинство не може да се формира, индикация, че е налице несъгласие с досегашното
разпределение. Правомощията на съда в това производство се ограничават в рамките
на решенията, които мнозинството може да вземе във връзка с ползването и
управлението. Съгласно трайно установената съдебна практика използването, респ.
служенето с общата вещ означава прякото й използване, съвместимо с нейното
нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват
свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 от ЗС се
осъществява при съобразяване с фактическото съС.ие, като не е възможно в това
производство да се разпореждат промени в съсобствената вещ /решение № 164 от
11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I г. о., ГК, решение № 409 от 26.05.2010 г.
по гр. д. № 224/2009 г. на ВКС, I-во г. о./. Въпросът дали е настъпила промяна на
обстоятелствата, обуславяща съдебната намеса, при които е било извършено
първоначалното разпределение на реалното ползване, е по съществото на
материалноправния спор. Основаниe за преуреждане на съществуващото
разпределение на ползването е настъпило изменение в съществените обстоятелства, с
оглед на които е било постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата,
свързани с предназначението и съС.ието на съсобствената вещ /ново строителство или
премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на
съсобствения имот в резултат на регулационни изменения /или с обема на правата на
всички съсобственици/ придобИ.е на право на собственост по давност върху идеална
част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице, разпоредителни
сделки между съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един
съсобственик за сметка на друг и др./. Прехвърлянето на притежаваните идеални части
от вещта от един съсобственик на трети лица не съставлява основание за
преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, ако не е налице друга
промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение,
защото разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на
съсобственика.
Понастоящем съществува спор относно дяловете на отделните съсобственици в
собствеността на поземления имот, но не и относно построените в него сгради.
6
В съответствие с решение, постановено по ТД № 13/2012 г на ВКС,
постановяващо допустимостта на обективно съединяване на иск за разпределяне
ползването с установителен иск за собственост, е необходимо съдът да изследва какви
са квотите на съсобствениците в съсобствеността, която към настоящия момент е с
площ 739 кв.м., като този иск се явява преюдициален по отношение искането за
разпределяне ползването между тях на имот с идентификатор 61710.505.****.
Следва да се обърне внимание, че площта не е съществен индивидуализиращ
белег на имота. В практиката на ВКС се приема, че индивидуализацията на
недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут,
площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат
за установяване на това обстоятелство, като площта на имота и сигнатурата по плана,
ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или
могат да се променят при изменение на плана - решение № 672 от 7.03.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о. В същия смисъл са и други решения на ВКС, в които се
приема, че площта /квадратурата/ на имота не е негов решаващ индивидуализиращ
белег - решение № 206 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2007 г., I г. о., решение
№ 1171 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I г. о., решение № 389 от
10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., I г. о., решение № 1 от 31.01.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4495/2013 г., I г. о. Тази практика се споделя от настоящия състав и
следва да намери приложение и по настоящото дело, с оглед на което следва да се
съобразят квотите на съсобствениците с установените по първоначално набавените за
имотите /а не лично от тях/ титули за собственост, съответно и с това дали е доказано
владение в обем, различен от така установения.
Макар съгласно действалите през годините 1923 г., 1970 г. и 1971г. КРП и
понастоящем действащата, утвърдена през 2008 г. КККР на гр. Разград, площта на
имота да е различна, по делото не са събрани данни, установените външни граници на
същия да са изменяни. От друга страна, в ЗУТ не е създадена възможност с плана да
се отнемат и/или придават части от (или към) съседни поземлени имоти. При
изработване на подробните устройствени планове по ЗУТ се съблюдават границите на
поземлените имоти така, както са заснети и отразени в кадастъра, и прокарването на
вътрешните регулационни линии е в съответствие с имотните граници.
В исторически план съсобствеността възниква в следния ред, за всяка от
обособените от вътрешната ограда части:
За „източната“ част:
Е М М, З Р А Х и А Р М с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 155, том I, дело № 276 от 18.03.1970 г. са признати за
собственици на 3/4 идеални части от дворно място от 400 кв.м., т.е. придобиват 300
кв.м. от общо 858 кв.м. /868 кв.м. по КРП от 1960 г./, което в процентно изражение е
34,96 % от същия. Е е наследена от децата си З и А при равни права. Така посочената
част от имота впоследствие е придобита от А. А. Р. по силата на правна сделка.
А Р М с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 156, том I, дело № 277 от 18.03.1970 г., е признат за собственик по
давностно владение и наследство на ¼ ид.ч. от дворно място с площ от 400 кв.м., т.е.
