Решение по дело №20/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260034
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200020
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                             град Свиленград, 01.03.2021 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 20 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-001042 от 18.11.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Г.Р.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 2).

 Жалбоподателят Г.Р.И. чрез процесуалния си представител – адвокат М.К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалния такъв. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

 В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г.Р.И., не се явява и не се представлява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат М.К. иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и необоснован, като излага съображенията си в тази насока. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът няма да коментира посоченото в Писмените бележки, касаещо нарушение с правна квалификация чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, тъй като за такова нарушение няма повдигнато административнонаказателно обвинение. 

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 29.10.2020 година около 23.10 – 23.15 часа свидетелите К.Г.П. и И.А.Б. *** към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на булевард „Одрин” в град Любимец, област Хасково, до кръстовището с улица „Зорница”, където спират за проверка движещо се в посока към центъра на град Любимец моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 320 с държавен регистрационен номер СВ 79 75 РР – собственост на Й.Ц.Т. от град София и управлявано от жалбоподателя И.; при която установяват, че при поискване водачът на МПС – жалбоподателят И. не представя Свидетелство за управление (СУ) на МПС и Контролен талон (КТ) към него. Извършват и  справка в масивите на МВР чрез служебния таблет и установяват, че водачът И. има неплатени Глоби, включително по влязло в сила НП № 20-0271-000037 от 23.01.2020 година.

За съдействие е повикан свидетеля Н.П.К. - Полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция”, Управление – Любимец към РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), който на посочената дата, предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, съставя против жалбоподателя И. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АА и с бланков № 814207. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с неносене на СУ на МПС и КТ към него и неплащане на Глоба по НП, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, които вписва за нарушени. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН т.е. предявен му е, като не вписва възражения против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-0351-001042 от 18.11.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя И. административни наказания „Глоба” съответно в размер на 20 лв. и 10 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 26.12.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година на Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Н.П.К. заема длъжността „Полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция”, Управление – Любимец към РУ – Свиленград към ОД на МВР – Хасково” и от Писмо УРИ.351000-232 от 12.01.2011 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвПМинистъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че И. има налагани множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП, както и му е налагана принудителна административна мярка. От посочената Справка, Писмо с вх.рег.№ 261396 от 05.02.2021 година на РУ – Свиленград, ведно с приложения към него Картон на НП № 20-0271-000037/23.01.2020 година и Писмо с вх.рег.№ 260170 от 02.02.2021 година от Районен съд – Харманли, ведно с Решение № 102 от 30.10.2020 година по АНД № 341/2020 година по описа на Районен съд – Харманли, влязло в сила на 19.11.2020 година, става ясно, че в програмата на КАТ е отбелязано, че на дата 24.08.2020 година НП № 20-0271-000037 от дата 23.01.2020 година на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково е връчено на И., на дата 27.08.2020 година е посочено, че се обжалва, цитираното Решение е постановено на дата 30.10.2020 година като е потвърдено цитираното НП и Решението влиза в сила на 19.11.2020 година, Глобата по посоченото НП е платена на 29.12.2020 година.  

По делото е представена Декларация за семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя И., от която е видно, че семейството му се състой от самия него, че е безработен и че не притежава недвижими имоти, но притежава МПС.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

      Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

               ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата, поставена на пощенския плик, с който е изпратена до Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. б от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

                 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесните две деяния  е идентично. Следователно нарушенията са описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото си на защита. Действително в АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите П. и Б., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, местоработата и длъжността им е налице пълно индивидуализиране на посочените свидетели и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4. от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория, след успешно положен изпит по ЗДвП, което е видно от Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година на Директора на ОДМВР - Хасково. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 29.10.2020 година актосъставителят Н.К. е заемал длъжността „Полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция”, Управление – Любимец към РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля К., направено в открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 година.  Предвид изложеното актосъставителят Н.К. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ - Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

                 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството наводач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина водач. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието управление на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно И. е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (пункт 2):

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП по отношение на посоченото нарушение, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 година свидетели – Н.П.К., К.Г.П. и И.А.Б.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Н.П.К., К.Г.П. и И.А.Б., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на тримата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелите по Акта – П. и Б., са и свидетели, присъствали при установяването на нарушението, а относно факта, че тези лица, както актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласните доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че не носи СУ на МПС и КТ към него. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

 Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от , водачът на МПС е длъжен да носи набор от документи, а именно: СУ на МПС от съответната категория, КТ към него; Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС и други документи. Нарушенията по чл. 100, ал. 1 от  са формални, на просто извършване и с факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни за нарушителя правни последици. От доказателствата по делото - АУАН с бланков № 814201/29.10.2020 година, ползващ се с презумптивна доказателствена сила  по смисъла на чл. 189, ал. 2 от  и от показанията на свидетелите К., П. и Б. безспорно се установява, че при проверката извършена от страна на посочените полицейски служители, жалбоподателят не е представил СУ на МПС и КТ към него. При несъгласие с горното, логично би било да бъде направено възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства. Такива не са направени. Възражения в тази насока не се навеждат и в съдебно заседание. Именно с оглед доказателствената сила на редовно съставеният АУАН в тежест на жалбоподателя е с пълно и главно доказване да обори констатациите в Акта, в това число и по отношение на твърдението, че не е носил към момента на констатиране на нарушението изискуемите по закон документи, което в настоящия случай не е сторено.

