Решение по дело №207/2022 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 66
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20222130200207
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Карнобат, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. И.а
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. И.а Административно
наказателно дело № 20222130200207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Р. Д. Л. с ЕГН ********** от гр.****
против Наказателно постановление № BG29012022/4000/Р8-42/13.07.2022г. на
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с коeто на основание
чл. 179, ал.3а ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
800лв. По съображения изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното
постановление.
В съдебно заседание защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответната страна по жалбата оспорва жалбата, считайки издаденото наказателно
постановление за законосъобразно.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2022г. св. Л. С.-инспектор в отдел ПТРР в ТД „Дунав мост“ на Агенция
Митници съставя АУАН на жалбоподателя за това, че за ППС с рег.№ ****, вид
Влекач, марка Скания Р 450, с обща техническа допустима маса на пътния състав над
3,5тона-над 12т., което попада в категорията на ПП, за което дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10,ал.1,т.2 от ЗП, тъй като на на 28.01.2022г. в 11:53ч. на път I-
6, отсечка 449+292 е засечено с контролно устройство с идентификатор № 10332
1
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания
по делото свидетел Л. С., които съдът цени като непротиворечиви, както и от
събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът приема следното :
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице (по
смисъла на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП), а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла
на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като то е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Въпреки това съдът счита, че авторството на деянието е останало недоказано,
поради което и издаденото срещу Л. НП е незаконосъобразно.
Разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата като
водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. От своя страна нормата на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при
движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като
това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения,
свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези "съответни
задължения" са регламентирани в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда
2
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата
по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В
наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на
дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според тази норма водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В случая няма спор, че жалбоподателят Л. е бил установен от контролните
органи да управлява ППС на 29.01.2022 г. Липсват обаче каквито и да е доказателства,
че именно Л. е управлявал камиона на датата, за която е санкциониран (28.01.2022г.),
за да може да се приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179,
ал. 3а ЗДвП.
На 28.01.2022 г. товарният автомобил не е бил спиран за проверка и контролните
органи не са се уверили, кой е бил водачът. АНО, който носи доказателствената тежест
в процеса, не е ангажирал категорични доказателства (товарителница, пътен лист,
декларация от собственика и т. н.), от които да може безпротиворечиво да се установи,
че именно Л. е управлявал ППС-то и на 28.01.2022 г. В този смисъл настоящият състав
счита, че АНО не е ангажирал доказателства, които в нужната степен да доказват, че на
визираната в АУАН и НП дата именно жалбоподателят е извършил нарушение. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция, формирана по напълно аналогичен
случай - Решение № 1919 от2.12.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2549/2021 г.
3
Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на нарушителя (както е в
случая) се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Изрично е записано, че ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, на него следва
да се наложи имуществена санкция в съответния размер, като той се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за
установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие
от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом
контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в
отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то и те е
следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и
само ако собственикът възрази – АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача,
посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС.
Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с
оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който
своевременно е поискала присъждането им. По делото е приложен договор за права
защита и съдействие, от който се доказва, че е бил заплатен в брой адвокатски хонорар
в размер на 200 лева. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36
от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при
интерес до 1000 до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 %
4
за горницата над 1000 лв., а заплатеният адвокатски хонорар е под този минимум. При
това положение съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG29012022/4000/Р8-42/13.07.2022г.
на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с коeто на Р. Д. Л. с
ЕГН ********** от гр.**** на основание чл. 179, ал.3а ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" с БУЛСТАТ: **** да ЗАПЛАТИ
на Р. Д. Л. с ЕГН ********** от гр.**** сумата в размер на 200 лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5