Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София,
16.06.2016 г.
Софийски градски съд, ГО, ІV-ти „А” въззивен състав, в
публичното заседание на девети юни две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гр. д. №
3995 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Й.Д. срещу
решението на СРС, 53 ти състав от
22.10.2015г. по гр. д. № 600/2013г. в частта, с която предявеният срещу нея по
реда на чл. 415, ал.1 ГПК иск на „Т.С.” ЕАД е уважен, като са признати за
дължими 1332,64 лева главница и 165,02
лева лихва за забава, и са присъдени разноски.
Въззивникът твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. За процесния период ищецът претендирал сумата 22,44 лева като част
от главницата, а тя не била цена на топлинна енергия, а такса дялово
разпределение и поради това не се следвала на продавача на топлинна енергия.
Възразява се и срещу обосноваността на заключението на СТЕ, което не давало отговор на поставените от ищеца
„ирелевантни“ обстоятелства, а именно минал ли е изискуемия периодичен
метрологичен контрол топломерът в абонатната станция. С тези твърдения, без да се
сочи връзката им с конкретните изводи на първоинстанционния съд по съществото
на спора, се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете
бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач
„Т.с. ” ЕООД не взема становище по делото.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 ГПК, намира първоинстанционното решение да валидно, допустимо и
правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които споделя. В отговор на оплакванията в жалбата,
излага следното:
Както правилно твърди въззивника, ищецът не е предявил
по съдебен ред, нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба по
чл 415, ал.1 ГПК вземане за такса за дялово разпределение в размер на 22, 44
лева. Действително, такава сума е била
начислена от него, видно от заключението на вещото лице по съдебно счетоводната
експертиза, но първоинстанционния съд не я е взел предвид при определяне
размера на главницата, представляваща цена на топлинната енергия. За да направи
изводите си за съществуването и размера на вземането за цената, съдът е
кредитирал заключението на съдебно-техническата
експертиза, където сумата 1332, 64 лева (до която искът е уважен) е формирана
единствено от законово определените
компоненти на цената на топлоенергията - сградна инсталация, БГВ и индивидуално
отопление, в техните реални ( а не прогнозни) стойности. Сумата 22, 44 лева не
е част от сумата 1332, 64 лева, поради което с присъждане на последната,
първоинстанционният съд не е признал вземане за такса за дялово разпределение,
противно на твърденията на въззивника.
Нито с отговора на исковата молба, нито при приемане
на заключението на СТЕ, ответникът е възразил срещу годността на показателите
на топломера в абонатната станция за изчисляване размера на потребената от етажните
собственици топлоенергия. В тази връзка метрологичният контрол върху топломера
не е станал предмет на спора и съответно не е разпределяна доказателствена
тежест за факта извършвана ли му е проверка. Възражения относно този факт се
правят от ответника едва с въззивната жалба, поради което са преклудирани и
съдът не ги обсъжда.
С оглед изложеното, като приема да липсват заявените в
жалбата основания за отмяна на първоинстанционното решение и поради съвпадането
на крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд следва да потвърди решението в обжалваната част.
Така мотивиран,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 53 ти състав от
22.10.2015г. по гр. д. № 600/2013г. в обжалваната част, с която са уважени предявените по
реда на чл. 415, ал.1 ГПК искове до размери от 1332,64 лева главница и 165,02 лева лихва за забава.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.