РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. К., 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно
наказателно дело № 20255100600169 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.1, вр. с чл. 436 от НПК.
С Определение рег. № 32/04.02.2025 г., постановено по ЧНД № 984/2024
г., Районен съд – К. е оставил без уважение молбата на М. М. М. от гр. К. за
постановяване на съдебна реабилитация за осъждането му със Споразумение
от 01.10.2021 г. по НОХД № 656/2021 г. по описа на Районен съд – К..
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от адв.
С. М. от АК – К., защитник на молителя М. М. М. от гр. К.. В жалбата се
твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно – постановено в
нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Налице
били предпоставките на чл. 87, ал.1 от НК, а именно – в продължение на три и
повече години от изтърпяване на наказанието по последната присъда
осъденият не бил извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или по – тежко наказание, и е имал добро поведение. Защитникът
1
счита, че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за
правилното решаване на делото, съдът е формирал вътрешното си убеждение
в противоречие с принципите на НПК и по този начин е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения
съдебен акт. При тези доводи моли обжалваното определение да бъде
отменено и да бъде постановено определение, с което да бъде допусната
съдебна реабилитация на осъдения М. М. М. от гр. К. по отношение на
осъждането му по НОХД № 656/2021 г. по описа на Районен съд – К., със
Споразумение № 61/01.10.2021 г., влязло в сила на 01.10.2021 г., с което
осъденият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което на
основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3
години, на основание чл. 66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание молителят М. М., редовно призован, не се явява и
не се представлява. В подадена писмена молба, защитникът на молителя
посочва, че поддържа подадената жалба и че няма искания за събиране на
нови доказателства. Моли да бъде допусната съдебна реабилитация на
осъдения М. М., като излага съображения в подкрепа на молбата.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К.
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че определението
на Районен съд – К. е правилно, мотивирано и законосъобразно. Посочва, че
във въззивното производство не се сочат и не са събрани нови доказателства,
които да водят до извод за наличието на основание за отмяна на обжалваното
определение. Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, на основание чл. 341, ал.1, вр. с чл. 313 и сл. от
НПК, и с оглед оплакванията, изложени в жалбата, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок и пред компетентния съд, от страна,
която разполага с право на такава, и срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадена молба от М. М. М. от гр. К., чрез защитника си - адв. С. М. от АК –
2
К., с която молителят е поискал на основание чл. 87, ал.1 от НК съдът да
постанови съдебна реабилитация по отношение на осъждането му по НОХД
№ 656/2021 г. по описа на Районен съд – К., приключило със Споразумение №
61/01.10.2021 г., влязло в сила на 01.10.2021 г. Молбата е била разгледана в
открито съдебно заседание, като с обжалваното определение, след анализ и
оценка на събраните по делото доказателства, съдът я е оставил без уважение.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че
не са налице императивните изисквания на чл. 87, ал.1 от НК. Посочил е, че
съгласно цитираната разпоредба всеки осъден може да бъде реабилитиран от
съда, издал последната присъда като първа инстанция, ако в течение на три
години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа
или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или с по – тежко наказание, ако е имал добро поведение
и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. Първата
и най – важна предпоставка за постановяване на съдебна реабилитация била в
продължение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата
или намалено с работа или помилване наказание деецът да не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по – тежко
наказание. Решаващият съд е отбелязал, че за да започне да тече срока по чл.
87, ал.1 от НК осъденият следва да изтърпи наложеното му с присъдата
наказание, а ако същото е отложено по реда на чл. 66 от НК, то е необходимо
изпитателният срок да е изтекъл. В тази връзка е посочена и съдебна
практика. Първоинстанционният съд е взел предвид, че със споразумение от
01.10.2021 г. по НОХД № 656/2021 г. по описа на Районен съд – К. на молителя
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието
изпълнение е отложено за срок от 3 години. Съдът е отбелязал, че
изпитателният срок е изтекъл на 01.10.2024 г., като от този момент е започнал
да тече и предвидения тригодишен срок по чл. 87, ал.1 от НК, който изтича на
01.10.2027 г. Предвид обстоятелството, че все още не е изтекъл посочения
тригодишен срок решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките за
допускане на съдебна реабилитация на молителя М. М. по отношение на
осъждането му по НОХД № 656/2021 г. по описа на Районен съд – К..
Настоящата инстанция намира, че определението, предмет на
обжалване, е правилно – обосновано и законосъобразно.
3
Предпоставките за допускане на съдебна реабилитация са изчерпателно
регламентирани в чл. 87, ал.1 от НК, а именно: в течение на 3 години от
изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или
помилване наказание осъденият да не е извършил друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или с по - тежко наказание; да е имал добро
поведение; и при умишлено престъпление да е възстановил причинените
вреди.
