РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. К., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101206 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „В и К“ ЕООД против Д. Х. Д., с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във връзка чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода от 26.02.2021г. до 29.12.2022г.,
ответникът имал задължения към „ВиК“ ЕООД - гр. П. за предоставени от
експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канали а вода, в размер на 482.98лв., както и мораторна лихва
към главницата за периода от 30.04.2021г. до 31.01.2023г. в размер на 70.57
лв., за обект, находящ се на адрес: гр. К., ул. „Б. Б.”№ *. За потребените
количества вода за посочения период са издадени фактури за главници,
подробно описани в исковата молба, в табличен вид. Съгласно чл. 198о от
Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Ответникът е потребител на ВиК услуги, по смисъла на ЗРВКУ, като в тази
връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с №
1
**********. Към настоящия момент отношенията между потребителя и
експлоатационното дружество се уреждат от публично известни общи
условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са
общодостъпни на сайта на дружеството ********** Твърди, че ответникът
имал качеството потребител съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1. от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. и чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги от ВиК оператор гр. П. - собственик на водоснабдения имот.
Ответникът е придобил право на собственост върху водоснабдения имот с
нотариален акт за покупко-продажба акт № 6, том №4, с вх.№ 914 от
28.04.2011г. на СВ-КРС. Отчетът в имота на потребителя е извършван по
показанията на монтиран в имота измервателно устройство с номер в
картотеката на дружеството 13301000646. Отчетените количества вода били
нанесени в карнетите, като фигурирал подпис на потребителя, респективно
негов представител. На член на домакинството на ответника имало връчена
покана за доброволно плащане на 24.10.2022г., а на 21.02.2023г. бил направен
опит за връчване на нова покана, но същата била отказана да бъде получено
видно от констатираното върху същата. В изпълнение на разпоредбата на чл.
203 от Закона за водите, а именно - „потребителите и водоползвателите на
вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и
други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят
отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК,
независимо от размера на задължението”, „ВиК” ЕООД гр. П. подало
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които
до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
не били заплатени.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът, носейки отговорност по силата на закона за задълженията си,
възникнали при доставка на ВиК услуги, дължи на ответното дружество,
сумата от 482.98 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна вода и отведена канална вода, за периода от 26.02.2021г. до
29.12.2022г., както и мораторна лихва към главницата за периода от
30.04.2021г. до 31.01.2023г. в размер на 70.57 лв., ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на
2
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира за
направените по делото разноски, както и тези сторени в заповедното
производство.
Ответникът – Д. Х. Д., представляван в производството от назначения
по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат Е. К.,
намира иска за допустим. Твърди, че фактурите описани и посочени в
таблица в исковата молба, не били представени в оригинал или по надлежно
заверен начин. Същите биха дали възможност за запознаване и проверка на
цитираните суми и кубици потребена вода, включително и начина на
остойностяване. Счита, че ищцовата страна следва да представи всички
издадени фактури с посочени цени и кубици. В приложените карнети за
периода на задълженията правило впечатление, че в период от 29.10.2019г. до
27.04.2021г. имало потребени за всеки месец огромно количество вода,
съпоставяйки го с данните от периода 28.05.2021г. до 22.05.2023г. Счита, че
едно нормално тричленно или четиричленно домакинство не би могло да
потреби такива големи количества вода. Видно било, че липсват и подписи от
страна на потребителя, което водело до неяснота относно начина на описване
на водомера и неговото удостоверяване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 494/2023г. по описа на КрлРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Тя е връчена на длъжникът, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във
връзка с което съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за вземането
си. Съгласно указанията на съда, исковете, по които е образуван настоящият
процес са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предвид вида на предявения специален установителен иск за
съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника
заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване
съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по
пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
3
претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни
факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на
исковата претенция.
Задължението на ответника е описано по фактури, дата на издаване,
отчетен период, главница, лихва, падеж, период на забава в табличен вид.
Представени са общите условия за абонатите, решения на КЕВР и
съответните публикации.
Видно от представената справка от Агенция по вписванията, въз основа
на покупко-продажба, вписана като акт № 6, том №4, с дв.вх.№ 914 от
28.04.2011г. на СВ-КрлРС, Д. Х. Д. се легитимира като собственик на имот с
административен адрес: гр. К., ул. „Б. Б.”№ *.
Представена е и справка за неплатените задължения на ответника за
съответните периоди. Видно от същата, за периода от 26.02.2021г. до
31.12.2023г. ответника дължи главница в размер на 482.98лв. и лихва в размер
на 70.57 лева. Общото му задължение възлиза на 553.55 лева. Видно от
справка за водомер на абонат, абоната е Д. Х. Д., с адрес: гр. К., ул. „Б. Б.”№
*, водомер № 13301000646, потребител с № **********.
От констативни протоколи за периода 2019 – 2023г. се установява, че
при посещение на адреса, част от отразените показания са срещу подпис на
абоната, а на други липсва такъв. В тази връзка е разпитан като свидетел - Л.
А. К., който работи като „И. - плащания“ за район К. и твърди, че отчитал
водомера на ул. „Б. Б.“ № * в гр. К. от 2017 - 2018г. до момента. Лично не
познавал хората, които живеели там, срещал се с тях само служебно. Към
процесния период, по техни твърдения, домакинството на ул. „Б. Б.“ № * се е
състояло от трима човека. При отчитане на водомерите е искал подписи в
карнета. Отваряла му госпожата, а в последствие се срещнал и с Д. Д..
Отчитайки потребената вода и попълвайки данните в карнета му направило
впечатление, че в този обект имало големи количества кубици вода,
отчитайки го ежемесечно. Това се случило преди около две години. В
последствие разбрал, че голямо количество вода се дължало на теч в
сградната инсталация, като водомерът навъртал тези големите количества
вода. Течът бил след водомера. Твърди, че при констатиране на големи
отклонения за даден обект му е вменено задължение, да установи откъде се
4
изразходва водата и съответно е длъжен да уведоми потребителя, които
задължения изпълнил. За този период от 19 месеца имал подписи в карнетите
от Д. Д.. По карнетите също било отразено срещу подпис, разходваните
големи количества вода. Точно тогава уведомил Д. Д. за големия разход на
вода, за което се разписвал в карнета. По принцип, водомерът се намирал в
съседния имот, който бил необитаем и заключен. Когато нямал достъп до
водомера, пишел „служебен разход“. Когато намирал достъп до водомера,
тогава го отчитал и ако имало някой в дома, същият се подписвал на карнета.
Това било обяснението, че от 19 засичания на водомера имало само 4-ри
подписа, доколкото не е нямал достъп до водомера. Служебен разход
начислявал на база средния месечен разход. Имало е случаи на свободен
достъп до водомера на ул. „Б. Б.“ № *, но нямало кой да го подпише. Тогава
имал право да запише, че го е видял или че има „свободен достъп“. Но в
момента, в който имало по-голям разход, веднага намерил клиента и го
уведомил. Така намерил и Д. Д., чрез баща му Х. Д., като веднага го
уведомил, че нещо се случва.
Видно от покана за доброволно плащане до ответникът, връчена му на
24.10.2022г., същият е уведомен, че към 31.07.2022г. има незаплатени
задължения към ВиК в размер на 476.63 лева - главница и 51.65 лева – лихва.
С втора покана до ответникът, се уведомява, че към 31.11.2022г. има
незаплатени задължения към ВиК в размер на 467.67 лева - главница и 63.99
лева – лихва. Същата не е връчена, доколкото намерения на адреса – баща на
ответника Х. Д. е отказал връчването й.
От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че за периода 26.02.2021г. до 31.01.2023г. от страна на
Д. Х. Д. имало извършено плащане по фактура № 54503591 на 29.12.2022г. за
периода 01.12.2022г. до 20.12.2022г. в размер на 17.72 лв. към „В и К“ ЕООД
- гр. П.. Дължимите и непогасени суми са както следва: главница към
31.01.2023г. в размер на 465.26 лв.; редовна лихва в размер на 70.57 лв. Общ
размер на задължението 535.83лв. Вещото лице отбелязва, че редовно е
водено счетоводството на дружеството и в частност на задълженото лице.