Налице е субективният елемент от състава на посоченото нарушение (пункт 2) – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Следвало да знае, както и е знаел, че при управление на МПС следва да носи СУ и КТ към него, предвид факта, че това е ноторно известно, както и предвид факта, че много пъти е бил наказван за идентично нарушение (видно от Справката за нарушител). Т.е. поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на указаното задължение, произтичащо от нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в пункт 2 от обжалваното НП, Г.Р.И. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото административно нарушение, визирано в обжалваното НП, при възведената правна квалификация.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на посоченото нарушение - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (младата възраст), но и на отегчаващи (наличието на множество наложени санкции за нарушения на ЗДвП, включително за нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които явно не са повлияли върху неправомерното му поведение) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от ЗДвП, на водач на МПС, който не носи СУ на МПС и КТ към него, се налага административно наказание „Глоба” в размер на по 10 лв.

Административното наказание за нарушението по пункт 2 от НП е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксираният размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. Ето защо представената Декларация за семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя не променя горните изводи на Съда. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за второто нарушение, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. по отношение на второто нарушение и НП в тази част следва да бъде потвърдено.  

По отношение на това нарушение, Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 190, ал. 3 от ЗДвП (пункт 1):

Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, наложеното наказание „Глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП, Електронен фиш или Съдебното решение или Определение на Съда при обжалване. Т.е. за съставомерността на деянието като нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП от към обективната му страна се изисква спрямо нарушителя да има влязло в сила НП, Електронен фиш или Съдебното решение или Определение на Съда при обжалване, да е наложено с него наказание „Глоба” и да е минал едномесечен срок от влизането в сила. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП (За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с Глоба 20 лв.) за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че имал неплатена Глоби по НП № 20-0271-000037 от 23.01.2020 година на РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково. Но нарушението не бе доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като видно от Справката за нарушител, Писмо с вх.рег.№ 261396 от 05.02.2021 година на РУ – Свиленград, ведно с приложения към него Картон на НП № 20-0271-000037/23.01.2020 година и Писмо с вх.рег.№ 260170 от 02.02.2021 година от Районен съд – Харманли, ведно с Решение № 102 от 30.10.2020 година по АНД № 341/2020 година по описа на Районен съд – Харманли, към датата на нарушението 29.10.2020 година посоченото НП все още не е било влязло в сила, тъй като е обжалвано на дата 27.08.2020 година. Съдебното решение е влязло в сила на 19.11.2020 година, т.е. около 20 дни след датата на нарушението и един ден след издаване на процесното НП. Предвид изложеното - тъй като посоченото НП не е влязло в сила към датата на процесното нарушение, респ. към датата на издаване на обжалваното НП, т.е. наложената с него Глоба не подлежи на плащане към датата на нарушението, наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя И. в качеството му на водач по специалния текст на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Ето защо НП в тази част следва да бъде отменено.

За пълнота на настоящото изложение и предвид твърденията, изложени в Писмената молба на адвокат К., Съдът дължи да отбележи, че СУ на МПС и КТ към него не са били отнети с АУАН във връзка с нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, тъй като те към момента на проверката не са били налични в жалбоподателя И., за което е съставен и АУАН за това нарушение (, което вече Съдът коментира по- горе в настоящото изложение).

         За пълнота следва да се посочи, че ако не се възприеме изложеното, касаещо обстоятелството, че  НП № 20-0271-000037 от 23.01.2020 година на РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково не е било влязло в сила към датата на деянието, то НП в тази част по пункт 1 би следвало да бъде потвърдено, тъй като по безспорен и категоричен начин би се установило извършването на процесното нарушение. Като в тази връзка би следвало да се посочи, че в НП са посочени всички необходими белези на НП № 20-0271-000037, даващи възможност за индивидуализацията му. Действително не е посочен органът, който го е издал, но са посочени номера му и датата на издаване, което е достатъчно за да бъде индивидуализирано по категоричен и безспорен начин. Непосочването на белега, цитиран в предходното изречение не би съставлявало съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че към датата на деянието – 29.10.2020 година, Глобата не е била платена – платена е на 29.12.2020 година.

 Налице би бил субективния елемент от състава на нарушението  извършено би било виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС след като не е заплатил наложеното му наказание „Глоба в едномесечен срок от влизането в сила на НП, за каквото деяние вече е бил многократно санкциониран (видно от Справката за нарушител).

При този вариант на разсъждение административното наказание би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този минимум. Ето защо представената Декларация за семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя не би променила горните изводи на Съда. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за първото нарушение, Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай по пункт 1 като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. И това би било така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (младата възраст на нарушителя), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект). Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Съдът би кредитирал по отношени ена първото нарушение показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 година свидетели – Н.П.К., К.Г.П. и И.А.Б.. За обективно верни биха се възприели свидетелските показания на посочените свидетели. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което би ги провокирало да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        По разноските:

       Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година (в редакцията на разпоредбата към настоящия момент), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

       Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

       В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие от 30.12.2020 година, сключен между Г.Р.И. и адвокат М. Илиев К., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.

       Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.

       В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по Жалба на санкционираното лице Г.Р.И., който е бил представляван по делото от надлежно упълномощения адвокат М.К., а оспореното от него НП е отменено от Съда частично. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл. 63, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗАНН право – при частична отмяна на обжалвания акт, част от възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал частично отменения акт.

      Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя част от адвокатското възнаграждение са налице, поради което следва да се уважи частично искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.

      Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв.

       С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт 2 и отменено в частта му по пункт 1, следва в полза на адвокат М.К. да се присъди част от адвокатското възнаграждение (както вече бе посочено) в размер на 150 лв.        

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на РУ - Свиленград е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР – Хасково да заплати посочената част от адвокатското възнаграждение.

В случай на потвърждаване на НП и в частта му по пункт 1, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение би било неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 20-0351-001042 от 18.11.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на Г.Р.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 2).

ОТМЕНЯ НП № 20-0351-001042 от 18.11.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на Г.Р.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 1).

       На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Илиев К. от Адвокатска колегия - Разград, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща част от адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и съдействие на Г.Р.И. по АНД № 20 по описа на Свиленградския Районен съд за 2021 година.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)