Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 22.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 19 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-000948 от 29.10.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с
което на А.М.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат
Г.К., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт
1); за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца (пункт 3).
Жалбоподателят
А.М.А. лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Г.К., моли за отмяна
на обжалвания акт, тъй като бил нищожен, незаконосъобразен и необоснован – на
базата на процесния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) му
били издадени две НП – процесното и още едно, също издадено от РУ –
Свиленград като разликата между тях била в размера на наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС”, НП не съдържало законоустановените реквизити (липсвали
дата на връчване, не било посочено точно и ясно мястото на нарушението и др.),
не било издадено в предвидените срокове, било издадено от некомпетентен орган,
квалификацията на нарушението била непълна, невярна и неточна, наложените
наказания били незаконосъобразни, както и се оспорва верността на изложените в
НП обстоятелства.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят А.М.А., се явява.
За него се явява адвокат Г.К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй
като на
базата на процесния АУАН били издадени две НП. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В
съдебната фаза се ангажират гласни
и писмени доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 20.10.2020 година около 11.20 часа свидетелят
К.Г.К. (служител на Зонално жандармерийско управление - Кърджали, Сектор
„Патрулно – постова дейност и масови мероприятия” - Хасково) при изпълнение на служебните си задължения във
връзка със специализирана полицейска операция се намира на третокласен път № 809 Любимец – Йерусалимово –
Изворово – Главан - Младиново, при км. 10 + 000, което е територията на община
Свиленград, област Хасково, където спира за проверка движещия се в посока село
Изворово товарен автомобил марка „Фиат”, модел „Дукато” с държавен
регистрационен номер Х 59 91 ВМ, управляван от жалбоподателя
А. и собственост на А. *** (в същия смисъл е и Справката, приложена в
кориците на делото, представена с Писмо с вх.рег.№ 261119/01.02.2021 година), при която установява че автомобилът е с прекратена
регистрация поради несключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Уведомен е дежурния (ОДЧ) при РУ – Свиленград, който
изпраща на место свидетеля Д.Н.Д. *** към
ОДМВР – Хасково), който при извършената от негова страна проверка констатира,
че водачът на МПС – А.М.А., не носи Свидетелство за регистрация (СР) на
управлявания от него автомобил и че МПС-то не е представено на технически
преглед за 2020 година. Свидетелят Д. в качеството си на контролен орган
извършва и справка с ОДЧ на РУ – Свиленград и справка в масивите на МВР в
служебния таблет, като установява, че МПС-то, което управлява жалбоподателят е
с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 23.03.2017
година – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
На посочената дата и предвид
констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д. – Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за
контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на
свидетеля К., против жалбоподателя А. и в негово присъствие АУАН със серия GA и с бланков № 271957. След запознаване със
съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Д., от
свидетеля К. и от нарушителя А.. В изготвения
АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения,
свързани с управлението на МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано
по надлежния ред), неносенето на СР на
управляваното МПС и липсата на технически преглед на МПС-то за 2020 година, както и на обстоятелствата по извършването и откриването
им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, които
вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя
А.А., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е
вписано в съответната графа в АУАН.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-0351-000948 от 29.10.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния
орган - чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, и налага
на
жалбоподателя А. административни наказания „Глоба” съответно
в
размер на 10 лв., 50 лв. и 200 лв. и за третото нарушение и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е изпратено за връчване чрез
РУ – Димитровград и е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 29.12.2020
година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за
нарушител/водач) (в този ред на мисли са неоснователни твърденията на
жалбоподателя, касаещи липсата на дата на връчване на обжалвания акт).
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Н.Д. заема
длъжността
в Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен
контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо УРИ.351000-233 от 12.01.2021 година,
видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че А. има наложена само една санкция с Фиш за
нарушение на ЗДвП, както и че не са му налагани принудителни административни
мерки.
Представени са и са приети като доказателства по делото Справки
от търговския регистър относно състоянието на дружествата – работодатели на
жалбоподателя към датата на нарушенията и към настоящия момент, Трудов договор
на жалбоподателя, Вносна бележка за платени Глоби в общ размер на 260 лв. и
оригинал и копие на обжалваното НП, за което се твърди, че подписът, положен
под него не е на АНО в лицето на Бончо Бонев.
