№ 23
гр. Шумен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20213600500170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 02579/ 31.03.2021 год., депозирана от М. Е. К., чрез
процесуалния му представител адв. В.Д., Адвокатска колегия - Габрово против отказ на ЧСИ Я.Д.,
рег. № 774 на КЧСИ, постановен по изп. дело № 20127740400129 за прекратяване на
изпълнителното дело, поради липса на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че не е бил уведомен за атакуваното постановление, поради което
счита, че жалбата му е подадена в законоустановения срок и моли да бъде разгледана по същество.
Счита, че неправилно съдебният изпълнител е присъединил „Макроадванс“ АД като взискател по
процесното изпълнително дело. Сочи, че доколкото не е бил уведомен за извършената цесия,
твърдяното частно правоприемство не е доказано по отношение на него и не са били налице
предпоставките за конституиране на „Макроадванс“ АД в качеството му на взискател в
образуваното изпълнително производство. Предвид изложеното счита, че изявленията на
„Макроадванс“ АД не са били годни да прекъснат давността, настъпила е перемпция и
изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Моли съда да отмени атакувания отказ като
неправилен и незаконосъобразен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК „Макроадванс“ АД, конституиран от съдебния изпълнител
като взискател в образуваното изпълнително дело, е депозирал писмено възражение, в което взима
становище по неоснователността на жалбата. Моли атакуваното постановление да бъде
потвърдено.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Я.Д. е изложила писмено становище по отношение на
1
обжалваното постановление. Счита депозираната жалба за неоснователна, а извършените от нея
изпълнителни действия – за законосъобразни.
Доколкото по делото липсват данни отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело да е бил доведен до знанието на длъжниците, било лично, било чрез
процесуалния ми представител, и с оглед разпоредбата на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 3 от ГПК,
настоящият съдебен състав счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Изп. дело № 20127740400129 по описа на на ЧСИ Я.Д., рег. № 774 на КЧСИ е образувано по
молба на „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище в гр. София, чрез процесуалния си представител
адв. Е.Й. Адвокатска колегия - София, против М. Е. К. и Д.К.А. от гр. Шумен въз основа на
изпълнителен лист издаден на 13.03.2012 г. от РС - Шумен по ч.гр.д. № 830/2012г. за следните
суми: 20564,89 лева – главница по договор за ипотечен кредит от 15.05.2006 год., 14389,42 лева –
договорна лихва за периода от 21.08.2007 год. до 12.03.2012 год. и законна лихва върху главницата
от 13.03.2012 год. до изплащане на вземането, 699,09 лева – разноски за държавна такса и 959,45
лева – адвокатско възнаграждение.
В молбата за образуване на изпълнителното дело вх. рег. № 02207/ 10.04.2012 год. е поискано
пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците, включително за притежавани от тях
МПС, налагане на възбрана върху подробно описания в молбата недвижим имот, ипотекиран в
полза на взискателя (нотариален акт за договорна ипотека № .....2006 год.), опис, оценка на същия
и изнасянето му на публична продан, налагане на запор върху възнагражденията им за труд,
Със съобщение изх. № 3351/ 16.05.2012 год. и изх. № 3352/ 16.05.2012 год. (л. 37-38 от ИД) е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците Д.К.А. и М. Е. К..
На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение вх. № 3290 и вх. № 3291 от
15.05.2012 год., връчени им на 19.05.2012 год. (л. 39-40 от ИД). Покани за доброволно изпълнение
вх. № 5330 и № 5332 от 23.07.2012 год. са връчени и на ипотекарните длъжници Е.М.К. и Ю.Ц.К.
на 08.08.2012 год. (л. 57 и 58 от ИД).
Към делото е приложен Протокол за опис на недвижим имот (л. 67 от ИД), находящ се в гр.
Шумен, ул. „...“ № 64, вх. 3, ет. 5, ап. 50, представляващ самостоятелен жилищен обект, с
идентификатор № 83510.666.56.5.50, ипотекиран в полза на взискателя, от 20.09.2012 год.
Съгласно доклада за експертна оценка вх. рег. № 07062/ 28.09.2012 год. (л.70 от ИД) пазарната
стойност на горепосочения имот възлиза на 46500 лева.
С протокол от 29.09.2012 год. е насрочена публична продан на недвижимия имот за периода
12.10.2012 год. – 12.11.2012 год. при начална цена 34875 лева (л.69 от ИД) като длъжниците и
ипотекарните длъжници са уведомени със съобщение на 08.10.2012 год. (л. 82-85 от ИД). След
успешно проведена публична продан имотът е възложен на купувача С.Х.М. с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 19.11.2012 год., влязло в законна сила на 30.11.2012 год. (л. 123 от
ИД) за сумата от 38925 лева.
2
С молба вх. рег. № 08467/ 26.11.2012 год. (л.134 от ИД) взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да изиска справка от НАП за декларирано от длъжника М. Е. К. имущество и за
наличието на трудово правоотношение и в случай на установяване на такова, е поискал налагане на
запор върху трудовото му възнаграждение.
Взискателят е депозирал до съдебния изпълнител молба вх. рег. № 04066/ 30.04.2013 год. с
аналогично съдържание като предходната.
С молба вх. рег. № 07263/ 06.10.2014 год. (л. 186 от ИД) взискателят е поискал да се изиска
справка от НАП, отдел МДТ, ОСЗГ-Шумен, МВР-КАТ за движимото и недвижимо имущество и
трудовата ангажираност на двамата длъжници М.К. и Д.К.А. да бъдат наложени запори върху
трудовите им възнаграждения.
С резолюция от 10.12.2014 год. (л.188 от ИД) ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на
длъжниците в „ОББ“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, Банка
„ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД.
С молба рег. № 09464/09.09.2015 год. „Макроадванс“ АД, в качеството си на цесионер на
взискателя, е поискал да бъде конституиран на осн. чл. 429 от ГПК като взискател по образуваното
изпълнително дело. Към молбата е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 22.06.2015 год. между „Макроадванс“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, като видно от
Приложение № 1 с договора е прехвърлено и вземането към длъжниците под № 2272 от списъка.
Съгласно т.4.3 от договора цедентът изрично е упълномощил цесионера да изпраща писмени
уведомления до Длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне на задълженията им към нов
кредитор, съгласно чл. 99 от ЗЗД. Приложено е и изрично заверено пълномощно от цедента на
цесионера в този смисъл. По делото няма данни длъжниците да са били уведомени за извършеното
прехвърляне на вземането.
С резолюция от 10.09.2015 год. съдебният изпълнител на осн. чл. 429, ал. 1 от ГПК е
конституирал „Макроадванс“ АД като взискател по делото.
Депозирана е молба вх. рег. № 08418/08.09.2016 год. от „Макроадванс“ АД, с която се иска да
бъде извършена справка в НАП за наличието на регистрирани трудови договори на името на
Д.К.А.а и налагане на запор върху получаваното от нея трудово възнаграждение. С молба вх. №
10454/ 04.11.2016 год. взискателят е поискал налагане на запор върху банковата сметка на М.К.,
открита в „Централна кооперативна банка“ АД, какъвто запор е наложен с постановление от
17.11.2016 год. С молба вх. № 04429/ 12.06.2017 год. взискателят отново е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжниците. С молба вх. № 03515/16.04.2018 год. взискателят е
поискал налагане на запор върху банковите сметка на Д.К.А. открити в „Общинска банка“ АД и
„Инвестбанк“ АД. Запори са наложени със запорни съобщения изх. №№ 2457 и 2458 от 18.04.2018
год. Депозирана е молба вх. № 00263/ 15.01.2019 год. от взискателя с искане за налагане на запор
на банковата сметка на длъжника М.К., открита в „ОББ“ АД, наложен на 11.02.2019 год. (запорно
съобщение изх. № 944/11.02.2019 год.). С молба вх. № 07997/ 19.11.2020 год. взискателят отново е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, открити на тяхно име в „Банка
ДСК“ ЕАД.
3
На 24.02.2021 год. е подадена молба от М. Е. К. за прекратяване на изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, която е оставена от ЧСИ Я.Д. с резолюция от
04.03.2021 год. без уважение с мотив, че не са налице основания за прекратяване на делото. На
23.03.2021 год. длъжникът е подал молба с идентично съдържание, по която съдебният изпълнител
е отразил, че е налице произнасяне от 04.03.2021 год. (л. 369-370 от ИД). Именно постановеният
отказ за прекратяване на изпълнителното дело е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК изрично е регламентирано правото на длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на длъжника М. Е. К. против
отказа на ЧСИ Я.Д., рег. № 774 на КЧСИ, постановен по изп. дело № 20127740400129 да прекрати
изпълнителното дело, поради липса на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно мотивите към т. 10 от
ТР №2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителните действия, годни да прекъснат
давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лице, като изброяването е
неизчерпателно. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, т.е.
актът, с който съдебния изпълнител прекратява изпълнителното производство на това основание
има декларативен характер. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
В случая по същество се твърди, че последното валидно изпълнително действие е извършено
на 10.12.2014 год., когато съдебният изпълнител по молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД
вх. рег. № 07263/ 06.10.2014 год. е наложил запор върху банковите сметки на двамата длъжници
М.К. и Д.К.А.а в „ОББ“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, Банка
„ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД. Жалбоподателят М.К. навежда твърдение, че
съдебният изпълнител неправилно и незаконосъобразно е конституирал в качеството на взискател
4
„Макроадванс“ АД, тъй като не бил уведомен за сключения на 22.06.2015 год. между
„Макроадванс“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия). Предвид това счита, че всички изпълнителни действия, предприети по молба на
„Макроадванс“ АД не са годни да прекъснат давността, поради което изпълнителното дело следва
да се прекрати на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя, като съображенията затова
са следните:
Разпоредбата на чл. 429 от ГПК урежда въпроса кои лица могат да бъдат субекти на
изпълнителното производство. Извън хипотезата, при която е необходимо легитимираните по
изпълнителния лист лица да съответстват на страните по изпълнителното дело, законодателят е
предвидил възможност и за частните и универсални правоприемници на взискателя да се
конституират в производството. Сключването на договор за цесия е частно правоприемство, по
силата на което взискателят, посочен в изпълнителния лист (цедент) бива заменен от
приобретателя на вземането (цесионер). Правоприемството може да настъпи и в хода на вече
започнало изпълнение по молба на самия титуляр на правото по изпълнителния лист, какъвто е
настоящият случай.
Съгласно трайната съдебна практика за осъществяване правните последици на договора за
цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера. Със сключването му
вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера (Решение № 150 от 26.03.2009 год.
по гр.д. № 147/2008 год. на ВКС; Решение № 243 от 06.08.2017 год. по т.д. № 3501/2015 год. на
ВКС; Решение № 239/15.05.2018 год. по т.д. № 986/2017 год. на ВКС и др.). Т.е. от датата на
сключване на процесния договор за цесия на 22.06.2015 год. „Макроадванс“ АД е станал кредитор
на лицата по изпълнителния лист.
За да възникне това качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване на
длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Непротиворечиво в практиката на Върховния съд се възприема,
че уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне на
вземания (така Решение № 40/ 13.05.2010 год. по т.д. № 566/2009 год. на ВКС; Определение № 719
от 10.10.2012 год. по т.д. № 173/2012 год. на ВКС). Нещо повече, надлежното уведомяване на
длъжниците по см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършена цесия не рефлектира върху дължимостта на
вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител,
като не освобождава длъжника от отговорността за погасяването му (Решение № 209 от 28.11.2018
год. на ВКС по т.д. № 2530_2017 год.).
По силата на чл. 429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени
доказателства. Органът по принудителното изпълнение трябва да извърши проверка на договора за
прехвърляне на вземания, чрез която да прецени дали взискателят е цедент и дали искащият
присъединяване е цесионер; дали вземането, предмет на договора е идентично с вземането по
изпълнителния лист, съотв. дали е прехвърлено, тъй като в цесията може да има отлагателни
условия или др. обстоятелства, поради които към момента на представяне на договора пред
съдебния изпълнител, последният да не е породил действието си между страните. В случая
„Макроадванс“ АД е представил на съдебния изпълнител цесионния договор, приложение № 1, в
което са описани прехвърлените от Банката вземания, а вземането към длъжниците фигурира под
5
№ 2272 от списъка, уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до М. и Д.К.А.и (макар и невръчени). Няма
спор, доколкото от жалбоподателя не са навеждани твърдения в обратния смисъл, че вземането
предмет на процесния договор за цесия е вземането, инвокирано в изпълнителния лист, макар и
редуцирано, предвид осъществената публична продан на ипотекирания в полза на първоначалния
взискател (цедент) недвижим имот. Предвид изложеното, представените писмени доказателства са
напълно достатъчни, за да възникне в полза на „Макроадванс“ АД правото да иска извършването
на изпълнителни действия по отношение на длъжниците по изпълнителния лист, а съдебния
изпълнител правилно и законосъобразно го е конституирал цесионера като взискател и е
предприел исканите от него изпълнителни действия.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тъй като извършената цесия не била
доведена до знанието му, то конституирането на „Макроадванс“ АД като взискател и извършените
впоследствие изпълнителни действия са незаконосъобразни и не прекъсват давността. Както по-
горе беше посочено, уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на
длъжника (и на третите лица), който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния
кредитор преди уведомяването (в този см. Решение № 16 от 04.02.2016 год. по гр.д. № 5788/2015
год.; Решение № 404 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IV г. о., ГК). Няма данни по
делото да са извършвани плащания към предишния кредитор, а и такива оплаквания не са правени,
още повече, че при образувано изпълнително производство длъжникът, респ. третото задължено
лице, е длъжен да прави плащанията по сметката на ЧСИ.
От данните по делото е видно, че след конституиране на „Макроадванс“ АД като взискател на
10.09.2015 год., същият е подавал множество молби, с които е искал извършването на
изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки и върху трудови
възнаграждения на длъжниците. Такива са били наложени на 17.11.2016 год., на 18.04.2018 год., на
11.02.2019 год. Последната молба, депозирана от взискателя е от 19.11.2020 год. с искане за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, открити на тяхно име в „Банка ДСК“
ЕАД.
Началото на 2-годишния срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече от датата на
последното валидно изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като изява на
волята му да упражнява правото си. Наложила се е трайната съдебна практика, че всяко искане на
взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от динамичния фактически състав
на предвидения в закона способ, опровергава презумираното му бездействие – такива са исканията
за налагане на запор, възбрана, за извършване на опис и др. Всяко искане за извършване на
валидно същинско изпълнително действие прекъсва преклузията, независимо, че не е извършено.
В настоящия случай между наложения на 11.02.2019 год. запор върху банковите сметки на
длъжника М.К., открита в „ОББ“ АД и депозираната от взискателя на 19.11.2020 год. молба с
искане да бъде наложен запор върху банкови сметки на двамата длъжници, открити на тяхно име в
„Банка ДСК“ ЕАД, не е изтекъл предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК 2- годишен преклузивен
срок, поради което не е настъпила твърдяната от жалбоподателя „перемпция“.
С оглед тези разяснения, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
съдебният изпълнител правилно е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното
производство, поради липса на предпоставките, уредени в чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.
6
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание е законова последица и
санкция за процесуалното бездействие на взискателя, продължило повече от 2 години. В случая
взискателят не се е дезинтересирал от изпълнителното производство, както твърди
жалбоподателят, а е демонстрирал активно поведение като е подавал множество молби, в които е
сочил различни изпълнителни способи, годни да прекъснат преклузията.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 02579/ 31.03.2021 год., депозирана от М. Е. К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „...“ № 22, чрез процесуалния му представител
адв. В.Д., Адвокатска колегия - Габрово против отказ на ЧСИ Я.Д., рег. № 774 на КЧСИ,
постановен по изп. дело № 20127740400129 за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7