№ 70
гр. Ямбол, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20252300500058 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. С. с ЕГН ********** от гр.*, чрез
пълномощника си адв.М. Х. от АК-Ямбол против Решение №6/09.01.2025г., постановено по
гр.дело №1147/2024 г. по описа на ЯРС, в което съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. С., ЕГН ********** от гр.*, ул.„*** против
Поделение Товарни превози Пловдив към „БДЖ - Товарни превози" ЕООД гр.Пловдив, бул.
„Васил Априлов" №3, представлявано от инж. П.А. - Директор ПТП - Пловдив иск с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед №12-01-
86/25.03.2024 г. за наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 и т.10 от КТ.
ОСЪЖДА И. К. С. с посочени данни на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
Поделение Товарни превози Пловдив към „БДЖ - Товарни превози" ЕООД гр.Пловдив
направените по делото разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за
неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът възразява, че
първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че е спазена
процедурата по чл.193 от КТ, като е приел, че с писмо, рег.№12-00-554/09.02.2024г.
работодателят е поканил жалбоподателя да даде писмени обяснения. Сочи, че искането за
даване на обяснения не отговаря на изискванията на закона, като от същото не става ясно за
какво точно нарушение на трудовата дисциплина се изискват обяснения и какво точно е
извършил въззивникът. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът кредитира
неотносими към спора писмени доказателства - рапорт от Р.И., която не е служител на
1
ответника, доклад от 2021 г. и Заповед от 25.06.2020 година. Твърди още, че неправилно и
незаконосъобразно съдът кредитира свидетелските показания на свид. В.. Жалбоподателят
счита, че описаните в заповедта деяния не съставляват нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл.186, изр.1 от КТ, поради което работодателят не е имал право да му наложи
дисциплинарно наказание за посочените деяния. По направените оплаквания са изложени
подробни съображения. Моли ЯОС да отмени атакуваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да постанови съдебен акт, с който да отмени като
незаконосъобразна Заповед №12-01-86/25.03.2024 г. за наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение" за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.7 и т.
10 от КТ. Заявена е и претенция за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
По повод жалбата на И. К. С. и в предвидения от закона срок е постъпил писмен
отговор от „БДЖ - Товарни Превози" ЕООД, чрез процесуален представител М. П. - главен
юрисконсулт, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени
подробни аргументи за правилност на обжалваното решение, като постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон и като обосновано. Моли ЯОС да остави
без уважение депозираната въззивна жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло
атакуваното решение с присъждане на направените разноски за двете инстанции, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. въззивника И. К. С. не се явява, но се представлява от процесуалния си
представител адв.М. Х., която поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба и
моли за уважаване на същата. Претендира и за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В о.с.з. въззиваемата страна „БДЖ - Товарни Превози" ЕООД, чрез процесуален
представител М. П. - главен юрисконсулт, поддържа съображенията, изложени в отговора на
въззивната жалба. Моли за потвърждаване на атакуваното решение. Моли за присъждане на
разноски.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд,
не е спорна между страните, а и пред въззивния съд не се събраха доказателства, които да
доведат до промяната й.
Страните не спорят, а и това се потвърждава от представените писмени
доказателства в ЛТД на ищеца И. К. С., че същият полага труд при ответника като
помощник машинист, локомотивен в локомотивно депо Стара Загора при ПТП – Пловдив –
трудов договор № 86/23.10.2018 г., ведно с длъжностна характеристика, получена и
подписана от С. на 25.10.2018 г.
С оспорената в производството Заповед №12-01-86/25.03.2024 г. Директорът на ПТП
– Пловдив е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на И. К. С.
на длъжност „помощник машинист, локомотивен“, която заповед е връчена на С. срещу
подпис на 29.03.2024 г. Видно от заповедта дисциплинарното наказание е наложено на
основание чл.188, т.2 от КТ, във вр.чл.187 т.7 от КТ – неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и чл.187 т.10 от КТ – неизпълнение на други трудови
задължения предвидени в закони и други нормативни актове в Правилника за вътрешния
трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение, при спазване на
разпоредбите на чл.193, ал.1, т.3 от КТ – взети писмени обяснения от лицето, както и след
преценка и съобразяване с критериите по чл.189, ал.1 от КТ. В мотивите на заповедта
2
работодателят е изложил, че на дата 08.02.2024 г. е възникнал конфликт между дежурен
депомайстор Д.С.К. и И. К. С. в 15.50 ч. след прибиране от маневра в гр.Стара Загора. И. С.
е обиждал и се е държал агресивно към К.. За случая е изготвен доклад на 14.03.2024 г., в
който е съобщено и за многократни оплаквания от страна на колегите на С., за проявено от
него непристойно и грубо поведение. С тази описани действия работодателят приема, че С.
не е изпълнил задълженията си да изпълнява законните нареждания на работодателя и да
спазва вътрешните правила приети в предприятието; не е изпълнил своите задължения
свързани с трудовия процес от Правилника за вътрешния трудов ред в чл.37, т.28 –
работниците и служителите са длъжни да работят при взаимна информираност и
колегиалност в екипа и т.29 – работниците и служителите са длъжни да се отнасят достойно,
вежливо и коректно с всички свои колеги. Посочено е в заповедта, че С. е нарушил с
поведението си и Правилата за етично поведение по т.7 – грубостите между служителите са
напълно неприемливи, всеки е длъжен да владее емоциите си, да не допуска повишаване на
тон и обидни епитети.
Преди издаване на заповедта за дисциплинарно нарушение видно от писмо, рег.
№12-00-554/09.02.2004 г., работодателят е поканил С. на основание чл.193, ал.1 от КТ да
даде писмени обяснения пред него във връзка с получена информация за възникнал
конфликт между С. и дежурен депо-майстор К., като отговори на следните, посочени в
писмото въпроси: 1. На 08.02.2024 г. след прибиране в депо от маневра гара Стара Загора на
15.50 ч. възникнал ли е спор между С. и К.?; 2. В какво се е изразявал спора?; 3. Спорът
прераснал ли е в конфликт?; 4. Обидил ли е по някакъв начин К.? и 5. Да даде причина за
ежедневното си агресивно поведение към колегите си от локомотивния и административен
персонал.
Ищецът С. не оспорва обстоятелството, че е получил поканата на работодателя, с
която са му поискани писмени обяснения и видно от представения рапорт-обяснения е дал
такива на 14.02.2024 г. относно случая на 08.02.2024 г.
По делото е изготвен и представен и доклад от инж.Д.Г. – н-к локомотивно депо
Стара Загора до Директор ПТП – Пловдив, съдържащ предложение за налагане на С. на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения
съгласно Правилник за вътрешния трудов ред в ПТП – Пловдив. Посочено е, че това
предложение е мотивирано от установеното след извършено разследване във връзка с
възникнал конфликт на 08.02.2024 г. в локомотивно депо, изискани писмени обяснения на
участниците и рапорт от Р.И. – началник влак от 09.01.2024 г. Представен е и рапорта на И.,
в който е изложено поведение на С. на 09.01.2024 г., като И. е била заплашвана от него и е
поискала съдействие от работодателя си.
Във връзка със становището си, че наложеното дисциплинарно наказание е
съобразено с предишното поведение на С. и с негови предходни дисциплинарни наказания,
ответникът е представил доклад рег.№317/24.04.2021 г. от началник локомотивно депо
Бургас относно преназначаване на С. от локомотивно депо в Стара Загора в локомотивно
депо Бургас поради това, че след преназначаването му в деловодството на депото са
постъпили заявления от локомотивни машинисти, отказващи работа в екип с този колега,
които са 16 на брой и са приложени по делото. Представени са Заповед №12-01-
248/25.06.2020 г., с която на С. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, както и
Заповед №12-01-348/19.08.2020 г. за наложено на С. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“
Ответникът е представил Правилник за вътрешния трудов ред в Поделение на
товарни превози – Пловдив от 2014 г., видно от който в чл.37, ал.1, т.28 и т.29 е записано, че
работниците и служителите в ПТП – Пловдив са длъжни при изпълнение на възложената им
3
работа, да работят при взаимна информираност и колегиалност в екипа и да се отнасят
достойно, вежливо и коректно с всички свои колеги. Представени са Правила за етично
поведение, утвърдени на 02.03.2017 г., съгласно т.7 от които не се допускат прояви на
насилие и тормоз на работното място; грубостите между служителите са напълно
неприемливи, всеки е длъжен да владее емоциите си, да не допуска повишаване на тон и
използване на обидни епитети.
По искане на ответника по делото е разпитан като свидетел Г.Х.В., който работи на
длъжност гл.експерт експлоатация на локомотиви към локомотивно депо – Стара Загора и
който е пряк ръководител на ищеца С.. Свидетеля сочи, че със случая от 08.02.2024 г. го
запознал Д.С.К., който му разказал, че е възникнал спор между него и С. на тема
освобождаване от работа на С., като последния искал да бъде освободен по-рано от работа,
но К. нямал тези правомощия. Държанието и поведението на С. било доста арогантно, с
доста нецензурни изкази и спорът е станал по-съществен, стигнало се и до физически досег,
но до сблъсък надали. Свид.В. заявява, че по принцип поведението на г-н С. е „трагично“ -
не се съобразява с колегите си, колегиалност в неговото поведение няма, не съумява да
работи в екип, проявява агресия не само към колеги от локомотивния персонал, но и към
колеги на други длъжности. Имало е и други случаи, в които С. се е обръщал към свид.В. да
си тръгне по-рано, но той не го е освобождавал. Свидетелят заявява, че като служител на
БДЖ И. С. е запознат, както и всеки друг служител, срещу подпис, с Етичния кодекс,
Правилника за вътрешния трудов ред, както и с всички нормативни разпоредби включени в
длъжностната му характеристика. Във връзка със спора между К. и С., С. казал на свидетеля,
че се е стигнало до размени на обиди, боричкане, което за В. е значително нарушение. С. му
казал, че отношението на К. спрямо него е било безобразно, но свидетелят заявява, че е
работил с К. над 15 години и не е виждал негово безобразно отношение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивния съд прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно.
Изложените от първостепенния съд подробни мотиви се споделят изцяло и на осн. чл.272
ГПК въззивния съд препраща към тях, като намира за ненужно да ги преповтаря.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и са по въпроси, на които в
атакуваното решение на ЯРС е даден отговор.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правно основание чл.357 от КТ.
Ищеца, понастоящем въззивник, е претендирал отмяна на Заповед №12-01-86/25.03.2024 г.
Директорът на ПТП – Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Такава е и правната квалификация, дадена от
първоинстанционния съд. За да прецени основателността на иска въззивният съд следва да
извърши проверка налице ли са условията на чл.187 - 188 и чл.192 – 195 от КТ, за да бъде
наложено на въззивника процесното дисциплинарно наказание.
За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител,
работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва
да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина; на второ място следва да
4
определи вида на дисциплинарното наказание; да издаде мотивирана заповед за неговото
налагане и най-накрая да връчи тази заповед на лицето извършило нарушението.
В конкретния случай, въззивния съд намира, че е спазена описаната процедура по
налагане на дисциплинарно наказание на въззивника. Представените писмени обяснения от
въззивника, удостоверяват, че Директорът на ПТП – Пловдив (във функцията на
дисциплинарно наказващ орган) е направил нужното в изпълнение на вмененото му с
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ задължение да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения. Въззивникът е дал обяснения по вменените му
дисциплинарни нарушения, т.е. бил е наясно с обстоятелствата и констатациите на
работодателя.
Процесната заповед е съобразена и с нормата на чл.189, ал.1 КТ, която задължава
дисциплинарно наказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание да вземе
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Преценката по чл.189 КТ е задължителна за
наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се
обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. Съобразявайки
изложеното въззивния съд счита, че извършените от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина са съответни по тежест с наложеното дисциплинарно наказание, т.е. спазена е
нормата на чл.189 КТ.
Безспорно събраните по делото доказателства установяват извършени от ищеца и
описани в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина и нарушения на
служебни задължения, вменени на служителя с длъжностната характеристика, Правилника
за вътрешния трудов ред в Поделение на товарни превози – Пловдив и Правилата за етично
поведение. Като е преценил всички конкретни обстоятелства и доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност въззиваемата страна, в качеството на административно наказващ орган,
е стигнал до правилния извод за наличие на логическа и юридическа връзка между
посочените в процесната заповед деяния и наложеното дисциплинарно наказание.
Всичко изложено до тук е достатъчно, за да обоснове извод за законосъобразност на
процесната заповед за дисциплинарно наказание, съответно за неоснователност на
предявеният иск с правно основание чл.357 КТ. В атакуваното решение първостепенния съд,
като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно и законосъобразно
решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при условията на
чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При изхода на спора пред въззивния съд, въззивника няма право на разноски, а
искането на въззиваемата страна за присъждане на такива е основателно. Пред въззивната
инстанция въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт, поради което и на осн.
чл.78, ал.8 ГПК следва да й се присъди сума в размер на 200 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №6/09.01.2025 г., постановено по гр.д.№1147/2024 г. по
описа на ЯРС.
5
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН ********** от гр. *, ул. **** да заплати на Поделение
Товарни превози Пловдив към „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД гр. Пловдив, бул. „Васил
Априлов“ № 3, разноски по делото в размер на 200 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6