№ 305
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100511092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20168554 от 05.08.2021 г. по гр.дело № 65405/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 174 състав съдът по предявените от „С.В.“ АД срещу С. Г.
Л., Т. Т. Д. и Г. Г. Д. установителни искове при квалификацията на чл. 422 вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1
ЗЗД съдът е признал за установено, че ответниците С. Г. Л., Т. Т. Д. и Г. Г. Д.
дължат на ищеца „С.В.“ АД, ЕИК **** по 1/3 от сумата от 1 068,44 лв.,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от
29.07.2017 г. до 26.03.2020 г., ведно със законната лихва от 29.07.2020 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34108/2020 г. по
описа на CPC, 174 състав, като е отхвърлил предявените от „С.В.” АД, ЕИК
**** срещу С. Г. Л., Т. Т. Д., и Г. Г. Д. искове с правно основание 422 вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по 1/3 от
сумата над 1 068,44 лв. до пълния предявен размер, представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 23.04.2012 г. до
28.07.2017 г., ведно със законната лихва от 29.07.2020 г. до изплащане на
вземането, като погасено по давност и по 1/3 от сумата в размер на 169,60 лв.,
1
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.03.2012 г. до
18.02.2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34108/2020 г. по описа на
СРС, 174 състав.
Със същото решение С. Г. Л., Т. Т. Д., и Г. Г. Д., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на „С.В.” АД, ЕИК **** сумата в размер на 41,37 лв. -
разноски за заповедното производство и сумата в размер на 178,64 лв. -
разноски за исковото производство, а „С.В.“ АД е осъдено да заплати на адв.
С.Й.Д., на адв. М.Л.Л. и на адв. В.Ф.С. сумата от по 180,01 лв. за всеки един
от тях, представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна
помощ.
Недоволни от решението в ЧАСТТА, с която установителните искове
при квалификацията на 422 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, са останали ответниците С. Г.
Л., Т. Т. Д., и Г. Г. Д., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с
идентични по съдържание въззивни жалби, при твърдения, че решението е
необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон по подробно изложени съображения. По-конкретно
поддържат липса на облигационна връзка между тях и ищцовото дружество,
както и реална доставка на стоки /услуги от страна на ищеца през процесния
период, както и тяхната реална стойност. Искането им към въззивната
инстанция е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените установителни искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна – „С.В.“ АД е депозирала отговор в
законоустановения срок, с който оспорва въззивната жалба по подробно
изложени съображения. Искането към съда е да потвърди обжалваното
решение, като правилно.
Решението В ЧАСТТА, с която искът при правна квалификация на чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, като необжалвано от ищеца, е влязло в
сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
2
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното решение е допустимо. Същото обаче не е правилно
като краен резултат.
По доводите във въззивната жалба следва да бъде отбелязано
следното:
Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни
при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за признаване на
установено по отношение на ищеца, че ответниците му дължат сумата по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
09.09.2020 г. по ч.гр.д. № 34108/2020 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав.
Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414, ал. 2 от
ГПК на възражение от ответниците против издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК
за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума,
заявена в ИМ по предявените установителни искове, а в тежест на
ответниците е да установят положителния факт на плащане.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 77
от 18.09.2018 г. /, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че "потребители" по
смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
3
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти /в
този смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г./. Фактът, че
Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са
публикувани във в-к "Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на
28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният
удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от
същите. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия
случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния
оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - на собственост или вещно право на ползване.
От представените пред СРС писмени доказателства и съобразявайки
цитираните по-горе нормативни разпоредби се налага извода, че ответниците
С. Г. Л., Т. Т. Д., и Г. Г. Д. нямат качеството на потребители на В и К
услуги по смисъла на §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1
вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., тъй като не е установено по
делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, ответниците да
са притежавали вещно право върху имота през исковия период. Правилно
СРС е указал на ищеца да докаже качеството на потребители на ответниците.
