Р Е Ш Е Н И Е
№ 2053 16.08.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
тринадесети август две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 3637 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от А.Д. Г,, ЕГН – **********, против
ОДМВР-Бургас и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 1362 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 227 часа за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
В
проведеното на 13.08.2019 г. съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на
размера на иска от 1362 лева на 1469,25 лева. В
същото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца
поддържа иска и моли съда да го уважи,
като присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител към ОДМВР-Бургас, като от
11.12.2015 г. до 20.04.2016 г. е изпълнявал длъжността „***“ в група „***“ към сектор „***“ при ***
РУ към ОДМВР – Бургас, от 20.04.2016 г. до 02.09.2016 г.
е изпълнявал длъжността „***“ в група ***“ при РУ ***
към ОДМВР – Бургас, а от 02.09.2016 г. до настоящия
момент изпълнява длъжността „***“ в група „***“ към сектор „***“ при ***
РУ към ОДМВР – Бургас; ищецът е полагал нощен труд в
процесния период.
Спорни са следните факти: колко часа
нощен труд е полагал ищецът в периода 01.04.2016 г. – 31.12.2018 г.,
респективно изплатен ли той изцяло или не.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, за процесния период ищецът е
положил общо 1588 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143
нощният труд придобива следните стойности: за периода април – декември 2016 г.
– 525,78 часа; за цялата 2017 г. – 640,08 часа; за цялата 2018 г. – 649,22 часа
или общо 1815,08 часа. От тези часове следва да се приспаднат платените часове
нощен труд от 1588 часа и разликата от 227,08 часа не са заплатени. За тези
часове се дължи възнаграждение като извънреден труд, както следва: за периода
април – декември 2016 г. – 395,99 лева; за цялата 2016 г. – 489,29 лева; за
цялата 2018 г. – 583,27 лева или общо 1469,25 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В
проведеното на 13.08.2019 г. съдебно заседание процесуалният представител на
ответника заяви, че не поддържа възражението си за изтекла погасителна давност
за част от претенцията, а именно за периода януари – март 2016 г. Независимо от
това, видно е, че искът е заявен с начален момент 01.04.2016 г., поради което и
възражението е безпредметно в тази му част. Що се касае до възражението досежно
месец април 2016 г., към същия момент действа Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.),
съгласно която работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита
в часове, сумирано за едномесечен период, съответно възнаграждението за
положения труд също се начислява и
изплаща ежемесечно, през месеца, следващ месеца
на полагане на труда. Ето защо възнаграждението
за месец април 2016 г. е дължимо и следва да бъде
платено до края на месец май 2016 г., съответно тригодишната погасителна
давност по чл.
111, б. "а" от ЗЗД по отношение на това възнаграждение започва да тече на 01.06.2016 г. и изтича на 01.06.2019 г. Искът е предявен на 10.05.2019 г., поради което претенцията не е погасена по давност.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За целия период 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г., за който се
претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В
периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г. действат последователно Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издадени от министъра на
вътрешните работи,
и всяка от тях урежда
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.
Преди
процесния период действа
Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 01.04.2015 г. Единствено
в нея изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
часовете 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава с коефициент от 0,143 – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба.
В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. Това не означава законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на
общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредбата).
Според
чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време (както
е в процесния случай) нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тези разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ето защо възражението
на ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят компенсира положения нощен
труд чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в
дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл Решение № 25 от 10.01.2019 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 2546/2018 г.,
Решение № 26 от 10.01.2019 г. на ОС - Варна по в.
гр. д. № 2548/2018 г., Решение
№ 176 от 13.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2797/2018 г. Решение № 152 от
8.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2593/2018 г. и др.)
Установи се, че разликата между
начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 възлиза
на 227,08 часа за периода 01.04.2016 г. – 31.12.2018 г., който е на стойност от
1469,25 лева. Това е така, защото този труд представлява извънреден такъв (в
този смисъл и цитираните по-горе решения на ОС-Варна), като искът следва да
бъде уважен за 227 часа извънреден труд, защото в такъв размер е претендиран,
на стойност 1468,75 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба, и отхвърлен за разликата от 0,50 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение от 480 лева, чийто размер с оглед материалния интерес по делото
не е прекомерен, като според уважената част от иска следва да му се присъди
сума от 479,84 лева.
Ответникът също има право на разноски
(чл.78, ал.3 от ГПК). Той е защитаван в процеса от юрисконсулт, като на
основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част от иска страната има
право на такова възнаграждение в размер на 0,05 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 58,75 лева, представляваща държавна такса за уважения
размер на иска, и сумата от 220 лева разноски, представляваща възнаграждение за
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, изплатено от
бюджета на съда, защото искът бе уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на А.Д.
Г,, ЕГН – **********, сумата от 1468,75 лева (хиляда четиристотин шестдесет и
осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен нощен труд от 227 часа за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г.,
които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба на 10.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1469,25
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на А.Д.
Г,, ЕГН – **********, сумата от 479,84
лева (четиристотин седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Д. Г,, ЕГН – **********, да заплати на
ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, сумата от 0,05 лева (пет стотинки), представляваща съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 278,75 лева (двеста
седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сбор от
дължимата държавна такса за уважения иск и разноски за производството –
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по
съдебно-икономическа експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената сума за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