№ 115
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20231001000130 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.25,ал.4 от
Закона за търговския регистър и регистъра н юридическите лица с
нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба на „КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧ КОНСУЛТ“ООД
чрез пълномощника му адв.Т. М. против решение № 998 от 15.08.2022 г. на
Софийски градски съд,ТО, VI-11 състав, постановено по т.д.№1311/2022 г., с
което е оставена без уважение жалбата му против отказ № 20220629142803 от
30.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при АВп да впише по
партидата на дружеството „КЛИНИКЪЛ ТРАЙЪЛ СЪРВИСИЗ“-ООД
промяна в обстоятелствата, изразяваща се в заличаването му като съдружник
на основание депозирана от него молба по чл.125,ал.2 ТЗ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и
отказа на длъжностното лице по регистрацията, като същата е подробно
мотивирана. Твърди, че липсата на изрична законова разпоредба относно
правомощието на напускащия съдружник да заяви сам за вписване
заличаването си, не изключва тази възможност за него. В тази връзка
подробно се проследява от жалбоподателя особената процедура за напускане
на съдружник при бездействие на дружеството, предвидена в чл.125,ал.2 ТЗ
като изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по
решение на ОС. Твърди, че липсата на изрично указана в закона възможност
прекратилият участието си съдружник да поиска вписване на това
обстоятелство, сочи на празнота в закона. Затова счита, че по аналогия следва
1
да се приложи разпоредбата на чл.141,ал.5 ТЗ, която овластява отказалия се
управител да поиска заличаването си от ТР при бездействие на дружеството
да предприеме необходимите действия. Твърди, че с признаване правото на
бившия съдружник да поиска заличаването си като такъв ще се постигне
целта на закона, а именно осигуряването на публичност досежно подлежащо
на вписване обстоятелство. Твърди, че това правило не е отчетено от
първоинстанционния съд.
Излага доводи, че функцията на длъжностното лице е
регистраторска и при наличие на формалните предпоставки следва да
осъществи исканото вписване. А в случая формалните предпоставки били
налице и длъжностнто лице в хипотезата на обвързана компетентност е
следвало да впише промяната в обстоятелствата, посочени в заявлението на
напусналия съдружник.
Излага доводи, че упражняването на потестативното право по
чл.125,ал.2 ТЗ от съдружник чрез отправяне на писмено предизвестие за
напускане на дружеството има за последица автоматичното прекратяване на
членственото правоотношение с факта на изтичане на срока на
предизвестието, като не е необходимо решение на ОС за освобождаване на
съдружника или осъществяването на друг юридически факт, в който смисъл
са и мотивите на СГС.
Моли за отмяна на решението и потвърдения с него отказ на
длъжностното лице при АВп. и даване на указание да се извърши исканото
вписване.
Препис от жалбата е връчен на Агенция по вписванията, която е
подала писмен отговор, в който е изложила доводи за неоснователност на
жалбата, като напълно споделя изложените от първоинстанционния съд
мотиви за законосъобразност на отказа.
По делото е представена цялата преписка на Агенцията по
вписванията, ведно с постановения отказ.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата
във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно
– обосновано е и съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на
материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно установени,
правните изводи на съда съответстват на тях и на разпоредбите на
материалния закон, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя и
на основание чл.272 от ГПК препраща към тези мотиви. Във връзка с
оплакванията в жалбата, следва да добави и следното:
2
За да потвърди атакувания отказ, първоинстанционният съд е приел,
че съдружникът не е оправомощено лице по см. на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ да
подаде заявление за заличаването му като съдружник в дружеството, която
разпоредба е императивна. Приел е, че случаите, в които се дава право на
друго лице да иска вписване, са изрично посочени от законодателя, както е
предвидено в разпоредбата на чл.141,ал.5 от ТЗ.
Видно от данните по делото, предмет на регистърното производство,
по което е постановен обжалвания отказ, е вписване в ТР по партидата на
„КЛИНИКЪЛ ТРАЙЪЛ СЪРВИСИЗ“-ООД на промяна в обстоятелствата,
изразяваща се в заличаване на съдружника „КЛИНИКЪЛ РИСЪРЧ
КОНСУЛТ“ООД.
Заявлението, с което е инициирано регистърното производство, е
подадено от напусналия съдружник. Съдружникът обаче, който е отправил
предизвестие до търговеца за прекратяване на членственото му
правоотношение, не е легитимиран съгласно чл.15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да
заяви заличаване на вписването на това обстоятелство в ТР по партидата на
дружеството.
Съгласно чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване
могат да се заявят от търговеца или от негов пълномощник, от друго лице в
предвидените от закона случаи или от адвокат с изрично пълномощно,
съставено съгласно изискванията на Закон за адвокатурата за
представителство пред Агенция по вписванията. Тази разпоредба е
императивна и е недопустимо нейното разширително тълкуване. В кръга на
правомощията си, регламентирани с разпоредбата на чл.21, т.3, длъжностното
лице по регистрацията проверява и дали заявлението изхожда от
оправомощено лице, като при липсата на някое от предвидените в чл.21 ЗТР
изисквания, постановява отказ - чл.24 ЗТР.
По своя характер заявлението за вписване или заличаване на
вписани обстоятелства в ТР е правно действие, с което се целят определени и
специфични за всеки конкретен случай правни последици, поради което
допустимостта на вписването е обусловена единствено от личността на
заявителя, който трябва да е от кръга на изброените в чл.15 лица.
Недопустимо би било вписване, което е извършено по заявление на лице
извън този кръг. Доводите във въззивната жалба, че е налице празнота в
закона и затова текстът на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ следва да се тълкува
разширително - в интерес на прекратилия участието си в дружество с
ограничена отговорност съдружник, са несъстоятелни. Законодателят е
преценил, че в интерес на правната сигурност и на търговския оборот, само
определена група изчерпателно посочени лица, могат да заявяват вписване,
заличаване и обявяване на обстоятелства в търговския регистър.
Въззивният съд намира, че е недопустимо прилагането по аналогия
нормата на чл.141, ал.5, изр.3 от ТЗ, тъй като тя има конкретен адресат -
управителя на дружество с ограничена отговорност. Различната правна
3
същност на качествата на управител на ООД и на съдружник в ООД налага
извод, че не са налице два подобни правни субекта, като условие за прилагане
по аналогия на чл.141, ал.5, изр.3 от ТЗ и относно прекратилия участието си в
ООД съдружник.
Интересът на напускащия с предизвестие съдружник в хипотезата на
чл.125, ал.2 от ТЗ е защитен с разпоредбата на чл. 40 от ЗТР, а при
претърпени от него вреди в резултат виновно поведение на управителя - и
чрез общите принципи на гражданското право.
Въззивният съд напълно споделя и изложените от СГС мотиви, че
последиците от напускането на съдружника не са част от елементите на
състава, за които длъжностното лице по регистрацията следи. За вписване на
прекратяването на членственто правоотношение между съдружниците и
дружеството не е необходимо да се прилагат доказателства за освободените
дялове, нито да се представя препис от дружествения договор с отразените
промени. В тази насока мотивите на длъжностното лице в тази им част са
незаконосъобразни, както е отбелязал и първоинстанционният съд.
При пълното съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд
споделя изцяло мотивите на първоинстанционния и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях.
С отговора на въззивната жалба Агенцията по вписвания е поискала
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция в размер на 150 лева. Съдът намира искането за неоснователно, тъй
като право на разноски има само страна в производството, каквато Агенцията
по вписвания не е в настоящото производство, охранително по своя характер.
Освен това, правото на разноски на едно лице може да бъде
упражнено само срещу насрещната страна в производството, която
неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните
производства, каквото регистърното производство не е. Същото е
едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за
заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е
сторила.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 998 от 15.08.2022 г. на Софийски
градски съд,ТО, VI-11 състав, постановено по т.д.№1311/2022 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5