№ 201
гр. Русе, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254500600683 по описа за 2025 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ
КРЕДИТ ГРУП“ ЕООД, представлявано от Ц.С.С., срещу присъда №
37/21.03.2025г., постановена по НОХД № 300/25г. по описа на Районен съд –
Русе, с която М. С. Д. е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода
27.11.2022 г. – 23.01.2023 г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление – на 44 пъти, в качеството му на длъжностно лице – „*** ***
***“, присвоил чужди пари на обща стойност 25 308,14 лева, собственост на
Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Ц.С.С. от гр. Русе, поверени му да ги
управлява, и на основание чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК са му
наложени наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ,
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯ, СВЪРЗАНА С
МАТЕРИАЛНО ОТЧЕТНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕСЕЦА, като на основание чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от
НК наказанието лишаване от свобода е намалено с една трета – от три години
на ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което наказание, на основание чл. 66, ал. 1
1
от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
С присъдата, в гражданскоправна част, Д. е осъден да заплати в
полза на гражданския ищец Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД, с
ЕИК: *********, сумата в размер на 25 308,14 /двадесет и пят хиляди триста и
осем лева и 14 стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на гражданския иск до окончателното заплащане, като е
ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения граждански иск за разликата до
пълния претендиран размер от 26 490 лева като НЕДОПУСТИМ.
Съответно са налице произнасяния относно веществени
доказателства, разноски и държавна такса по иска.
Жалбата е насочена срещу гражданскоправната част на присъдата,
като се изразява недоволство конкретно от неразглеждането, като недопустим
на частта на приетия за разглеждане съвместно с наказателното производство,
граждански иск (за разликата от 25 308,14 лв. до пълния предявен размер от
26 490 лева). Претендира се въззивната инстанция да измени присъдата така,
че на дружеството – жалбоподател да бъде присъдена претендираната сума
изцяло – до цялостно предявения размер.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се явява
представител на дружеството жалбоподател.
Адв.П., в качеството му на защитник на подсъдимия Д. развива
съображения за неоснователност на жалбата – относно недопустимост на
уважаване на гражданска претенция в наказателното производство по размер,
надвишаващ въведеният съгласно обвинението, съответно за несъставомерни
съгласно него щети (стойност на такива, над въведената с обвинението).
Пледира за отхвърляне на жалбата (потвърждаване на атакуваната присъда).
Прокурорът счита жалбата за основателна и пледира за
уважаването й.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, констатира неоснователност на жалбата.
С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната
проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на
присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на
2
делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните
факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил
обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, че процесният
жалбоподател с действията си в периода 27.11.2022 г. – 23.01.2023 г.
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което бил
предаден на съд. В частност, приетата за реализирана деятелност и
обстоятелствата, които я съставляват така както са отразени в мотивите на
проверяваната присъда (обусловени в случая от цялостното признаване на
фактите по обвинението и при констатацията, че се подкрепят от
доказателствата в подготвителната фаза на производството), в цялост се
споделят и от въззивната инстянция, поради което не е необходимо само да се
повтарят и тук.
Относно претендираното с въззивната жалба, първо следва да се
посочи, че неправилно е било процесуалното решение, така предявеният в
първата инстанция граждански иск, въобще да бъде приет за разглеждане,
доколкото винаги предявяване на гражданска претенция в наказателното
производство за сума, надвишаваща въведената с обвинението, следва да се
обсъжда от съда изначално за недопустима и не би следвало да бъде приемана
за съвместно разглеждане като акцесорен (само възможен) предмет на
наказателното произвоство. Съответно след като в случая с иска е
претендирано осъждане, надвишаващо по размер въведеното с обвинението,
следвало е молбата за приемането му да бъде отхвърлена и съответно да не
бъде приеман от първата инстанция. В този смисъл е пределно ясно, например
незагубило значението си Постановление № 1 от 07.02.1955год. на Пленума на
Върховния съд, относно Гражданския иск в наказателния процес, както и
множество други решения на върховната инстанция до настоящото време, с
идентичен смисъл. Независимо от това в случая, след като към момента са
налице като даденост законосъобразно и правилно достигнати изводи за
виновността по обвинението и за принципното наличие предпоставките за
гражданската отговорност на Д. за извършеното престъпление, предмет на
делото, ангажирането й с присъждане на щетата до размера, въведен с
обвинителния акт (съставомерния такъв от 25 308,14 лв.) своеобразно санира
посочената процесуална нередност касателно акцесорния предмет на делото и
съответно по преценка на въззивната инстанция, не е налице предпоставка за
3
коригиране на санкционния акт, включително и в тази му, процесноатакувана
част.
На второ място, именно по предходнопосочените съображения,
жалбата, инициирала въззивното производство се явява неоснователна –
недопустимо е осъждане по граждански иск за сума, надвишаваща въведената
с обвинението (посочена за съставомерна). Доколкото се твърди щета,
надвишаваща по размер 25 308,14 лв., подобна претенция не би могла да се
навежда и реализира в наказателното производство, а по волята на съответния
пострадал - евентуално по граждански ред.
Предвид изложеното, не са налице основания, определящи
атакуваната присъда за неправилна, в това число и касателно
гражданскоправната й част и за съответно за претендираното изменение, като
бъде увеличаван размера на щетата по постановеното осъждане.
При извършената цялостна служебна проверка на делото,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени
нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон,
които да обуславят наличието на основания за отмЯ. или изменение на
обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната
присъда следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/21.03.2025г., постановена по
НОХД № 300/25г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5