№ 338
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора С. Ив. П.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601098 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдената Г. Р. Й. за възобновяване на производството по
нохд № 129/24г. по описа на РС-Мездра и потвърждаващото го решение по внохд №42/25г
.по описа на ОС-Враца.
В искането се твърди,че съдебните актове са постановени в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон.
В подкрепа на първото основание се посочва че,съдилищата по същество не са
изпълнили задължението си по чл.14 от НПК за обективно,всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото,като установените по делото факти са тълкувани превратно и
едностранчиво.Изтъква се ,че без отговор са останали възраженията на защитата по фактите
и правото.В подкрепа на второто основание се твърди,че неправилно осъдената е призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.354А от НК.
В съдебното заседание пред апелативния съд,защитникът на осъдената поддържа
искането за възобновяване на посочените в него основания.Моли същото да бъде уважено.
Представителят на САП, счита ,че искането е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Осъдената Й. поддържа изложеното от защитника си.
Софийски апелативен съд,Наказателно отделение,3 състав ,след като провери
1
данните по делото,съобрази становищата и доводите на страните в пределите на
правомощията си,намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.422 ал.1
т.5 от НПК.Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,като в него се
съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК.Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество в контекста на очертаната в него аргументация,искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 20.09.2024г.постановена по нохд № 129/24г по описа на РС-Мездра
осъдената Г. Р. Й. е призната за виновна в това ,че на 26.04.2023г. в с.Боденец,общ.Мездра,на
ул.Янтра №2 в гардероб на дневна стая в къщата,без надлежно разрешително е държала
високорисково наркотично вещество-синтетични канабиноиди с общо нето тегло 56.84гр. на
стойност 1705лв.,поради което на осн.чл.354а ал.3 т.1 вр.чл.54 ал.1 от НК е осъдена на
наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим и
глоба в полза на Държавата в размер на 2000лв.Със същата присъда е приведено в
изпълнение и наказание по нохд № 337/21г. по описа на ОС-Враца в размер на една година
и 11 месеца лишаване от свобода,при първоначален общ режим.
С решение от 02.05.2025г.,постановено по внохд № 42/25г ОС-Враца е потвърдил
първоинстанционната присъда.
На първо място следва да се отбележи,че касационните основания за отмяна на
присъдата са изчерпателно изброени в закона и необосноваността на съдебния акт не е сред
тях,респективно не е и основание за възобновяване на наказателно дело в извънредната
процедура по Глава 33.Ето защо доводите в тази насока в искането за възобновяване на
осъдената Й. следва да бъдат преценявани в контекста на твърдения за съществено
нарушение на процесуалните правила,което съставлява възобновително основание по чл.348
ал.1 т.2 от НПК.
На второ място,нужно е да се посочи ,че поначало оценката на доказателствата е
суверенна дейност на съда като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките
на установените от инстанциите по същество фактически положения и не може да
установява нови такива.Не може да се намесва или да замества и вътрешното убеждение на
решаващите съдилища.На проверка подлежи единствено и само правилността на процеса на
формиране на вътрешно убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на
задължението за обективно,всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото,
като наред с това се изследва и въпроса дали са предприети всички мерки за разкриване на
обективната истина.
В конкретният случай ,инстанционните съдилища са събрали възможния обем от
доказателства, същите са оценени при спазване на изискванията на НПК,поради което и не
се констатират допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК.Делото не
страда от доказателствен дефицит,който да е попречил на предходните инстанции да
2
установят по предвидения в закона ред,фактите, подлежащи на доказване.Не се установява
някои доказателствени източници да са били надценени, а други пренебрегнати или
подценени.Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна и
точна интерпретация на данните,установени с годни доказателствени средства,които са били
съпоставени помежду си.
И пред двете инстанции по същество,осъдената Й. и нейния защитник са оспорвали
доказаността на обвинението като са твърдели,че са допуснати съществени процесуални
нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал,както и,че не е налице
субективната страна на престъплението.
Приетата от съдилищата фактология е установена на базата на прецизно извършена
аналитична дейност на събраните по делото доказателства.В основата на установените
факти са поставени показанията на полицейските служители Н.,С. и Г.,показанията на
поемните лица Ц. и Ф.,резултатите от извършеното претърсване и изземване в дома й и
заключенията на изготвените по делото експертизи.
От така очертаната доказателствена съвкупност са изведени съставомерните
признаци на престъплението по чл.354А ал.3 т.1 от НК осъществено от осъдената.
Несъмнено е установено ,че осъдената Й. е държала в дома си синтетичен
наркотик,които е открит в хода на претърсване,иззет е по надлежния ред,а заключението на
изготвените експертизи е установило както вида и теглото на наркотичното вещество,така и
неговата стойност.Обосновано,съдилищата са приели,че показанията на полицейските
служители в частта,в която те разказват кога и при какви обстоятелства са посетили дома на
осъдената,какви действия са извършили за изясняване на самоличността й следва да бъдат
кредитирани.Същите намират подкрепа и в показанията на поемните лица,разпитани като
свидетели.Действително, разпитаните полицейски служители са заявили,че пред тях
осъдената е направила изявления,че в дома си държи забранени вещества,като е разказала и
за това как ги е придобила.Вярно е,че съгласно чл.118 ал.2 от НПК не са допустими
показанията на полицейските служители,извършили разузнавателни беседи,които на
практика преразказват съдържанието на тези беседи.Законодателната целесъобразност на
разпоредбата е ясна и тя създава ефективни гаранции срещу евентуалното заобикаляне на
процесуалния ред,по който се събират обясненията на обвиняемия.Посочената законова
забрана е съобразена от инстанциите по същество,като изрично е посочено в мотивите към
съдебните актове,че тези части от показанията на свидетелите-полицаи в които се
възпроизвежда съдържанието на т.нар. разузнавателна беседа не са взети под
внимание.Посочено е ,че изводите за съпричастност на осъдената към намереното в дома й
наркотично вещество са изведени от показанията на поемните лица,които лично са
възприели волеизявлението на осъдената в този смисъл,както и от протокола за претърсване
и изземване.Формалната годност на последния е оспорена от защитата и пред двете съдебни
инстанции,а доводи се релевират и пред настоящия съдебен състав.САС, намира,че не се
констатират нарушенията при изземването на наркотичното вещество, твърдени от
защитникът на осъдената.Спазени са и процесуалните правила в хипотезата на неотложност
3
,като извършените процесуално-следствени действия са получи и последваща санкция от
компетентния съд.От формална гледна точка протоколът за претърсване и изземване
отговоря на разпоредбите на чл.160-164 от НПК, а разпитите на поемните лица само
затвърждават тези изводи,защото показват ,че претърсването и изземването са проведени
при спазване изискванията на процесуалния закон.
Даден е адекватен отговор на изложеното възражение,релевирано и пред настоящият
съдебен състава за разликата в количеството на наркотичното вещество иззето при
претърсването спрямо теглото на предаденото за изследване.Посочено ,че разликата
произтича от използваните уреди за измерване,докато разследващите са ползвали доста
непрецизен технически инвентар,то експерта е боравил с точна везна.За безспорно
установената разлика въззивният съд е признал осъдената за невиновна по отношение на
по-голямото количество ,посочено в обвинителния акт.Установената разлика в грамажа на
веществото при неговото изследване не поражда съмнение както за неговата идентичност,с
иззетото такова,така и въобще.
Съдилищата са посочили ,че действително по делото са събрани противоречиви
доказателства за това как точно подсъдимата се е сдобила с процесното наркотично
вещество,но обосновано са приели ,че липсата на категоричност относно този факт няма
отношение към повдигнатото обвинение,което включва единствено форма на
изпълнителното деяние „държане“.
Действително,направените в хода на претърсването фотоснимки не са отразени в
протокола за претърсване и изземване,нито за това действие е съставен отделен протокол
,поради което приложеният впоследствие фотоалбум е изключен от доказателствената
съвкупност.Липсата му сред кредитираните от съдилищата доказателства не са отразява на
решаващите изводи за виновността на осъдената.
От друга страна препис от протокола за претърсване и изземване е връчен на
осъдената,обстоятелство,което е удостоверено и с нейния подпис,поради което посоченото в
искането на осъдената твърдение не почива на обективната истина.
Съдилищата са дали и изчерпателен отговор на въпроса защо обясненията на
осъдената не са кредитирани и тази аналитична дейност няма основания да бъде
критикувана.Тезата на осъдената стои изолирано в системата на доказателствения материал
по делото.Изложени са съображения за предходната съдимост на осъдената за същото по вид
престъпление, както и твърденията на поемните лица Ц. и Ф. за знанието на подсъдимата ,че
веществото ,което е намерено в дома й е забранено за притежаване и представлява
наркотично такова.Съдилищата са подходили с необходимото внимание и критичност към
тези показания и са приели ,че същите са безпротиворечиви и убедителни,поради което
следва да се ползват с доверие.
Не може да бъде възприето за основателно и твърдението в искането на осъдената,че
съдилищата не са направили задоволителен правен анализ и не са изложили собствени
юридически доводи по отношение на доказаността на държането на наркотично вещества от
осъдената.Чрез оценка на наличните гласни и писмени доказателства и експертизи в хода на
4
първоинстанционното съдебно следствие са били изяснени всички относими
обстоятелства,включени в предмета на доказване,съобразно формулирането обвинение.Тези
доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за
това какви конкретни действия е извършила осъдената,как ,кога и по какъв начин е
осъществила състава на престъплението по чл.354А от НК.Правните изводи на първия съд
са били споделени и доразвити от втората инстанция,която също е дала своя обоснован
отговор за обективната и субективната съставомерност на стореното от осъдената.
В обобщение на така изложените съображения,настоящият съдебен състав намира,че
в пределите на възложената при извънредния контрол по реда на възобновяването
компетентност, следва да остави искането на осъдената Й. без уважение.
Мотивиран от горното,САС,НО,3 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на внохд №42/25г. по описа на ОС-
гр.Враца,с което е потвърдена присъда по нохд №129/24г.по описа на РС-Мездра,
депозирано от осъдената Г. Р. Й. като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5