Текущото счетоводно отчитане е организирано по Закона за счетоводството и
се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Размерът на
начислената лихва за забава, а също и констатирана от експертизата,
5
отчитайки просрочените суми по вноски от 26.02.2021г. до 31.01.2023г. е
70.57лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В производството по предявеният положителен установителен иск,
ищецът следва да установи качеството на потребител на ВиК услуги на
ответника, че е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни
и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера
на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание и размер. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на
доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства, както и
твърденията и възраженията на страните в производството, съдът намира за
установено по безспорен начин, че Д. Х. Д. е титуляр на партида за жилището
с адрес гр. К., ул. „Б. Б.”№ *, в което се доставят ВиК услуги от ищеца през
процесния период, за който са издадени фактурите, описани в заключението
на ССЕ и в исковата молба. Събраните доказателства, в т.ч. свидетелските
показания водят до извод, че към процесния период и към датата на издаване
на фактурите ответникът е имала качеството потребител на ВиК услуги по
партида с аб. № **********. В приложената справка е вписана именно той.
Ноторно известен е факта, че обекта на потребление с посочен
административен адрес е изграден в жилищен квартал на гр. К. и същият е
водоснабден, с изградени съоръжения за доставка на услугите, за което
ищцовото дружество има лиценз. Обекта на потребление е присъединен към
водопроводната и канализационната система по смисъла на чл. 3 от Общите
условия на дружеството - ищец.
От изложеното, съдът намира, че възражението на ответника в отговора
е неоснователно, доколкото не са представени доказателства за опровергаване
на представените доказателства от ищеца. От същите доказателствата, които
не са оспорени, съдът приема за установи обстоятелствата по делото, че не
друго лице, а именно собственика е потребител на услугата по смисъла
на ЗЗП и по смисъла на чл. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
6
от ВиК ЕООД – П.. Собственикът е лице от посочените в ал. 1 лица, от което
следва да се приеме за установено, че ответникът е потребител на ВиК
услуги, както и че такива са доставени от ищцовото дружество през
процесния период, същите са фактурирани и е настъпил последния падеж за
плащане.
Съгласно императивни разпоредби от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора на ВиК ЕООД – П.,
потребителят има задължение да осигурява свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на
водопроводните отклонения, включително в сгради – етажна собственост, и
за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в
сградата, както и да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно чл. 33, ал. 2.
При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. В чл. 34, ал. 1 е посочено правото на
потребителя да направи възражения срещу определената дължима сума
писмено пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата.
ВиК оператора се произнася в срок от 10 работни дни от подаване на
възражението по ал. 1. Дължимата сума се заплаща след извършване на
проверката от ВиК оператора.
През процесния период е действаща Наредба № 4 от 14 септември
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004
г., последно изменение бр. 95 от 1.11.2013 г., в сила от 1.11.2013г. Съгласно
чл. 11, ал. 4 от същата в сгради - етажна собственост и водоснабдявани
обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални
водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите
части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна
инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите.
Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след
общия водомер или в общите части. Потребителят е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране и след изтичане на този срок изпада в забава, съгласно чл. 33, ал.
7
2 от Общите условия.
В настоящия случай се установи от доказателствата по делото, че ВиК
операторът е изпълнил задълженията си да предоставя на абоната услуга и да
отчита на определен период от време показанията на водомера в обекта на
потребление, като по делото няма данни водомера да е бил повреден през
процесния период. Не са представени доказателства от които да се
установяват правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и
правоотлагащи възражения относно съществуването в полза на ищцовото
дружество на ликвидно вземане - установено по основание и размер, което е
изискуемо - с настъпил падеж.
При неподадено възражение пред доставчика на услугата съгласно
правото за това на потребителя на основание Общите условия, съдът приема
за установено между страните, че вземането на ищеца съществува, същото е
ликвидно и с настъпил падежа за плащане. Размера на задължението е
установен от заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните. Съдът
приема, че кредиторът е провел успешно пълно и главно доказване в
настоящото производство за установяване на вземането му от длъжника по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за заявените в настоящото производство искови претенции. Главницата
обаче следва да се уважи до размера на установената стойност от вещото
лице, възлизаща на 465.26 лева, като за разликата над установеното до
претендираните 482.98 лева, искът следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен. Претендираната лихва е идентична с уважената такава в
заповедното производство сума, както по основание, така и по размер, поради
което предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
По отношение на разноските в производството:
Съобразно изхода на спора, съгласно задължителните указания, дадени
с т. 12 на ТР 4/2013 г. по молбата на ищеца с правно основание чл. 78 от ГПК,
ответникът следва да му заплати разноски в размер на 585.63 лева за исковото
производство, съобразно уважената част от иска при направени общо
разноски в размер на 605.00 лева (75 лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. депозит за особен представител,
200 лв. – възнаграждение за вещо лице, 30 лв. – разходи за свидетел) и в
размер на 75. 00 лева за заповедното производство.
8
Съдът е определил на процесуалния представител на ответника,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК - адв. Е. К., възнаграждение в размер
на 200. 00 лева, съгласно Определение № 1283 от 10.11.2023г. Съдът
констатира, че указанието за внасяне на депозита за особен представител не е
изпълнено в цялост, като е внесен такъв в размер на 150.00 лева (платежен
документ от 04.12.2023г., съдържащ се на л. 41 от делото). Ето защо, съдът
следва да задължи ищцовото дружество да внесе по депозитната сметка на
съда разликата от 50.00 лева, като след внасяне на депозита в цялост, бъде
издаден РКО, представляващ възнаграждението на процесуални представител
на ответника – адв. К.. Следва да се укаже на ищеца, че изпълнителен лист за
разноските няма да му бъде издаден до внасяне на депозит за особен
представител в цялост и представяне на доказателства за това по делото,
доколкото в същите са калкулирани и разноските за особен представител в
цялост.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Х.
Д. от гр. К., ул. „Б. Б.”№ * с ЕГН **********, дължи на „В и К” ЕООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. “Ш. С.” №
250, представлявано от управителя О. Ц. К. сумата 465.26 лева,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и
отведена канална вода, за периода от 26.02.2021г. до 29.12.2022г. за обект на
потребление, находящ се в гр. К., ул. „Б. Б.”№ *, с абонатен № **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 02.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
70.57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 30.04.2021г. - 31.01.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 221/10.03.2023г. по ч.гр.д. № 494/2023г. по
описа на КрлРС, като искът за главницата за разликата над 465.26 до пълния
предявен размер от 482.98 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Х. Д. от гр. К., ул. „Б.
Б.”№ * с ЕГН ********** да плати на „В и К” ЕООД, ЕИК ************, със
9
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. “Ш. С.” № ***, представлявано
от управителя О. Ц. К. разноски в размер на 585.63 лева за исковото
производство и в размер на 75. 00 лева за заповедното производство.
ЗАДЪЛЖАВА „В и К” ЕООД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. П., бул. “Ш. С.” № ***, представлявано от
управителя О. Ц. К., в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да внесе
по сметка на вещи лица на Р. с. – К. сумата от 50.00 лева, представляваща
невнесена част от определения депозит за особения представител на
ответника - адв. Е. К., възлизащ в общ размер на 200.00 лева, съгласно
Определение № 1283 от 10.11.2023г.
РАЗПОРЕЖДА, да се издаде на адв. Е. К., РКО за сумата от 200.00
лева, представляваща възнаграждение за представителство на ответника
в производство, след внасянето му в цялост от ищцовото дружество, като се
укаже на ищеца, че изпълнителен лист за разноските няма да му бъде издаден
до внасяне в цялост определения депозит за особен представител, и
представяне на доказателства за това по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10