№ 127
гр. , 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цонка Т. Миткова
при участието на секретаря ГАЛЯНА СТ. ИВТИМИНОВА
като разгледа докладваното от Цонка Т. Миткова Гражданско дело №
20201860100486 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано от „****“ ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: град С., район „Т.“, бул.
„Б.” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц. – Управител, чрез адвокат
В.Г. от САК – пълномощник, със съдебен адрес: град С., район „Т.“, бул. „Б.”
№ 81, вх. В, ет. 8, срещу АТ. К. Т., ЕГН **********, адрес: 1320 Б., ул. „С.“ №
30, постоянен и настоящ адрес: град З., С.о., ул. „*******“ № 10.
По обстоятелствата, подробно изложени в ИМ ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника АТ. К. Т., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„****“ ООД, ЕИК *********** в размер на 141.87 лева – сбор от незаплатени
далекосъобщителни услуги, сума, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги с номер **********, както и мораторна лихва за забава в размер на
94.80 лева за периода от 14.05.2018 г. до 06.12.2019 г.
Ищецът моли, също така, във вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл 124 от ГПК,
след като съдът се убеди в основателността на претенцията да постанови
решение, с което да осъди ответника АТ. К. Т. да заплати на ищеца „****“
1
ООД, ЕИК *********** суми в размер на: 137.60 лева – брой незаплатени
лизингови вноски по договори за лизинг; 82.44 лева – неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги.
Ищецът моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните
последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски по
заповедното производство и по настоящото производство, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Адв. Г.Ц. от САК - особен представител на ответника АТ. К. Т., в
дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени
доказателства и не е направил доказателствени искания.
Адв. Г.Ц. от САК в писмения си отговор, оспорва предявения иск по
основание и размер, по подробно изложените съображения, и моли да бъде
отхвърлен, ведно със законните последици, като неоснователен и недоказан.
Адв. Г.Ц. от САК в писмения си отговор е направил възражение за
погасяване на иска по давност, както за задължението за предоставянето на
мобилни услуги, така и за задължението на лизингови вноски, съгласно
разпоредбата на чл.110, б. „в“ от ЗЗД.
Адв. Г.Ц. от САК в писмения си отговор няма възражения по
представените от ищеца писмени доказателства и моли същите да бъдат
приети.
Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по
делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК,
депозирано от „****“ ООД, ЕИК *********** пред СРС е било образувано ч.
гр.д. №73499/2019 г. по описа на СРС; че с определение от 09.02.2020 г. СРС е
изпратил делото до подсъдност до РС – Пирдоп; че в РС - Пирдоп е било
образувано ч.гр.д.№192/2020 г.; че на 16.06.2020 г. е била издадена Заповед
№226 за изпълнение на парично задължение в полза на „****“ ООД, ЕИК
*********** срещу длъжника АТ. К. Т., ЕГН ********** за следните суми:
596.96 лева – главница, представляваща незаплатени мобилни услуги,
предоставени на длъжника от мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД, за които са
издаени 4/четири/ бр. фактури за периода 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г.; 94,80
2
лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2018 г. до 06.12.2019 г., които
вземания са прехвърлени чрез Договор за цесия от мобилния оператор на
кредитора и законната лихва от 17.12.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 385,00 лева – разноски по делото от които 25,00 лв. –
държавна такса и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение; че тази Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК; че съдът е указал на заявителя
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок пред надлежния съд;
че ищецът е предявил настоящият установителен иск срещу длъжника –
ответник, съгласно указанията на съда, тъй като в тази насока няма спор
между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства,
които се съдържат в приложеното ч.гр.д. №192/2020 г. по описа на РС –
Пирдоп. Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с
безспорните обстоятелства между страните по делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали
обстоятелства по делото: че между мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД и
ответника АТ. К. Т., ЕГН ********** е бил сключен Договор за
далекосъобщителни услуги с № М – **********, като потреблението на
мобилни услуги е било фактурирано под клиентски номер на абоната №
*********, сключен на дата 13.12.2017 г.; че на 13.12.2017 г. ответникът е
подписал договор за ползването на мобилен номер:********** при избран
тарифен план Тотал 24.99, с месечна абонаментна такса 24.99 лв. с ДДС, за
срок от 24 месеца; че на същата дата ответникът е получил за ползване
устройство ***********, съгласно подписан договор за лизинг от 13.12.2017
г., с размер на лизинговата вноска 5,89 лв., за срок от 23 месеца; че
ответникът е сключил още един договор за мобилни услуги на 13.12.2017 г., с
който е ползвал мобилен номер 089 6749061 при условията на тарифен план
Джуниър с месечен абонамент 7.99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца; че на
същата дата ответникът е получил устройство за ползване ********* модел
MyKi ********* ****, съгласно подписан договор за лизинг от 13.12.2017, с
размер на лизинговата вноска 0.99 лв. за срок от 23 месеца; че въз основа на
сключения договор за предоставянето на мобилни услуги за мобилен номер
********** и *********** с индивидуален клиентски номер ***********,
между ответника и „Т. Б.“ ЕАД са издадени фактури за периода от 25.11.2017
г. до 24.04.2018 г, подробно посочени в ИМ; че задължението на ответника
3
към „Т. Б.“ ЕАД е прехвърлено чрез Договор за цесия на ищеца „****“ ООД,
ЕИК ***********; че за посочения в ИМ период ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 141.87 лв. – представляваща сбор от незаплатени
далекосъобщителни услуги, дължима по Договор за далекосъобщителни
услуги с № - ********** и мораторна лихва за забава в размер на 94.80 лв. за
периода от 14.05.2018 г. до 06.12.2019г.; че на основание чл.79 ЗЗД във вр. с
чл.124 от ГПК по втория алтернативно предявен иск, ответникът дължи на
ищеца суми в размер на 137.60 лв. - брой незаплатени лизингови вноски и
82.44 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договор за услуги, тъй
като в тази насока има спор между страните по делото, като представените
писмени доказателства не са оспорени от адв. Г.Ц. от САК - особен
представител на ответника, и адв. Ц. се позовава на изтекла погасителна
давност, регламентирана в чл.111, б „б“ от ЗЗД по отношение на всички
претенции на ищеца към ответника. Съдът допусна събиране на
допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между
страните по делото.
Видно от договор за далекосъобщителни услуги с № М – **********,
че същият е сключен между мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД и ответника АТ.
К. Т., ЕГН ********** на дата 13.12.2017 г., като потреблението на мобилни
услуги е било фактурирано под клиентски номер на абоната № *********.
Установява се, че на 13.12.2017 г. между мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД и
ответника АТ. К. Т., ЕГН ********** е сключен договор за ползването на
мобилен номер ********** при избран тарифен план Тотал 24.99, с месечна
абонаментна такса 24.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Установява се, че на
същата дата ответникът е получил за ползване устройство ***********,
съгласно подписан договор за лизинг от 13.12.2017 г., с размер на лизинговата
вноска 5,89 лв., за срок от 23 месеца. Установява се, че ответникът е сключил
още един договор за мобилни услуги на 13.12.2017 г., с който е ползвал
мобилен номер *********** при условията на тарифен план Джуниър с
месечен абонамент 7.99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. Установява се, че на
същата дата ответникът е получил устройство за ползване ********* модел
MyKi ********* ****, съгласно подписан договор за лизинг от 13.12.2017, с
размер на лизинговата вноска 0.99 лв. за срок от 23 месеца. Установява се, че
въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги за
мобилен номер ********** и *********** с индивидуален клиентски номер
4
***********, между ответника и „Т. Б.“ ЕАД, са издадени 4 броя фактури за
периода от 13.12.2017 г. до 24.04.2018 г – фактура № ******* 25.12.2017 г.,
фактура № *************/ 25.01.2018 г., фактура № *************/
25.02.2018 г. и фактура № *************/ 25.04.2018 г., за ползвани мобилни
услуги, месечни такси и лизингови вноски./л.31-л.51/ По делото са
представени договор за цесия от 12.07.2019 г., сключен между „Т. Б.“ ЕАД и
„И.ф.“ ЕООД, договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен между „И.ф.“ ООД и
„****“ ЕООД, пълномощни и уведомление за цесия до ответника АТ. К.
Т../л.10-л.30/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването
на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, за която длъжникът е уведомен при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, като в едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за недоказано, че ответникът дължи на ищеца сумата от 361.91
лева, от които: 141.87 лева – главница за незаплатени далекосъобщителни
услуги, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер
**********; 94.80 лева – мораторна лихва за забава за периода от 14.05.2018
г. до 06.12.2019г.; 137.60 лева – за незаплатени лизингови вноски; 82.44 лева –
неустойки за предсрочно прекратяване на договор за услуги. Съдът счита, че
пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни писмени
доказателства, подкрепящи твърденията му в исковата молба по предявения
иск, като не проведе пълно и главно доказване за всяка от претендираните
суми, включително като не поиска пред настоящата инстанция допускане на
съдебно – счетоводна експертиза и съдебно – техническа експертиза.
Установи се, че между мобилния оператор „Т. Б.“ ЕАД и ответника АТ. К. Т.
са сключени четири договора: договор за мобилни услуги от 13.12.2017 г. по
заявка № *********, договор за лизинг от 13.12.2017 г. по заявка №
*********, договор за мобилни услуги от 13.12.2017 г. по заявка №
************, договор за лизинг от 13.12.2017 г. по заявка № ************.
5
Установи се, че във връзка с тези договори са издадени и 4 броя фактури –
фактура № ******* 25.12.2017 г., фактура № *************/ 25.01.2018 г.,
фактура № *************/ 25.02.2018 г. и фактура № *************/
25.04.2018 г., за периодите от 13.12.2017 г. до 24.02.2018 г. и от 25.03.2018 г.
до 24.04.2018 г., като ищецът не доказа пред настоящата инстанция сумите по
всяка една от фактурите как е формирана и не съдебно – счетоводна
експертиза в тази насока. Установи се, че деактивацията на процесния
абонамент е на 15.04.2018 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за плащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Съдът счита за основателни и доводите на адв. Г.Ц.
от САК – особен представител на ответника за погасяване на предявените
искове по давност, тъй като видно от датата на издаването на фактурите и
падежа на периодичното плащане за всички тях, по силата на чл. 111 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е настъпила кратката тригодишна
погасителна давност. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични
плащания, каквото е процесното, а не общата петгодишна давност.
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност /ТР № 3 от 18.05.2012г. по дело № 3/2011г., ОСГК на ВКС/. В
конкретния случай вземането на ищеца за периода от 13.12.2017г. до
24.04.2018 г. е погасено по давност, тъй като тригодишната давност за този
период е изтекла. Периодичното плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът счита,
че погасителната давност е настъпила както за задължението за
предоставянето на мобилни услуги, така и за задължението за лизингови
вноски, а по отношение на претендираните неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги е настъпила погасителната давност
6
регламентирана в чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Ето защо съдът счита, че предявеният
иск от ищеца „****“ ООД, ЕИК ***********, срещу ответника АТ. К. Т.,
ЕГН **********, за сумата в размер на 361.91 лева, от които: 141.87 лева –
главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги с номер **********; 94.80 лева – мораторна лихва
за забава за периода от 14.05.2018 г. до 06.12.2019г.; 137.60 лева – за
незаплатени лизингови вноски; 82.44 лева – неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за услуги, ведно със законните последици, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид обстоятелството, че ответникът се представлява от особен
представител по делото и няма направени разноски, такива не следва да му
бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „****“ ООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: град С., район „Т.“, бул. „Б.” № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от Ю.Б.Ц. – Управител, чрез адвокат В.Г. от САК –
пълномощник, със съдебен адрес: град С., район „Т.“, бул. „Б.” № 81, вх. В,
ет. 8, срещу АТ. К. Т., ЕГН **********, адрес: 1320 Б., ул. „С.“ № 30,
постоянен и настоящ адрес: град З., С.о., ул. „*******“ № 10, с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – за
сумата в размер на 361.91 лева, от които: 141.87 лева – главница за
незаплатени далекосъобщителни услуги, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги с номер **********; 94.80 лева – мораторна лихва
за забава за периода от 14.05.2018 г. до 06.12.2019г.; 137.60 лева – за
незаплатени лизингови вноски; 82.44 лева – неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за услуги, ведно със законните последици, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 192/ 2020 г. по описа на
Районен съд – Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – С..
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7