№ 27
гр. С., 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20235400500032 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Пред районен съд гр. П. е образувано ч. гр. д. № 17106/2022 г.по
заявление по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Е.М.“ ЕООД срещу Л. П. Б. и А.
С. К..
От Районен съд гр. П. е изготвена справка по НБД, според която
длъжникът Л. П. Б. е с постоянен и настоящ адрес в гр. П., а длъжникът А. С.
К. е с постоянен адрес в с. Б., общ. Р., обл. П., и с настоящ адрес в гр. С..
С Определение № 13015/28.11.2022 г. по ч. гр. д. № 17106/2022 г.
П.ски районен съд е приел, че не е компетентен да разгледа заявлението,
защото настоящият адрес на длъжника-потребител е в С., поради което е
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
Районен съд – С..
С Определение № 846/30.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1312/2022 г.
С.ски районен съд е повдигнал спор за подсъдност между РС – С. и РС – П.,
прекратил е производството по делото и е изпратил същото на ОС – С. за
определяне на компетентния да разгледа заявлението. РС – С. сочи, че
длъжникът Л. Б. е с постоянен и настоящ адрес в гр. П., а длъжникът А. К. е с
постоянен адрес в с. Б., общ. Р., обл. П. и настоящ адрес в гр. С., поради което
е приел, че компетентен да разгледа заявлението е РС – П.; приел е, че когато
длъжниците са с адреси, попадащи в различни съдебни райони, няма пречка
заповедта да бъде издадена от съда, до който е подадено и на който съд
делото е подсъдност – в случая РС – П., още повече, че кредитополучателят
Л. Б. е с настоящ адрес в гр. П..
С.ски окръжен съд намира, че компетентен да се произнесе по
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК е Районен съд - П., по следните
1
съображения:
Безспорно е по делото че Районен съд гр. П. е бил сезиран със
заявление по чл. 410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение, по реда
предвиден в Глава тридесет и седма от ГПК „Заповедно производство“.
Преди да пристъпи към разглеждане на заявлението, съдът, сезиран със
заявление по чл. 410 от ГПК е длъжен в тридневен срок да извърши проверка
за местна подсъдност, въз основа на правилата на чл. 411 ал. 1 от ГПК.
Компетентен да се произнесе по искането е районният съд по постоянния
адрес или седалището на длъжника. Със ЗИДГПК /изм. ДВ бр. 100 от
20.12.2019 г. /, към нормата на чл. 411 ал. 1 от ГПК е добавено ново
изречение, с което е предвидено, че "заявление срещу потребител се подава
до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ
адрес - по постоянния."
Със същия ЗИДГПК /изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г./ е изменена
нормата на чл. 113 от ГПК, съгласно която исковете на и срещу
потребителите се предявяват пред съда, в чиито район се намира настоящия
адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния. С изменението на
разпоредбата на чл. 113 от ГПК, предвидената в цитираната норма местна
подсъдност, престава да бъде изборна подсъдност, а става задължителна
подсъдност, за която съдът следи и служебно, като се дерогира общата
подсъдност в исковото производство, предвидена в разпоредбата на чл. 108 от
ГПК. Специалната подсъдност, предвидена в чл. 113 от ГПК става приложима
във всички случаи, когато страната е физическо лице и същото има
качеството на "потребител".
С извършените промени в процесуалните норми от законодателя,
подсъдността по чл. 113 от ГПК става абсолютна процесуална предпоставка
за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът, съобразно
законодателното изменение, следи служебно до определен краен срок–
приключване на първото съдебно заседание по делото (в този смисъл
Определение № 655 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2781/2018 г.).
Изхождайки от възприетата трайна съдебна практика на ВКС и на
съдилищата в страната, настоящият състав намира, че с оглед на заявеното
правно основание за претендираното вземане , произтичащо по
потребителски паричен кредит, безспорно длъжниците, срещу които е
2
насочено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, са
и "потребители" по смисъла на § 13, т. 12 б. "б" от ДР на ЗЗП. Това
обстоятелство не е спорно и е същото е било прието и от съдилищата
отказали да разглеждат заявлението по чл. 410 от ГПК, поради препирня за
подсъдност.
При наличието на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение за дължими суми по договор за потребителски кредит срещу
няколко длъжници, когато същите са с настоящи адреси в районите на
различни, равни по степен районни съдилища, налице е хипотезата на
множество подсъдности и при липса на изрична регламентация в главата от
ГПК за заповедното производство, приложима е разпоредбата на чл. 116 от
ГПК. Съгласно цитираната законова разпоредба, когато двамата ответници са
от различни съдебни райони, иска може да се предяви по избор на ищеца.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 1 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се подава
до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. След
като заявителят се е ползвал от предоставената му от закона възможност за
избор и е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК пред Районен съд гр. П., то компетентен да разглежда
заявлението, подадено срещу няколко длъжника, е Районен съд гр. П., т. е.
районният съд по настоящ адрес на един от длъжниците, който е предпочетен
от заявителя. При липса на изрична правна регламентация в глава "Заповедно
производство" как да се процедира при множество подсъдности, приложима е
общата норма на чл. 116 от ГПК, която предоставя избора на компетентния
съд на преценката на заявителя. Касае се за процесуално право на заявителя,
което той е упражнил и избрал районен съд, който да разглежда заявлението
по чл. 410 от ГПК. Поради това възражението за неподсъдност на Районен
съд гр. П. е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 122 от ГПК С.ски окръжен
съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд П. за местно компетентен съд, който да
разгледа и да се произнесе по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявител „Е.М.“ ЕООД срещу длъжник Л. П.
Б. с настоящ и постоянен адрес гр. П., ул. „Д.“ № 7, ет. 4, ап. 5, ЕГН
**********, и срещу заявител А. С. К., с настоящ адрес гр. С., ул. „В. Р.“ № 3,
вх. „Б“, ап. 18 и постоянен адрес с. Б., общ. Р., обл. П..
ИЗПРАЩА делото на Районен съд П. за продължаване на
процесуалните действия по него.
Заверено копие на настоящото определение да се изпрати на
Районен съд С. за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4