Решение по дело №42040/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4040
Дата: 19 ноември 2021 г.
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20211110142040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4040
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110142040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявени от Н. АРК. М. срещу АНН. Г. ПЮСКЮЛ.
искове с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149, вр. чл. 144 от СК за
осъждане на ответницата да заплаща на ищцата сумата от 162,50 лева
месечно, считано от 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до навършване на 25-годишна възраст на ищцата.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на Н. АРК. М., която
е навършила пълнолетие и през месец октомври 2018 г. е започнала висше
образование, редовно обучение, в Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ в гр. София. Сочи се, че ищцата няма собствени доходи и живее
при баща си. Поради изложеното се отправя искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответницата да й заплаща месечна издръжка в
размер на сумата от 162,50 лева, считано от 01.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до навършване на 25-годишна възраст
на ищцата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК АНН. Г. ПЮСКЮЛ. е подала отговор на
исковата молба, в който признава изцяло исковете. Оспорва искането за
присъждане разноски на ищцата, доколкото счита, че не е дала повод за
завеждане на делото, като от своя страна претендира присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като прецени по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Настоящият състав счита, че не са налице всички предпоставки за
1
произнасяне с решение по реда на чл. 237 от ГПК. Това е така, тъй като макар
ответникът в отговора на искова молба да е признал иска и признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, то отговорът е подаден от
процесулен представител – адв. В.Д., по отношение на която в представеното
по делото на л. 97 пълномощно изрично е посочено, че същата няма права по
чл. 34 от ГПК.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, с оглед събрания по
делото доказателствен материал и липсата на съответно оспорване на
изложените в исковата молба фактически твърдения, а точно обратното –
потвърждаване верността на същите в депозирания отговор, че по делото
несъмнено се установява, че ищцата Н. АРК. М. е дете на ответницата АНН.
Г. ПЮСКЮЛ. и в периода след 01.07.2020 г. до приключване на съдебното
дирене не е навършила двадесет и пет години. През релевантните периоди
ищцата е редовен студент в СУ „Св. Климент Охридски“, Юридически
факултет, специалност „Международни отношения“, като в този период не
реализира доходи.
Съгласно чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които
не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си,
ако учат, се дължи, само ако не съставлява особено затруднение за
родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице –
трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
учащо дете.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. По отношение на
същите страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе
главно доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което
да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В конкретния
случай от събраните по делото писмени доказателства и предвид
становището на ответницата за основателност на претенцията, съдът намира,
че същата би могла без особено затруднение да заплаща на дъщеря си
месечна издръжка в размер на сумата от 162,50 лева. Или, съдът счита, че
исковата претенция се явява изцяло основателна в претендирания размер от
162,50 лева месечно.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-
много за една година преди предявяването на иска. Претендира се издръжка
от 01.07.2020 г., но исковата молба е депозирана в съда на 16.07.2021 г.,
поради което претенцията за издръжка за периода 01.07.2020 г. - 15.07.2020 г.
е извън едногодишния период по чл.149 СК и е неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1, хип. І от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
2
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца по
правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същият е доказал извършването на такива в
размер на сумата от 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
Възражението на ответната страна срещу възлагането на разноските по
делото е неоснователно. Приложение следва да намери даденото с
определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., I. г. о.,
ГК, разрешение, съобразно което предпоставките за освобождаване на
ответника от отговорността за разноски по делото са две - ответникът да не е
дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Както вече беше
посочено, по делото липсва действително признание на иска по смисъла на
чл. 237 от ГПК, но и с оглед ангажираните по делото писмени доказателства
се установява, че извънпроцесуалното поведение на ответницата е довела до
необходимостта от предявяване на процесните искове.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на сумата от 195 лева върху
издръжката по чл. 144 от СК, и 78 лева върху издръжката по чл. 149, вр. чл.
144 от СК, или общо сума в размер на 273 лева.
Така мотивира, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНН. Г. ПЮСКЮЛ. , ЕГН **********, да заплаща на
пълнолетната си, учаща редовно във висше учебно заведение, дъщеря Н.
АРК. М., ЕГН **********, на основание чл. 144 от СК и чл. 149, вр. чл. 144
от СК, месечна издръжка в размер на сумата от 162,50 /сто шестдесет и два
лева и петдесет стотинки/ лева, считано от 16.07.2020 г. до навършване на
двадесет и пет годишна възраст или настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, като издръжката се
заплаща по следната банкова сметка: BG 12 UNCR 7000 1523 0245 96, като
отхвърля иска по чл. 144, вр. чл. 149 от СК за присъждане на месечна
издръжка от 162,50 лева за периода 01.07.2020 г. - 15.07.2020 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА АНН. Г. ПЮСКЮЛ. , ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата от 273 /двеста седемдесет и три/ лева – държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА АНН. Г. ПЮСКЮЛ. , ЕГН **********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Н. АРК. М., ЕГН **********, сумата от 600
/шестстотин/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 24.11.2021 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
3
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от 24.11.2021 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4