Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. Б., подадена чрез пълномощника й адв. Д. Г. от САК против определение без номер от 27.11.2012г. постановено по гр. дело № 178/2012г. по описа на ЕРС, в частта му, с която е оставено без разглеждане предявеното от жалбоподателката искане на основание чл. 212 ГПК вр. чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ да се установи по делото, че към момента на внасяне на процесните имоти в ТКЗС, същите са били собственост на Н. Х. Н., като недопустимо и е прекратеното производството по делото в тази част. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение в обжалваната му част. Сочи се, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 342 ГПК, както и че случаят се отнася до спор за материално право, който може да се разреши в делбеното производство, тъй като има преюдициално за него значение. При положение, че съдът приема исковата претенция за нередовна следва да даде указания за отстраняването им и едва тогава, ако те не бъдат отстранени, да прекрати производството по иска. Отправя се искане до ВТОС да отмени атакуваното определение. В срок по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата – Д. Х. Н., чрез процесуалния си представител- адв. М. А. от ВТАК е депозирал отговор, в която се излагат подробни съображения, подкрепени с практика на ВКС, за неоснователност на частната жалба. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Пред ЕРС е висящо делбено производство във фазата на допускането му, по което е образувано гр.д. № 178/2012г. по описа на същия. Искът за делба е предявен от Д. Х. Н. против М. Н. Б. като има за предмет земеделски и горски имоти, пет на брой, находящи се в землището на гр. Златарица, възстановени по ред на реституционните закони на наследниците на общия на страните наследодател Х. Недялков Нешев б.ж. на същия град. Иска се делбата да бъде допусната при равни квоти, по ½ ид. част, за всеки от съделителите. С писмения си отговор по чл. 131 ГПК Б., на основание чл. 212 ГПК, е предявила претенция по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Изложила е твърдения, че към момента на коопериране на процесните земи, тези имоти са били собственост на Недялко Х. Н., с оглед на извършено от Х. Недялков Н. неформално дарение на имотите и текла въз основа на него придобивна давност, поради което иска от съдът да приеме за установено, че към момента на внасяне на земите в ТКЗС, те са били еднолична собственост на Н. Н.. За да остави без разглеждане тази искова претенция и да прекрати делото по нея, районният съд е приел, че тя не е извършена в предписаната от закона форма по чл. 127 и чл. 128 ГПК, както и че в делбеното производство е недопустимо предявяване на иск, с който се търси създаване на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове. При така установената по делото фактическа обстановка въззивният състава намира, че частната жалба е срочно подадена, от правно легитимирана страна, но е насочена против неподлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по - нататъшното развитие на делото, респ. в случаите изрично посочени в закона. Понастоящем тези условия не са налице, тъй като определението за оставяне без разглеждане по делото на инцидентния установителен иск, фактически представляващо отказ на първостепенния съд да приеме същият за съвместно разглеждане, не прегражда по – нататъшното развитие на производство, образувано по първоначалния иск, което продължава да е висящо. Не е налице и втората хипотеза на чл. 274 ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като това определение не е посочено в нормата на чл. 212 ГПК като изрично обжалваемо. В случая се касае за последващо обективно съединяване на нововъведения иск, по който би могло да бъде образувано отделно производство. От това следва, че не се прегражда пътя на съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. В подобен смисъл - Определение № 318/14.06.2011г. по ч.гр.д. №170/2011г. на ВКС, III г.о. и много други. Доколкото в случая, по изложените от първата инстанция доводи, е недопустимо разглеждането в едно производство на иска за делба със специалният установителен иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, разглеждането на последния следва да стане в отделно исково производство. Решението по този иск е от значение за наличието на съсобственост респ. за квотите на съделителите, т.е. има преюдициално за делбата значение и неговата висящност е основание за спиране на делбеното производство. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че частната жалба срещу обжалвания съдебен акт като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството пред втората инстанция прекратено. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на М. Н. Б. от гр. С., подадена чрез пълномощника й адв. Д. Г. от САК против определение без номер от 27.11.2012г по гр. дело № 178/2012г. нÓ РС Е., в частта му, с която е оставен без разглеждане предявения от М. Н. Б. срещу Д. Х. Н. инцидентен установителен иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и е прекратено производството по него. Прекратява производството по в.ч.гр.д. № 252/2013г. по описа на ВТОС. Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен от срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |