Определение по дело №5968/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4840
Дата: 27 декември 2019 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530105968
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                               

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….             27.12.2019г.     гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  27 декември                         2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело 5968, по описа за 2019 година.

 

    Производството е образувано по предявена искова молба от К.К.И. *** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - Пловдив.

    СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

     Като взе предвид депозираната искова молба  и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към тях документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

   Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

         

 

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: писмо изх. № 8118444/04.11.2019г. на ЕВН до ищеца И.; дан.фактура-**********/04.11.2019г. на ЕВН; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 426630/29.01.2019г; констативен протокол на БИМ № 488/26.07.2019г.; справка за коригиране на сметката за електроенергия на ЕВН  от 28.10.2019 г., както и представените от ответника: известие за доставяне от 26.02.2019г. и известие за доставяне от 04.11.2019г.

  

       ПРИЛАГА по делото, представените от ответника заверени копия на:  Решение № 124/18.06.2019г. на ВКС по гр.д. 2991/2018г.; Решение № 150/26.06.2019 на ВКС по гр.д. 4160/2018г.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

Ищецът К.К.И., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е клиент на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД с клиентски № **********, ИТН 4230495. Получил от ответното дружество писмо изх. № 8118444/04.11.2019 г., с което го уведомили като абонат, че при проверка, извършена на 29.01.2019 г. от служители на Електроразпределение Юг бил демонтиран електромер с фабричен № *********, който бил предаден за експертизна проверка на БИМ. В изпратеното писмо било посочено, че от БИМ е установено, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка от минус 75,67 %, поради което сметката му е коригирана за периода от 22.12.2018 г. до 29.01.2019 г. за 38 дни. Допълнително начислената сума била в размер на 1052,45 лв.

Пълномощникът сочи, че доверителят му стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. И. не бил манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице.

Към момента не е заплатил така начислената му сума в размер на 1052,45 лв. Ищечът счита, че не дължи плащането й към ответното дружество, предвид което за него възниква правния интерес да предяви настоящият отрицателен установителен иск.

Счита, че допълнително начислената сума за ел.енергия е не дължима към ответника.

Излага следните основания:

1. На първо място счита, че допълнително начислената електрическа енергия е начислена от ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.

 

Смененият от служители на ЕВН ЕР ЕАД електромер се намирал в заключено електромерно табло, за което ищецът ми нямал ключ и то се намирало извън неговия имот.

2.   На следващо място в приложения към писмото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 426630 от 29.01.2019 г. било записано, че същия се съставя и проверката се извършва на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г.

С Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г.и е в сила от 14.02.2017 г.

Към момента на извършване на проверката на ищеца - 29.01.2019 г. цитираното по - горе Решение № 1500 по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, по силата на което чл. 47 ПИКЕЕ е бил отменен е влязло в сила. Т.е. към момента на съставяне на процесния протокол, не е било налице нормативно основание за съставянето му, както и за осъществяване на корекцията на сметката на ищеца.

Основанието за съставяне на констативния протокол било чл.47 и чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, а основанието за извършване на корекцията, посочено в изпратеното до абоната писмо - чл.48 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.

С решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/ 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което е окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната проверка и корекция, посочените в изготвения констативен протокол и във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършва въз основа на отменени правни норми.

Счита, че само това е достатъчно и самостоятелно основание да се приеме, че извършената корекция на сметката на абоната е лишена от основание, т.к. се извършва въз основа на отменена правна норма!

На следващо място от представените доказателства ставало ясно, че липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от които да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Отбелязва още, че електромерът се намира извън неговия имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД няма физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. Сочи се, че  СТИ са собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на електроснабдителното дружество.

По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т, д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г„ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо, и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.

Тази теза се преповтаря и в решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/ 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което е окончателно и влязло в сила. С тях ПИКББ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. са отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната проверка и корекция - 29.01.2019 г., посочените във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършва въз основа на отменени правни норми.

Ищецът моли, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г.Данов" № 37, ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова- Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева - заедно от всеки двама членове на УС, че не дължи сумата от 1052,45 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № *********, за период: 22.12.2018 г. до 29.01.2019 г. за 38 дни, за имот с ИТН 4230495, находящ се в с. Малка Верея, общ. Стара Загора на клиент с кл. № **********, за която е издадена фактура № **********/04.11.2019 г. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД.Моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.

 

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив в депозирания писмен отговор, чрез представителя си, навежда доводи за неоснователност на предявения иск, както по основание така и по размер.

 

Излага следната фактическа обстановка:

На 29.01.2019 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с № 14000738, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които след като установили, че електромерът измерва с грешка по-голяма от допустимите норми, демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 587143, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 426630/29.01.2019 г. Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на проверката, същият не бил открит, поради което била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, тези лица подписали и Констативния протокол, като препис от него бил изпратен на ищеца с изрично писмо, /представя известие за доставяне, върнато в дружество ответник като непотърсено на 26.02.2019 г.

Сочи, че действително към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-ОМ от 10.05.2008г„ които били действащи между страните.

 Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера е констатирано следното: "...осъществяван е достъп до вътрешността му - монтирани допълнително три съпротивления в измервателната верига между съпротивления RC35-RC27, RB32-RB42 I RA34-RA30, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера.” и обективирано в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 488/26.07.2019 г. С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 5553 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 1052,45 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 69 дни, като първата дата 22.12.2018г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка 29.01.2019г. (вж. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ).

ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/04.11.2019 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка били изпратени на ищеца с писмо с изх. № 8118444/.04.11.2019 г. изпратило на адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Видно от известието за доставяне, което прилага като доказателство, писмото било получено от ищеца на 12.11.2019 г.

Предвид гореизложеното, моли да бъде отхвърлен предявения иск от К.К.И. като неоснователен и недоказан.

Прави следния анализ:

Съществувало законово основание за начисляване процесната сума, като КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентира условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточ-

но измерена електрическа енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.

В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, т. 1 б .”А” ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване”.

Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (арг. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия Василева).

ЕВН ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца.

Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.

Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържало изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (арг. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 11473 от 11.05.201 бг. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Реше¬ние №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156 / 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № Оу-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.3

В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата има следното съдържание:

„Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпредели¬телното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

(2) В случаите по ал. 7 продавачът изготвя справка за дължимите су¬ми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."

Според ответника не може да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. б ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г.) нямало подобна инструкция), още повече, че както отбелязва по-горе, такъв ред билпредвиден.

Тълкуване на ответника се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 1473 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД били одобрени с Решение № ОУ- 061/07.11.2007г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012г„ като дословно чл. 1473 имал следното съдържание:

„Чл. 24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.”

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1473 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметралнопротивоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Ноторно известен факт било че голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз основа на обстоятелството, че същите не са привели Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и не са предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на съдебните състави са в разрез с постановените до този момент решения на ВКС, които потвърждават твърденията на ответника, че след измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.б, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.

Тъй като гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с Решение № 124/18.06.2019 г.. постановено по гр. д. № 2991/2018 г.. ГК. Ill г.о.. ВКС се произнесъл по спорните въпроси, като постановил /Цитира в писмения отговор/

От изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища е в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която е преследвана с направените изменения, а именно: корекционната процедура да се извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се доказва виновно поведение на клиента.

Не било необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на крайния снабдител, за да може доставчика на ел. енергия да претендира дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите съждения, като отчитал факта, че доставката на ел. енергия се подчинява на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсва специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се съдържа в ПИКЕЕ, купувачът следва да доплати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.

В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС. обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4160/ 2018г, съгласно което електроразпределителното дружество има възможност да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и съответно заплатена в по-малък размер. цитира -  „Това разрешение произтича от договорния характер на право¬отношенията между крайния снабдител и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично извест¬ни обши условия, имаши своята спеииална регламентация в ЗЕ." Както правилно ВКС отбеляз¬ва в коментираното решение ..Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредени¬те случаи приложението на обшите норми на ЗЗД, досежно задължението на купувача да плати йената на продадената енергия... Според обшата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка йена от реално дължимата, купувачът дължи доп¬лащане на разликата.” ВКС акцентирал на логичния правен и житейски извод, че „Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им. този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от обшия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване."

Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, ответникът счита иска за неоснователен и като такъв  моли да бъде отхвърлена, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по 124, ал.1 ГПК. Ищецът следва да докаже всички посочени в исковата му молба обстоятелства, тъй като на тях основава възраженията си за недължимост на отричаното с иска вземане. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът му дължи процесната сума и основанието за това.По делото не е спорно, че ищецът е потребител с клиентски № **********, ИТН 4230495, както и че през процесния период, за който е извършена корекция на фактура между ответното дружество и ищеца са съществували правоотношения по договор за доставка и ползване на ел. енергия.

УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 17.02.2020г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните.

      Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.

    

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: