Присъда по дело №16758/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 123
Дата: 7 март 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20241110216758
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 123
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
СъдебниВЕНОНИ Д. МАРИНОВ

заседатели:МИХАИЛ АТ. САВОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
и прокурора Е. Ц. М.
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20241110216758 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Ф. С., с ЕГН **********, роден на
************ г. в гр. **********, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан към датата на деянието, за ВИНОВЕН в
това, че на 25.06.2024 г. около 03:37 ч. в гр. София, бул. „Македония“ № 29, в
магазин „**********“, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер
450 лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, на стойност 72 лв., 1 бр. таблет
марка „Самсунг“, модел „Галакси ТабА“, с ИМЕЙ: ************, на стойност
129 лв., парична сума във валута – 1000 южнокорейски вона (равняваща се на
1.31 лв.), 1 бр. лилаво на цвят портмоне от изкуствена кожа, на стойност 10 лв.
– всички вещи на стойност 662.31 лв. от владението на И. Ц. И. – продавач-
консултант в магазина, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил сила, за да запази владението върху откраднатите
вещи – изблъскал с ръце И. встрани от входната врата – престъпление по чл.
198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 58а от НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за срок от
1
ДВЕ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, едно
общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия по НОХД №
176/2024 г. на РС Дупница, НОХД № 5050/2024 г. на СРС, НОХД №
17004/2023 г. на СРС и НОХД № 16758/2024 г. на СРС, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл. 23, ал. 3 от НК към
наказанието „лишаване от свобода“, наказанието „глоба“ в размер на 150 лв.,
наложено на подсъдимия по НОХД 176/2024 г. на РС Дупница.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59 от НК, от срока на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, времето, през което подсъдимият Н. С. е
бил задържан по реда на НПК и по реда на ЗМВР по настоящото дело и по
НОХД № 176/2024 г. на РС Дупница, НОХД № 5050/2024 г. на СРС, НОХД №
17004/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. С. (със снета по делото самоличност) да
заплати по сметка на СДВР сумата от 335,88 лева, представляваща сторени
разноски в досъдебната фаза на процеса.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НОХД № 16758/2024 г. по описа на 112-и състав на СРС.


Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против Н. Ф. С., с ЕГН **********, роден на ****** г.
в гр. *********, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан към датата на деянието, за това, че на 25.06.2024 г. около
03:37 ч. в гр. София, бул. „Македония“ № 29, в магазин „Айсберг“, е отнел
чужди движими вещи – парична сума в размер 450 лв., 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокия“, на стойност 72 лв., 1 бр. таблет марка „Самсунг“, модел
„Галакси Таб А“, с ИМЕЙ: **********, на стойност 129 лв., парична сума във
валута – 1000 южнокорейски вона (равняваща се на 1.31 лв.), 1 бр. лилаво на
цвят портмоне от изкуствена кожа, на стойност 10 лв. – всички вещи на
стойност 662.31 лв. от владението на И. Ц. И. – продавач-консултант в
магазина, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил сила, за да запази владението върху откраднатите вещи –
изблъскал с ръце И. встрани от входната врата – престъпление по чл. 198, ал.
3, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор Микова. Тя поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия.
Представителят на държавното обвинение намира, че в хода на съдебното
следствие по несъмнен начин е установена вината на подсъдимия и иска съдът
да постанови осъдителна присъда като му наложи наказание „лишаване от
свобода“ при съобразяване разпоредбата на чл. 58а от НК.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адвокат Г., моли да бъде
постановена присъда, с която С. да бъде осъден и да му бъде наложено
минимално наказание, като се иска съдът да приложи чл. 55, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Н. С. в правото си на лична защита твърди, че е бил
подведен да извърши престъплението. В последната си дума изказва
съжаление и иска по-ниско наказание.

Съдът като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, способите за доказване, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Н. Ф. С., с ЕГН **********, е роден на ****** г. в гр.
*********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан към датата на деянието.
1
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.
371, т. 2 от НПК – при пълно признаване на фактите, закрепени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, от подсъдимия С.. Съдът, на
основание чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установени фактическите
положения, които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Свидетелят И. Ц. И. работила като продавач-консултант в дружеството
„Вивенди комерс“ ООД. Последното притежавало търговски обект - магазин
„Айсберг“, в който се продавали алкохол, цигари и хранителни стоки и се
намирал в гр. София, на бул. „Македония“ № 29. И. работила само нощни
смени от 20:00 ч. вечерта до 08:00 ч. сутринта. За времето от 20:00 ч. на
24.06.2024 г. до 08:00 ч. на 25.06.2024 г. тя била на работа в магазина. Когато
И. застъпила смяната си, в касата на магазина имало 300 лева. В 00:00 ч. на
25.06.2024 г. св. И. преброила парите. Била натрупана сума в размер на 900
лева. Тя взела 600 от тях, а останалите 300 оставила в касовия апарат. Сумата
от 600 лева св. И. поставила в полиетиленов плик, който занесла в офис
помещение в магазина. В 03:00 ч. на 25.06.2024 г. тя излязла пред магазина и
започнала да реди напитки и други артикули в хладилни витрини отпред, като
не заключила търговския обект и касовия апарат. Около 03:30 ч. в търговския
обект влезли свидетелите Д. С. Г. и М. И. К., служители на хотел „Астория“,
редовни клиенти на магазина. Тя ги последвала. Около 03:37 ч. в търговския
обект влязъл и подсъдимият Н. Ф. С.. Той отишъл зад касовата зона в
магазина, отворил чекмеджето на касата и взел натрупания оборот в размер на
450 лева. От рафт под касата подсъдимият взел мобилен телефон марка
„Нокиа“, собственост на дружеството, който бил без СИМ карта и се ползвал
за отчитане на оборота чрез специална програма. От лявата страна на касата,
на другия рафт, С. взел един таблет марка „Самсунг“, собственост на
магазина. В него също нямало СИМ карта, а софтуерна програма, с която се
сканирали фактурите. От дамската чанта на И., която се намирала отляво на
касата, подсъдимият С. взел портмоне, личната й карта, международния й
паспорт, два броя банкови карти – издадени от „Револют“ и „Първа
инвестиционна банка“, както и банкнота с номинал 1000 корейски вона. Н. С.
взел и един черен полиетиленов плик, в който започнал да поставя стекове с
цигари.
След това той се насочил към изхода на магазина. Излизайки зад една
колона, той бил забелязан от св. И.. Тя застанала на изхода на магазина пред
него и го спряла. Попитала го какво мисли, че прави, а той тръгнал да я бута,
като й казал, че някой го е накарал да го направи. И. го хванала за ръката, за да
го спре, но С. я избутал и избягал навън с отнетите от него вещи. Докато се
отскубвал се от нея, тя успяла да издърпа от ръката му плика със стековете с
цигари, които останали в магазина. Св. И. веднага уведомила управителя Я. Г.
А. за извършената кражба. Той дошъл на място и двамата прегледали записите
от камерите в търговския обект. На тях се виждали действията на подс. С. по
отнемане на вещите. Св. И. веднага се обадила да блокира банковите си карти,
от тях нямало опити за неправомерни транзакции.
2
Отвън пред магазина чакал св. К. Г. Ч., с когото подс. С. дошъл, с
противозаконно отнет електромобил марка „Мини купър“. С. се качил в колата
и казал на Ч., че е взел мобилен телефон, но го е изпуснал по пътя. Подал му
няколко банкноти с номинал 50 лева, 10 лева и 5 лева, общо около 100 лева и
му казал да ги държи в себе си, в случай, че полицията го хване да не ги
намерят у него. Той казал, че е взел стекове с цигари, които обаче останали в
магазина, тъй като продавачката го видяла. Св. Ч. потеглил към домашния си
адрес в гр. София, бул. „Цар Борис III” № *******. Докато пътували С.
извадил от якето си лилаво на цвят портмоне, в което имало банкови карти.
Той изхвърлил портмонето през прозореца на колата. След това двамата
спрели в локалното платно на бул. „Цар Борис III”, до магазин „345“. Там С.
извадил двете банкови карти, паспорта и личната карта на св. И.. Двамата
оставили електромобила в кв. „Княжево“ и се прибрали в дома на св. Ч. на
бул. „Цар Борис III” № *******. С. извадил от якето си и отнетия от него
таблет марка „Самсунг“.
На 26.06.2024 г. за времето от 14:30 ч. до 17:30 ч. било извършено
претърсване и изземване в условията на неотложност в жилището на св. Ч..
При извършеното действие по разследването били намерени и иззети личната
карта на св. И., международният й паспорт, банковата й карта на „ПИБ“ АД,
банкнотата с номинал 1000 корейски вона. При извършеното претърсване и
изземване бил намерен и иззет таблет марка „Самсунг“, собственост на
дружеството, в което работила св. И..
В хода на разследването е извършено разпознаване по фотоснимки от
страна на св. Д. С. Г., който се намирал в търговския обект по време на
инкриминираното деяние. В качеството на разпознаващо лице св. Г. е посочил
Н. С. като лицето, което св. И. е направила опит да задържи на изхода на
магазина. В хода на разследването е извършено разпознаване по фотоснимки
от страна на св. И. Ц. И., която се е изпречила на пътя на подсъдимия в
магазина. В качеството на разпознаващо лице св. И. е посочила подсъдимия
като лицето, което се е опитала да спре в магазина.
Съгласно заключението на допълнителната съдебна оценителна
експертиза, стойността на всички вещи, предмет на престъплението, възлиза
на 662,31 лева
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието на подсъдимия относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства
и способите за доказване (изготвените по делото експертизи), които го
подкрепят, а именно: показанията на свидетелите: Я. А., И. И., Д.Д., К.В.,
В.А., А.Т., К.Ч., Д.Г., Г.Х., М. К.; от изготвената в хода на ДП съдебна-
оценителна експертиза и допълнителната съдебна оценителна експертиза;
протокола за оглед на местопроизшествието, ведно с албума към него,
протоколите от извършените процесуално-следствени действия по
3
разпознаване на лице; протоколът от извършеното претърсване и изземване,
протоколите за доброволно предаване, видеозаписите, налични по делото, на
протокола за оглед на веществените доказателства, на справката за съдимост
на подсъдимия, както и останалите писмени доказателствени материали,
които съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя
напълно от събрания по делото доказателствен материал. А аргументите на
съда за това са следните:
На първо място съдът отчита категоричния начин, по който пострадалата
е разпознала подсъдимия. Съдът намира, че протокола от осъщественото
разпознаване на лице е годно доказателствено средство, тъй като действието
по разследването е било извършено при спазване на правилата на
процесуалния закон. Фонът, който е използван при извършеното действие
отговаря на изискванията на закона, присъствали са поемни лица,
разпознаващият е разпитан преди провеждането на самото действие, няма
данни някой да е повлиял неговата преценка по какъвто и да било начин,
поради което няма никакви основания съдът да не кредитира протокола от
него. Тук е моментът да се посочи, че лицето е разпознато и от свидетеля Д. Г.,
който същата вечер, по време на самото престъпление, е бил в магазина и е
видял извършителя.
Самопризнанието на подсъдимия намира опора и в показанията на
свидетелите, които по категоричен начин, логично и непротиворечиво излагат
фактите от процесната случка, като действията на лицата са обективирани и
подкрепени от видеозаписите, които са обективирали случилото се в
търговския обект.
Ето защо, съдът намира, че направеното от Н. С. самопризнание е
подкрепено изцяло от доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изготвената по делото експертиза – допълнителната
оценителна, която е пълна и точна, отговаря на поставените й задачи
изчерпателно, изготвена е от компетентно вещо лице, поради което съдът я
намира за обективна и й дава вяра изцяло.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с
аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира
за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите
подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
4
От обективна страна подсъдимият Н. С. е осъществил състава на
престъплението по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК , тъй като на 25.06.2024 г.
около 03:37 ч. в гр. София, бул. „Македония“ № 29, в магазин „Айсберг“, е
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер 450 лв., 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокия“, на стойност 72 лв., 1 бр. таблет марка „Самсунг“,
модел „Галакси ТабА“, с ИМЕЙ: **********, на стойност 129 лв., парична
сума във валута – 1000 южнокорейски вона (равняваща се на 1.31 лв.), 1 бр.
лилаво на цвят портмоне от изкуствена кожа, на стойност 10 лв. – всички
вещи на стойност 662.31 лв. от владението на И. Ц. И. – продавач-консултант в
магазина, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил сила, за да запази владението върху откраднатите вещи –
изблъскал с ръце И. встрани от входната врата на търговския обект и напуснал
последния.
Всички елементи от състава на престъплението от обективна страна са
налице – доказано се явява действието по отнемането на чужди движими
вещи, като за запазването на владението върху тях е използвана сила – с
изблъскването на И. встрани, за да може деецът да се отдалечи с тях от
мястото на престъплението и да установи трайна фактическа власт върху
вещите.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Деецът е разбирал своите постъпки и е можел да ги ръководи, имал е
възможност да се въздържи от това си поведение, но не го е сторил. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е желаел
настъпването на противоправните му последици.
Съдът намира, че за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” за срок от три до осем години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете, че
лицето не е осъждано към датата на деянието, което представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство. С такъв характер е и това, че лицето е в млада
възраст към момента на извършването му, както и че размерът на вредите (т.е.
стойността на вещите) не е особено висока.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита това, че грабежът е
извършен в тъмната част на денонощието.
Ето защо, съдът намира, че следва да наложи на лицето наказание в
минималния предвиден в закона размер - три години лишаване от свобода,
което да редуцира с 1/3 на основание чл. 58а от НК на две години лишаване от
свобода. Този размер на наложеното наказание съдът намира за съответен на
обществената опасност на деянието и на дееца.
Доколкото деянието по настоящото дело е в реална съвкупност с деянията
по другите три осъждания на лицето – по НОХД 176/2024 г. на РС Дупница, по
НОХД 5050/2024 г. на СРС и по НОХД 17004/24 г. на СРС, то съдът намира, че
следва да определи на лицето едно общо най-тежко наказание, измежду
5
наложените на лицето по настоящото и по останалите изрично посочени горе
осъждания, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, и това да бъде
две години лишаване от свобода.
Към определеното общо най-тежко наказание следва да се присъедини
наказанието глоб, в размер на 150 лева, наложено на лицето по НОХД
176/2024 г. на РС Дупница, на основание чл. 23, ал. 3 от НК.
По отношение на начина на изтърпяване на наказанието, съдът намира, че
същото следва да се изтърпи ефективно. Това е така по следните
съображения:
Най-напред, не може да не се отчете обстоятелството, че лицето е
осъдено за четири деяния от общ характер, които по своята същност
представляват две кражби и два грабежа. Следва да се има предвид, че
деянията са извършени в период от няколко месеца – между 28.09.2023 г. и
25.06.2024 г. Съдебният състав намира, че въпреки младата си възраст (20 г.)
деецът има вече трайно изградени престъпни навици и това се установява от
обстоятелството, че независимо от вече започналите срещу него производства,
като например това по НОХД 176/2024 г. на РС Дупница (присъдата по което е
прочетена в деня на настоящото престъпление по процесното дело –
25.06.2024 г.), както и това по НОХД 17004/2023 г. на СРС (внесено в съда на
08.12.2023 г. и по което са проведени няколко съдебни заседания преди датата
на настоящото деяние), той не се е поколебал да осъществи и процесния
грабеж, с ясното съзнание, че това не е първото му посегателство и въпреки
започналите вече съдебни производства срещу него за други. Ето защо, съдът
не може да се съгласи с доводите на защитата, че причина за извършването на
процесното престъпление е трудното детство на подсъдимия и
обстоятелството, че е израснал в дом за сираци. Това не е негова първа
престъпна проява, а последното деяние от общо четири, въпреки че той е
знаел, че срещу него текат най-малко две наказателни производства.
При тези мотиви, съдът счита, че за поправянето на дееца следва да се
пристъпи към ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода, защото спрямо подсъдимия следва да се въздейства по по-сериозен
начин, за да може поведението му да бъде поправено още докато е в млада
възраст. Същевременно, съдът счита, че независимо че лицето е в млада
възраст, то същият е със значителна обществена опасност, тъй като за период
от няколко месеца е извършил четири престъпни прояви, две от които са
грабежи.
Поради това, съдът намери, че Н. С. следва да изтърпи наказанието си
ефективно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС.
От размера на наложеното общо най-тежко наказание съдът следва да
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по
настоящото наказателно производство по реда на НПК и по реда на ЗМВР,
както и по НОХД 176/2024 г. на РС Дупница, по НОХД 5050/2024 г на СРС и
6
по НОХД 17004/24 г. на СРС, на основание чл. 59 от НК.
Доколкото подсъдимият е признат за виновен, съдът следва да го осъди да
заплати и направените по делото разноски – по сметка на СДВР следва да се
заплати сумата от 335,88 лева, представляваща разноски, сторени в
досъдебната фаза на процеса.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 06.02.2025 г.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Н. Урумов
7
Съобщи за изтекли лични данни