№ 161
гр. Русе, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20254520200346 по описа за 2025 година
С Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към МРРБ против „ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от
Н.Й.К., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер
на 2500 лв.
Срещу постановлението е подадена в законоустановения срок жалба от
„ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД, чрез адв.Т. Т., в която се твърди, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли за
неговата отмяна. Претендира разноски.
Жалбоподателят е редовно призован не се явява. Явява адв.Т., който
заявява, че подържа жалбата и моли съда да отмени НП.Претендират се и
разноски.
Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, изпраща
упълномощен представител, който изразява становище, че издадения ЕФ е
правилен и законосъобразен, и моли като такъв да бъде потвърден от
съда.Представя писмено становище.Претендира разноски.Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 19.05.2022г., в 07:55 часа, било установено нарушение, с ППС –
Товарен автомобил ДАФ ФАС ХФ, с рег.№ Р 1271 ВР, собственост на
„ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД. Товарния автомобил се движил по път І-5,
км.25+914 с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за това ППС частично не била заплатена дължимата пътна
1
такса по чл.10, ал.т.2 от Закон за пътищата, тъй като за ППС-то имало
маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената. Това
нарушение било установено с техническо устройство № 40341 монтирано на
горепосоченото място на пътя. Поради това, Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към МРРБ бил издаден ЕФ № ********** против
„ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД за извършено нарушение по чл.187а, ал.2, т.3, вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП, с който било наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2500лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Издателят на ЕФ в лицето на АПИ е нарушил правото на ЕС, и
действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.
Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е
записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с
късното изменение през 2024г. на тази разпоредба, законодателят е променил
текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на
нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на
нарушението и към датата на издаване на санкционния акт - ЕФ, водят на
извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран
РРС– че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като
нарушител се наказва собственикът на пътното превозно средство, с което е
прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с ДВ.
бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече
възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на
ППС.
За нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към процесната дата -
19.05.2022г., за да се ангажира административно-наказателната отговорност на
собственика на ППС, то той следва да се санкционира с наказателно
постановление, след издаването на АУАН.
Агенция Пътна инфраструктура гр. София не е спазила и правото на ЕС.
Предвид късното връчване на издадените в нарушение на закона - чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП електронни фишове, АПИ е била длъжна да спази изискването
на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28
ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл.2, §.7 „Доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне
2
административно-наказателно производство да изпълни процедурата,
разписана в чл. 2, §.7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА
КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за
изпълнението и да са налице.
Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно
изпълним като правило, във всички държави членки едновременно, за разлика
от директивите, които не се прилагат пряко, а първо трябва да бъдат
транспонирани в националното законодателство на съответната държава –
членка на ЕС. Регламентът има пряко действие, пряко приложение в
държавите-членки на ЕС и обжалваният ЕФ следва да се отмени поради
противоречие на процедурата по реализиране административно-наказателната
отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Неизпълнението на това изискване, заложено
в чл.2, §.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. е нарушение на правото на ЕС.
Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение,
българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП.
Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени
с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много
по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение
по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата
за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за
календарния ден.
Според чл.10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно
недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.
Идентично е казаното в чл.10б, ал.9 от ЗП, според която норма „При
установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от
категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния
ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има
право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура"
действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния
период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура"
извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение
на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост
да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни
от потвърждението на данните“.
Тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено
нарушението на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП от ППС – ДАФ ФАС ХФ, с рег.№ Р 1271
ВР, собственост на „ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД.
Тук не става въпрос за обратно действие на чл.10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от
Закона за пътищата, а за пряко приложение на чл.2, §.7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Всяко
административно нарушение досежно незаплатена дължима пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата, извършено след влизане в сила
на тази разпоредба от Регламента е задължавала АПИ да изпълни процедурата
по нея – да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложат
възможност за отстраняване на нередността, преди предприемането на
принудителни мерки. Неизпълнението води до незаконосъобразност на
санкционния акт.
АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл.2, §.7 от
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28
3
ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй
като Регламента им пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави
издадения ЕФ незаконосъобразен само на последното посочено основание.
В правния мир е постановено решение на Съда на Европейския съюз
(СЕС) по дело C-61/23. С решението си от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 СЕС е
приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС
- Русе електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност,
още едно основание за неговата незаконосъобразност и съответно-отмяна.
По делото е направено искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 550 лв.
При преценка на размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде
съобразено и Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд. В него е предоставено задължително за националните съдилища на
страните от Европейския съюз тълкуване на разпоредбите на чл. 101, § 1
ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. В своите мотиви Съдът насочва, че националният
съд е длъжен да откаже приложението на наредба, определяща минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с придаден задължителен характер
с национална правна уредба, която противоречи на цитираните правила от
ДФЕС. СЕС продължава в разсъжденията си, че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, не допуска съдът да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, §
3 ДФЕС. СЕС споделя в съображенията си, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
Пренесено в конкретиката на казуса, задължителната сила на
решението на СЕС по преюдициалното запитване налага този съд да извърши
преценка, доколко разпоредбите на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7
от Наредба № 1/2004 г., в актуалната им редакция, са съответни на правото на
ЕС.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е
изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2,
изр. 2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в
размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал.
2 ЗА, за съответния вид работа. Такъв подзаконов нормативен акт се явява
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, актуална към момента
на подписване на договора за правна помощ.
4
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.: "Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. " С отмененото наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран с "Имуществена санкция" в размер на 2500, 00 лева. В текста на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от подзаконовия нормативен акт е указано: "За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните:... при интерес от 1000 лв. до 10 000 лв. - 400
лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.", или 550.00 лв.
Безспорно, приемането на Наредбата с решение на Висш
адвокатски съвет е предхождано от надлежно проучване и дава израз на
волята да се постигне съгласуване на цените от всички участници на пазара на
адвокатски услуги и преследваните легитимни цели – да се постигне
адекватно заплащане на положения висококвалифициран труд. Именно затова
и съобразно мотивите на решението на СЕС по дело №С-438/22 г.,
разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като
ориентир при определяне на възнаграждения, въпреки че те не са обвързващи
за съда с оглед общите правила за конкуренцията, по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по
предоставената правна защита пред настоящата съдебна инстанция, както и
предмета на делото, този съд приема, че фактическата и правна сложност на
процесния казус не е необичайна и не се отличава съществено от останалите
дела от този вид. Налице е противоречива практика на съдилищата с оглед
наличието или липса на основания за отмяна на издадените санкционни
актове, но и по конкретното приложение на материалния закон. За този вид
спорове дори е направено запитване до Съда на Европейския съюз, по което
образувано по дело С-61/23 е постановено решение.
Според съда с това възнаграждение именно ще се постигне
еквивалентност и баланс между обществения интерес от справедлив съдебен
процес, действителната правна и фактическа сложност на правния спор и
реалния обем от извършена работа от изготвилия жалбата адвокат. Поради
това и този съд намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и разглежда същият
като съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
(ЗА) - "справедлив и обоснован".
Предвид на това Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ, следва д
абъде осъден да заплати на ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от Н.Й.К.
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНА Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към МРРБ против „ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от
Н.Й.К., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на осн.чл.187а, ал.2, т.3, вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер
на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ да заплати на
„ДОМИНЕКС ПРО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, представлявано от Н.Й.К., направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв.
5
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6