№ 105624
гр. С., 04.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110134266 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на
***** ЕАД, ЕИК ***** срещу Н. Б. С. - Ф., ЕГН **********, с която ***** ЕАД,
ЕИК ***** е предявило срещу Н. Б. С. - Ф., ЕГН ********** установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 8179,12
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/12.06.2020 г., сключен между ***** ЕАД, в качеството на кредитор и
Н. Б. С. - Ф., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 3420,41 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 15.04.2021 г. - 15.10.2022 г.; 3/ сумата от 3385,42 лева, представляваща
лихва за забава за периода 15.04.2021 г. - 03.11.2022 г., за които суми на 25.11.2022
г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63727/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
С решение № 16181/09.10.2023 г., постановено по гр.д. № 34266/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е признал за установено по предявения от *****
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********* №
***** срещу Н. Б. С. - Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***** № 30, ет. 3, ап.
7 установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. С. - Ф.,
ЕГН ********** дължи на ***** ЕАД, ЕИК ***** сумата от 5159,40 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/12.06.2020 г., сключен между ***** ЕАД, в качеството на кредитор и
Н. Б. С. - Ф., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от 25.11.2022 г. в производството по ч.гр.д. № 63727/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, като е отхвърлил предявените искове в останалата
1
им част.
Срещу решение № 16181/09.10.2023 г., постановено по гр.д. № 34266/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 с-в е депозирана въззивна жалба въззивна жалба,
подадена от името на ищеца ***** ЕАД срещу решение № 16181/09.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 34266/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, като същата е
администрирана и е изпратена по компетентност на Софийски градски съд.
На 04.07.2025 г. е подадена молба вх. № 234387/04.07.2025 г., от името на Н.
Б. С. - Ф., с която се прави искане с правно основание чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК за
спиране незабавното изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 25.11.2022 г. в производството по ч.гр.д. №
63727/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 5 ГПК, когато е образувано исково
производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на
изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК. При
тълкуване на горепосочената разпоредба, следва извод, че ако искането за спиране
на изпълнението е направено не в хода на заповедното производство, а на вече
образувано исково такова, компетентен да се произнесе по искането за спиране на
изпълнението не е заповедният съд, а този, пред когото делото е висящо, т.е.
исковият съд. Исков съд е и въззивният съд, т.е. когато е постановено съдебно
решение, срещу него е депозирана въззивна жалба и същата е произвела своя
деволутивен ефект, компетентен да се произнесе по искането с правно основание
чл. 420, ал. 2 ГПК, по становище на настоящия съдебен състав, следва да е
исковият съд, пред който делото е висящо, в конкретния случай – Софийски
градски съд.
Така мотивиран, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
МОЛБА вх. № 234387/04.07.2025 г., от името на Н. Б. С. - Ф., да се изпрати
по компетентност на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Б въззивен
състав във връзка с производството по в.гр.д. № 862/2024 г. по описа на същия
състав, образувано във връзка с депозирана въззивна жалба, подадена от името на
ищеца ***** ЕАД, срещу решение № 16181/09.10.2023 г., постановено по гр.д. №
34266/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2