№ 2368
гр. София, 27.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело №
20211100513962 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 22586/01.09.2021г., подадена от П. М. З.
срещу Постановление от 16.08.2021 г. на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ по
изпълнително дело № 20219210401946, с което съдебният изпълнител е
отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение по изп.дело,
прието за събиране като разноски на взискателя, поради липса на
прекомерност. С жалбата се атакува и определеният от съдебният изпълнител
размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че възложените в негова тежест разноски за
адвокатско възнаграждение , претендирано от взискателя, надхвърлят
законоустановения минимум, във връзка с което е начислена и
пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Счита, че адвокатското възнаграждение е завишено с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от
процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното
производство се свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото
образуване, поради което дължимо е единствено адвокатското
възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Възразява, че процесуални
действия от пълномощника на взискателя, които да попадат в приложното
поле на чл.10, т.2 от Наредбата, не са извършени, поради намира, че такова е
недължимо. Възразява, че при определяне на таксата по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ неправилно е включено адвокатското възнаграждение. Счита, че
1
пропорционалната такса следва да бъде изчислена единствено върху сумите
по изпълнителния лист. С изложените доводи, частният жалбоподател
мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ от
16.08.2021г. и намаляване размера на адвокатското възнаграждение до
размера на сумата от 200,00лв., както и задължаване на ЧСИ да намали
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира
присъждане на разноските за настоящото производство.
Насрещната страна по жалбата - взискател в изпълнителния процес,
„З.З. Г.“ ООД, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение по съображения, изложени в депозирания отговор на жалбата.
Заявява искане за присъждане на разноските за настоящото съдебно
производство.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ, с
които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20219210401946 по описа на ЧСИ С.П. с рег.№
921 на КЧСИ е образувано по молба от 14.07.2021г. на „З.З. Г.“ ООД, ЕИК
*******, подадена чрез пълномощника- адв. Т.М.- за събиране на сумите по
обратен изпълнителен лист от 14.07.2021г., издаден от СГС, I ГО, 3-ти състав
по гр.дело № 4076/2016г.. С изпълнителния лист П. М. З. е осъден да заплати
на „З.З. Г.“ ООД сумата от 1 836,72 лв., представляваща надплатена сума от
длъжника по изп.дело № 20197900401467 по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ 790
на КЧСИ.
С молбата по чл. 426 ГПК взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да наложи запор върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение /пенсия/ на длъжника.
По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие от 14.07.2021г., с включена в него упълномощителна клауза, от
който е видно, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателя –адв.Т.М., за образуване и водене на изпълнителното дело е в
размер на 510,00лв. /с включен ДДС/.
С Разпореждане от 15.07.2021г. на ЧСИ С.П. по изпълнително дело №
20219210401946 са приети за събиране по изпълнителното дело разноски в
размер на 510 лева – адвокатско възнаграждение на взискателя за защита в
изпълнителното производство и 150 лв. – обикновени такси по ТТР към
ЗЧСИ.
На 30.07.2021г., на основание чл. 428 от ГПК на длъжника П. М. З. е
връчена покана за доброволно изпълнение, с която е съобщено и
постановлението за разноски, включително и приетото за събиране
адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 510 лв., както и такси
към ТТР към ЗЧСИ в размер на 399,29лв., дължими към 15.07.2021г.
С възражение вх.№ 20400 от 10.08.2021г. длъжникът П. М. З. е заявил
искане до съдебния изпълнител по чл.78, ал.5 от ГПК - за намаляване,
2
поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело,
представляващи адвокатско възнаграждение от 510 лв. - до минималния
размер по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. – от 200,00лв., както и
редуциране на дължимата такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, с възражението,
че тя следва да бъде начислена само върху сумата по изпълнителния лист,
като при изчисляването на тази такса не следва да бъде включван приетият за
събиране адвокатски хонорар.
С обжалваното постановление от 16.08.2021г. ЧСИ С.П. е отказал да
намали размера на адвокатското възнаграждение по изп.дело, поради липса
на прекомерност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК в частта й срещу
постановлението 16.08.2021г., с което е оставено без уважение искането на
длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК, е подадена от процесуално легитимирано
лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата срещу постановлението
от 16.08.2021г. за основателна. При проверка за законосъобразността на
отказа на съдебния изпълнител, съдът намира следното:
Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК изчерпателно и лимитивно изброява
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от
длъжника. Глава 39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против
изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в част първа "Общи
правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено с нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК, чието
систематическо място е в раздел втори, глава осма, от първа част на ГПК-
„Общи правила“ . Ето защо, съдът приема, че произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително
действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за
неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с разпоредбата на чл.
78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е постановено, че съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната
разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния
изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в
закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата
на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично място в част първа „Общи правила”
на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение както за
исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия –
изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая
длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските
3
за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на
обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като
взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да
договаря с пълномощника си – адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има
признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би
имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по това
искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно
уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се
признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ
на съдия-изпълнителя .