придобива 100 кв.м. от общо 858 кв.м. /868 кв.м. по КРП от 1960 г./, което в процентно
изражение е 11,65 % от същия. Със следващият Нотариален акт за покупко-продажба
№ 39, том II, дело № 420 от 17.04.1989 г., А Р М /Ахмед Р. Мехмедов/ и съпругата му Е
С А М продават на Р А Р /Р. А. Р./ ¼ ид.ч. от дворно място с площ 694 кв.м.,
равняваща се на 173,50 кв.м., т.е. обективирано е, че се разпореждат с такава част от
имота, каквато липсват данни да са придобили. При анализа на представените по
делото доказателства и съобразявайки експертното заключение, което подробно
изследва в исторически аспект регулационните планове, касаещи имота, съдът намира,
че установената понастоящем конкуренция на права е резултат от несъобразяване на
обстоятелството, че предвидените мероприятия на са осъществени, респ. плановете не
са приложени. В конкретиката на делото, процесния поземлен имот за пръв път е
обособен в Кадастрален и регулационен план от 1923 г., онагледено в Приложение № 3
/лист 113/, като дворище пл. № 240, с площ от 640 кв.м., за което е отреден УПИ IV –
240 с предвидена площ от 477 кв.м., от които собствени за ПИ са 383 кв.м.. Видно е, че
7
е била предвидена улична регулация. В следващият по време Кадастрален и
регулационен план от 1960 г. имотът е отразен като дворище пл. № ****, с площ от
693 кв.м., за което са отредени УПИ ХVI – **** с предвидена площ от 405 кв.м., от
които собствени за ПИ са 304 кв.м. и УПИ ХVII – **** с предвидена площ от 463
кв.м., от които собствени за ПИ са 340 кв.м. Видно е от Приложение № 4 /лист 114/, че
е била предвидена улична регулация, с „обръщач“, която според експерта не е
приложена. В следващият регулационен план от 1970 г. отпадат предвижданията на
предходния план, унищожени са дворищните регулационни линии, заличен е номера
на квартал 10 и имотът е отразен отново като дворище пл. № ****, а имотът е
включен в терен „за училище“. С Кадастрален и регулационен план от 1971 г. имотът е
отразен като дворище пл. № ****, площ 691 кв.м., но изцяло попада в УПИ IХ от кв.
80 с отреждане „за училище“. Именно този план е действащият понастоящем.
Експертът категорично заявява, че отчуждителни мероприятия не са реализирани –
следвало е да се оттчуждят имотите, да се изплати обезщетение на собствениците, да
се съборят сградите и едва тогава да се пристъпи към предприемане на действия по
реализиране на предвиденото мероприятие. Доколкото естеството на предвиденото
мероприятие „за училище“ е обществено значимо, то срокът за реализирането му по
ПЗР ЗУТ е 10 години. При проучване на документите експертът е установил, че е
започнало урегулиране на самостоятелни поземлени имоти, попадащи в
предвижданията, по инициатива на отделни собственици /УПИ ХIV – ****/, което за
същия е индикация, че така предвидените отчуждителни мероприятия няма да се
реализират.
Съпоставяйки в темпорално отношение действащите/предвидените
регулационни планове с описаните в представените по делото собственически титули,
се установява, че за съставяне на констативните нотариални актове от 1970г., при
индивидуализиране на имотите е използван за основа Кадастрален и регулационен
план от 1960 г., който е отреждал обособяване на УПИ ХVI – **** с предвидена площ
от 405 кв.м., и УПИ ХVII – **** с предвидена площ от 463 кв.м. Именно от УПИ ХVI
– **** праводателя на ищеца е признат за собственик на ¼ ид.ч.
При последващата сделка от 1989 г., от която ищецът черпи правата си, е бил в
сила действащият понастоящем Кадастрален и регулационен план от 1971 г.
/единственият приложен според вещото лице инж. П./, в който имотът е отразен като
дворище пл. № ****, площ 691 кв.м., като вече са премахнати дворищните
регулационни линии /с плана от 1970г./, предвиждащи обособяване на УПИ ХVI – ****
/405 кв.м./ и УПИ ХVII – **** /463 кв.м./. Именно несъобразяване с отпадналото
действие на предвидената дворищна регулация и изменения регулационен план, е
довело до некоректно описание на имота в нотариален акт № 39, том 2, дело 420/1989г.
Прехвърлянето на ¼ ид.ч. от поземления имот № ****, вместо от частта на същия,
която е била отредена за УПИ ХVI – ****, е довело до порок в обективираната сделка
– никой не може да прехвърли повече от притежаваните от него права. След като
праводателя не е собственик, то и правоприемника не може да стане такъв. В резултат
вещно-транслативен ефект е настъпил за ¼ ид.ч. от дворно място с площ от 400 кв.м.,
т.е. придобива 100 кв.м. от общо 858 кв.м. /площ на двете УПИ, предвидени в плана от
1960 г./.
За „западната“ част:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 157, том I, дело № 278 от 18.03.1970 г., Х М Х е признат за собственик по
давностно владение и наследство на дворно място с площ от 458 кв.м.,
съотношението на придобитото от него към общата площ от общо 858 кв.м. /868 кв.м.
по КРП от 1960 г./ е 53,37 %.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том 7, per. №
7814, дело № 327 от 11.12.2001 г., И. А. Р. прехвърля на брат си Р А. Р. правото на
собственост върху 388/694 ид.ч. от УПИ №**** от квартал 80 по плана на гр. Разград,
целият с площ 694 кв.м., заедно с построената в северозападната част на имота
жилищна сграда с площ 71,90кв.м.
С последващите разпоредителни сделки, обективирани в Нотариален акт за
дарение на поземлен недвижим имот № 152, том 2, per. № 2478, дело № 277 от
8
17.10.2023 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том 8, per.
№ 7946, дело № 956 от 19.12.2001 г., Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 153, том 2, per. № 2479, дело № 277 от 17.10.2023 г. и Нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 154, том 2, per. № 2480, дело № 279 от
17.10.2023 г. се достига до възстановяване в пълен обем на собствеността на И. Р. по
отношение на поземлен имот с идентификатор 61710.505.**** и сградите в същия,
такъв какъвто е притежавал преди отчуждителната сделка от 11.12.2001 г., като е
учредено вещно право на ползване за Т. Р., а лицата Р А. Р. и съпругата му Н И.ова Р.
са се разпоредели с целия обем от притежавани права по отношение на процесния
имот и сградите в него, респ. не са конституирани като страни в производството.
При така установения обем на притежавани права за всеки от съсобствениците,
при съпоставяне с настоящата площ на имота от 739 кв.м. полагащите се части на
всеки от съсобствениците са: за Р. А. Р. 11,65 % от 739 кв.м., равняващи се на 86,09
кв.м., за А. А. Р. 34,96 % от 739 кв.м., равняващи се на 258,35 кв.м. и за И. А. Р. 53,37
% от 739 кв.м., равняващи се на 394,40 кв.м. Разликата от 99,98 % /обща стойност на
придобитите ид.ч./ до 100 % е в рамките на допустимата грешка при измерване,
резултат на обективираното през 1970 г. с нотариален акт № 157, том I, дело № 278 от
18.03.1970 г., придобИ.е от Х М Х на дворно място с площ от 458 кв.м. /от
предвидени 463 кв.м./ от обща площ 858 кв.м., което се равнява на 10 кв.м. по-малко
от определените 868 кв.м. по КРП от 1960 г. Междувременно, за другата част на имота
- УПИ ХVI – ****, при съставяне на актовете за собственост с № 155, том I, дело №
276 от 18.03.1970 г. и с № 156, том I, дело № 277 от 18.03.1970 г., са придобити
съответно ¾ и ¼ ид.ч. от дворно място с площ 400 кв.м. /от предвидени 405 кв.м./.
Ищецът твърди да е придобил по давност ЧАСТ от идеалните части на
съсобственика А. Р., в резултат на което претендира да притежава 224,75/739 ид.ч. В
открито с.з., конкретизирайки исковата си претенция и изхождайки от приетите по
делото експертни заключения по съдебно-техническата експертиза /лист 109 и 139/, е
направено изменение на иска от страна на ищеца – същият твърди, че е осъществил
явно, непрекъснато и необезпокоявано владение с намерение за своене на част от
притежаваните именно от ответника А. Р. идеални части, представляващи реално
обособена част от съсобствения имот, представляваща източната част от имота,
считано от пътеката, както и самата пътека, ведно с частта от имота, находяща се
непосредствено пред входа на обитаваната от него сграда и земята под самата сграда,
които реално обособени площи надхвърлят обема на притежаваните от Р. Р. права.
За придобИ.ето на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя
страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент –
упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по
съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо съС.ие, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на
чл. 69 ЗС – счита се, че съсобственика владее за себе си вещта, до доказване на
противното. В процесната фактическа обстановка обаче, не се твърди владението да е
осъществявано спрямо целия обем права, притежавани от ответника – съсобственик, а
напротив – само за част от тях. В тази връзка, съдът намира презумпцията за
неприложима - с оглед юридическата характеристика на понятието „идеална част“ не е
възможно да бъде осъществено владение само по отношение на част от притежаваните
в съсобствеността права на ответника и държане на останалите ид.ч., същевременно
съсобственикът да бъде допускан до имота и едновременно с това да се твърди, че
част от правата му са завладени. В тази връзка, за да придобие частите на останалите
съсобственици е необходимо съсобственика да демонстрира, че е отблъснал
намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.
Отричането на права следва да бъде явно, недвусмислено и спрямо целия обем от
притежавани от конкретния съсобственик права. Именно поради изложеното, във
9
връзка с изменението на иска, съдът намира, че е сезиран с иск за признаване изтекла
в полза на ищеца придобивна давност по отношение на РЕАЛНА част от поземлен
имот. Липсват данни да е налице основание за добросъвестно владение.
С оглед твърдението на ищеца за осъществено владение, започнало най-рано на
17.04.1989г., следва да бъде анализирана действащата за периода от 1999 г. до
настоящия момент нормативна уредба. В чл. 59 Закон за териториалното и селищно
устройство /ЗТСУ/ в относимата редакция /ДВ бр. 14 от 19.02.1988 г./ реално
определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност. Тази постановка е в сила до изменението на чл. 59
ЗТСУ, в сила от 01.01.2001 г., с което се допуска придобИ.е чрез сделка или по давност
на реално определени части от поземлен имот, при условие, че отговарят на
изискванията за минимална площ и лице, определени в Правилника по прилагане на
закона. Съгласно чл. 54 от Правилника за прилагане на ЗТСУ минималните размери за
площ и лице на поземлените имоти са в зависимост от вида на населеното място –
град или село, в което се намират. В случая Разград има статут на град, поради което
по отношение на поземлените имоти, находящи се в него е приложима разпоредбата
на чл. 54, ал. 1, пр. 1 ЗТСУ, като минималният размер на площ и лице за обособяване
на самостоятелен обект, който може да е предмет на прехвърлителна сделка,
респективно да се придобива по давност, е най-малко 14 м. лице и 300 - 1000 кв. м.
повърхност. От приетата по делото експертиза се установява, че процесният имот в
цялост е неподеляем, поради липса на минимално определените изисквания за лице на
имота, а частта, която се твърди да е придобита от ищеца не отговаря и на
изискванията за площ. Следва да се обърне внимание, че не е налице хипотезата за
придадени по регулация части между съседни имоти, нито може да бъде приложена
разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.). С нея законодателят е създал една фикция,
според която владението върху реална част от парцел се счита за владение върху
идеална част, равняваща се на частта от реално владяното място от целия парцел.
Фикцията не може да има разширително тълкуване, поради което не може да се
приеме, че хипотезата обхваща и случаи извън посочения от законодателя времеви
период. Правилото представлява едно изключение от общата забрана по чл. 59 ЗТСУ
(отм.) за придобИ.е по давност на реални части от парцели и неговото действие е
ограничено само до давността, изтекла до влизането в сила на ЗТСУ (отм.) към 1973 г.
Въпреки установеното, за пълнота на изложението, съдът счита за
необходимо да анализира наличието на предпоставките за осъществяване на владение.
Доколкото субективният елемент - намерението за своене - представлява психическо
съС.ие, чието външно обективиране не винаги е възможно, разпоредбата на чл. 69 ЗС
въвежда презумпция за неговото наличие, която намира приложение и в отношенията
между съсобственици. В случая съсобствеността между А. и Р. от една страна и И. от
друга страна върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.**** е възникнала от
юридически факт, различен от наследяването – правни сделки, поради което, по силата
на така цитираното тълкувателно решение, презумпцията е приложима. С посочените
в предходния абзац аргументи, съдът намира, че в конкретния случай презумпцията е
оборена още с твърденията на ищеца в исковата молба – не се отрича наличието на
права в съсобствеността на А. Р.. Не е невъзможно съсобственик да завладее
съсобствения имот по давност - за целта той следва да превърне с едностранни
действия държането си във владение - т. нар. преобръщане на владението (interversio
possessionis). Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се отрича владението на останалите съсобственици, и – при
спор за собственост – ползващата се от тях страна следва да ги докаже, както и че ги е
довела до знанието на останалите съсобственици. В конкретния случай ясен знак за
намерението на Р. да свои източната реална част спрямо пътеката, обозначена на скица
– приложение №1-1 /стр. 142/ с точки 2 и 3, както и самата пътека, не се установи. Не
е извършил действия, отблъскващи другия съсобственик, не е демонстрирал явно
завладяване и противопоставяне. Такова намерение не е манифестирал и пред съседите
си – от показанията на двамата свидетели е видно, че не са наясно кой от двамата
съсобственици каква част владее, а действията, свързани с поддръжка и ползване на
имота /косене, засаждане на зеленччуци и овощки/ не се възприемат като такива,
10
манифестиращи намерение за своене – същите са характерни и за държател, какъвто
неизменно е ищеца по отношение идеалните части на съсобственика А..
С оглед изложеното, съдът намира претенцията на ищеца да притежава
224/739 ид.ч. от процесния имот, част от които твърди да са придобити по давност от
притежаваните от А. Р. идеални части, а друга част – притежава на собствено
основание, представляващи реално обособена част от „източната“ част на същия,
изобразени на Приложение № 1-1 /стр. 142 от делото/ с точки 2 и 3, и изградената
алея, за неоснователна за размера над притежаваните на собствено основание ид.ч.
За произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с
който се иска установяване обема на притежаваните от всички съсобственици права,
съдът препраща към изложените по-горе мотиви, от които се извежда извода, че Р. А.
Р. е собственик на 11,65 % от 739 кв.м., равняващи се на 86,09 кв.м., А. А. Р. – на 34,96
% от 739 кв.м., равняващи се на 258,35 кв.м., и И. Р. – на 53,37 % от 739 кв.м.,
равняващи се на 394,40 кв.м.
По предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС: с оглед безспорно
установеното фактическо разпределение на ползването, за да е налице необходимост от
преразпределяне на същото, следва да е настъпила промяна на обстоятелствата,
обуславяща съдебната намеса, при които е било извършено първоначалното
разпределение на реалното ползване, Наличието им е въпрос по съществото на
материалноправния спор. Съществени са такива обстоятелства, довели до промяна в
обема на притежаваните права, които водят до неправилно, несъразмерно или
неудобно досегашното разпределение.
По делото се установи, че съществуващото разпределение на ползването между
източната и западната част на имота е установено преди повече от 50 години, като е
изградена и съществува материална граница. Ползването на съществуващите в имота
сгради е разпределено и спор за същото не е налице.
Поставената ограда разпределя имота, съгласно заключението на вещото лице –
Приложение №1 /лист 111/ и Приложение № 6 /лист 116/ на две части, приблизително
съответстващи на правата в съсобствеността. Дял първи, т.нар. от експерта „западна“
част, обособява площ от 349,64 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
61710.505.****, ведно с находящите се в тази част на имота сгради с идентификатори
61710.505.****.2, 61710.505.****.3 и 61710.505.****.4, която част се държи от
ползвателя Т. Р., въз основа на запазено вещно право на ползване върху сградите,
намиращи се в тази част, собственост на И. Р., който притежава 394,40 кв.м. от
поземления имот. Останалата част от имота, т.нар. „източна“, обособява площ от
389,54 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 61710.505.****, разпределена за общо
ползване между Р. Р. и А. Р., с общ обем на притежавани права 344,44 кв.м. По
отношение на сградния фонд в източната част на имота е установено, че
съществуващите долепени сгради са заснети в кадастъра като една - с идентификатор
61710.505.****.1. Страните твърдят, а и експерта удостоверява, че са функционално
обособени две части, всяка със самостоятелен вход, отразени на Приложение №2 /лист
112/ - със син цвят е отбелязана частта от сградата, която се владее от А., а с червен –
от Р.. С оглед наличието на конкуриращи в актовете за собственост права, експертът
категорично е заявил, че не е в съС.ие да предложи вариант за разпределение
ползването на поземления имот между тези съсобственици. Установяването на
конкретните права в съсобствеността е въпрос по същество на спора по иска с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
По делото не се доказа да са налице такива промени в обстоятелствата, които да
обуславят нуждата от преразпределение ползването на съсобствената вещ /поземлен
имот/. Всички съсобственици /с изключение на ищеца/ и ползватели заявяват, че така
установеното разпределение е удобно, установено от дълъг период от време и не се
спори. Единствените възражения на Р. Р. по отношение съществуващото разпределение
са породени от твърденията му за промяна в квотите на отделните съсобственици в
съсобствеността, каквато промяна не бе установена да е налице, с оглед
неоснователността на претенцията му за придобИ.е по давност на част от имота.
С оглед изложеното, искането за намеса на съда в отношенията между
съсобствениците, касаещи ползването на общата вещ, не е основателно, доколкото не
11
са налице такива нововъзникнали обстоятелства, които да налагат промяна. Искането
на ищеца по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че разноските следва да бъдат поставени
изцяло в тежест на ищеца.
Ответниците не са дали повод за завеждане на производството, няма твърдения
да са оспорвали извънсъдебно притежаваните от ищеца права в съсобствеността. Не се
установи да притежават права, повече от заявените от тях с отговорите на исковите
молби.
Съсобствениците и ползвателят твърдят, че разпределение на ползването не е
необходимо, съществуващото към момента е удобно, правилно, съразмерно и не се
спори. Претенцията на ищеца за разпределение е обусловена от наличие на изменение
в квотите на страните в съсобствеността, каквото не се установи да е налице.
В случая заплатените от ответника А. А. Р. са 1200 лв. адвокатско
възнаграждение /лист 53/ и 100 лв. – депозит за допълнителна експертиза.
Ответникът И. Р. е заплатил 1500 лв. адвокатско възнаграждение /лист 41/ и 100
лв. – депозит за допълнителна експертиза.
Ответникът Т. Р. не е извършила и претендирала разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. А. Р. с ЕГН **********, А. А. Р. с ЕГН
********** и И. Р., гражданин на Република Чехия с персонален № *********/957 /с
имена в Република България И. А. Р. и с ЕГН **********/, са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 61710.505.****, с площ от 739 кв.м., с
административен адрес на имота - град Разград, община Разград, област Разград, улица
„Г“ № **-***, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/ с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, номер на имота по предходен план:
****, квартал: 10/80, при граници на поземления имот с номера: 61710.505.****,
61710.505.***, 61710.505.****, 61710.505.****, 61710.505.****, 61710.505.****,
61710.505.****, 61710.505.**** и 61710.505.**** при права 86,09/739 /осемдесет и
шест цяло и девет стотни в числител върху седемстотин тридесет и девет цяло в
знаменател/ кв.м. идеални части за Р. А. Р., 258,35/739 /двеста петдесет и осем цяло и
тридесет и пет стотни в числител върху седемстотин тридесет и девет цяло в
знаменател/ и тридесет и кв.м. идеални части за ответника А. А. Р. и за ответника И. Р.
– 394,40/739 /триста деветдесет и четири цяло и четири десети в числител върху
седемстотин тридесет и девет цяло в знаменател/ кв.м. идеални части, като
ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 86,09/739 кв.м. идеални части до претендирания от
ищеца размер от 224,75/739 /двеста двадесет и четири цяло и седемдесет и пет стотни
в числител върху седемстотин тридесет и девет цяло в знаменател/ кв.м. идеални
части.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ползването на поземлен имот с идентификатор 61710.505.****, с площ от 739 кв.м., с
административен адрес на имота - град Разград, община Разград, област Разград, улица
„Г“ № **-***, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/ с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, номер на имота по предходен план:
****, квартал: 10/80, при граници на поземления имот с номера: 61710.505.****,
61710.505.***, 61710.505.****, 61710.505.****, 61710.505.****, 61710.505.****,
61710.505.****, 61710.505.**** и 61710.505.****, между Р. А. Р. с ЕГН **********, А.
А. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. Разград, ж-к „О“, бл.**, вх.*, ет.*,ап.** и И. Р.,
гражданин на Република Чехия с персонален № *********/957 /с имена в Република
България И. А. Р. и с ЕГН **********/, като неоснователно.
ОСЪЖДА Р. А. Р. с ЕГН **********, адрес гр. Разград, ул. „Г“ № *** да заплати
на А. А. Р. с ЕГН **********, адрес: гр. Разград, ж-к „О“, бл.**, вх.*, ет.*,ап.**
сторени по делото разноски в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/.
12
ОСЪЖДА Р. А. Р. с ЕГН **********, адрес гр. Разград, ул. „Г“ № *** да заплати
на И. Р., гражданин на Република Чехия с персонален № *********/957 /с имена в
Република България И. А. Р. и с ЕГН **********/, притежаващ документ за
самоличност лична карта № *********, издадена на дата 05.12.2014 г. от Република
Чехия, сторени по делото разноски в размер на 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
13