РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2218
гр. Пловдив, 03 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 589
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от П.Г.В., с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Национална
експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр.
София. Ищецът иска ответникът НЕЛК да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 36000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за претърпени от него неимуществени
вреди, в резултат на незаконен административен акт –
Експертно решение (ЕР) № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на НЕЛК, Първи
специализиран състав по вътрешни болести, отменен по съответния ред с влязло в
законна сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 230/2017 г. по описа на
Административен съд Пловдив, изразяващи
се в безсъние, сприхавост, избухливост, депресивно състояние и социална
изолация, лишаване от право на труд, обида, огорчение и възмущение, претърпени
от него за периода от 14.10.2016 г. до
18.05.2020 г. (датата на постъпване на уточняваща молба вх. №
6314/18.05.2020 г. по описа на съда).
Подробни
съображения в тази насока, освен в исковата и уточняващата я молба, са изложени
и в постъпила по делото писмена защита от пълномощник – адв. С.. Претендират се
сторените по делото разноски, съгласно представен списък, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът – Национална
експертна лекарска комисия гр. София, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените срещу нея претенции. Счита същите за неоснователни,
недоказани и необосновани и в този смисъл моли исковете за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, да бъдат отхвърлени.
Съображения в тази насока са изложени в становище вх. № 9178/23.06.2020 г.
4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност
на претенциите.
ІІ. За фактите:
5. С Искане на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД изх. № 36 от
01.03.2013 г., във връзка с факта, че техен служител П.Г.В. ще се явява за
освидетелстване пред ТЕЛК, 3-ти състав на 12.03.2013 г., е поискано от ТЕЛК експертно
становище по следните въпроси: дали работното място, на което е трудоустроено
лицето, е подходящо за здравословното му състояние, както и дали може
служителят да работи на смени, на норма, да полага нощен труд, извънреден труд,
монотонна трудова дейност и да носи предпазни обувки, които са задължителни за
целия персонал. Посочва се в искането, че със заповед на работодателя В. е
трудоустроен на работно място „Асамблиране на Cu пластина – Surya“, което се предполага, че отговаря на изискванията, посочени в ЕР на ТЕЛК
Пловдив № 2390 от 27.09.2011 г. Към искането е посочено, че е приложена
производствена характеристика (л. 89 от адм. дело № 230/2017 г. по
описа на ПАС).
6. С Експертно решение № 1138 от зас. № 076 от 08.05.2013 г. Специализиран
ТЕЛК по „Професионални заболявания“ при МБАЛ „Пловдив“ АД се е произнесъл със
заключение, че работата, която лицето изпълнява, съгласно приложената
производствена характеристика като монтажник производство на слаботокови
предпазители, е неподходяща за здравословното му състояние. Решението е взето
по документи (л. 149-150 от адм. дело № 230/2017 г. по описа на ПАС).
7. Така постановеното ЕР е оспорено от П.В., във връзка с което е постановено
ЕР № 0903 от зас. № 164 от 12.11.2013 г. на НЕЛК, Специализиран състав по
вътрешни болести, 1-ви състав, с което, след извършен преглед на лицето, се потвърждава
ЕР на ТЕЛК № 1138 от зас. № 076 от 08.05.2013 г. и се разширяват препоръките за трудоустрояване
на лицето на подходящо работно място, като го трудоустроява на работно място
„Асамблея на Cu пластина – Surya“ (л. 217-218 от адм. дело № 230/2017 г. по описа на ПАС).
8. Недоволен от така
постановеното решение, В. го оспорва пред Административен съд – Пловдив, по
повод на което е образувано адм. дело № 155/2015 г., приключило с влязло в сила
решение № 652/27.03.2015 г., с което съдът е отменил ЕР № 0903 от зас. №
164/12.11.2013 г. и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на
посочените в решението указания за допуснати пропуски (л.
90-92 от адм. дело № 230/2017 г. по описа на ПАС).
9. В изпълнение на
влязлото в сила съдебно решение, Първи специализиран състав на НЕЛК по вътрешни
болести се е произнесъл с ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г., с което отменя
ЕР на ТЕЛК и приема, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност –
монтажник, но на трудоустроено работно място /асамблиране на CU пластини/ или на друго
подходящо работно място (л. 197-199 от адм. дело № 230/2017 г. по описа на ПАС).
10. Това решение също
е оспорено, този път, както от В., така и от неговия работодател. По жалбата на
В. е образувано адм. дело № 3120/2015 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, а по жалбата на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД е образувано адм.
дело № 11441/2015 г. по описа на Административен съд София-град. И двете жалби
са оставени без разглеждане, а образуваните по тях производства са прекратени,
поради подадена молба от НЕЛК, с която на основание чл. 156 от АПК комисията
оттегля издадения от нея административен акт, а именно ЕР № 0555 от зас. №
124/09.09.2015 г.
Постановените
прекратителни определения са оспорени от В. пред ВАС, който със свои
определения от 25.02.2016 г., съответно от 17.05.2016 г. ги е оставил в сила (л.
190-196 от адм. дело № 230/2017 г. по описа на ПАС).
11. След оттеглянето
от НЕЛК на постановеното от нея ЕР, е последвало издаването на ново такова, а
именно ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по
вътрешни болести на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК и е прието, че лицето
подлежи на трудоустрояване, при спазване на противопоказните условия на труд (л.
188-189 от адм. дело № 230/2017 г. по описа на ПАС).
12. Недоволен, В. го
оспорва пред Административен съд – Пловдив, по повод на което е образувано адм.
дело № 230/2017 г., приключило с влязло в сила съдебно решение, с което ЕР №
0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни
болести на НЕЛК е отменено и делото е върнато като преписка на административния
орган за ново произнасяне при спазване на посочените указания за допуснати
пропуски (л. 570-573 от адм. дело № 230/2017 г. по описа на ПАС).
13. По делото не са
представени доказателства да е налице постановен окончателен административен
акт по така предявената молба на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД, по повод на
която е стартирало административното производство. Между страните обаче не е спорно,
че след отмяната на ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи
специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК и преписката е върната от съда
на административния орган за ново произнасяне, образуваното административно
производство е приключило с позитивен за В. административен акт, а именно ЕР №
0566 от зас. № 111/28.09.2018 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни
болести.
В тази връзка и
двете страни излагат следните твърдения:
13.1. В исковата молба В. твърди, че: „След това през 2019 год. най-накрая
НЕЛК отмени окончателно решението на ТЕЛК!“.
13.2. А в своето становище НЕЛК твърди, че е налице постановено ЕР на НЕЛК №
0566/28.09.2018 г., с което „…на П.В. е била определена съответната трудова
препоръка.“.
13.3. За пълнота следва да се посочи, че на съда е служебно известно от данните по
адм. дело № 590/2020 г. по описа на съда, образувано между същите страни (съобразно
Определение № 404 /27.02.2020 г. постановено по адм. дело № 560 по описа на
Административен съда Пловдив – лист 4 по делото, с което производството по
искова молба вх. № 3730/25.02.2020 г. по описа на съда, подадена от П.В., е
разделено и в тази връзка са образуван както настоящото дело, така и адм. дело
№ 590/2020 г. по описа на съда) и разглеждано от
настоящия съдебен състав, по което е представено копие на медицинското досие на
В., че действително е налице постановено ЕР на НЕЛК № 0566 от зас. №
111/28.09.2018 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 1138 от 08.05.2013 г. и е
прието, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност – монтажник, но на
трудоустроено работно място /към онзи момент/ - асемблиране на СU пластини, т.е. крайният
резултат от така постановеното ЕР е същият като този по първото постановено
решение на ТЕЛК, а именно: ЕР № 0903 от зас. № 164 от 12.11.2013 г. на НЕЛК,
Специализиран състав по вътрешни болести, 1-ви състав.
14. Приобщени в хода на съдебното производство
са представени от ищеца: препис на
Решение № 1978/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 230/2017 г. по описа
на Административен съд – Пловдив и препис от ЕР № 0713 от зас.
№ 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК (л.
43-48 от делото), както и изисканото адм. дело № 230/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив,
образувано по жалба на В. срещу ЕР № 0713 от зас. №
146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК.
15. Като свидетел по делото е разпитан И.П.В. – същият заявява, че е
чичо на П.В.. От 1992 г. живее заедно с него и баща му в къщата на неговите
родители в село Брестовица. Заявява, че П. през 2009 г. е започнал работа в
„Шнайдер електрик“, където през 2010 г. се е разболял. Година и половина се е лекувал
и след това е отишъл на ТЕЛК. От ТЕЛК са му дали намалена работоспособност над
50 %. След това П. е занесъл документа в предприятието, където работи и вместо
да го назначат на по-лека работа, въз основа на решението на ТЕЛК, те са го
освободили от работа. П. е обжалвал решението на ТЕЛК пред НЕЛК през 2013 г.
Доколкото свидетелят знае, П. е обжалвал три ЕР на НЕЛК, като това е станало
през 2013 г., 2015 г. и 2017 г., но свидетелят не си спомням точно кога. П. е
изпаднал в стрес, не е можел да спи, имал е една избухливост, една отчужденост,
едно унижение, причинени от всяко действие и бездействие на НЕЛК. Той е нямал
никакви контакти, бил е обиден и унижен от решенията на НЕЛК. П. не е излизал в
селото, нямал е никакви контакти с неговите приятели и колеги, с които е работил
заедно и хората започнали да се чудят болен ли е нещо, защо не излиза никъде. П.
се е чувствал унижен и е изпаднал в социална изолация. От 2013 г. до 2018 г.
той се чувствал по този начин. Преди да се разболее и да отиде на ТЕЛК, според
свидетеля, П. е бил обикновено младо момче. Имал е много приятели, контактувал
с хората от селото, излизал по заведенията и със свидетеля е ходил на разходки
в планината. Преди да се разболее е контактувал и с младите хора от селото,
някои са му били колеги, заедно са работили, бил си е съвсем нормално момче.
Промяната у него е станала, когато е станал обиден и огорчен. Свидетелят го е
подканвал да излязат заедно, но той е заявявал, че не желае да излиза. Казвал е
на свидетеля, че който и да го търси, да казват, че го няма. В селото се чудили
болен ли е наистина, нещо друго ли има, защо не го допускат до работи в
предприятието. Негови приятели са се интересували за състоянието му. От 1992 г.
до 2015 г. свидетелят е живял в село Брестовица задно с П. и неговия баща. От
2015 г. свидетелят живее постоянно в Перущица. В седмицата поне два пъти се
виждат с ищеца, но без преспиване. Ищецът също е ходил в Перущица, защото има
приятели там. Обаждал му се е по телефона, когато ще ходи в Перущица и тогава са
се срещали на пазара, но той не е ходил в къщата на свидетеля в Перущица.
Когато ходи в Перущица, П. се е срещал и с други хора, не само със свидетеля.
Като физиономии свидетелят ги познава хората, но си спомня само за С. и К. като
имена, другите хора ги познава само визуално. П. не е ходил в Перущица един път
или два пъти в седмицата. Имало е периоди, когато няколко месеца не е ходил в
Перущица и тогава не са се виждали със свидетеля в Перущица. Виждали са се по
празници. През 2015 г. е ходил в Перущица по-често. Поне един път седмично свидетелят
си ходи в Брестовица, но без приспиване. Когото си ходи в Брестовица, свидетелят
отива да се види с племенника си, да поговорят, да си види стаята.
16. Други доказателства в хода на съдебното
производство не са ангажирани от страните.
ІII. За правото:
17. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер -
загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл.
203 и сл. от АПК. Изрично в тази насока, разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ в
своите ал. 1 и ал. 2 предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
18. В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за
допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите
предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК.
Според чл. 204,
ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. В този смисъл настоящите искове се
явяват процесуално допустими за разглеждане, доколкото няма спор, че ЕР
№ 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни
болести, е отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение,
постановено по адм. дело № 230/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив.
19. Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. В този смисъл е изричното
правило на посочения нормативен текст: „Искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите“. Съгласно разпоредбите на чл.
25, ал. 1 и ал. 5 от Закона за здравето, НЕЛК е юридическо лице на бюджетна
издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище София и осъществява
експертни, контролно-методически и консултативни дейности по експертизата на
работоспособността, поради което следва да се приеме, че искът за обезщетение е
предявен спрямо надлежен ответник, а именно НЕЛК.
20. Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим
на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските закони -
§ 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по глава единадесета
от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното
увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните
лица. В този смисъл, тъй като имуществената
отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от
фактическия състав на отговорността. С оглед на това, отговорността
следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна.
Основателността на иск с
посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането
на отговорността на държавата/общината, предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204,
ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2.
вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца (имуществена
или неимуществена); 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпИ.вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
21. Между страните не се формира спор по
установените факти.
От събраните по делото доказателства, както
вече се посочи, се установява наличието на отменен по съответния ред
административен акт, от който ищецът твърди, че са произлезли претендираните от
него вреди - налице е влязло в сила съдебно решение № 1978 от 17.11.2017 г.,
постановено по адм. дело № 230/2017 г. по описа на Административен съд -
Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по
вътрешни болести на НЕЛК.
С отменителното
решение обаче преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне при спазване на посочените указания. С други думи казано, с така отменения
по съответния ред административен акт, стартиралото пред ТЕЛК административно
производство по подадено искане от „Шнайдер Електрик
България“ ЕООД, не е приключило. То е приключило с последващо издадено
ЕР № 0566 от зас. № 111/28.09.2018 г. на Специализиран състав по вътрешни
болести на НЕЛК.
Все в тази насока следва да се посочи, че
всеки административен акт, който е неблагоприятен за своя адресат, създава
негативни емоции у последния, стига, разбира се, лицето адекватно да възприема
социалната действителност. Тези негативни последици в личен план са напълно
очаквани, предвидими, случващи се нормално, когато дадено лице като адресат на
акта счита, че необосновано е засегната правната му сфера. Важно тук е да се
прецени степента на интервенция в сферата на адресата, която се предопределя от
конкретните обстоятелства, напр. извършено изпълнение по акта, издаването му от
органа при ясното разбиране, че не е налице основание за възникване задължения
на адресата и други подобни. В последните хипотези ще е налице по-сериозно
засягане сферата на адресата, тъй като същият ще е поставен не само в състояние
за евентуална заплаха, а на директна намеса в правната му сфера.
В дадения случай обаче е било налице само
едно правно очакване, тъй като В. се е възползвал от възможността да обжалва
всеки един постановен от съставите на ТЕЛК и НЕЛК административен акт, сред
които и ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран
състав по вътрешни болести на НЕЛК, от което ЕР именно твърди, че за него са
настъпили неимуществени вреди.
Следва в случая
да бъде съобразено, че „неудобството” на даден субект да е страна в
правен спор и да очаква разрешаването му (в една или
друга посока) е заложено като допустимо и нормално да се търпи от
всяка страна, за да може да се осъществява правосъдието в държавата. То обаче
не може да е основание само по себе си за възникване по право на някаква
специална хипотеза на обезвреда, затова че лицето е било принудено по
административен и съдебен ред да отстоява правата си. Друг е въпросът, че в
конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин как ищецът е очаквал да се разреши този спор. Това е така,
защото с първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК № 1138 от зас. № 076/08.05.2013 г.
по отношение на В. е постановено следното: „ТЕЛК счита, че работата, която
лицето изпълнява съгласно приложената производствена характеристика като
монтажник произв. на слаботокови предпазители е неподходяща за здравословното
му състояние.“. Недоволен от така постановеното решение ищецът го оспорва
пред НЕЛК с твърдения, че ТЕЛК се е произнесъл за цялата длъжност „монтажник“,
а не за конкретното работно място, отразено в искането. В тази връзка, НЕЛК се
произнася с ЕР № 0903 от зас. № 164/12.11.2013 г., с което потвърждава ЕР на
ТЕЛК /че работата като монтажник е неподходяща/ и разширява препоръките за
трудоустрояване на лицето на подходящо работно място, като го трудоустроява на работно място „Асамблея на Сu пластина – Surya“. Това
решение очевидно отново не е удовлетворило желанията на В., който го оспорва
пред Административен съд – Пловдив и последният го отменя, поради допуснати
съществени нарушения при неговото постановяване и връща преписката за ново
произнасяне. Такова произнасяне е направено с ЕР № 0555 от зас. №
124/09.09.2015 г., с което се отменя ЕР на ТЕЛК и се приема, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност
– монтажник, но на трудоустроено работно място /асамблиране на Сu пластини/ или на друго подходящо място. От това решение В.
отново е останал недоволен, като го е оспорил пред Административен съд –
Пловдив. Наред с него, недоволен е останал и неговият работодател, който
самостоятелно го е оспорил пред Административен съд София-град. Производствата
и пред двете съдилища са били прекратени, поради оттегляне на горепосоченото ЕР
на НЕЛК. Вместо да изчака издаването на новия административен акт, В. е оспорил
прекратителните определения на ПАС и АССГ пред ВАС, което допълнително е
забавило новото произнасяне на НЕЛК, поради което и тук възникват съмнения,
дали неоснователното ангажиране на касационната инстанция (при положение, че твърденият като незаконосъобразен акт е бил оттеглен от
своя издател, с което на практика се удовлетворява желанието на лицето, т.е.
оспореният от него акт не съществува в правния мир),
всъщност не е станало причина за забавянето при издаване на новия
административен акт, а именно ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г., с което НЕЛК
отменя ЕР на ТЕЛК и приема, че лицето подлежи на трудоустрояване при спазване на
противопоказните условия на труд. И това решение обаче е оспорено от В. пред
Административен съд – Пловдив, който го е отменил и е върнал преписката за ново
произнасяне с посочване на конкретното работно място, на което лицето да бъде
трудоустроено (при положение, че такова конкретно работно
място вече е било посочени в предходно издадените ЕР на НЕЛК).
Това е сторено с постановяване от НЕЛК на ЕР № 0566 от зас. № 111/28.09.2018
г., с което се отменя ЕР на ТЕЛК № 1138 от 08.05.2013 г. и се приема, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност
– монтажник, но на трудоустроено работно място /към онзи момент/ - асемблиране
на CU
пластини. Повече
от ясно е, че този резултат е идентичен с резултата на първото постановено от
НЕЛК решение (ЕР № 0903 от зас. № 164 от 12.11.2013 г. на
НЕЛК, с което, след извършен преглед на лицето, се потвърждава ЕР на ТЕЛК №
1138 от зас. № 076 от 08.05.2013 г. и се разширяват препоръките за
трудоустрояване на лицето на подходящо работно място, като го трудоустроява на
работно място „Асамблея на Cu пластина – Surya“), доколкото и в двете лицето се трудоустроява на конкретно работно
място „Асамблея на Сu пластина – Surya“.
Впрочем, от непоследователно проведената
защита на ищеца, не става ясно какъв резултат би го удовлетворил, доколкото в
нито една негова молба, жалба, искане, уточнение и др. подобни, не се заявява
открито, иска или не иска да работи на въпросното място, на което първоначално
е бил трудоустроен от НЕЛК, а именно: „Асамблиране на Cu пластина – Surya“.
От всичко изложено до тук следва извода, че
единствено и само недоверието на ищеца в дейността на НЕЛК и неясната позиция в
собствената му защита, е довело до едно продължило във времето обжалване на
всеки един постановен от административния орган акт. При тези обжалвания от
страна на ищеца всеки път са представяни нови доказателства и са правени нови
искания. Това очевидно е затруднило окончателното разрешаване на сложения за
разглеждане в НЕЛК административноправен спор, който в крайна сметка е
приключил с решение идентично с първоначалното такова.
С други думи казано, описаните в исковата
молба негативни емоции и преживявания в резултат на отмененото по съответния
ред ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на НЕЛК, дори и да са породени у В.,
според настоящия съдебен състав се дължат изключително на неговото поведение. А
съгласно чл. 5 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина
на пострадалия, обезщетение не се дължи.
22. Дори и да не бъде възприето изложеното в
предходната точка, следва да бъде съобразено, че в настоящото исково
производство, макар същото да се развива със засилено служебно начало, ищецът
не е освободен от задължението да докаже твърденията се, изложени в исковата
молба, в каквато насока съдът е дал изрични указания при разпределението на
доказателствената тежест.
В случая по делото остана недоказано, с изискуемата от
закона категоричност и несъмненост, твърдението, че ищецът е претърпял подобни
на описаните в исковата молба душевни тревоги и страдания, вследствие на незаконосъобразното
ЕР на НЕЛК, които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или
физическо здраве или да са намерили друго отражение върху неговите морални
устои. В тази връзка на доказване подлежат конкретните проявления на
изпитваните негативни чувства и емоции. Освен това не всяко увреждане е
релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока
степен на интензивност и то тогава, когато това увреждане се проявява в
по-голяма степен от нормално възприетото. Установяването на конкретните
проявленията следва да даде на съда достатъчна опора за определяне сериозността
на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от
неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните
възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни
изживявания. Такова пълно, главно доказване по делото не бе проведено.
До извод в обратната насока не водят
показанията на разпитания по делото свидетел. Както вече бе казано, ищецът
твърди вредите да са претърпени в периода от 14.10.2016 г. до 18.05.2020 г., а
свидетелят заявява по отношение на ищеца следното: „От 2013 г. до 2018 г. той се чувстваше по този начин.“, т.е. за
периода от 01.01.2019 г. до 18.05.2020 г. следва да се приеме, че ищецът се е
чувствал добре, доколкото доказателства в обратната насока не са ангажирани.
От коментираните гласни доказателствени
средства не се установява настъпването на реални вреди с неимуществен характер
и за останалата част от исковия период – от 14.10.2016 г. до 31.12.2018 г.,
които да са причинени от незаконосъобразния акт. Макар съдът да отчита, че
свидетелят все пак е имал някакви непосредствени впечатления относно
емоционалното и душевно състояние на П.В. като негов чичо, не може да се
приеме, че по делото са установени и безспорно доказани преживени сериозни
притеснения, стрес и душевен дискомфорт от същия като следствие от
незаконосъобразния акт.
Все в тази насока следва да се посочи, че в
периода от 14.10.2016 г. до 31.12.2018 г. свидетелят не е пребивавал в едно
жилище с ищеца, доколкото заявява, че от 2015 г. (без да уточнява от коя дата)
живее в Перущица, поради което няма как да има преки впечатления за трайното
психично и емоционално състояние на П.В., още по-малко за това, че същият не
може да спи. По отношение на изложеното свидетелят категорично неколкоратно
подчертава в показанията си: че поне един път седмично си ходи в Брестовица, но без приспиване; че в седмицата поне
два пъти се виждат с ищеца, но без
преспиване, както и че когато П.В.
е ходил в Перущица са се срещали на пазара, но той не е ходил в къщата му в Перущица, т.е. ищецът не е преспивал
никога при чичо си в Перущица, дори не е посещавал дома му въпреки, че се
твърди, че са много близки.
Констатират се и други противоречия в
показанията на разпитания по делото свидетел. От една страна се сочи, че П. бил
в стрес, отчужден, нямал никакви контакти с неговите приятели и колеги, бил
обиден и унижен от решенията на НЕЛК, не желаел да излиза („От 2013 г. до 2018 г. той се чувстваше по този начин.“), а в
същото време свидетелят заявява, че П. посещавал Перущица, най-често през 2015
г., защото имал приятели там, с които се виждал. Това били С. и К., а другите
хора, свидетелят познавал само визуално.
Неясен остана въпросът, свързан и с това
колко често са се виждали ищецът и чичо му И.В.. Последният първо твърди, че в
седмицата поне два пъти се виждат с П., а след това сочи, че имало периоди,
когато няколко месеца П. не е ходил в Перущица и тогава не са се виждали –
виждали се по празници.
Очевидно така дадени, показанията на
разпитания по делото свидетел не могат да установят настъпването на твърдените
негативни преживявания от страна на ищеца. Впрочем, от обсъжданите свидетелски
показания се установява, че ищецът преди да се разболее и преди да отиде на
ТЕЛК, е имал много приятели, контактувал е с хората от селото, излизал е по
заведенията и е ходил на разходки в планината и промяната е станала от 2013 г.,
когато започнал да преживява описаните в исковата молба душевни тревоги и
страдания от издадените решение на ТЕЛК и НЕЛК, т.е. негативните емоции и
преживявания у В., са отпреди отмененото ЕР на НЕЛК. Следователно от така
събраните гласни доказателствени средства, дори да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдяните негативни емоции и преживявания, то не се доказва, че
същите са в пряка причинна връзка с отмененото ЕР на НЕЛК. Нещо повече, именно
от свидетелските показания е възможно да се направи извод, че от 2015 г. ищецът
очевидно не е бил в социално изолация, отчужден, неконтактен и т.н., доколкото
често е посещавал Перущица, защото е имал приятели там (С., К. и други), с
които се е виждал.
В обобщение следва да се посочи, че избухливостта,
отчуждеността, унижението, обидата, за които свидетелят говори, са квалификации
за поведението на ищеца, които не обвързват съда да приеме, че са следствие на
отмененото експертно решение на НЕЛК, доколкото не са установени от свидетеля
конкретни проявления на неговото поведение (факти), извън посочените общи
твърдения.
Не всяко неприятно усещане или чувство и не
всяка болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат
възмездени. Съдът намира, че твърдените от ищеца чувства, ако и да са били
изпитани от него, не сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални
изживявания или състояния, които да се определят като неимуществени вреди за
ищеца. Същите не сочат на накърнени нематериални блага, подлежащи на
справедливо обезщетяване. Изложеното изключва определянето на негативните
изживявания, твърдени от ищеца, като претърпени "неимуществени вреди",
подлежащи на справедливо обезщетяване, каквото той претендира.
23. При това положение и доколкото незаконосъобразността на
един административен акт не презюмира отговорност на държавата за настъпилата
от него вреда(и), на доказване подлежат както настъпването на тази вреда (която да е реално претърпяна, за да се определи нейният паричен
еквивалент), така и че настъпилият вредоносен резултат е пряка и
непосредствена последица от постановения незаконосъобразен акт (т.е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт).
Тези елементи от разглеждания фактически състав останаха недоказани в
настоящото съдебно производство.
24. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод
за неоснователност на така заявените претенции. Те ще следва да бъдат
отхвърлени.
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от П.Г.В., с ЕГН ********** и адрес ***, искови претенции
срещу Национална експертна лекарска комисия гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 36000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2017 г. до окончателното
й изплащане, за претърпени от него неимуществени
вреди, в резултат на незаконен административен акт –
Експертно решение (ЕР) № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на НЕЛК, Първи
специализиран състав по вътрешни болести, отменен по съответния ред с влязло в
законна сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 230/2017 г. по описа на
Административен съд Пловдив, изразяващи
се в безсъние, сприхавост, избухливост, депресивно състояние и социална
изолация, лишаване от право на труд, обида, огорчение и възмущение, претърпени
от него за периода от 14.10.2016 г. до
18.05.2020 г.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: