Решение по дело №1998/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 267
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20215330101998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330101998 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Шести септември”№ 250, твърди, че се снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника М. К. Д., ЕГН **********
за исковите суми, но в рамките на заповедното производство му били дадени указания
за иск, поради връчване на заповедта на длъжника при условията на член 47, ал. 5
ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението.
Ищецът също сочи, че е ВиК оператор и съгласно чл.198о ЗВ предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане и по реда на ЗРВКУ. Ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на посочения закон и фигурирал в базата данни
на ищеца с потребителски номер ***************. Отношенията между
потребителите и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни
общи условия. За периода от 30.11.2017 г. до 31.10.2019 г. ответникът имал задължения
към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ****************, в общ размер
784,55 лв. Твърди се, че в имота на потребителя са монтирани два броя измервателни
устройства с номера – ********** и **********, като отчетът в имота е по извършени
1
показания на водомерите, за което имало и поставени подписи в карнетите на
потребителя. Ответникът дължал и обезщетение за забава в плащането на посочените
задължения в общ размер 55,10 лв. за периода от 31.01.2018 - 31.10.2019г. на основание
чл.33, ал.2 и чл.44 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
поради неспазване на срока за плащане - 30-дневен срок след датата на фактуриране. За
потребените количества вода били издадени фактури, подробно описани в исковата
молба по периоди и стойности. Били издадени фактури и за дължимите законни лихви.
Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение ответника, че същият дължи на ищеца горните суми. Претендират се
разноските в частногражданското и в настоящото производство.
Ответникът чрез назначения му от съда особен представител адв. Спасова моли
исковете да се отхвърлят. Сочи, че ищецът не е спазил задълженията си по член 7, ал. 1
и член 8, ал. 1 от ОУ на В и К дружеството, приети 2014 година. Отделно от това
оспорва извършените записвания в приложените карнети с довода, че не представляват
документи понеже липсвала информация относно датата на съставяне на съответните
записвания и данни за издателя им.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени копие от справка по лице от имотен регистър и копие
от кадастрална скица, справка за неплатени задължения, справка за водомерите на
абонат, опис на фактури по дело и копие от покани за доброволно изпълнение.
Съгласно член 2 т. 1 от ЗКИР кадастърът обхваща данни за правото на собственост
върху недв. имоти, като тези данни съобразно член 2, ал. 5 от ЗКИР са доказателство за
обстоятелствата, за които се отнася, доколкото източникът на тези данни има доказ.
значение. Източникът на тези данни е договорът, с който ответницата е закупила от
Община Пловдив процесния апартамент, на база на който договор е извършено
отразяването на апартамента.
Прието е и извлечение от карнети за процесния период за показанията на
водомер № ************ и № ************ за ******************, със собственик
ответницата, за процесния период, като в графа показания са отразявани отчетените по
водомер доставени количества вода, като срещу част от тези показания има положен
подпис на потребител. В с.з. е разпитан свидетеля на ищеца Ц., инкасатор на имота за
процесния период, от чийто показания се установява, че показанията на водомерите й
се предоставяли от собствениците на имота по телефона, като същата успяла да влезне
само един път за изравняване, като отчела 94 кубика за кухнята и 38 кубика за банята.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В
и К оператор, гр.Пловдив, одобрени от ДКЕВР на 11.082014 г. Съгласно чл.2, ал.1, т.2
от общите условия потребители на В и К услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.. Съгласно чл.22 и 23 от
2
ОУ изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1
куб.м. за период не по-дълъг от един месец в присъствието на потребителя или негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. Разпределянето на количествата питейна вода и на количествата
отведени и пречистени отпадни води се извършва по реда в чл.25 и следващи от
общите условия, като при сгради – етажна собственост, разпределянето става въз
основа на отчета по член 22 и отчетите по индивидуалните водомер. Заплащането става
в 30-дневен срок след датата на фактурирането според чл.33, ал. 2.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 20343/2019 г. на ПРС, Х гр.с., в полза на ищеца
е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми. В рамките на
заповедното производство на ищеца били дадени указания за иск, поради връчване на
заповедта на длъжника при условията на член 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е
подадена настоящата искова молба.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че процесните фактури са намерили счетоводно отражение при ищеца,
отчетеното количество според индивидуалните карнети е изчислено съобразно
действащите цени за битови потребители за съответния период. Задълженията за
периода от 30.11.2017 г. до 31.10.2019г. са: 784,55 лв. – главница и 55,10 лв. – лихви за
периода 31.01.2018г. – 31.10.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са
предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в
заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
процес, ищецът следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане и
съответно да ангажира доказателства за неговия размер, а в тежест на ответника е да
установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
Ищецът установява, че ответницата е собственица на водоснабдения имот, с
оглед придаденото от ЗКИР доказ. значение на факта на отразяването му в кадастъра
като собственост на ответницата.
Ищецът доказа, че е бил изправна страна по това правоотношение, респективно,
че е доставял на ответника твърдените услуги за собствения му апартамент. От разпита
на свидетеля се установява, че в имота е имало два изправни водомера, чийто
показания са снемани от собственика, поради неосигурен от същия достъп за деня и
часа на отчитането, като данните от водомерите са давани по телефона и съответно
3
записвани в карнета от инкасатора. Тези обстоятелства не са оспорени от ответницата,
като възраженията й за липсата на подпис на инкасатора и дата на отчета са
неоснователнии, доколкото изискване за подпис на инксатор не е предвидено в ОУ и
наредбата, а датите на отчета фигурират в карнетите. Недоказани се явяват
възраженията на ответницата за липсата на налягане и за лошо качество на водата, в
чиято тежест е да го установи, доколкото не се установява в процесния период същата
да е подавала жалби в в дружеството за съществуването на подобни недостатъци,
които да бъдат констатирани по надлежния ред от доставчика на вода.
Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза установява наличието
на претендираните вземания, тъй като счетоводните записвания при ищеца, са
направени на база първични счетоводни документи - карнети, които надлежно
обвързват другата страна по спора. Според трайно установената съдебна практика,
редовно водено счетоводство е налице, когато същото се основава на счетоводни
документи, които могат да се противопоставят на другата страна.
Ето защо съдът намира, че ищцовото дружество е провело нужното пълно и
главно доказване на факта на предоставени в полза на ответника В и К-услуги, и е
доказало вземанията си и по размер, което налага исковете да бъдат уважени като
доказани и основателни.
На осн. член 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще се присъдят разноските по
заповедното в размер на 75 лева и тези в исковото производство в размер на 695 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.„Шести септември”№ 250, предявени против М. К. Д., ЕГН
**********, съществуването на парично вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№
20343/2019 г. на ПРС, Х гр.с., за суми, както следва: 784,55 лв. главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода 30.11.2017г.-31.10.2019г. за обект в
*********************************; мор. лихва в размер на 55,10 лева за периода
31.01.2018г. -31.10.2019 г., ведно със зак. лихва върху главницата от 11.12.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.„Шести септември”№ 250 разноски по заповедното производство в
размер на 75 лева и в исковото производство в размер на 695 лева.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. В.С., като особен представител на ответника РКО за
сумата от 300 лева за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5