По делото е допуснато и разпитано в процесуалното
качество на свидетел лицето А.Г. Стойков, който пред настоящия Съдебен състав
заяви, че е управител на бившото дружество – работодател на жалбоподателя и на
сегашното такова, където А. работи като товаро-разтоварач и шофьор; че заедно с
жалбоподателя отишъл в РУ – Димитровград да му връчат НП и при първоначалното
връчване на НП в него фигурирало наказание „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 30 дни, а в последствие взели първото връчено НП и връчили второ
такова, в което вече посоченото наказание бил в размер на 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 15.02.2021 година
свидетели – Д.Н.Д. и К.Г.К.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните (изключая верността на обстоятелствата,
отразени в обжалваното НП, което оспорване се указа неуспешно, за което Съдът
ще изложи мотиви по-долу в настоящото изложение) и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на Д.Н.Д. и К.Г.К., които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените
свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а
единствено поради служебното качество на първия свидетел – служител в Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка
(АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения
и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като потвърждават
фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти, че не носи СР на управляваното от него МПС, липсата на технически
преглед на МПС-то за 2020 година и управлението на МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано
по надлежния ред). Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (с изключение на верността на
обстоятелствата, отразени в обжалваното НП, чиято доказателствена сила
не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното
оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Представените Справки от Търговския
регистър, Трудов договор и Вносна бележка за платени Глоби в общ размер на 260
лв. не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства, които Съдът
кредитира, поради което е дадена вяра на тези писмени доказателства,
представени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Съдържанието
на представените от страна на процесуалния представител на жалбоподателя копие
и оригинал на НП, връчени на последния, не е в противоречие с това, приложено в
АНП, поради което няма основание Съдът да не ги кредитира, като за яснота
следва да се посочи във връзка с твърдението, че подписът на тези два документа
не принадлежал на Бончо Бонев, че това няма значение, тъй като в АНП се съдържа
оригинал на процесното НП, в което фигурира подписа на Бонев и което не е
оспорено от страна на жалбоподателя в тази му част.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля А.Г. Стойков, тъй като на първо място изложените от него
обстоятелства са в пряко противоречие с другите събрани по делото
доказателства, включително писмени такива, които Съдът кредитира, като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори
косвено от писмените доказателствени източници;
на следващо място – тъй като съдържанието на официалните писмени документи не
може да бъде опровергано със свидетелски показания и защото е налице
заинтересованост от изхода на делото – свидетелят е работодател на
жалбоподателя, който работи при него като товарач и шофьор и лишаването на
жалбоподателя от право да управлява МПС поставя в неблагоприятно положение
работодателя му, тъй като последният няма да може да осъществява служебните си
задължения, свързани с шофиране, респ. работодателят ще търпи финансови загуби. Отделно от това в подкрепа на изложеното е и факта,
че свидетелят С.сочи, че в т.нар. първо по ред връчено НП е посочено, че
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” е в размер на 30 дни, но
подобен размер на наказание не съществува в ЗДвП, където размерите на това
наказание винаги са определени в месеци, но никога в дни. В подкрепа на изложеното е и факта, че управителят на
дружеството- работодетел е завел А. ***, за да му бъде връчено НП, което
навежда на мисълта, че отношенията им не са само като между работодател и
работник, а са в по – близки, приятелски такива. Поради
това, Съдът не ги кредитира с доверие, считайки ги тенденциозни и
неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо
останалите доказателства. Доколкото
показанията на посочения свидетел сериозно се компрометират при съотнасяне с
всички останали доказателства, събрани в производството, дават достатъчно
основание на Съда да счита същите ориентирани към прикриване на обективната
истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на
жалбоподателя. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира
показанията на свидетеля А.Г. С.–
убедително опровергани, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане
и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично от нарушителя и от процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяните нарушения)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване
в полза на полицейски органи от посочената категория.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 20.10.2020
година актосъставителят Д.Н.Д. е заемал длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен
контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.
В тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 15.02.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Д.Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че не се установи по делото на базата
на един и същ АУАН да има издадени две НП.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на МПС включва всяко действие
по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането
му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно А. е бил
водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е
управлявал и на него са състави АУАН, при което
той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си. Жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е.
този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Правилни са и дадените от АНО
материалноправни квалификации на извършените нарушения.
По отношение на нарушенията с правна квалификация чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (пункт 1) и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (пункт 3):
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, в посочените части, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до
тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената
АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания
за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове в посочените части имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самите
две нарушения са описани точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната им квалификация. Съдържанието на АУАН и НП
при описание на процесните две деяния е идентично. Следователно
нарушенията са описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото си на
защита. В този ред намисли са неоснователни
твърденията, навени в Жалбата относно неточно и неясно посочване на мястото на
нарушението, тъй като същото е конкретизирано изключително прицизно.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че Съдът не приема, че квалификацията на деянието по пункт 3 е непълна,
тъй като при квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва
хипотезата на изречение първо, предложение първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Действително такова посочване липсва, но фактическата обстановка по отношение
на това нарушение е описана пълно и точно, посочени са всички изискуеми от
закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира датата, мястото
и механизмът на извършеното нарушение, поради което Съдът не приема, че е
налице процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере
нарушението. Посочените обстоятелства са безспорно доказани от данните,
съдържащи се в Разпечатките от автоматизираната информационна система
КАТ (АИС-КАТ) за регистрацията на
процесния автомобил и за прекратената регистрация на същия, които не се оспорват от нарушителя. Отново
за пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че в НП е посочено,
че процесното МПС е товарен автомобил, а в АУАН – че е лек автомобил на две
места, а на друго – че е товарен. Това не представлява нарушение, тъй като
процесното МПС е описано в АУАН и в НП с посочване на марката, модела му и
държавния регистрационен номер, поради което не е нарушено правото на защита на
наказаното лице. Но дори и да се приеме, че посочените противоречия в НП и АУАН
представляват нарушения, то не са съществени такива, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. По отношение на наличната в НП поправка с химикал
на вида на процесното МПС, съобразно изложеното по-горе, това не съставлява съществено
нарушение, тъй като в текста на НП е описано МПС по начин, даващ възможност на
наказаното лице да разбере за точно кое ППС иде реч. Действително в
АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля К., но този реквизит следва да е наличен в
Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид
факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса му е налице
пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно
заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено
процесуално нарушение съгласно посоченото по-горе в настоящото
изложение.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в пунктове 1 и 3 не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Тежестта за установяване на
конкретните деяния, съставляващи административни нарушения, техният извършител
и предметът на нарушенията, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване
на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на
посочените две нарушения.
По отношение на нарушението
с правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (пункт 1):
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от , водачът на МПС е длъжен да носи набор от документи, а
именно: Свидетелство за управление на МПС от съответната категория, Контролен
талон към него; СР на МПС, което управлява, документ за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС-то и други
документи. Нарушенията по чл. 100, ал. 1 от са
формални, на просто извършване и с факта на тяхното установяване законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни за нарушителя правни
последици. От доказателствата по делото - АУАН с бланков № 271957/20.10.2020
година, ползващ се с презумптивна доказателствена
сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от и от показанията на свидетелите Д. и К., безспорно се установява, че при проверката извършена
от страна на полицейския служител Д., жалбоподателят не е представил СР на
управлявания от него автомобил. При несъгласие с горното, логично би
било да бъде направено възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат
конкретни обстоятелства. Такива не са направени.
Възражения в тази насока не се съдържат и в депозираната пред Съда
Жалба, нито се навеждат подобни доводи в съдебно заседание. Именно с оглед доказателствената сила на редовно
съставеният АУАН в тежест на жалбоподателя е с пълно и главно доказване да
обори констатациите в Акта, в това число и по отношение на твърдението, че не е
носил към момента на констатиране на нарушението изискуем по закон документ,
което в настоящия случай не е сторено.
Налице
е
субективният елемент от състава на посоченото нарушение по
пункт 1 –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният
и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно обстоятелството,
че при управление на МПС следва да носи СР на управляваното
МПС, предвид факта, че това е ноторно
известно. Т.е. поведението на
жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на
указаното задължение, произтичащо от нормата на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С тези правни
аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието,
посочено в пункт 1 от обжалваното НП, А.М.А. е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на посоченото административно нарушение,
визирано в обжалваното
НП, при възведената правна квалификация.
Съгласно
чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение трето
от
ЗДвП, на водач
на МПС, който не носи СР на управляваното
МПС, се
налага административно наказание „Глоба” в размер на по 10 лв.
Административното наказание
за нарушението по пункт 1 от НП е правилно и законосъобразно определено както
по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона
такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксираният размер
на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето му
под този минимум.
По отношение на нарушението
с правна квалификация чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (пункт 3):
Към момента на установяване на
твърдяното нарушение, разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само ППС, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП.”. Ал. 2
на цитираната разпоредба (към датата на нарушението и към настоящия момент)
посочва, че условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в
нарочна Наредба. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В
посочената Наредба са уредени видовете регистрации, първоначалната регистрация,
промените в регистрацията и прекратяването й. В процесното НП е посочено, че
жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Без
правно значение в случая е чия собственост е процесния автомобил,
тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод,
че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че ППС е
регистрирано. Като не е сторил това, жалбоподателят А.А. е допуснал
нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превел в движение и
управлявал автомобила. Според Съда правилно и свидетелят Д., и АНО са
анализирали и приели, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Фактът,
че към момента на проверката автомобилът не е бил регистриран не се отрича и от
самия жалбоподател,
а показанията на свидетелите в тази насока са категорични.
По делото е установено, че регистрацията на процесния товарен
автомобил
– собственост на А. С.К., е прекратена служебно на 23.03.2017 година във връзка
с получено по електронен път Уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ) за това, че ППС не е застраховано.
Според разпоредбата на чл. 143,
ал. 11 от ЗДвП, служебното прекратяване
на регистрация на ППС в относимата за спора хипотеза по чл. 143, ал. 10 от
закона, се извършва с отбелязване в АИС-КАТ и се уведомява собственика. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т. 2 от цитираната по-горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може
да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба -
по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от
горепосочената Наредба задължително
следва да бъде уведомен собственика на ПС от
съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. Налице е непредпазлива
форма на виновно поведение на водача А. и по
аргумент от чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН деянието му е
съставомерно и наказуемо. Наличието на регистрационни табели и на СР на МПС не биха оневинили нарушителят. Както се посочи, при служебно прекратена
регистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
се извърша само отбелязване в АИС-КАТ без да се отнемат регистрационните табели
и част втора на СР. Нарушителят като водач на ППС
е длъжен да се увери, преди да управлява автомобила, че същият има сключена и
валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
което обстоятелство е лесно установимо със стикер, надлежно поставен на
предното стъкло на автомобила. Тази проверка лесно може да
бъде извършена и в интернет-страницата на Гаранционния фонд (, която е публично
достъпна), както бе сторено и от настоящия Съдебен състав. Очевидно горната проверка в случая
не е извършена, което е основание да се квалифицира поведението на нарушителя
като виновно под формата на непредпазливост. Без значение за административнонаказателната
отговорност на водача е дали е изпълнено задължението за уведомяване на
собственика на автомобила за прекратената регистрация, доколкото в
административнонаказателното производство по оспорване на НП, е недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното
прекратяване на регистрацията на ППС.
Съгласно
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
се наказва
се с Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до
12 месеца и с Глоба от 200 лв. до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Административните наказания са правилно и
законосъобразно определени
както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в минималните
предвидени от
закона такива, което налага извод за невъзможност за намалянето
им.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на
посочените две нарушения (пункт 1 и пункт 3) - преценката за липса на основания
и предпоставки за квалифициране на конкретните нарушения като маловажни по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на
НП в посочените части, респ. налагането на санкции на извършителя за двете
нарушения. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
– процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществените фактически състави на
административните нарушения, процесните деяния не разкриват обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставляват маловажни случаи, според Съда. И това е
така, както поради техния формален характер – за съставомерността им не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на посочените две нарушения като
маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Така
наложените с обжалваното НП административни наказания за първото
и третото нарушения, Съдът намира за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административните наказания – да предупреди
и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
А. по отношение на първото
и третото нарушения и НП в тези части следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП (пункт 2):
Налице
е субективния елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС, което не е
представено на технически преглед.
Съгласно чл. 147, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и ППС, с
които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на ППС на
поделенията на въоръжените сили и ППС с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Т.е. разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължителна проверка
за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена Наредба. В зависимост
от вида на автомобила и годината на производство са определени различна
периодичност и начин на провеждане. Съгласно нарочната Наредба, ПС
подлежат на ежегоден технически преглед. Като е установил липсата на извършен
такъв поради липса на знак (стикер) за
извършен годишен технически преглед,
административният орган е констатирал по същество нарушение на визираното в чл. 147, ал. 1 от ЗДвП задължение. Процесното МПС е чужда собственост (, а именно на А. ***), а не
на жалбоподателя, по което обстоятелство не се спори по
делото. Задължение автомобилът да бъде представен на
технически преглед има собственика или
съответното длъжностно лице. В
случая обаче, жалбоподателят е санкциониран по специалния текст на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена
категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок ПС
за технически преглед. Установено е категорично извършване на
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на
технически преглед. Доколкото в нормата на чл. 188 от ЗДвП е предвидено, че освен
собственикът и този, на когото е предоставено за управление МПС, отговаря за извършеното с
него нарушение, то не следва от обсега на тази законова разпоредба да бъдат
изключени нарушенията на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Но
в случая АНО не е съобразил обстоятелството, че е приложима общата норма на чл. 185 от ЗДвП,
а не специалната санкционна разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП.
Тъй като жалбоподателят не е собственик или длъжностно лице по
смисъла на тази разпоредба, наказващият орган неправилно
е ангажирал отговорността на жалбоподателя А. в качеството му на
водач по специалния текст
на чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Ето защо НП в тази част следва да бъде отменено.
В случай, че не се възприеме горната теза на Съда и се
приеме че санкционната норма е правилно приложена, то тогава НП в тази част би
следвало да бъде потвърдено, тъй като Съдът би
приел, че са спазени предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове в посочената част биха имали необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. По отношение противоречията в НП и АУАН относно
вида на процесния автомобил, неточното и неясно посочване на мястото на
нарушението, наличната в НП поправка с
химикал на вида на процесното МПС и че в АУАН не е
посочено ЕГН на свидетеля К., Съдът вече изложи съображенията си. При
този вариант на разсъждение Съдът би приел, че административното наказание е
правилно
и законосъобразно определено както по вида
си, така и по
размер, индивидуализиран в предвидения от
закона такъв –
фиксиран за посочената сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
би съществувала, предвид фиксирания размер на
санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното
НП административно наказание за второто нарушение, Съдът би намерил за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е
изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
– процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. И
това би било така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това биха липсвали
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
По
разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя
в размер на 250 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и
Списък на разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени част от разноските за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за
правна защита и съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лв.
Според
чл.
36 от Закона
за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в Договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл.
18,
ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 1 е 300 лв., а в случая заплатеното
адвокатско възнаграждение е 250 лв., т.е. под минималния размер.
С оглед
изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му
по пункт 1 и по пункт 3 и отменено в частта му по пункт 2, следва в полза на
жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на
83.33 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал
чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на РУ - Свиленград е
отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР – Хасково да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
В случай на
потвърждаване на НП и в частта му по пункт 2, искането на
жалбоподателя за
присъждане на разноски би било неоснователно.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 20-0351-000948 от 29.10.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
в частите, с които на А.М.А. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв.
(пункт 1) и за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца (пункт 3).
ОТМЕНЯ НП № 20-0351-000948 от 29.10.2020 година на
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на А.М.А.
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2).
На основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР
- Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А. с
ЕГН ********** ***, сумата от 83.33 лв., представляваща
част от извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№ 19/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането
за разликата от 83.33 до 250 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)