При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдия-
изпълнителя в конкретния случай – да намали адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя до посочения от жалбоподателя-длъжник минимум
от 200,00лв., във връзка с приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът приема
следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява,
че още преди да е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение за
длъжника /поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 30.07.2021г./,
цялата сума- предмет на принудително изпълнение, е събрана на датата
22.07.2021г., в резултат на запора, наложен едновременно с изпратената
ПДИ. Ето защо, съдът приема, че не е налице фактическа и правна сложност
на изпълнителното производство. На второ място, съдът съобразява , че в
рамките на изпълнителния процес освен първоначалната молба по чл. 426
ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. При тази
хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от
фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева. Съдът приема, че на взискателя не се
дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото такива процесуални действия от не са извършени от
пълномощника му. Към размера на дължимото адвокатско възнаграждение по
т.1 на чл.10 от Наредбата , следва да бъде начислен ДДС, на основание
пар.2“а“ от Наредба № 1/2004г. Като последица от това, съдът приема, че
дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 240,00лв.,
до който размер следва да бъде намалено, като последица от уваженото
възражение на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че обжалваното
4
постановление от 16.08.2021г. следва да бъде отменено и вместо него – да
бъде постановено, на основание чл.78,ал.5 от ГПК , с което приетите за
събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени от 510,00лв.- до размер на 240,00лв.
На последно място, съдът приема, че жалбата в частта , с която се
твърди, че от ЧСИ е постановен отказ за намаляване размера на таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима, поради липса на предмет. С обжалваното постановление на
ЧСИ от 16.08.2021г. няма произнасяне от страна на съдебния изпълнител по
размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. При тази хипотеза и доколкото
ГПК - чл.435 от ГПК, не предвижда правна /процесуална / възможност за
обжалване на т.нар.“мълчалив отказ“, / този смисъл е и съдебната практика:
определение № 2829/01.09.2018 г. по в.гр. д. № 4 201/2018 г. на САС,
определение № 3 120/01.10.2018 г. по в.гр. д. № 4688/2018 г. на САС,
определение № 880/12.03.2019 г. по в.ч.гр. д. № 648/2019 г. на САС,
определение № 882/01.03.2019 г. по в.ч.гр. д. № 1161/2019 г. на САС,
определение № 1526/07.05.2019 г. по ч.гр. д. № 1230/2019 г. на САС,
определение № 1572/13.05.2019 г. по ч.гр. д. № 1991/2019 г. на САС и др ./,
жалбата срещу определения от ЧСИ размер на таксата по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ следва да бъде върната като недопустима, поради липса на предмет и
правен интерес. Доколкото възражение срещу размера на таксата по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ се поддържа от длъжника и в подаденото от него възражение
от 10.08.2021г., с което е заявено искането по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, като това
възражение, касаещо определената с ПДИ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, е
заявено в срока по чл.436,ал.1 от ГПК , в случай, че длъжникът изрично
поддържа това възражение то по своята правна същност следва да се цени
като жалба по чл.435,ал.2,т.5 от ГПК , която следва да бъде надлежно
администрирана от ЧСИ и едва след това- изпратена до съда за произнасяне
по компетентност.
При горния изход на делото жалбоподателят има правото на
разноски за настоящото съдебно производство, съразмерно на уважената част
от жалбата от 112,50лв. /включващи държавна такса, заплатена по жалбата и
адвокатско възнаграждение/.
Съответно, съразмерно на частта от жалбата на длъжника, която е
оставена без разглеждане, насрещната страна по жалбата- взискателят „З.З.
Г.“ ООД има правото на съдебното производство. От взискателя, обаче, не са
представени доказателства за извършени такива. Представен е само списък на
разноски, с посочено него адвокатско възнаграждение от 288,00лв., но не и
доказателства, че това адвокатско възнаграждение е договорено между
взискателя е пълномощника му, както и че е заплатено. Ето защо, съдът
приема, че на взискателя не се дължат разноски за съдебното производство.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ по жалба на П. М. З., постановление за разноски от
16.08.2020г. на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ по изпълнително дело №
20219210401946, с което е оставено без уважение възражението на П. М. З. за
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, прието за
събиране като разноски на взискателя „З.З. Г.“ ООД от сумата 510,00лв.- до
размера на сумата от 240,00 лв., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско
възнаграждение, прието за събиране и заплатено от взискателя „З.З. Г.“ ООД
по изпълнително дело № 20219210401946по описа на ЧСИ С.П. с рег.№ 921
на КЧСИ - от сумата 510,00лв. /с ДДС/- до размера на сумата от 240,00 лева
/с ДДС/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима , поради липса на
предмет жалбата , подадена от П. М. З. срещу твърдян отказ на ЧСИ С.П. с
рег.№ 921 на КЧСИ по изпълнително дело № 20219210401946 - за намаляване
размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред САС в 1 седмичен срок от връчването на жалбоподателя. В
останалата част – решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6