№ 19795
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110121509 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от Ю.С.К, регистрирано в
Държавния център за регистрация на предприятия в Република Литва, с рег. №
30442**** искова молба срещу „Д.Л.“ АД, дружество регистрирано в Германия, рег. №
HRB**** действащо на територията на Република България чрез „Д.Л.“, БУЛСТАТ
**********, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, § 1, б. „в” от Регламент (ЕО) 261/2004г вр. с
чл. 99 ЗЗД, за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1
173,50 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет № LH1427, който е
следвало да бъде изпълнен на 27.06.2024 г., ведно със законната лихва считано от
19.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.01.2025 г. по ч.гр.д. 76390/2024 г. по описа
на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между М.В.П. и ответника, е бил сключен Договор за въздушен превоз, по силата на
който пътникът е следвало да бъде превозен от летище София, със свързващи полети
на международно летище Франкфурт на Майн и международно летище Сан
Франциско, до крайна дестинация международно летище Лос Анджелис, с полет
пристигащ по разписание на 27.06.2024 г. в 00:18 ч. /местно време/. Твърди се, че
полетът от летище София до международно летище Франкфурт на Майн, част от
общата резервация, е бил изпълнен със закъснение, което попречило на пътника да
хване свързващия полет, което от своя страна довело до закъснение с повече от 3 часа.
Сочи, че с договор за цесия от 05.07.2024 г., пътникът му е прехвърлил вземането си
срещу авиокомпанията, за което последната била уведомена на 16.07.2024 г. от ищеца.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва пътникът М.В.П. да е имала закупени билети за всички полети, в това число и
наличието на резервация за полети на авиокомпанията от 27.06.2024 г. Оспорва
правосубектността на ищеца. Оспорва наличието на договор за цесия, като сочи и че
от представения договор за възлагане, не става ясно какво се прехвърля и в какъв
1
размер. Оспорва да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Обръща
внимание, че формата за прехвърляне не засяга авиокомпания Л., а се отнася до
авиокомпания Ю.Е. и полет 927 от 26.06.2024 г., какъвто ответникът оспорва да е
изпълнявал. Излага, че от представената екранна снимка от страна на ищеца, се
установява, че полет UA 0927 е по направление Франкфурт – Сан Франциско, с оглед
на което прави възражение за неподсъдност на делото на Софийски районен съд.
Сочи, че ищецът е представил бордни карти за полети OS 0800/27.06.2024 г. и OS
0081/27.06.2024 г. на авиокомпания А.А., като в тази връзка твърди, че пътникът е
пътувал по направление София – Виена и Виена – Лос Анджелис с австрийските
аеролинии, а не с Д.Л.. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като е предявен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, § 1, б. „в” от Регламент (ЕО) 261/2004г вр. с
чл. 99 ЗЗД, за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1
173,50 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет № LH1427, който е
следвало да бъде изпълнен на 27.06.2024 г., ведно със законната лихва считано от
19.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.01.2025 г. по ч.гр.д. 76390/2024 г. по описа на СРС,
180-ти състав.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно следните
обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между
М.В.П. и ответника по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътник, по
който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до
съответната дестинация; закъснението на полета с повече от три часа от предвиденото
разписание; потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за регистрация
в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от
ответника или не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане; процесният
полет да е над 3 500 км.; че вземането за обезщетение е прехвърлено от М.В.П. в полза
на ищеца, както и че ответникът е уведомен за прехвърлянето.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е да установи точно и навременно изпълнение на облигационното
задължение по извършване на полета. В тежест на ответника е да докаже погасяване
на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение, както и наведените с
отговора на исковата молба възражения.
От приложеното на л. 12 копие на превод на резервация за пътуване се
установява, че между М.В.П. и „U.A. е сключен договор за въздушен превоз, който е
следвало да бъде изпълнен по направление Летище София – Летище Франкфурт на
26.06.2024г., с час на излитане 14.05часа и час на пристигане 15.35часа, при
продължителност на полета 1 час и 25 минути.
Видно от отразеното в резервацията за пътуване оперативен превозвач на полета
е „L.“.
Спорът по делото е концентриран върху обстоятелството дали ищцовото
дружество е материалноправно легитимиран субект да предяви исковата претенция, в
частност дали с договор за цесия му е прехвърлено процесното вземане за
обезщетение за закъснение на полет LH1427, който е следвало да бъде изпълнен на
27.06.2024 г. по направление Летище София – Летище Франкфурт.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия
за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на
2
прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.
99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който
цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на
всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание.
Както се посочи по-горе в изложението предмет на настоящата искова
претенция е обезщетение за закъснение на полет LH1427, който е следвало да бъде
изпълнен на 27.06.2024 г. по направление Летище София – Летище Франкфурт.
На л. 20 по делото е приложено копие на Форма за възложение от 05.07.2024г., с
което ищецът твърди, че пътникът М.В.П. му е прехвърлила вземането за процесното
обезщетение.
От съдържанието на процесното възложение обаче не може да се направи извод,
че предмет на цесията е именно вземането на М.В.П., представляващо обезщетение за
закъснение на полет LH1427, който е следвало да бъде изпълнен на 27.06.2024 г. по
направление Летище София – Летище Франкфурт, доколкото в същото е
индивидуализиран друг номер на полет, а именно полет № 927.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ищеца,
формулирани в приложената на л. 68 по делото молба, че посоченият в цесията номер
на полета 927 касае цялата резервация на пътуването от София – Франкфурт – Сан
Франциско – Лос Анжелис, доколкото от приложения на л. 12 по делото превод на
резервацията на полет е видно, че всеки отделен полет е имал отделен номер и
полетът от София до Франкфурт, за който се претендира процесното обезщетение е с
№ 9125, а под номер 927 е индивидуализиран полетът от Франкфурт до Сан
Франциско, под номер 1485 е индивидуализиран полетът от Сан Франциско до Лос
Анжелис.
Тоест всеки отделен полет от процесното пътуване с дестинация София –
Франкфурт – Сан Франциско – Лос Анжелис е имал отделна индивидуализация, като
настоящият съдебен състав намира, че с процесия договор за цесия на ищеца е
прехвърлено вземането за закъснение на полета от Франкфурт до Сан Франциско, за
който е отреден номер 927, видно от приложения на л. 12 по делото превод на
резервация за полет.
Така изложеното обуславя извода за недоказаност на твърдението на ищеца, че е
носител на вземането, в частност че е активно материалноправно легитимиран, поради
което заявената претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 400.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Ю.С.К.“,
3
дружество регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в
Република Литва, с регистрационен номер 30442****, срещу „Д.Л.“ АД, дружество
регистрирано в Германия към Окръжен съд Кьолн под номер HRB ****, действащо на
територията на Република България чрез „Д.Л.“, БУЛСТАТ **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, § 1, б. „в” от Регламент (ЕО) 261/2004г
вр. с чл. 99 ЗЗД, за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1 173.50 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет № LH1427, който е
изпълнен на 27.06.2024 г., по направление Летище София – Летище Франкфурт с
повече от три часа закъснение, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 09.01.2025 г. по ч.гр.д. 76390/2024 г. по описа на СРС, 180-ти състав,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.С.К.“ дружество регистрирано в Държавния център за
регистрация на предприятия в Република Литва, с регистрационен номер 30442****,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Д.Л.“ АД , дружество регистрирано
в Германия към Окръжен съд Кьолн под номер HRB ****, действащо на
територията на Република България чрез „Д.Л.“, БУЛСТАТ **********, сумата от
400.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4