В изпълнение на това указание, обаче ищецът е представил справка от АВ,
според която на 21.04.2008 г. е вписан договор за замяна, по силата на който
процесният имот е прехвърлен на ответниците. Следва обаче да се отбележи,
че според настоящият съдебен състав, от така представената справка, която не
носи подпис на длъжностно лице от службата по вписванията, не може да се
направи категоричен и обоснован извод, че ответниците са носители на право
на собственост, съответно на ползване върху процесния имот, което да им
придаде и качеството „потребители“ съобразно чл. 3 от Наредбата. Това е
така, защото единствено чрез представената справка не може в условията на
пълно и главно доказване да се приеме, че ответниците са били носители на
вещни права върху водоснабдения имот през процесния период. Справката
няма удостоверителен характер, а е само допълнителен способ при
извършване на проверка във връзка с издаване на удостоверения по чл. 47 от
Правилника за вписванията. Съгласно разпоредбата на чл. 42 от ПВ, всеки
може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията,
4
извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички
вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение
за наличието или за отсъствието на вписване. В този смисъл е било възможно
ищецът да поиска препис от вписан акт за собственост, с който да докаже
пред съда качеството на потребител на ВиК услуги на ответниците.
На следващо място съдът намира и че ищецът не доказва, че
ответниците притежават вещно право върху имота, както и възникването на
облигационно правоотношение с ищеца и посредство представената пред
СРС справка от Столична община за данъчно задължено лице за имота, тъй
като същата не притежава доказателствено значение за вещните права върху
имота.
Изслушаната СТЕ също не изпълнява изискването на провеждане на
дължимото от ищеца пълно и главно доказване на спорното материално
право, доколкото същата не доказва титуляра на вещно право на ползване, а
единствено доставеното количество питейна вода.
Така, при прилагане неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест според настоящият съдебен
състав не може да се приеме, че ищецът се легитимира като кредитор, а
ответниците като длъжници по вземанията за цена на доставени в процесния
имот ВиК услуги, поради което исковете като неоснователни и недоказани
подлежат на отхвърляне.
Доколкото иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен спрямо главният иск,
който съдът приема за неоснователен, неоснователен се явява и иска за
дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главното задължение. Ето защо, решението, като неправилно, следва да бъде
отменено, а исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на въззивниците следва да бъдат присъдени
разноски по делото в общ размер на 75 лв., от които по 25 лв. на въззивник за
платена ДТ за въззивното производство. На адв. М.Л. следва да бъде
присъдена сумата от 300 лв. за исковото производство, на адв. В.С. следва да
бъде присъдена сумато от 300 лв. за исковото производство, на адв. С.Д.
следва да бъде присъдена сумато от 300 лв. за исковото производство, на адв.
К. Б. следва да бъде присъдена сумата от 300 лв. за въззивното производство,
на адв. С. П. следва да бъде присъдена сумата от 300 лв. за въззивното
производство и на адв. Н. И. следва да бъде присъдена сумата от 300 лв. за
въззивното производство на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА за осъществено
безплатно представителство на въззивниците.
Така мотивиран Софийски градски съд,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20168554 от 05.08.2021 г. по гр.дело №
65405/2020 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав, с което на основание чл. 422
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД съдът е признал за установено, че ответниците С. Г. Л., Т. Т. Д. и Г.
Г. Д. дължат на ищеца „С.В.“ АД, ЕИК**** по 1/3 от сумата от 1 068,44 лв.,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от
29.07.2017 г. до 26.03.2020 г., ведно със законната лихва от 29.07.2020 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34108/2020 г. по
описа на CPC, 174 състав, както и в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр.чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответниците С. Г. Л., Т. Т. Д. и Г. Г. Д. дължат
на ищеца „С.В.“ АД, ЕИК**** по 1/3 от сумата от 1 068,44 лв.,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от
29.07.2017 г. до 26.03.2020 г., ведно със законната лихва от 29.07.2020 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34108/2020 г. по
описа на CPC, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „С.В.” АД, ЕИК ****, да
заплати на С. Г. Л., ЕГН **********, Т. Т. Д., ЕГН ********** и Г. Г. Д., ЕГН
********** сумата от по 25 лв. за всеки, представляваща заплатена държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „С.В.” АД, ЕИК **** да
заплати на адв. С.Й.Д., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв.,
представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ
на Т. Д. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „С.В.” АД, ЕИК **** да
заплати на адв. В.Ф.С., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв.,
представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ
на С. Л. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „С.В.” АД, ЕИК **** да
заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв.,
представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ
на Г. Д. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „С.В.” АД, ЕИК **** да
заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв.,
представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ
на С. Л. във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „С.В.” АД, ЕИК **** да
6
заплати на адв. С. В. П., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв.,
представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ
на Т. Д. във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „С.В.” АД, ЕИК **** да
заплати на адв. Н. И. И., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв.,
представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ
на Г. Д. във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7