№ 749
гр. Сливен, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230103962 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска
настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга
на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Н. М. М., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от умствена изостаналост и е
поставено под пълно запрещение през 1997 г. като поради необходимостта от
непосредствен контрол върху поведението му и специализирани грижи е в
най-добър интерес на Н. М. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост - гр. Твърдица за срок от три години.
В откритото съдебно заседание по делото представителят на ДСП -
Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Заместник - настойникът на лицето изразява становище за
основателност на молбата и моли да бъде уважена.
Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично,
но съдът констатира, че същото не може да говори.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Н. М. М. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 01.07.2024 г.
Н. М. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 25.10.2002 г.
със срок - пожизнен, със заболяване с над 90 % трайна неработоспособност с
чужда помощ и водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост“.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Н.
М. е на 46 години, неженен, няма деца. Няма близки и роднини, които да
могат да се грижат за него. От малък Н. изоставал в цялостното си развитие.
Получавал припадъци, заради което е лекуван във ДПО към ВМИ гр. Варна
през 1990 г. В юношеска възраст станал склонен към импулсивни възбудно -
агресивни прояви. Чупил стъкла на чуждите къщи, нанасял побой на майка си,
малтретирал съседските деца. От 1996 г. лицето се води на учет в ДПБ с.
Царев брод, където е лекуван многократно без траен ефект. След изписването
му от лечебното заведение не приемал предписаната медикаментозна терапия,
което довеждало до ново обостряне на състоянието му.
Н. е поставен под пълно запрещение през 1997 г. с Решение на ОС -
Варна. От 20.08.2008 г. живее в ДПЛУИ - гр. Твърдица. Със Заповед от
06.10.2016 г., издадена от Органа по настойничество и попечителство при
Община Твърдица, за негов настойник е назначен Ж. Г. С. - Директор на
ДПЛУИ.
Настойникът е изразил писмено становище лицето да продължи да
ползва социалната услуга.
Към момента Н. М. е в задоволително общо състояние, но е напълно
сляп с двете очи. Назначена му е медикаментозна терапия, за чиито прием е
изцяло зависим от персонала. Предвид слепотата си Н. се нуждае от
постоянен контрол, наблюдение и помощ от страна на служителите. Придобил
е елементарни умения за самостоятелност при извършването на ежедневните
си хигиенни потребности. Като цяло е спокоен, но има случаи, в които изпада
в състояние на гневни изблици и проявява агресия както към околните, така и
към себе си. Когато изпадне в такова състояние започва да крещи и да хвърля
предметите, до които успее да се доближи.
2
Комуникацията с лицето е изключително затруднена. Речта е
недоразвита. Напълно незаинтересован е към всичко заобикалящо го.
Предвид заболяването си Н. е със силно ограничени умения за социално
включване и самостоятелен живот извън подкрепяща среда. Същият има
потребност от непосредствен контрол върху поведението и специализирани
грижи, които може да му се осигурят само от институцията и медицинския
персонал.
Предвид невъзможността на Н. М. да говори, същият не може да изрази
с думи желанието си или нежелание да бъде настанен в ДПЛУИ. От личните
си възприятия от лицето съдът остана с впечатление, че Н. е контактен,
намира се в добро здравословно и емоционално състояние, чувства се
спокойно и комфортно, външният му вид е чист и поддържан, облечен е с
подходящи за сезона дрехи.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за
лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Н. М. М. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза умерена умствена
изостаналост, за което е определена над 90 % трайна неработоспособност с
чужда помощ.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага
ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и
3
подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на
лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна
медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните
специалисти.
Ето защо, съдът намира, че по отношение на Н. М. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост - гр. Твърдица, където Н. ще бъде под постоянната грижа и
наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Н. М. М., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - ДОМ ЗА
ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ /ДПЛУИ/ - гр.
Твърдица, кв. Индустриален, местност „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4
5