Видно от свидетелството за съдимост на молителя М. М. е, че той е
осъждан както следва:
С присъда от 17.04.2002 г., постановена по НОХД № 167/2002 г. по описа
на Районен съд - К., влязла в сила на 17.05.2002 г., М. М. е осъден за
извършено престъпление по 197, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2,
вр. с чл. 63, ал.1, т.4, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, буква „б“ от НК, за което му е
наложено наказание „обществено порицание“. Отбелязано е, че за това
осъждане молителят е реабилитиран по право – чл. 86, ал.1, т.3 от НК.
Със Споразумение № 61/01.10.2021 г. по НОХД № 656/2021 г. по описа
на Районен съд - К., влязло в сила на 01.10.2021 г., М. М. е осъден за
извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр.с чл. 194, ал.1,
във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3
години, на основание чл. 66, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.2 от НК, реабилитация по право не
настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реабилитирано. В настоящия случай М. М. е бил реабилитиран по
право за извършеното от него престъпление, за което бил осъден с присъда от
17.04.2002 г., постановена по НОХД № 167/2002 г. по описа на Районен съд -
К., влязла в сила на 17.05.2002 г., поради което за следващото му осъждане,
предмет на настоящото производство следва да са налице предпоставките по
чл.87, ал.1 от НК, за т.нар. „съдебна реабилитация“.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице първата
предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК, а именно - в
течение на 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или
намалено с работа или помилване наказание осъденият да не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
4
наказание.
Във връзка с доводите на жалбодателя, че в случая били налице
предпоставките за съдебна реабилитация с изтичането на изпитателния срок
по въпросното осъждане на М., следва да се посочи, че разпоредбата на чл.87,
ал.1 от НК не прави разграничение между лицата, изтърпели наказанието си
ефективно и тези, чието наказание лишаване от свобода е било отложено за
изтърпяване. При ефективно осъдените има срок на наложеното наказание, а
при условно осъдените - и срок, за който е отложено изтърпяването на
наложеното наказание. За разлика от т.н. "условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на наложено наказание", където законодателно е уреден
въпроса, от кой момент започва на тече срока по чл.86 и сл. от НК и това е
момента на изтичане на изпитателния срок /чл.70, ал.9 от НК/, за изпитателния
срок определен при условията на чл.66, ал.1 от НК такъв не е фиксиран в
закона. Срока от три години по чл.87 от НК по отношение на всеки осъден е
фиксиран, като начало от "изтичане на срока на наложеното с присъдата
наказание". Въпросът е, когато изтърпяването на наказанието е отложено с
изпитателен срок, кога това наказание се изтърпява. Наказанието е
"изтърпяно", тогава когато то не може да бъде изпълнено /дали поради
давност или на друго основание/, т. е. след изтичане на изпитателния срок
определен по чл.66, ал.1 от НК, в който срок е възможно да се "активира"-
приведе в изпълнение, ако са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК.
Срока за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл, едва
след изтичане на определения изпитателен срок. В настоящият случай, това е
срокът, който е определен с одобреното от съда споразумение, имащо
характер на присъда по НОХД № 656/2021 г. по описа на РС – К., който срок
започва да тече с влизането на присъдата в сила, а именно на 01.10.2021 г. и
изтича на 01.10.2024 г. по отношение описаното осъждане на М. М.. Едва с
изтичане на срока по определеното и отложено за изпълнение наказание
"лишаване от свобода", ако осъденият не извърши друго престъпление отпада
възможността за изтърпяване на отложеното наказание, след което започва да
тече срока за реабилитация по чл.87 от НК. От изложеното следва извода, че за
съдебната реабилитация на условно осъдените е от значение определения
изпитателен срок на отложеното наказание, след изтичането на който и след
изтичането на още 3 години след това, условно осъденото лице добива
правото да иска да бъде реабилитирано при наличие и на другите законови
5
предпоставки за това.
В настоящия случай, както бе посочено изпитателният срок, за който е
отложено наказанието „лишаване от свобода“ на молителя е изтекъл на
01.10.2024 г., съответно тригодишния срок по чл. 87, ал.1 от НК изтича на
01.10.2027 г., т.е. към момента този срок не е изтекъл. Районният съд е
достигнал до същия правен извод, поради което наведените в тази връзка във
въззивната жалба доводи, се явяват неоснователни.
В този случай, въззивния съд не счита за необходимо да обсъжда
наличието или липсата на останалите предпоставки, необходими за допускане
на съдебна реабилитация.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърденото като правилно – обосновано и законосъобразно.
Ето защо и на основание чл. 341, ал.1, вр. с чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 32/04.02.2025 г., постановено по
ЧНД № 984/2024 г. по описа на Районен съд – К..
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6