РЕШЕНИЕ
гр.
******, ..................... 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI-ти състав,
в публичното заседание на тридесети ноември две
хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Районен
съдия: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при секретаря Ивелина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Танев гражданско дело № 27 по описа за
2016г. на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба с вх. № 150/15.01.2016г., подадена от О.А.О. и А. О.О. срещу Д.М.В., И.Т.Д., К.С.М., С.С.М.,
Т.А.Т., С.И.С., В.А.Г. и Р.А.П., с искане да бъде постановено решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените от последните
разходи за извършени СМР в съсобствения между
страните имот.
Излага се, че на 15.04.2010г., О.А.О.
закупил от продавача Т.В.Ж., чрез сключен помежду им договор, недвижим имот,
представляващ Апартамент № 18, етаж 6, вх. А, бл. 2, построен върху общинско дворно
място УПИ 1 – ЖС в квартал 13 по плана на гр. ******. Твърди се, че
апартаментът е със застроена площ от 91,34 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня, баня, тоалет, перално помещение, килер, коридор и две тераси, с
прилежащото му избено помещение № 18 – площ от 5,06 кв.м., ведно с 2,7057 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. Релевира се, че процесният
имот е придобит по време на брака на О.А. и А. О., поради което същият е СИО.
Навежда се, че продавачът на имота се легитимирал като собственик на същия на
основание КНА. След покупката на имота, се поддържа, че ответниците завели иск
за делбата му срещу ищците. С решение № 1968/08.10.2013г. ВОС е потвърдил решение на ПРС за
допускане на имота до делба, приемайки, че настоящите страни са съсобственици.
В решението са обявени и квотите, при които е допусната делбата, а именно:
- Д.М.В. – 40/80 ид.ч.;
- И.Т.Д. – 20/80 ид.ч.;
- К.С.М. – 4/80 ид.ч.;
- С.С.М. – 4/80 ид.ч.;
- Т.А.Т. – 5/80 ид.ч.;
- С.И.С. – 1/80 ид.ч.;
- В.А.Г. – 1/80 ид.ч.;
- Р.А.П. – 1/80 ид.ч.;
- О.А.О. – 2/80 ид.ч.;
- А. О.О. – 2/80 ид.ч.
С
решение от 01.12.2015г., постановено по гр.д. № 714/2010г. на
ПРС, процесният имот е изнесен на публична продан. Сочи
се, че СМР са извършвани от ищците със знанието на останалите съсобственици,
като последните никога не са се противопоставяли. Самите видове СМР са обективирани в исковата молба подробно, като общият размер на
разходите се твърди да е 12083,40 лв. Претендират се освен извършените разходи
за СМР, така и разходите, извършени за заплащането на местните данъци и такси.
Постъпила е уточнителна
молба, в която се излага, че строителните материали за ремонтните дейности са
закупени в периода от 2010г. до 2014г., а самите СМР са извършени от 2012г. до
2013г. Сочи се, че моментът, в който ответниците са узнали за извършването на
СМР е 21.03.2012г. – при провеждане на първото съдебно заседание по гр.д. №
714/2010г. по описа на ПРС.
Претендира се заплащане на сторените от ищците разходи за СМР на съсобствения с ответниците имот, съобразно квотите на
последните.
С уточнителна молба
от 31.03.2016г. ищците оттеглят претенцията за заплащане от страна на
ответниците на разходите за платени местни данъци и такси, на осн. чл. 30 ЗС. С определение № 282/25.04.2016г. производството в тази му част е било
прекратено.
На
20.06.2016г. е постъпила молба, с която се прави отказ от иска спрямо
ответницата В.А.Г.. Производството спрямо нея е прекратено в деня на постъпване
на молбата. На 20.06.2016г. е постъпила и втора молба от ищците, с която се
прави отказ от иска спрямо ответницата Р.А.П.. С определение ПРС е прекратил
производството спрямо нея.
С
молба от 11.07.2016г. ищците насочват претенцията си спрямо наследника на Д.М.В.,
а именно Т.Ж., като с определение № 513/22.07.2016г. последният е конституиран в
производството като ответник, а Д.М.В. е заличена.
На 08.09.2016г. е постъпила нова уточнителна молба от ищците. В нея се уточняват претенциите
спрямо ответниците, с оглед на настъпилото в хода на производството правоприемство.
С определение от 09.09.2016г.,
ПРС е освободил ищците от заплащане на последващи
такси и разноски по образуваното гражданско дело.
С
определение № 688 от
13.09.2016г., ПРС е назначил за особен представител на ответника И.Т.Д., адв. С.С.П.. С определение № 734 от 26.09.2016г., ПРС е назначил за особен
представител на ответника Т.А.Т., адв. Б.М.В..
В срок е постъпил писмен отговор от Т.В.Ж., в който са
изложени неотносими към същността на спора твърдения.
Постъпил е писмен отговор от И.Д., чрез
неговия особен представител, адв. С.П., в който се релевира, че исковата претенция е основателна, но размерът
на иска е неоснователно завишен. Излага се още, че предвид общата пет годишна
погасителна давност, всички твърдени СМР, за които има фактури преди
15.01.2011г. следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Постъпил е писмен отговор и от Т.А.Т., чрез адв. Б.В., в който е изложено становище за частична основателност
на иска, тъй като размерът му е прекомерно завишен. Направено е възражение за
погасяване по давност на извършените СМР, за които има издадени фактури преди
15.01.2011г.
На 17.10.2017г. е входирана
молба от ищците, чрез техния процесуален представител, с която на осн. чл. 214 ГПК е направено изменение на размера на иска,
като общата претенция за изрично посочените в исковата молба СМР, описани по
пера в нея, е в размер на 14 962,00 лв. без ДДС или 17 954,00 лв. с ДДС.
С протоколно определение от 17.10.2017г. е
допуснато увеличение на размера на предявените искове по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съобразно изложеното в молбата.
В открито съдебно заседание ищците, редовно
уведомени, представляват се от адв. А.П., която моли
за уважаване на така предявените искове спрямо всеки ответник, като в условията
на евентуалност твърди, че ответниците са се обогатили без правно основание.
Претендира се и законна лихва за всеки един ответник от момента на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
сторените разноски.
В даден срок за представяне на писмени бележки
е постъпило становище и от адв. В., процесуален
представител на Т.Т., в което се излага становище за
частична основателност на претенцията до сумата от 3901,00 лв.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че същите са
съсобственици на процесния недвижим имот, а именно апартамент № 18, находящ се в блок № 2, ет. 6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, състоящ се от кухня, три стаи,
баня, тоалет, перално помещение, килер, коридор и две тераси, със застроена
площ от 91,34 кв.м., при граници: изток – паркинг; запад – околоблоково
пространство; **** – стълбище и гарсионера и юг –
околоблоково пространство, ведно с прилежащото избено помещение № 18, със застроена площ от 5,06 кв.м., както и 2,7075 ид.ч.
от общите части на сградата.
Безспорно е между страните и разпределението
на квотите в съсобствеността, а именно:
- Д.М.В. – 40/80 ид.ч.;
- И.Т.Д. – 20/80 ид.ч.;
- К.С.М. – 4/80 ид.ч.;
- С.С.М. – 4/80 ид.ч.;
- Т.А.Т. – 5/80 ид.ч.;
- С.И.С. – 1/80 ид.ч.;
- О.А.О. – 2/80 ид.ч.;
- А. О.О. – 2/80 ид.ч.
От НА № 166, том I, рег. № 2166, дело 155 от 2010г. при нотариус Илко Кънев, район на действие – гр. ******,
се установява, че на 15.04.2010г. Т.В.Ж. е продал на О.А.О. процесния недвижим
имот за сумата от 9035,00 лв.
От
представените от ищците писмени доказателства, неоспорени от ответниците, се
установява, следното:
- За изработка и монтаж на дограма в процесния имот
са заплатени 1701,00 лв. с ДДС, видно от фактура № ********** от 26.03.2011г.;
- За изработка и монтаж на кухненски скил са
заплатени 650,00 лв., видно от фактура № 16 от 19.09.2011г.;
- За поставяне на метална врата са заплатени 504,00 лв., видно от фактура № ********** от 28.11.2014г.;
- За консумативи са заплатени 52,00 лв., видно от фактура № 11 от 10.06.2013г.;
- За колена, лепило за теракот,
цимент, теракотни плочки, муфи, комплект за смесителни батерии, смесителни
батерии, колена с ребра, фаянс, ъгли и мивка са
заплатени общо 775,00 лв., видно от фактура № 414 от 15.03.2012г.;
- Стокова разписка № 44608 от 07.10.2010г. –
заплатени 161,00 лв.;
- Стокова разписка от 20.09.2010г. – заплатени 44,00
лв.;
- За 4 броя крила в процесния апартамент са
заплатени общо 220,00 лв. с ДДС, видно от фактура № ********** от 11.04.2012г.;
- За ел. бойлер е заплатена сумата от 199,00 лв., видно от фискален бон към
гаранционната карта, издадена от „Елдом Инвест“ ООД;
От удостоверение за наследници на Д.М.В. е
видно, че правоприемници на нейните квоти в съсобствеността са И.Т.Д. – син, Т.В.Ж.
– внук, К.С.М. – внучка, С.С.М. – внук и Т.А.Т. –
внук.
Видно от представената
спогодба между К.С.М. и С.С.М., от една страна, и О.А.О.
и А.О.О., от друга, се установява, че ответниците К.
и С. са знаели и не са възразили да бъдат извършени СМР в процесния апартамент.
В открито съдебно заседание са събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетели. От разпита на св.
К. К. се установява, че при покупката
от ищците на процесния апартамент,
същият е бил в много лошо състояние.
В периода след това ищците са
извършили ремонтни дейности в него, като е сменена входната врата, бойлер,
мивки, плочки и тоалетна чиния. Всички стари неща са сменени. Установява се, че
ремонтът е започнал през 2012г. В банята е сложен нов теракот.
В кухнята са сложени нови шкафове и бар-плот. Посочва се, че сумата за СМР е около
10 000,00 лв.
От
разпита на св. П. Д. се установява, че при покупката на процесния апартамент,
същият е бил в много лошо състояние. Установява се, че ищецът е извършил
ремонтни дейности, като е сложил дограма на прозорците, премахнал е дървената
врата на входа и е сложил метална, сменени са мивките и бойлера, поставена е
нова замазка на стените.
От
св. показания на Г.Т. се установява, че процесният
апартамент не е бил ремонтиран преди да бъде закупен от ищците, поради което е придобит
от тях в много лошо състояние. Установява се, че ремонтът е правен от двама
майстори и е започнал през 2012г., като се излага, че са сменени прозорците и
дограмата, сменени са вратите и мивките, извършена е замазка и стените са
боядисани.
По
делото е допусната и назначена СТЕ, като вещото лице Ангелина М. в своето
заключение излага следното: стойностите на извършените СМР в процесния имот са
обобщени в изготвената към заключението таблица, като общият им размер е оценен
на 12404,00 лв. без ДДС или 14884,00 лв. с ДДС, а цените на СМР към месец май
2017г. са 13263,00 лв. без ДДС или 15916,00 с ДДС.
С
протоколно определение от 17.10.2017г., ПРС е допуснал изготвянето на нова СТЕ,
с цел изясняване на фактическата обстановка на спора. От представеното
заключение на вещото лице М.А.П. се установява следното: цената на имота преди
започване на СМР е изчислена на 30 200,00 лв. Цената на имота след
приключване на СМР е изчислена на 40 400,00 лв. Замерените и изчислени
количества на ремонтните дейности към момента на тяхното извършване са подробно
описани в таблица 1 към заключението, като общата им цена е в размер на
12000,00 лв. без ДДС, съответно 14400,00 с ДДС. В открито съдебно
заседание вещото лице заявява, че при изготвянето на заключението не е включен
сложен нов бойлер от ищците, чиято стойност е в размер на 200,00 лв., освен
това не са записани и поставените на три врати стъкла на обща стойност 300,00
лв.
С оглед на установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявени от О.А.О. и А.
О.О. срещу И.Т.Д., К.С.М., С.С.М.,
Т.А.Т., Т.В.Ж. и С.И.С.. Самият иск по реда на чл.
61, ал. 2 ЗЗД е определен в теорията и практиката като водене на чужда работа
без пълномощие, но предприета и в собствен интерес. В този случай, ако работата
е била предприета уместно и е била добре управлявана, задължението на доминуса е ограничено по размер и последният е длъжен да
изпълни задълженията си, само ако в имуществото му е настъпило обогатяване и
само до размера на това обогатяване. Отношенията между съсобствениците във
връзка с извършване на ремонт или подобрения на общата вещ от някои от
съсобствениците се уреждат по различен начин, в зависимост от конкретните
условия, при които са направени, необходимостта на разходите, доколко
разноските са полезни и увеличават полезните свойства на общата вещ, дали са
извършени със съгласието или без съгласието на другите съсобственици.
Когато един от съсобствениците извърши
необходими поправки на общата вещ и е направил разходи за запазване на вещта с
грижата на добър стопанин, отношенията между съсобствениците се уреждат по реда
на чл. 30, ал. 3 ЗС. Такъв е случаят, когато подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици. Ако липсва съгласие, отношенията между
съсобствениците се уреждат по правилата за водене на чужда работа без
пълномощно, а ако освен липса на съгласие има и противопоставяне, се прилагат
правилата на неоснователното обогатяване по реда на чл. 59 ЗЗД. /Решение № 820/20.09.2011г. по гр.д. № 1009/2009г. на ВКС/ По делото
се установи, че ответниците са знаели за извършването на СМР, не са дали своето
съгласие за тях, но и не са се противопоставили, т.е. липсвало е тяхното
изрично съгласие за извършването им, но е липсвало и противопоставяне. Поради
това в случая е приложима именно нормата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Когато се прилага чл. 61, ал. 2 ЗЗД, какъвто
е и настоящият случай, се дължи заплащане на подобренията до размера на
обогатяването, т.е. до размера, с който се е увеличила стойността на
притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената
вещ. В тази хипотеза съсобственикът действа винаги и в свой собствен интерес,
защото по този начин се увеличава и стойността на неговия дял. Поради това
другите съсобственици отговарят до размера на обогатяването им, като
отговорността им се ограничава до по – малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. /ППВС № 6/1974г./
От
събраните писмени и гласни доказателства, както и от изготвените заключения по
назначените СТЕ се установи безспорно, че след като са закупили процесния имот,
ищците са започнали извършването на СМР, които могат да бъдат окачествени като
полезни разноски, повишаващи стойността на имота. От заключението на вещото
лице М.П., което съдът кредитира като професионално, обосновано и изясняващо
изцяло фактическата обстановка по делото, се установи, че в процесния имот са
извършени СМР, а именно: за периода 18.03.2012г. до 20.04.2012г. – ремонтни
дейности в спалнята на стойност 995,62 лв. без ДДС или 1194,74 лв. с ДДС.; за
същия периода са извършени и ремонтни дейности във втората спалня на стойност
1126,88 лв. без ДДС или 1352,26 лв. с ДДС.; за периода 20.04.2012г. до
12.05.2012г. са извършени ремонтни дейности в хола, чиято стойност е 1420,07
лв. без ДДС или 1704,08 лв. с ДДС; за подобрения през месец май 2012г. са
извършени СМР в кухнята на процесния имот на стойност 3116,56 лв. без ДДС или
3739,72 лв. с ДДС; за СМР, извършени през месец юли 2012г. на килера са
похарчени 264,04 лв. без ДДС или 316,85 лв. с ДДС.; за месец юли 2012г. са
извършени подобрения на стойност 248,33 лв. с ДДС и на терасата; за месец
август 2012г. са извършени подобрения на пералното помещение на стойност 509,54
лв.; за месец септември 2012г. са извършени подобрения в банята на стойност
1888,54 лв. с ДДС; за месец октомври 2012г. са извършени СМР в тоалет на
стойност 991,44 лв.; за месец ноември 2012г. – подобрения на входен коридор на
стойност 1149,68 лв. с ДДС и подобрения на вътрешен коридор на стойност 568,19
лв.; за периода от 28.11.2014г. до 15.12.2014г. са извършени подобрения, а
именно смяна на входната врата на стойност 743,28 лв. Установи се, че от така
изложеното общата стойност на извършените СМР е в размер на 14 400 лв. с ДДС. Вещото лице е
дало отговор и на въпросите, относими към правилното решение на спора, като е
приело, че цената на имота, преди започване на СМР е била 30 200,00 лв., а
след края на ремонтните дейности, цената на имота е 40 400,00 лв., т.е.
цената на имота след приключване на СМР е увеличена с 10 200,00 лв. Именно това е сумата, с която ответниците са се
обогатили и следва да върнат на ищците. Следователно и предявените искове са
основателни до общия им размер от 10200,00, а в останалата си част, спрямо
квотите, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид направеното
възражение за погасяване на част от задълженията по давност, съдът намира, че
същото е неоснователно. Погасителната давност относно исковете на управителя
към носителя на интереса и обратно се определя по общите правила на ЗЗД.
Погасителните срокове започват да текат от възникването на всяко отделно задължение.
Началният момент на погасителната давност за подобрения започва да тече от
момента на извършването им. В настоящия случай и след кредитиране на
заключението на вещото лице по СТЕ, съдът намира, че СМР са започнали от месец
март 2012г. и именно от тогава са сметнати и разходите, извършени от ищците.
Т.е. към момента на завеждане на исковата молба не са изтекли 5 години, за да
бъдат погасени по давност част от вземанията.
За да се изчисли кой от
ответниците каква сума дължи на ищците, съответно в каква част предявените
искове са основателни, следва да се вземе предвид обстоятелството, че в хода на
производството Д.М. е починала и нейната квота от 40/80 ид.ч.
се е разпределила на наследниците й, с оглед на приложеното удостоверение за
такива. Следователно към настоящия момент съсобствеността в процесния
апартамент е разпределена по следния начин:
-
И.Т.Д. – 40/80 ид.ч.
-
К.С.М. – 9/80 ид.ч.
-
С.С.М. – 9/80 ид.ч.
-
Т.А.Т. – 10/80 ид.ч.
-
Т.В.Ж. – 5/80 ид.ч.
-
С.И.С. – 1/80 ид.ч.
С оглед на изложеното, ответниците дължат
на ищците стойността на увеличаване цената на апартамента след извършването на
СМР спрямо квотите си, а именно: И.Т.Д. дължи общо на ищците 50% от вземането
им, а именно сумата от 5100,00 лв. или по 2550,00 лв. на всеки един от тях; К.С.М.
дължи общо на ищците 11.25% от вземането им, а именно сумата от 1147,50 лв. или
по 573,75 лв. на всеки един от тях; С.С.М. дължи общи
на ищците 11,25% от вземането им, а именно сумата от 1147,50 лв. или по 573,75
лв. на всеки един от тях; Т.А.Т. дължи общо на ищците 12,50% от вземането им, а
именно сумата от 1275,00 лв. или по 637,50 лв. на всеки един от тях; Т.В.Ж.
дължи общо на ищците 6,25% от вземането им, а именно сумата от 637,50 лв. или
по 318,75 лв. на всеки един от тях; С.И.С. дължи общо на ищците 1,25% от
вземането им, а именно 127,50 лв. или по 63,75 лв. на всеки един от тях.
По разноските:
Процесуалният
представител на ищците е направил искане за присъждане на разноски. С оглед на
частичното уважаване на предявените искове такива се дължат от ответниците.
Сторените от ищците разноски са в общ размер на 717,80 лв. От общо предявената
претенция в размер на 17 954,00 лв., дължимата такава е 10 200,00 лв.
Следователно ответниците дължат разноски в полза на ищците в размер на общо
407,80 лв., съобразно квотата на всеки. Освен това обаче, ответниците дължат и
сторените разноски от бюджета на съда за изготвянето на допуснатите три
експертизи в общ размер на 1326,66 лв., платими съобразно квотата на всеки в
съсобствеността. С оглед на изричното направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на особения представител на Т.А.Т., адв. Б.В., съдът намира, че претенцията му следва да бъда частично
уважена и от бюджета на съда да му бъдат изплатени 300,00 лв., на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Т.Д.,
ЕГН **********, да заплати на О.А.О., ЕГН **********, сумата от 2550,00 лв.
/две хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща извършените от О.А.О.
полезни разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от него квота от 40/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 2550,00 лв. до претендирания размер от 4488,50 лв., като неоснователен, на
осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
К.С.М., ЕГН **********, да заплати на О.А.О., ЕГН **********, сумата от
573,75 лв. /петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща извършените от О.А.О. полезни разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от нея квота от 9/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 573,75 лв. до претендирания
размер от 1009,91 лв., като неоснователен, на осн.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.С.М.,
ЕГН **********, да заплати на О.А.О., ЕГН **********, сумата от 573,75 лв.
/петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
извършените от О.А.О. полезни разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от него квота от 9/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 573,75 лв. до претендирания
размер от 1009,91 лв., като неоснователен, на осн.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.А.Т.,
ЕГН **********, да заплати на О.А.О., ЕГН **********, сумата от 637,50 лв.
/шестстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
извършените от О.А.О. полезни разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от него квота от 10/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 637,75 лв. до претендирания
размер от 1122.12 лв., като неоснователен, на осн.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Т.В.Ж., ЕГН **********, да
заплати на О.А.О., ЕГН **********, сумата от 318,75 лв. /триста и осемнадесет
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща извършените от О.А.О. полезни
разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от него квота от 5/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 318,75 лв. до претендирания
размер от 561,06 лв., като неоснователен, на осн. чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.И.С., ЕГН **********, да
заплати на О.А.О., ЕГН **********, сумата от 63,75 лв. /шестдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща извършените от О.А.О. полезни
разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от нея квота от 1/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 63,75 лв. до претендирания
размер от 112,22 лв., като неоснователен, на осн. чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
И.Т.Д., ЕГН **********, да
заплати на А. О.О., ЕГН **********, сумата от 2550,00
лв. /две хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща извършените от О.А.О.
полезни разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от него квота от 40/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 2550,00 лв. до претендирания
размер от 4488,50 лв., като неоснователен, на осн.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.С.М.,
ЕГН **********, да заплати на А. О.О., ЕГН **********,
сумата от 573,75 лв. /петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща извършените от О.А.О. полезни разноски за ремонт на
апартамент, находящ се в блок № 2, ет. 6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в
периода от м. март 2012г. – м. декември 2014г., съобразно притежаваната от нея
квота от 9/80 ид.ч., на осн.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 573,75 лв. до претендирания размер от 1009,91 лв., като неоснователен, на
осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.С.М.,
ЕГН **********, да заплати на А. О.О., ЕГН **********,
сумата от 573,75 лв. /петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща извършените от О.А.О. полезни разноски за ремонт на
апартамент, находящ се в блок № 2, ет. 6, вх. А, в гр. ******,
кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м. декември 2014г., съобразно
притежаваната от него квота от 9/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
573,75 лв. до претендирания размер от 1009,91 лв.,
като неоснователен, на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.А.Т.,
ЕГН **********, да заплати на А. О.О., ЕГН **********,
сумата от 637,50 лв. /шестстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща извършените от О.А.О. полезни разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от него квота от 10/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 637,75 лв. до претендирания
размер от 1122.12 лв., като неоснователен, на осн.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.В.Ж.,
ЕГН **********, да заплати на А. О.О., ЕГН **********,
сумата от 318,75 лв. /триста и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща извършените от О.А.О. полезни разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от него квота от 5/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 318,75 лв. до претендирания
размер от 561,06 лв., като неоснователен, на осн. чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.И.С., ЕГН **********, да
заплати на А. О.О., ЕГН **********, сумата от 63,75
лв. /шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
извършените от О.А.О. полезни разноски за ремонт на апартамент, находящ се в
блок № 2, ет.
6, вх. А, в гр. ******, кв. „****“, извършени в периода от м. март 2012г. – м.
декември 2014г., съобразно притежаваната от нея квота от 1/80 ид.ч., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 63,75 лв. до претендирания
размер от 112,22 лв., като неоснователен, на осн. чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН **********, Т.В.Ж., ЕГН **********, Т.А.Т., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, К.С.М., ЕГН ********** и И.Т.Д., ЕГН **********
да заплатят съобразно квотите си в съсобствеността на А. О.О., ЕГН ********** и О.А.О., ЕГН ********** сумата от общо 407,80 лв. /четиристотин и седем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН **********, Т.В.Ж., ЕГН **********, Т.А.Т., ЕГН **********, С.С.М., ЕГН **********, К.С.М., ЕГН ********** и И.Т.Д., ЕГН **********
да заплатят съобразно квотите си в съсобствеността по сметка на Районен
съд - ******, сумата от общо 1326,66
лв. /хиляда триста двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща сторени в настоящото производство разходи за назначените три
СТЕ.
Да
се изплати възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв. /триста лева/ от бюджета на съда на адв. Б.М.В., действащ като представител на Т.А.Т..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните,
с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, на осн. чл. 258 и сл. ГПК.
Районен съдия: