№ 14865
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110130498 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника С. П.
М. в качеството й на наследник на С. В. Ш. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: сумата от 1233.88 лв., главница, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 217531 за периода от м.10.2018
г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 08.06.2022 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 265.80 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., сумата от 24.32 лв., главница, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 08.06.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.07 лв.
за периода от 31.05.2019 г. до 03.05.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Хаджи
Димитър“, бл. 177, вх. Е, ет. 6, ап. 53, с аб. № 217531, като наследодателят на ответника не
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в определения за това срок и, като
не е изпълнила паричното си задължение, наследодателят на ответника е изпаднала в забава
и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Твърди, че не се установява наличието на надлежно учредена представителна власт на
1
процесуалните представители на ищеца. Посочва, че не е ясно какви суми се претендират за
всеки от включените в процесния период месеци, дали предявената от ищеца сума за
главница за потребена топлинна енергия за битови нужди включва изравнителни сметки,
както и какъв е размерът на начислените обезщетения за забава и по какъв начин са
изчислени те. Счита, че е налице противоречие между основанието и петитума на исковата
молба, доколкото вземанията били заявени като обща сума за конкретен период, в който се
включвали вземания с различно основание, падеж и размер. Твърди, че въпреки качеството
й на наследник на С. В. Ш., не се явява пасивно легитимираната да отговаря по предявените
искове, тъй като поддържа, че самостоятелен потребител на топлинна енергия в сграда, в
режим на етажна собственост, е самата етажна собственост, а не носителите на право на
собственост върху самостоятелните обекти в сградата. Посочва, че не й е отправяна
извънсъдебна покана, с която да й бъде предоставен подходящ срок за изпълнение от ищеца.
Оспорва да се намира във валидно учредена облигационна връзка с ищеца, както и да е
изразявала съгласието си с Общите условия на дружеството. Счита, че не притежава
качеството „битов клиент“, поради което поддържа, че Общите условия на ищеца не са
влезли в сила спрямо нея. Оспорва публикуването на Общите условия в един централен и в
един местен всекидневник, посочва, че последните не са приети от компетентен орган на
ищцовото дружество, не са одобрени от КЕВР и не са надлежно оповестени. Оспорва
етажната собственост, в която се намира процесният самостоятелен обект, да е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение, който да е обвързал
собствениците на недвижими имоти в сградата. Оспорва процесният недвижим имот да е
топлоснабден, че за него се води партида при ищеца с посочения абонатен номер, както и, че
е ползвала доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия в предявения период.
Оспорва исковете по размер. Счита, че ищецът не доказва, че е водил редовно
счетоводството си. Оспорва за имота да са издавани изравнителни сметки и да е извършван
реален отчет на СТИ. Твърди, че доколкото не е налице валидно възникнало главно
задължение, недължима се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава, като
допълва, че не е била поставяна в забава от ищеца. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД, конституирано по делото с
определение от 30.10.2022 г., счита, че при определяне разхода на топлинна енергия в
процесния имот са спазени всички относими нормативни изисквания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Представени са по делото пълномощно за юрисконсулт Николова /л. 20/ и
юрисконсулт Ибрямова /л. 50/, в които в вписан номерът и датата на трудовия договор на
съответния юрисконсулт. Исковата молба е достатъчно индивидуализира – посочен е размер
и период на всяка една от претенции. С уточнителна молба с вх. № от 29.07.2022 г. е
формулиран надлежен петитум, посочен е наследникът на С. Ш., спрямо който са насочени
претенциите. Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването – чл. 129,
ал. 5 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
2
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот от 1967 г., с който е продаден на С. В. Ш. - процесният недвижим имот – л.
83-84. В писмото от СО, район Подуяне изрично е посочено, че представеният договор за
продажба на недвижим имот, касае процесния имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Хаджи
Димитър“, бл. 177, вх. Е, ет. 6, ап. 53. Още повече, представена е и данъчна декларация по
14 ЗМДТ – л. 190-201, в която е посочено от С. В. Ш., че е придобила ап. 53 в се в гр. София,
ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 177, вх. Е, ет. 6 по силата на договор за продажба по П-204 от
1966 г. – л. 194, а в договора за продажба /л.83гръб/ е посочено, че договорът е сключен
във връзка с преписка П-204 от 1966 г. Оттук и при съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът намира, че договорът за покупко-продажба на държавен недвижими имот
касае именно процесния топлоснабден имот. А и по делото не е оспорено от ответника, че
договорът не касае процесния имот. Представено е удостоверение за наследници на С. В. Ш.
– л. 42, от което се установява, че същата е починала на 18.03.2021 г. и е оставила за
единствен наследник по закон С. П. М.. Ответникът не оспорва да е наследник и да е приел
наследството на С. В. Ш.. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК
с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно
възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не може да се
произнася по липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти, за
установяването на които не е дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Не се
твърди по делото и не се представят доказателства наследодателят да се е разпоредил с
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния
период. Ответникът като наследник по закон на С. В. Ш. е придобил всички права и
задължения на починалото лице, вкл. и задълженията му във връзка с ползваната ТЕ за
процесния имот до датата на смъртта на наследодателя.
Ето защо, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице
да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е била С. В. Ш., а след
смъртта на потребителя на ТЕ, то задълженията му са преминали в патримониума на
единствения му наследник по закон - С. П. М..
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
3
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия. Не се споделят възраженията,
че ищецът не е представил по делото доказателства за публикуването на ОУ. С молба с вх.
№ от 07.11.2022 г. са представени по делото доказателства за публикуването на ОУ от 2016
г. във вестник Монитор – м.юли. 2016 г. и публикуването им във вестник 19 минути – бр.
176 от 11.07.2016 г. Представено е и решение от КЕВР от 27.06.2016 г. – л. 164-181. На
следващо място, настоящият съдебен състав намира и, че обстоятелството, че ОУ на ищеца
от 2016 г. са публикувани и са влезли в сила е общоизвестно обстоятелство, за което не е
необходимо нарочно доказване, като данните за публикуването на ОУ, както и за решението
на КЕВР за одобряването им, са общодостъпни.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и наследодателя на ответника, възникнало по силата на
индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период,
като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „Нелбо“ АД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение
относно договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение. Това е
така, тъй като по делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в
процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач,
в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна
собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване
на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Ищецът е доставял
топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на
собственото си задължение. Дори липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма
отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия /в
този смисъл са решение от 27.03.2018 г. по гр. д. № 6705/2017 г. на СГС; решение № 4296
от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.; решение № 4069 от 31.05.2013 г. на
СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др./.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
4
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
през процесния период имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО. За процесния период е
предоставен достъп за отчет на уредите, което обстоятелство се установява и от
представените от третото лице-помагач документи за отчет на уредите за дялово
разпределение, съдържащи неоспорен подпис на потребител. ТЕ отдадена от сградна
инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за
разпределение на кубатурата на сградата. За процесния период нямало начислена ТЕ за
отопление на общи части, а сградата не е захранена с ТЕ за БГВ. Топломерите с фабричен №
4013755 и № 4013556 са преминали метрологична проверка през 2-годишен период и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Вещото лице е
посочило детайлно как са формирани сумите за отопление на имота и отдадена от сградна
инсталация ТЕ, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена
топлинна енергия в имота на ответниците съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. В съдебно заседание вещото лице е конкретизирало и, че
проектната мощност в случая е неотносима, а сградната инсталация се изчислява по
инсталирана мощност. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки,
изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 1237,09
лв.
Съгласно чл. 200, ал.3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от
страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на
заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
г. о. на ВКС/. В производството ответникът не е оспорил заключението.
5
Следва да се посочи, че в действащите към съответните периоди Наредби за
топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на
уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок, а представените по делото отчети са подписани от потребител, като поставеният
подпис не е оспорен в законоустановения срок. Посочените обстоятелства водят и на
допълнително основание до извода, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, както
и, че на потребителите е предоставяна услуга дялово разпределение, като наличието или
липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ, респ. оспорванията на договора, са без значение за
крайния изход на спора.
От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период е налице едно частично
плащане по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на 3.28 лв., което плащане е преди
подаването на исковата молба и е съобразено от ищеца, респ. не е предмет на
производството. Това обстоятелство се установява и от писмените доказателства към ИМ –
видно от фактура от 31.07.2019 г. в същата е отразено частичното плащане от 3.28 лв. – л.
16. Въпреки това СТЕ не е отчела това частично плащане, поради което и за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. след приспадане частичното плащане от сумата в размер на
1237,09 лв., то стойността на незаплатената ТЕ е в размер на 1233.81 лв.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 08.06.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 08.06.2019
г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
6
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Вземането за м. 02.2019 г. е станало изискуемо, считано от
15.04.2019 г. При отчитането обаче на спирането на срока по ЗМДВИП, то същото не е
погасено по давност. Следователно погасени са всички вземания за периода м.10.2018 г. –
м.01.2019 г. Вземането за м. 01.2019 г. е станало изискуемо на 15.03.2019 г., но при
отчитането, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, то
давността за това вземане е изтекла на 22.05.2022 г.
Вещото лице по СТЕ е посочило, че за периода м.10.2018 г. – м.01.2019 г. дължимата
ТЕ е в общ размер на 406.18 лв. Експертизата и в тази й част не е оспорена от страните и се
кредитира от съда. Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от
827.63 лв. /1233.81 – 406.18/ за периода 01.02.2019 г. –– 30.04.2020 г., а за разликата до
пълния предявен размер от 1233.88 лв. и за периода 01.10.2018 г. – 31.01.2019 г. искът ще се
отхвърли. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от представените по ищеца документи – представените
фактури и съобщения от фактури л. 104-124, както и и от кредитираната ССчЕ, а именно –
24.32 лв. за периода 30.04.2019 г. – 30.04.2020 г., което се установява от приложените
писмени доказателства. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.04.2019 г. е
започнала да тече от 01.05.2019 г., но срокът не е изтекъл преди подаването на исковата
молба, доколкото срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е спрян за 2 месеца
и седем дни, поради което и погасителната давност за м.05.2019 г. изтича м. 07.2022 г., но
същата е спряна с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо претенцията за
дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост за сумата от 24.32 лв.,
представляваща услуга дялово разпределение за периода 30.04.2019 г. – 30.04.2020 г. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022
г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
7
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение
от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в.
гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по
описа на СГС и др.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е съобразило
и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, но
претенцията за главница е частично неоснователна по изложените по-горе съображения,
поради което и от изчисленото от ССчЕ обезщетение за забава в размер на 266.19 лв. следва
да се приспадне обезщетението за забава относимо към погасеното по давност вземане за
периода м.10.2018 г. – м.01.2019 г. в общ размер на 406.18 лв. Вземането в размер на 406.18
лв. е станало изискуемо на 15.09.2019 г., поради което и по реда на чл. 162 ГПК след
използване на електронния калкулатор на НАП съдът определя размера на дължимото
обезщетение за забава върху сумата от 406.18 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г.
и периода от 09.04.2020 г. – 03.05.2022 г. /при съобразяване на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, действаща за периода 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл., че мораторна лихва не се дължи за посочения период на извънредното
положение/, в размер за двата периода общо на 105.49 лв.
Ето защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо
ответника е основателен за сумата в общ размер от 160.70 лв. /266.19-105.49/ за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 03.05.2022 г., а за разликата до
пълния предявен размер от 265.80 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се
отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 6.07 лв. за
периода 31.05.2019 г. до 03.05.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ответникът не доказва направата на разноски по делото.
Възраженията на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, са
неоснователни. Наследството се открИ. в момента на смъртта в последното местожителство
на умрелия – чл. 1 ЗН. Наследството се придобИ. с приемането му. Приемането произвежда
8
действие от открИ.нето на наследството – чл. 48 ЗН. С. П. М. не е оспорила в
производството приемането на наследството на наследодателя, напротив предприела е
конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Следователно ответникът е приел наследството
на С. В. Ш. от датата на открИ.не наследството - 18.03.2021 г., т. е. преди подаването на
исковата молба. Липсва законово задължение ищецът да отправя покана до наследниците на
негови клиенти преди предявяването на искова молба за незаплатени задължение от
наследодателя. Повод за завеждане на производството е дал ответникът С. П. М., която е
носител на задълженията на С. В. Ш., считано от 18.03.2021 г. Следва да се посочи, че
ответникът не само не е погасил дължимите суми преди подаването на исковата молба, но е
оспорил претенциите по същество и не е признал предявения иск, т. е. в случая не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноски по делото се следват на ищеца.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на общо 457.46 лв. за държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за производството /определено от съда в
минимален размер на 100 лв./. Или общият размер на направените разноски е 691.20 лв., от
които по съразмерност на ищеца ще се присъдят 457.46 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. Любляна № 53, вх. А,
ет. 3, ап. 8, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата 827.63 лв. – главница,
представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.02.2019 г. –– 30.04.2020 г., за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 177, вх. Е, ет. 6, ап. 53, с аб. №
217531, сумата 24.32 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
30.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от
датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 160.70 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. до 03.05.2022 г. върху вземането за топлинна енергия, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
827.63 лв. до пълния предявен размер от 1233.88 лв. и за периода 01.10.2018 г. – 31.01.2019
г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 160.70 лв. до пълния предявен размер от 265.80 лв. и за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 6.07
лв. за периода 31.05.2019 г. до 03.05.2022 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА С. П. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. Любляна № 53, вх. А,
ет. 3, ап. 8, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски за производството в размер на 457.46 лв. по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Нелбо” АД, като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9