Решение по дело №290/2020 на Административен съд - Сливен

 

   

Р Е Ш Е Н И Е   №  226

 

Гр.Сливен, 15.10.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 290 по описа за 2020г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на П.К.З., ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.И.Д. ***, със съдебен адрес ***, с която е предявен иск срещу Агенция по вписванията за осъждане на ответника, на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сумата от 225 лева, като обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 120/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, във връзка с обжалване на Определение № 3/08.02.2019 г. по искане вх. № 255/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Нова Загора, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2019 г..

Настоящото производство е образувано, след като с Определение № 3288 от 27.09.2019 г., постановено по гр. дело № 5025/2019 г. по описа на Районен съд– Сливен, делото, образувано по посочената искова молба е изпратено на Административен съд – Сливен, по подсъдност.

С определение № 1/13.01.2020 г. постановено по делото съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. С определение № 5845/20.05.2020 г. по адм.дело № 3313/2020 г. по описа на ВАС на РБ  се отменя  определение № 1/13.01.2020 г. и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

С Определение № 138/29.05.2020 г. Административен съд Сливен, с оглед дадените указания е приел, че делото не му е подсъдно и следва да се десезира сам от разглеждането му, поради което е повдигал препирня за подсъдност между Административен съд – Сливен и Районен съд Сливен пред смесен състав на ВАС и ВКС.

С Определение № 35 от 12.08.2020 г. по адм. дело 20/2020 г. ВАС и ВКС на РБ – Смесен петчленен състав е определил, че компетентен да се произнесе по иска на П.К.З. срещу Агенцията по вписванията за осъждането й на основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата 225 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр. дело № 120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2019 г., е Административен съд – Сливен.

Предмет на делото е претенция за суми, от Агенция по вписванията на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 120/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, във връзка с обжалване на Определение № 3/08.02.2019 г. по искане вх. № 255/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Нова Загора, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2019 г. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 50 лева.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът – Агенция по вписванията гр. София не изпраща представител. В писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител – юриск. И. К., оспорва изцяло предявения иск, излага съображения за недопустимост, алтернативно неоснователност на исковата претенция и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от приложените по делото доказателства се установява, че съдия по вписванията при РС Нова Загора с Определение № 3/08.02.2019 г. е отказал вписване на молба за заличаване на договорна ипотека акт № 149, том I, дело № 2049/2006 г., по подадено заявление вх. № 255/08.02.2019 г. от П.К.З.. Отказът бил обжалван пред Окръжен съд Сливен и образувано гр. дело № 120/2019 г. по описа на този съд, приключило с Определние № 258/05.03.2019 г., с което същият бил отменен. Цитираното съдебно определение влязло в законна сила на 05.03.2019 г., съгласно отбелязване върху същото. В производството по обжалване на Определение № 3/08.02.2019 г., П.З. е подписал пълномощно и договор за правна помощ с адв. Т.И.Д. ***, изразяващи се в представителство пред ОС Сливен, като изготви и подаде жалба срещу определение № 3/08.02.2019 г. на съдия по вписванията при РС Нова Загора и е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, платено в брой при подписване на договора. Упълномощеният адвокат Д. е подал частна жалба и платил държавна такса в размер на 25 лева за образуваното производство пред ОС Сливен.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно задължителните указания в Определение № 35 от 12.08.2020 г. по адм. дело 20/2020 г. ВАС и ВКС на РБ – Смесен петчленен състав, иска на П.К.З. срещу Агенцията по вписванията за осъждането й на основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата 225 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр. дело № 120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2019 г. е подсъден на административните съдилища, поради което предявеният иск за вреди, противно на становището на ответника по иска, се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящият случай не е налице първата предпоставка, а именно наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност, тъй като вредите, които се претендират, не са причинени при изпълнението на административна дейност.

Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, службата по вписванията е с правомощия да извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписване, чийто статут се урежда от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Въпреки, че по дефиниция от § 1, т. 1 от ДР на АПК длъжностното лице на Агенцията по вписванията попада в обхвата на определението "административен орган", от анализа на правомощията му се налага извод, че актовете, постановени при изпълнение на задълженията на орган по вписване, носят белезите на актове с правно значимо действие, а последните подлежат на контрол за законосъобразност по реда на глава двадесет и първа ГПК. Производството по вписване е охранително, съгласно част шеста на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Актът с който приключва вписването, респективно отказът то да бъде извършено, следва да бъде определено като охранително. И това е така тъй като съдебния контрол върху вписването или отказа се осъществява от окръжния съд и не могат да бъдат основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай този ред е спазен, видно от приложените като доказателство по делото Определение № 258 от 05.03.2019 г. по гражданско дело № 120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, постановено в производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Ето защо следва да се приеме, че съдията по вписванията не е административен орган, съобразно правната уредба в ЗСВ и ГПК. Същият се назначава от министъра на правосъдието по трудово правоотношение след обявен конкурс, като изпълнява длъжността и предвидените в закона функции под ръководството на председателя на съответния районен съд, а видно от разпоредбите на чл. 279 и следващите от ЗСВ качеството му е на длъжностно лице като част от органите на съдебната власт.

Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ вр. чл. 569, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдията по вписванията издава разпореждания за вписване, отбелязване и тяхното заличаване в имотния регистър, когато това е предвидено в закон, което сочи, че дейността му има не административен, а охранителен характер по смисъла на чл. 530 от ГПК, какъвто е настоящият случай. Следователно, той няма качеството на административен орган, т. к. не притежава властнически правомощия да постановява актове, с последица създаване на права и задължения за правните субекти. Макар дейността по вписването да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието нейните завършващи актове не се дължат на извършвана административна работа от съдиите по вписванията. Поради това и разпорежданията, с които приключва вписването или отказа за вписване, не представляват административни актови по смисъла на чл. 21 от АПК, нито неговите фактически действия или бездействия по повод изпълнение на служебните му задължения.

Това мотивира съда да приеме, че исковата молба е неоснователна и следва да отхвърли същата. С оглед извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователен е и искът за заплащане на законна лихва, който има акцесорен характер.

С оглед изхода на делото с отхвърляне на исковата молба,  неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото пред настоящата съдебна инстанция разноски. 

Независимо от изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, която е специална по отношение на общите правила на чл. 78 от ГПК, ищецът при исково производство по ЗОДОВ не дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, при които искът му е отхвърлен изцяло. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Определение № 9126 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 6587/ 2018 г., Трето отделение; Решение № 395 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2018 г., III о..

Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на П.К.З., ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.И.Д. ***, със съдебен адрес ***, срещу Агенцията по вписвания за заплащане на сумата от 225 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 120/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, във връзка с обжалване на Определение № 3/08.02.2019 г. по искане вх. № 255/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Нова Загора, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2019 г..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписвания към Министерство на правосъдието гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: