Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 040
гр. Русе, 1.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска
колегия, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА А.
при секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от съдия А. в. гр. д. № 854 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
чл. 196-211
вр. чл. 278 и сл.
ГПК (отм.)
вр. § 2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С Решение
№ 1211/13.07.2018 г., постановено по гр. д. № 895/2001 г. на РРС е допуснат до
делба между И.Г.К., с ЕГН **********, Е.И.К., с ЕГН **********, И.П.К.,
с ЕГН **********, Г.П.К., с ЕГН **********, А.С.К., с ЕГН **********, Е.М.К., с
ЕГН **********, Т.А.Т., с ЕГН **********, С.А.Т., с ЕГН **********, Б.П. К., с
ЕГН **********, К.К.К., с ЕГН **********, В.П.М., с
ЕГН **********, Р.П.Н., с ЕГН **********, Е.Р.Д.,
с ЕГН **********, Б.И.Д., с ЕГН **********,Т.Н.Н., с ЕГН **********, Л.Н.И., с ЕГН **********, Г.К.С., с
ЕГН **********, Б.Л.К. - Б., с ЕГН **********, К.Л.К. – Ф., с ЕГН **********, О.Г.К.,
с ЕГН **********, В.Г.К., с ЕГН **********, Б.Г.К., с ЕГН **********,
„Стройремонт-96” ООД, с ЕИК *********, Н.Х.Б. (по съпруг Т. С.) от гр.София,
без данни за дата на раждане, Т.Х.Б. ***, без данни за дата на раждане и Община
Русе, представлява от кмета П. П. С., следният недвижим имот: Дворно място,
находящо се в гр.Русе, по ул.“Николаевска“ № 5, цялото с площ от 2274 кв.м.,
представляващо имот № 26, в кв.118, с идентификатор 63427.2.26 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Русе, при съседи 63427.2.4887, 63427.2.70,
63427.2.5109, 63427.2.64, заедно с построените в това дворно място сгради,
както следва: двуетажна масивна сграда с идентификатор 63427.2.26.1, със
застроена площ от 526 кв.м., с предназначение сграда-паметник на културата,
двуетажна масивна сграда с идентификатор 63427.2.26.2, със застроена площ от
393 кв.м., с предназначение сграда-паметник на културата и едноетажна масивна
сграда с идентификатор 63427.2.26.3, със застроена площ от 257 кв.м., с
предназначение сграда за обществено хранене, при права, както следва:
0,0938 (3/32)
идеални части за И.Г.К., с ЕГН **********.
0,0313
(1/32) идеални части за Е.И.К., с ЕГН **********
0,0313
(1/32) идеални части за И.П.К., с ЕГН **********.
0,0313
(1/32) идеални части за Г.П.К., с ЕГН **********.
0,0123
(53/4320) идеални части за А.С.К., с ЕГН**********.
0,115
(11/96) идеални части в режим на съпружеска имуществена общност за Е.М.К., с
ЕГН ********** и А.С.К., с ЕГН********** само от масивните двуетажни сгради с
идентификатори 63427.2.26.1 и 63427.2.26.2, както и същите идеални части в
режим на съпружеска имуществена общност за Т.А.Т., с ЕГН ********** и С.А.Т., с
ЕГН **********, само от масивната едноетажна сграда с идентификатор
63427.2.26.3 и дворното място.
0,0996
(430/4320) идеални части за С.А.Т., с ЕГН **********.
0,0313
(1/32) идеални части за б. П. К., с ЕГН **********.
0,0313
(1/32) идеални части за К.К.К., с ЕГН **********.
0,0260
(5/192) идеални части за В.П.М., с ЕГН **********.
0,0260
(5/192) идеални части за Р.П.Н., с ЕГН **********.
0,0521
(5/96) идеални части за Е.Р.Д., с ЕГН **********.
0,0368
(53/1440) идеални части за Б.И.Д., с ЕГН **********.
0,0911
(35/384) идеални части за Т.Н.Н., с ЕГН **********.
0,0130
(5/384) идеални части за Л.Н.И., с ЕГН **********.
0,05 (1/20)
идеални части за Г.К.С., с ЕГН **********.
0,0032
(4554/1416960) идеални части за Б.Л.К. - Б., с ЕГН **********.
0,0244
(34560/1416960) идеални части за К.Л.К. – Ф., с ЕГН **********.
0,0031
(53/17280) идеални части за О.Г.К., с ЕГН **********.
0,0031
(53/17280) идеални части за В.Г.К., с ЕГН **********.
0,0031
(53/17280) идеални части за Б.Г.К., с ЕГН **********.
0,0542
(13/240) идеални части за Н.Х.Б.
(без данни за дата на раждане).
0,0125
(3/240) идеални части за
Т.Х.Б. (без данни за дата на раждане).
0,125
(12/96) идеални части за Община Русе, с изключение на имот, представляващ
съгласно нотариален акт № 019, т.V, рег. № 9305, д.732/19.12.2000 г. на
нотариус Р. П., с район на действие РРС, сутерен кафе-бар със застроена площ от
255 кв.м., построен през 1983 г. в двуетажна сграда в гр.Русе, на
ул.“Николаевска“ № 5, имот пл. № 26, в кв.137 по плА.
на гр.Русе, а понастоящем кв.118, при граници: ул.“Рила“, ул.“Николаевска“ и
ул.“Скобелев“.
0,125
(12/96) идеални части за „Стройремонт-96” ООД, с ЕИК *********, само от имот,
представляващ съгласно нотариален акт № 019, т.V, рег. № 9305, д.732/19.12.2000
г. на нотариус Р. П., с район на действие РРС, сутерен кафе-бар със застроена
площ от 255 кв.м., построен през 1983 г. в двуетажна сграда в гр.Русе, на
ул.“Николаевска“ № 5, имот пл. № 26, в кв.137 по плА.
на гр.Русе, а понастоящем кв.118, при граници: ул.“Рила“, ул.“Николаевска“ и
ул.“Скобелев“ и е отхвърлен предявеният иск за делба на гореописания имот по
отношение на Л.А.К., с ЕГН **********, К.П.К., с ЕГН **********, Н.Н.К., с ЕГН **********, А.Н.К., с ЕГН **********, П.В.К., с
ЕГН ********** и А.А.К., с ЕГН **********.
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от А.С.К. и Е.М.К. чрез
пълномощника им адв. В.Н. в частта, с която намиращите се в процесните сгради
магазини 1 и 2 са допуснати до делба между всички съсобственици вместо само при
права 26/32 ид. ч. за тях и 6/32 ид. ч. за И.Г.К., П.Г.К. и М. Г. П.. Позовават
се на ТР № 11/2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК и на издадения в тяхна
полза нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка № 188,
т. ІІ, рег. № 1729, н. д. № 235/2005 г. относно тези два обекта като твърдят,
че решението в обжалвА.та от тях част е неправилно,
тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че този нот. акт е частично
отменен с влязло в сила решение на ВКС, постановено по гр. д. № 1719/2010 г. само
досежно правата на И.Г.К., П.Г.К. и М. Г. П., но в остА.лата си част продължава да е
в сила.
С
подадените писмени отговори на въззивната жалба ответниците Е. Р. Д. чрез пълномощника му адв. М.П., Т.Н.Н. и Л.Н.И. чрез пълномощника им адв. В.А., адв. С. П. П. като особен представител на Н.Х.Б. и Т.Х.Б. и
Б.И.Д. вземат становище за
неоснователност на подадената жалба. Намират, че процесните магазини правилно
са допуснати до делба между всички съделители.
Искат жалбата да не се уважава, а решението като правилно в тази част да
се потвърди.
ОстА.лите страни
по делото не са взели
становище по въззивната жалба.
Срещу така постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от Б.И.Д. в частта, с която делбата е
допусната с участието като съделители на А.С.К. и Е.М.К.
в режим на СИО. Твърди, че те са прехвърлили своите идеални части от делбения
имот, вследствие на което са престА.ли да бъдат
съсобственици в него. Иска решението в обжалвА.та от
нея част да бъде обезсилено.
С подадените писмени отговори на въззивната
жалба ответниците Е. Р. Д. чрез пълномощника му адв. М.П.,
Т.Н.Н. и Л.Н.И. чрез пълномощника им адв. В.А. и адв. С. П. П. като особен представител на Н.Х.Б. и Т.Х.Б.
вземат становище за неоснователност на подадената жалба. Искат тя да не се
уважава, а решението като правилно в тази част да се потвърди.
ОстА.лите страни
по делото не са взели
становище по въззивната жалба.
Срещу Решение № 1211/13.07.2018 г. по гр. дело № 895/2001
г. на РРС е постъпила и въззивна жалба от „Стройремонт – 96“ ООД Русе в частта,
с която е допусната съдебната делба на придобития от дружеството кафе-бар,
находящ се в двуетажната сграда в имота по ул. „Николаевска“ № 5. Считат, че са
собственици на този имот, че същият не подлежи на реституция, тъй като е
изграден през 1983 г., т. е. след национализирането на имота, поради което
намират предявения иск за делбата му за неоснователен.
С подадените
писмени отговори на въззивната жалба ответниците И.П.К., Е.И.К., Г.П.К., Ж.И.К. и Д.И.К. чрез
пълномощника им адв. С.Ц., Е. Р. Д. чрез пълномощника му адв. М.П., Т.Н.Н. и Л.Н.И. чрез пълномощника им адв. В.А. и адв. М.А. като особен представител на Н.Х.Б. и Т.Х.Б.
вземат становище за неоснователност на подадената жалба. Искат тя да не се
уважава, а решението като правилно в тази част да се потвърди.
ОстА.лите страни
по делото не са взели
становище по въззивната жалба.
В остА.лата част решението като необжалвано е влязло в законна
сила.
Въззивните жалба
са процесуално допустими - подадени от лица, за
които според обжалваемия интерес е възникнало право на жалба, същото
е упражнено в рамките на установения от закона преклузивен
срок за обжалване.
Настоящият състав на Окръжен съд
Русе намира, че Решение № 1211/13.07.2001 г., постановено по гр. д. № 895/2001
г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо, а за да се произнесе по
съществото на спора като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 188 ГПК (отм.), във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено от
фактическа и правна стрА. следното:
РРС е сезиран с иск за делба
на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл. 34, ал.
1 ЗС, съгласно
който всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска
делба на общата вещ, освен
ако законът разпорежда друго, или ако това
е несъвместимо с естеството
и предназначението на вещта. Делбеното производство е регламентирано
като особено исково производство в чл. 278
и сл.
ГПК (отм.). Доколкото исковата молба е подадена при действието
на отменения ГПК, по силата на
§
2, ал. 1 от
ПЗР на ГПК производството по делото се развива
по отменения процесуален закон, като същото е разделено
на две фази
- I фаза по допускане на делбата
и II фаза - по същинското й извършване. Настоящото производство се намира в първата
фаза на делбата,
като съгласно чл. 282, ал.
1 ГПК (отм.) в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по
въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
За уважаването на предявения иск е необходимо наличието на следните предпоставки:
ищците следва да докажат, че
е налице твърдяната съсобственост по отношение на процесните
вещи, на какво основание е възникнала съсобствеността, както и съществуване на вещите, предмет
на делбата, към момента на
приключване на устните състезания. Всеки съделител носи доказателствената тежест да установи осъществяването
на наведените от него правопогасяващи
и правоизключващи възражения,
включително възражението за придобиване на правото на
собственост по давност. За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че
вещта е съсобствена между страните, както и размера на идеалните им
части.
Относно оплакването на А.С.К. и Е.М.К. за допускането
до делба на магазини 1 и 2 между всички съсобственици
Видно от нот. акт
№ 188, т. II, д. № 235/11.04.2005
г. на Нотариус рег. № 304 на НК, с
вх.рег. № 4841 от с. дата на СВ при РРС /л.17 от приложеното гр. д. № 6000/2005
на РРС/, А. и Е. К. са признати за собственици по давностно владение на обекти,
представляващи част от сградата в гр. Русе , ул. Николаевска № 5, а именно:
магазин № 1 с площ от 101 кв.м, заедно със сервизно помещение към него, при
съседи: от север – н-ци на К., на изток – терен на
дворното място, на юг – магазин № 1 на А. и Е. *** /площад ”С. К.”/, ведно с припадащите им се
идеални части от общите части на сградата, включително мази и тавански
помещения със стълбище към тях и от дворното място, както и магазин № 2 с площ
от 127 кв.м., заедно със сервизни помещения към него, ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата, включително мази и тавански
помещения със стълбище към тях, както и от дворното място.
От приложеното
към настоящото производство гр. д. № 6000/2005 г. по описа на РС Русе се
установява, че с влязло в сила Решение № 663/29.10.2010 г., постановено по гр.
д. № 1719/2009 г. на ВКС, І Г. О. е признато за установено по отношение на
„Колора“ АД, „Стройремонт – 96“ ООД Русе, А.С.К. и Е.М.К., че ищците И.П.К., П.Г.К.
и М. Г. П. са собственици на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на
6/32 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Русе, съставляващ имот пл. № 26
от кв.118 и ЕЩНМ 63427 с площ 2219, заедно с 6/32 ид.ч. от двуетажна сграда с
площ 923 кв.м. и едноетажна сграда с площ 277 кв.м. при граници: имот 5109, ул.
“Ген. Скобелев” ул.“Николаевска” и ул. “Рила” като „Колора“ АД е осъдено да им
предаде владението на 6/32 от 7,5/24 ид.ч. от този имот, А. и Е. К. са осъдени
да предадат на ищците собствените им 6/32 ид. части от магазин № 1 с площ 101
кв.м., ведно със сервизните помещения и магазин № 2 с площ 127 кв.м., ведно със
сервизните помещения в него, находящи се в сутеренните етажи от двуетажна
сграда с площ 923 кв.м. и едноетажна сграда с площ 277 кв.м. в гр. Русе, имот
пл. № 26 от кв.118 и ЕЩНМ 63427 с площ 2219, а отв. „Стройремонт – 96“ ООД Русе
е осъдено на предаде на ищците собствените им 6/32 ид. части от кафе-бар с площ
255 кв.м. в сутерена на двуетажната сграда с площ 923 кв.м., находяща се в гр.
Русе в имот пл. № 26 от кв.118 и ЕЩНМ 63427 с площ 2219. Със същото решение на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК са отменени констативни нотариални актове № 76,
т.1/29.03.2000 г. на нотариус П., н.а. № 75, т. І/29.03.2000г. на нотариус Ц.М.
и н. а. № 188, т. ІІ/11.05.2005 г. на нотариус А. до размер на 6/32 части от
предмета им.
С въззивната жалба съделителите А. и Е. К. са въвели възражение за придобиване
по давност на 26/32 ид. части от магазин 1 и магазин 2, находящи се в
допуснатите до делба две сгради като се позовават на издадения в тях полза
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който са се снабдили
в хода на делото за делба и който в тази част не е отменен. Това възражение е
неоснователно като съображенията за това са следните:
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, на което се позовават въззивниците и районния съд
в обжалвА.та от тях част от решението, беше прието,
че констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост
и че той подлежи на оспорване относно принадлежността на това право, като при
оспорването му тежестта за доказване се носи от оспорващата стрА..
Придобиването по давност от въззивниците К. на
процесните два магазина е оспорено пред настоящата инстанция от част от съделителите
по съображенията, въведени от тях с подадените писмени отговори към въззивната
жалба.
Доколкото между страните няма спор, че процесните два
магазина са част от имота, по отношение на който е предявен искът за делба,
основан на реституция и наследство, то правилен и законосъобразен е изводът на
районния съд, че съделителите А. и Е. К. не са могли
да придобият по давност двата магазина в цялост, а не само тази част от тях, за
която нот. акт е отменен с Решение № 663/29.10.2010 г., постановено по гр. д. №
1719/2009 г. на ВКС, І Г. О., тъй като по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е
заличена изтеклата придобивна давност до влизане на тази норма в сила –
23.11.1997 г., а от този момент до предявяване на иска за делба – 19.03.2001
г., когато давността е прекъсната, не е изтекла дори кратката петгодишна
давност. Фактите, обуславящи посоченото в нот. акт придобивно основание се
опровергават от събраните в хода на делото доказателства. Възражението на А. и Е.
К. за придобиване по давност на 26/32 ид. части от магазин 1 и магазин 2, находящи
се в допуснатите до делба две сгради е неоснователно и недоказано.
Съгласно решение № 232 от
04.11.2011г. по гр.д.№ 1354/2010г. на
ВКС, ІІ г.о. при уважаване на иск
за делба, когато съделител се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост
за целия имот, той частично
следва да се отмени като
последица от разрешаване на спора за собственост.
Това е така, доколкото в първата фаза на
делбата се разрешават допустимите и характерни за това
производство спорове за собственост, разглеждат се оспорвания
на произход, на осиновявания, на завещания и искания за намаляване
на завещателни разпореждания и на дарения. Когато съделител оспорва
съществуването на съсобственост и представя нотариален акт по обстоятелствена проверка, с която е признат за собственик
на целия имот, при оспорване
на този нотариален
акт от друг
съделител, всъщност възниква спор за
материално право по смисъла на
чл. 431, ал.2 ГПК /отм./ и ако при разрешаването му съдът приеме,
че нотариалният акт удостоверява повече права, отколкото
титулярът притежава, той е длъжен да
го отмени за съответната част. По съществото
си тази отмяна
е законова последица от уважаването на иска, която
съдът следва да присъди служебно,
дори и ищецът да не е направил такова
искане /в този смисъл Тълкувателно Решение № 178/30.06.1986 г., ОСГК на
ВС/. Предвид гореизложените мотиви, настоящата инстанция намира,
че следва да отмени констативен нотариален акт № 188, т. ІІ/11.05.2005г.
на нотариус
А. за горницата над правата, които
въззивниците К. притежават права в режим на СИО в процесните наследствени имоти, а
именно: за горницата над 11/96 ид. части до претендираните 27/32 (78/96) ид. части от магазин № 1,
за които актът не е отменен с решението на ВКС от 2010 г. от магазин №
1 и до размера на 26/32 ид. части от магазин
№ 2 /за които актът не е отменен с решението на ВКС от 2010 г./, т. е.
изцяло, доколкото този обект се намира в едноетажната жилищна сграда, в която е
установено, че съделителите не притежават дял в режим на СИО, тъй като през
2013 г. са продали тези свои ид. части на С.Т. по време на брака й с Т.Т..
Относно оплакването на Б.И.Д. в частта, с която
делбата е допусната с участието като съделители на А.С.К.
и Е.М.К. в режим на СИО с 11/96 ид. части само от масивните двуетажни сгради с
идентификатори 63427.2.26.1 и 6342.2.26.2
Видно от приложените по делото доказателства,
с нотариален акт № 66, т.XXII, д. №
7199/02.12.1992 г. на нотариус при РРС (л. 442 – 443) А. А.К. продала на А.С.К.
и съпругата му Е.М.К. 5/32 идеални части от двуетажната масивна сграда със
застроена площ от 923 кв. м. и от дворното място с площ от 1767 кв.м.
С влязло в
сила решение от 29.07.1994 г., постановено по гр. д. № 572/1994 г. на РРС ,
приложено на л. 935 – л. 936 от съделителката и жалбоподателка в настоящото
производство Б.Д., е прието, че на А. и Е. К. са продадени само 11/96 идеални
части, колкото е притежавала по наследство продавачката А. К. и е изменен
горепосоченият нот. акт. № 66, т.XXII, д. №
7199/02.12.1992 г. в този смисъл.
На 21.09.1995
г. А.К. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 83, т.XI, дело № 6249/95 г. на нотариус при РРС (на л. 36 и л. 444
от делото) за 5/32 идеални части от едноетажната жилищна сграда, построена
върху 257 кв.м. От акта се установява, че за издаването му А.К. се е позовал
пред нотариуса на завещание на Г.К..
С нот. акт №
103, том ІІІ, рег. № 4473, дело 285 от 2013 г. на Нотариус рег. № 433 на НК /л.
722/ Е.К. и А.К. продали на съсобственичката си С.А.Т. по време на брака й с Т.Т. 5/32 ид. части от сграда с идентификатор
63427.2.26.3, на един етаж, с площ от 257 кв. м., както и 5/32/1767 ид. части
от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен
имот с идентификатор 63427.2.26.
Районният съд е изложил подробни съображения, А.логични
на приетото и в Решението на РРС по гр. д. № 572/1994 г. на РРС, че и от този имот А. К. не е притежавала по
завещание 5/32 идеални части, а само 11/96 идеални части, поради което е извел
изводът, че само толкова ид. части /11/96/ от едноетажната сграда би могъл да
придобие и А.К., а не както е отразено в
к.н.а. от 1995 г. – 5/32 ид. части. Поради това е и приел, че с нот. акт от
2013 г. А. и Е. К. са прехвърлили на С.Т. 11/96 ид.
части от едноетажната сграда, които са придобили по силата на нот. акт от 1995
г. и от дворното място, които са придобили с нот. акт от 1992 г., изменен с
решението на РСРС от 1994 г. В тази част решението за допускане на делбата не е
обжалвано и е влязло в сила.
Така, при изследване на горните сделки, правилен и
законосъобразен се явява изводът на първоинстанционният
съд, че А.К. и Е.К. притежават само 11/96 ид. части от двуетажната сграда в
режим на СИО, с които не са се разпоредили.
Неоснователно
поради това се явява оплакването на Б.Д., въведено с въззивната
й жалба против тяхното участие в делбата в режим на СИО, доколкото след като
купили 5/32 ид. части от двуетажната сграда от А. К. през 1992 г. и изменението
на размера на тези части от 5/32 на 11/96 с влязлото в сила решение на РРС през 1994 г.,
с тях не са извършвани никакви разпоредителни сделки и същите продължават да са
тяхна собственост.
Неоснователно е
твърдението на жалбоподателката, че имотът не следвало да се разделя на две
сгради при съобразяване на правата на К., доколкото същите участват в делбата
като съделители в режим на СИО на основание частно правоприемство - като купувачи
на ид. части на А. К. –наследник на Г.К., което правилно е съобразено от съда.
Относно оплакването на „Стройремонт – 96“ ООД в
частта, с която е допусната съдебната делба на кафе-бар, находящ се в
двуетажната сграда в имота по ул. Николаевска № 5
С нот. акт № 19 т. V д. № 732 / 19.12.2000 г. на
Нотариус рег. № 217 на НК, с вх. рег. № 16039 от с. дата на СВ при РРС /л.16 от
приложеното гр. д. № 6000/2005 на РРС/, ”Колора” АД, с.
Световрачане продало на ”Стройремонт – 96 ” ООД София следния имот: Сутерен кафе – бар
с площ от 255 кв.м , построен през 1983 г. в двуетажна сграда в гр. Русе по ул. „Николаевска“
№ 5. Пред нотариуса продавачът се е легитимирал като собственик на обекта с
нот. акт № 75, т. I, д. №
262/29.03.2000 г. на Нотариус рег.
№ 180 на НК /л.26/. В нотариалния акт е вписано, че е бил представен Акт №
242/05.09.1995 г. за узаконяване на сутерен кафе-бар /л. 82 от приложеното гр.
д. № 6000/2005 на РРС/.
С исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство ищците са
предявили иск за делба на съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр.Русе,
ул.“Николаевска“ № 5, а именно: двуетажна масивна сграда със застроена площ от
923 кв.м., състояща се от първи (дюкянски) етаж от 10 магазина и втори етаж,
състоящ се от 26 стаи, 2 салона и 2 антрета, едноетажна масивна сграда от 277
кв.м. и дворното място, в което те са построени, съставляващо имот пл. № 26, в кв.118 по плА. на
гр.Русе, с площ от 2196 кв.м., при граници: ул.“Николаевска“, бул.“Генерал
Скобелев“ и ул.“Рила“, от които ищците притежават идеални части по реституция и
наследство при посочените в исковата молба квоти за всеки от съделителите. Имотите
са описани във вида, в който са съществували към датата на подаване на исковата
молба, доколкото част от сградите, описани в нот. актове на наследодателя на
ищците са били съборени към него момент и не са съществували.
Въведените с жалбата доводи от дружеството-жалбоподател
за неправилност на решението в тази му част са, че в нот. акт от 2000 г., с
който е придобило имота от ”Колора” АД, е
записано, че имотът е построен през 1983 г., поради което се твърди, че се
касае до нов имот, по отношение, на който реституция не може да настъпи и отделно
се застъпва становището, че с исковата молба не е заявено искане за допускане
до делба на този самостоятелен обект.
Изложените оплаквания на въззивника против
решението в тази част са неоснователни по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че с
цитираното по-горе Решение на ВКС, постановено по гр. д. № 6000/2005 г., по
което дружеството-жалбоподател е било стрА., е
признато за установено в отношенията му с част от съделителите
- И.Г.К., П.Г.К. и М. Г. П., че същите са собственици на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на 6/32 ид.ч. от недвижим имот, находящ се
в гр. Русе, съставляващ имот
пл. № 26 от
кв.118 и ЕЩНМ 63427 с площ 2219, заедно
с 6/32 ид.ч. от двуетажна сграда с площ 923 кв.м. и едноетажна
сграда с площ 277 кв.м. при
граници: имот 5109, ул. “Ген. Скобелев”
ул.“Николаевска”
и ул.“Рила”
и дружеството е осъдено да им предаде собствените им 6/32 ид. части от
кафе-бар с площ 255 кв. м. в сутерена на
двуетажната сграда с площ 923 кв.м., включването, на който имот в делбата то оспорва в
настоящото производство като същевременно е и отменен до 6/32 ид. части
констативният нот. акт, с който праводателят му е придобил процесния кафе-бар.
Така с влязлото в сила решение на ВКС, със сила на присъдено нещо, е установено
в отношенията между страните по него, че спорният кафе-бар се намира в
притежаваните по наследство и реституция от част от съделителите в настоящото
производство - И.П.К., Е.И.К., Г.П.К., Ж.И.К. и Д.И.К. делбени
имоти, както и че се притежава в режим на съсобственост между тях и дружеството.
Разрешеният между тези страни спор, не може да бъде пререшаван съгласно чл.
224, ал. 1 ГПК /отм./.
Тъй като силата на присъдено нещо на Решението на ВКС следва
да бъде зачетена в отношенията само между дружеството-жалбоподател и част от
съделителите - ищците по гр. д. № 6000/2005 г. и техните правоприемници, по отношение на остА.лите съделители,
необвързани от нея, съдът намира следното:
На първо място, от стрА. на
жалбоподателя в настоящото производство не са ангажирани никакви доказателства
в подкрепа на твърденията му, че се касае до нов обект, по отношение на който
реституция не може да настъпи. Освен недоказани обаче, те са и неоснователни по
следните съображения:
Както
е прието в т. 1 на ТР № 1 от 17.05.1995 г., постановено по гр. д. № 3/1994 г.
на ОСГК на ВС според ЗВСВОНИ
собствеността върху недвижимите
имоти, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл.
2 закони, се
възстановява, когато тези обекти "съществуват
реално до размерите, в които са отчуждени". Не е поставено условието предназначението на имотите да е същото,
каквото е било при одържавяването им. Следователно необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице,
да съществуват реално като обекти
на собственост до размерите, в които са били
отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение, са без правно
значение за действието на реституцията.
В настоящия случай между страните не
съществува спор, че процесният кафе – бар се намира в сутерена на двуетажната
сграда, която ищците са поискали да бъде допусната до делба. Това
обстоятелството не се оспорва и от дружеството-жалбоподател. Не се спори също
така, че тази сграда е съществувала към момента на одържавяването и на
възстановяване на собствеността. Доколкото се касае до обект, който се намира в
сутерена й очевидно няма как същият да бъде построен през 1983 г. Касае се до
извършване на преустройства в границите /габаритите/ на тази сграда, а не до
извършване на пристрояване или надстрояване, когато биха били приложими
цитираните от въззивника разрешения по т. 1 на ТР № 1 от 17.05.1995 г. относно
обекти, по отношение на които реституция не би могла да настъпи. Именно при
събразяване на горното ТР, че вътрешните преустройства, колкото и значителни по обем да
са, не водят
до създаване на нов обект
на собственост, поради което няма пречка
за възстановяване на собствеността, се е
произнесъл и районния съд в обжалвА.та от дружеството
част от решението, което като правилно следва да се потвърди.
Неоснователно е и оплакването на дружеството-жалбоподател
за свръхпетитум. С исковата молба е заявено искане за делба на всички имоти,
които ищците са придобили по наследство и реституция и липсва основание за
изключване на безспорно находящия се в сутерена на двуетажната сграда кафе-бар.
Правото на собственост на жалбоподателя в него е зачетено в правилно са определени
притежаваните от него ид. части.
При така изложеното, се налага извоът, че подадените
въззивни жалби са неоснователни, а решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди в обжалваните части.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ жалбоподателите следва да заплатят сторените от въззиваемите
разноски. Такива са претендирани от Е. Р. Д. чрез
пълномощника му адв. М.П., но не са представени никакви доказателства за
извършването и размера им. Т.Н.Н. и Л.Н.И. чрез
пълномощника им адв. В.А. са претендирали разноски за платено от тях адв.
възнаграждение в размер на 800 лв., за което по делото има приложен договор за
правна помощ на л. 153, удостоверяващ плащането им. Б.Л.К. – Б. и К.Л.К. – Ф.
са претендирали съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК разноски за платено от
тях адв. възнаграждение в размер на 800 лв., за което по делото има приложен
договор за правна помощ на л. 155, удостоверяващ плащането им. Тези суми следва
да се възложат в тежест на жалбоподателите.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1211/13.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 895/2001 г. на РРС в
частта, с която магазин № 1 с площ
от 101 кв. м.,
заедно със сервизно помещение към него и магазин № 2 с площ от 127 кв. м.,
находящи се в гр.
Русе, ул. „Николаевска“ № 5, ведно
с припадащите се идеални части от
общите части на сградата, включително
мази и тавански помещения със стълбище
към тях, както и от дворното
място са допуснати до делба между всички съделители в производството, в частта, с която масивните двуетажни сгради с идентификатори
63427.2.26.1 и 63427.2.26.2 са допуснати до делба с участието на съделителите за Е.М.К.
и А.С.К. при права 0,115 (11/96) идеални части в режим на съпружеска
имуществена общност, както и в
частта, с която е
допуснат до делба и имот, представляващ сутерен кафе–бар със застроена площ от
255 кв.м., находящ се в двуетажна жил. сграда в гр. Русе, по ул. „Николаевска“
№ 5, имот пл. № 26 в кв. 137 по плА. на гр. Русе, а понастоящем
в кв. 118 при граници: ул. „Рила, ул. „Николаевска и ул. „Скобелев“.
В остА.лата част решението като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОТМЕНЯ на основание
чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт нот. акт № 188, т. II, рег. № 1729, д. № 235/11.04.2005
г. на Нотариус рег. № 304 на
НК, с вх. рег. № 4841/11.04.2005 г.
на СВ при РРС, с който А.С.К., ЕГН ********** и Е.М.К., ЕГН **********
са признати за собственици на магазин № 1 с площ от 101 кв. м., заедно със сервизно
помещение към него, находящ
се в гр. Русе, ул. „Николаевска“ № 5 за горницата над 11/96 ид. части до 27/32 (78/96) ид. части, както и на магазин № 2 с площ от 127 кв. м., находящ се в гр. Русе, ул.
„Николаевска“ № 5 до размера на 26/32 ид. части.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН ********** ***, Е.М.К.,
ЕГН ********** ***-а, Б.И.Д., ЕГН ********** *** и „Стройремонт-96” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, ул.„Охрид” № 32А,
ет. 4, представлявано от управителя А. К. Р.ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Н.Н., с ЕГН ********** ***
и Л.Н.И., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН ********** ***, Е.М.К.,
ЕГН ********** ***-а, Б.И.Д., ЕГН ********** *** и „Стройремонт-96” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: в гр. София, ул.„Охрид” № 32А,
ет. 4, представлявано от управителя А. К. Р.ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.Л.К. - Б., ЕГН ********** *** и К.Л.К. – Ф., ЕГН **********
*** сумата в размер на 800 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: