Решение по дело №2104/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1215
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20194110102104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            9.10.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на тридесети септември                                       две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело2104 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на В.А.А. срещу Н.Б.А., с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак, без съдът да се произнася по въпроса за вината. С молбата се претендира упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъде предоставено на ищцата, при която да бъде неговото местоживеене, като за ответника бъде определен режим на лични отношения и последният заплаща месечна издръжка за детето.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че от брака си имат едно детемалолетната Н Н.А.. Заявява, че бракът съществува само формално, както и че от няколко месеца страните са във фактическа раздяла и не поддържат връзка. Моли родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на нея, като за бащата да бъде определен режим на лични отношения и същият да заплаща месечна издръжка в размер на 140.00 лева. 

Ответникът изразява съгласие бракът да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Счита, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на майката, при която да бъде и неговото местоживеене, като моли за определяне режим на лични контакти и заявява, че е готов да заплаща издръжка в размер на 140.00 лева месечно.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и моли за допускане на искания развод, като процесуалният представител на ответника също счита, че не са нА.це условия за запазване на брачната връзка.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на ищцата, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 29.9.2013 г. в гр. Велико Търново. От брака си страните имат едно дете - Н Н.А., родена на *** г.

От показанията на св. А А се установява, че страните са във фактическа раздяла, както и че ищцата живее в с. Петко Каравелово, а ответникът – в чужбина. Заявява, че проблемите между съпрузите се коренят в това, че ответникът не му позволява да вижда дъщеря си и малолетната си внучка, както и че желанието на ищцата е да се разведе.

От показанията на св. Сурай Пъцев се потвърждава изложеното от св. Азисов, че страните са във фактическа раздяла, както и че желанието на ответника също е бракът да бъде прекратен. 

Съобразявайки кореспондиращите твърдения на страните, подкрепящи се от показанията на разпитаните свидетели, съдът намира предявеният иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака за доказан по основание. От изявленията на страните, подкрепени от показанията на разпитаните свидетели, може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между съпрузите липсва взаимна привързаност, че е нА.це непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената фактическа раздяла, с което е нарушен принципът, установен в чл. 15 СК за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на изрично изразено желание, съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.

Съдът намира за основателно искането на ищцата упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъде предоставено на нея, при която да бъде и неговото местоживеене, като за ответника да бъде определен режим на лични контакти. Тъй като при възлагане упражняването на родителските права следва да се вземе предвид възрастта на детето и установеното вече фактическо положение, в настоящия случай интересите на детето биха могли да бъдат защитени пълноценно от майката, при която същото живее и понастоящем.

Следва да се отбележи и необходимостта от контакт с бащата с цел недопускане синдрома на родителско отчуждение. В исковата молба се моли за определяне режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10:00 до 14:00 часа в неделя, както и по време на Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година, а именно – на 24-ти декември за времето от 12:00 до 18:00 часа и на 1-ви януари за времето от 12:00 до 18:00 часа. Посоченият режим се възприема и от ответника с оглед изложеното в отговора на исковата молба, като единствено се иска увеличаване на времевия период, който да бъде за времето от 10:00 до 17:00 часа. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата заявява, че не се противопоставя на искането на ответника да бъде увеличен времевия период с оглед пътуването от гр. Велико Търново до с. Петко Каравелово. Съдът намира, че соченият от страните режим на лични контакти между бащата и детето е адекватен, като в случай на промяна в обстоятелствата може да бъде инициирано производство по промяна на същия.

Относно дължимата издръжка съдът съобразява установения в чл. 142 СК минимален размер на същата, търсената от ищцата сума за издръжка на детето, както и изразената готовност на бащата да заплаща 140.00 лева месечно, поради което намира, че последният следва да бъде осъден да заплаща именно сочената сума.  

След прекратяване на брака съпругата ще възстанови предбрачното си фамилно име - Неджипова.

Страните нямат претенции за ползване на семейното жилище.

Страните не си дължат издръжка един на друг, предвид липсата на искания в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която на чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно - по 20.00 лева за всеки от съпрузите. На основание чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 1 от Тарифата, ищецът следва да заплати по сметка на съда и сумата от 100.80 лева, представляваща дължимата държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като дълбоко и непоправимо разстроен, гражданския брак, сключен на 29.9.2013 г. в гр. Велико Търново, между В.А.А., ЕГН ********** и Н.Б.А., ЕГН **********, без да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете Н Н.А., ЕГН ********** на майката В.А.А., ЕГН **********, при която да бъде и местоживеенето на детето на адрес: с. Петко Каравелово, ул. Двадесет и втора” № 12.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между роденото от брака на страните дете Н Н.А., ЕГН ********** и бащата Н.Б.А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10:00 до 17:00 часа в неделя, както и по време на Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година, а именно – на 24-ти декември за времето от 12:00 до 18:00 часа и на 1-ви януари за времето от 12:00 до 18:00 часа, като бащата взема и връща детето от и до адреса на майката: с. Петко Каравелово, ул. Двадесет и втора” № 12.  

ОСЪЖДА Н.Б.А., ЕГН ********** да заплаща на детето си Н Н.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.А.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

ПОСТАНОВЯВА, че съпрузите да не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата В.А.А., ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име - Неджипова.

Страните нямат претенции за ползване на семейното жилище.

 

ОСЪЖДА Н.Б.Али, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 100.80 (сто лева и осемдесет ст.) лева, дължима върху определената издръжка.

ОСЪЖДА В.А.Али, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: