РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Троян, 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти
състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на
прокурора ……………………. като разгледа
докладваното от съдията - Ютерова гр. дело № 798 по описа на ТРС за 2017 год., за да
се произнесе - съобрази:
Н.Д.К. *** и Д.Д.
*** са предявили чрез пълномощника си адв. В. К. от
ЛАК срещу К.Д.И. *** няколко обективно съединен иска с правно основание чл. 108
от Закона за собствеността, чл. 537 ал. 2 от ГПК, 26 ал. 2 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН. Ищците твърдят, че са единствени наследници на своя баща Д.Н.К.,***,
починал на 28.02.2017 г. С ответницата К.И., Д.К. е живял на семейни начала
повече от 30 години, до момента на смъртта си. Наследодателя на ищците е бил
собственик на поземлен имот с идентификатор 81476.512.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ч., общ. Троян,
одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот с.Ч., вилна зона Ч., местност“л.“целият с площ
от
За
установяване на изложените обстоятелства са ангажирани писмени и гласни
доказателства, ищците се явяват лично в с. з. и с пълномощника си адвокат В. К. от ЛАК, молят
съда да ги признае за собственици на поземлен имот в с.Ч., с идентификатор
81476.512.13, заедно с построените
в него сгради с основание чл. 108 от ЗС, да отмяни на констативен
нотариален акт за собственост върху същия имот
с основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, да й
присъди обезщетение за
ползването на същия имот за
периода от 03.03.2017 г. до 01.10.2019 г. на стойност 21700 лева с основание
чл. 59 от
ЗЗД, да извърши намаляване
на завещателно разпореждане, извършено чрез саморъчно завещание с основание чл. 30 от ЗН, както и да уважи инцидентни установителни искове за нищожност
на предварителен договор за продажба
на идеални части от същия
имот, сключен между ищеца Н.К. и ответницата К.И. на
следните основания: противоречие със закона и нарушение на добрите нрави,
чл. 26 ал.
1, предложение второ
и трето от ЗЗД във вр. с
чл. 33 от
ЗС.
Ответницата К.И. е представила
писмен отговор в законовия месечен срок по реда на чл. 131 от ГПК. Оспорва
изцяло така предявените искове. Твърди, че по силата на две завещания е
собственик на процесния имот. Ответницата се явява
лично в с. з. и с пълномощника си адв. В.А. от ЛАК,
който моли съда да отхвърли изцяло така предявените искове като неоснователни и
недоказани.
От приложените писмени доказателства: Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 155, том 2, от
27.06.2002 г. по описа на Съдия по вписванията PC - Троян, Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 59, том II, , дело № 540 от 2000г. по описа
на по описа на Съдия по вписванията PC Троян, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 159, том I, peг. № 1152, дело № 094 от
Ищците Н.Д.К. и Д.Д.К. са деца и
единствени наследници по закон на Д.Н.К.,***, починал на 28.02.2017 г.
Установява се, че и двамата живеят в чужбина, като Д.К. от 20 години за първи
път си е дошла в България през лятото на
Не е спорно обстоятелството, че наследодателя на ищците е
бил собственик на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор
81476.512.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ч., общ. Троян,
одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот с.Ч., вилна зона Ч., местност“л.“целият с площ
от
Ответницата К.И. и Д.К. са живели
съвместно повече от 30 години, до момента на смъртта на К..
По делото са представени като
доказателства две саморъчни завещания от Н.К., които са в полза на ответницата К.И.,
с предмет процесния имот – заведение за хранене.
Първото завещание е от 22.11.2008 г., с което К. е завещал на И. „50 % от
ресторант „Е.“в с.Ч.”. Второто завещание е от 22.11.2015 г., с което на
ответницата е завещал „целия ресторант „Е.“с.Ч..” Графологическата експертиза с вещо лице М.К.,
е установила, че ръкописния текст и подписа и на двете завещания са на Д.К..
С протокол от 06.03.2017 г. на
Нотариус Борис Кожухаров е обявено саморъчното завещание от 22.11.2008 г.
С нот.
акт № 159, т. І, н. дело № 94/2017 г. на Нотариус Борис Кожухаров, ответницата К.И.
е призната за собственик на недвижим имот, придобит по завещание, а именно
½ ид. част от процесния
имот с идентификатор 81476.512.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ч., общ. Троян,
одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот с.Ч., вилна зона Ч., местност“л.“целият с площ
от
Ответницата Д.К. твърди, че не е била информирана за смъртта
на баща си. През м. юли
От свидетелските показания обаче се установи, че още в деня
на смъртта на Д.К. и двете му деца са уведомени, като се установило, че Н.К. е
на почивка далеко от България, а Д.К. е била в Гърция, където живее, но е казала,
че е болна. Свидетелят И.Н.е представил свой телефон на К.И., за да се обади на
децата. Н.излага, че е присъствал на разговора между К.И. и Д.К. и е чул точно
какво си говорят. Свидетелите Г.Г., Т.Й., Г.Д.са били
близки с Д.К., когато са научили за смъртта му, са помагали през цялото време
на ответницата да организира погребението. К. е загинал при ПТП, свидетеля Г.
излага, че е ходил в моргата и лично той е предал пари и лични вещи, които са
били у К., на К.И.. Свидетелите излагат, че около рождения си ден Д.К. е правил
завещание на ответницата, с която са живели повече от 30 години заедно, но не
са имали брак. Свидетеля Х.В.е съветвал К., че трябва да обезпечи И. по някакъв
начин, тъй като тя по закон няма нищо. Д.К. е споделял пред свидетелите по
различни поводи, че иска да остави наследство и на двете си деца и на
ответницата.
Свидетелите излагат, че на погребението двете деца на К. не
са присъствали.
Като
доказателство по делото е представен предварителен договор, сключен на
10.03.2017 г. между Н.К. и К.И., по силата на който К. е продал на ответницата
своята ½ ид. част от процесния
имот.
Относно процесния ресторант бяха
представени доказателства, че през
Във връзка с предявения иск по чл.
30 от ЗН, при хипотезата на чл. 31 от ЗН съда е формирал цялата наследствена
маса от наследството на Д.К.. Установява се, че същия е притежавал освен процесния имот в с.Ч., движимо имущество, 2 бр. МПС,
недвижим имот находящ се в гр. Троян, ул. „Васил Левски” № 375, земеделски земи
и гори. Назначените и изслушани различни съдебно-технически експертизи са
извършили оценка на това имущество, както следва: пазарната стойност
на процесния имот е оценена от вещото лице инж. Е.М.
на стойност 124 800 лева, в. т. ч. земя – 29 900 лева; пазарната
стойност на притежаваните от наследодателя две МПС - та е в размер на 1485.00 лева; Пазарната стойност на оценените движими вещи беше определена от вещото лице в размер на 3340.00 лева; пазарната стойност на имот с
идентификатор 81476.512.13, ведно с намиращите се в него сгради
81476.512.13.1, 81476.512.13.2 и 81476.512.13.3 определена на 124 800 лева;
Пазарна оценка на ПИ в гр. Троян, ул. „Васил Левски”, ведно с построените в
него сгради – 47 300 лева, от която Д.К. притежава ½ ид. част или 23
650 лева; Пазарна оценка на 228/1228 идеални чати от
ливада в м. Лъжето -76.00 лева;
Пазарна оценка на ПИ в с. Велчево с идентификатор 73198.501.96 – 7500
лева, от която Д.К. притежава идеални 1/8 идеални части, или 937,50 лева; Пазарна оценка на имот с идентификатор 02302.173.142 в м. „Габърска” –
37300 лева, от която Д.К. притежава 1/6 идеални части или 6216.67 лева
В процеса
е допусната и съдебно-оценителна експертиза за пазарната стойност на
притежаваните от наследодателя Д.К. идеални части от земеделски земи. Общата стойност на земите е определена на стойност 2
315 лева. Видно от удостоверение за наследници възстановените и оцени земи са в
собственост, т. е. Д.К. притежава 1/8 идеални части или 289,95 лева.
От допусната съдебно-оценителна експертиза за пазарната стойност на
притежаваните от наследодателя Д.К. идеални части от гори се установи, че. общата стойност на горите е в на сойност
799.00 лева. Видно от удостоверение за наследници възстановените и оцени земи
са в собственост и Д.К. притежава 1/8 идеални части или 99.87 лева. Оценени бяха и оставените в наследство на Д.Н.земи от
наследодателя му Д.К.В.по приложените три броя решения на ОСЗ Троян по съдебно
оценителна експертиза, на обща стойност 9654.00 лева.Д.Н.получава в дял 597,95
лева.
Сумарно общата
стойност на наследствената маса като активи беше оценена на 161 492.94 лева
Производството
по настоящето дело е спряно до решаването друг спор пред ОС – Ловеч по гр. дело
№ 485/2018 г. Постановено е Решение № 83, което е влязло в законна сила, с
което се установи, че наследодателят Д.К. е оставил и пасиви, които следва да
се включат в наследствената маса с отрицателен знак и са в размер на 55 000
лева.
С оглед
изложеното наследствената маса съгласно чл.31 от ЗН е в размер на 106 492,94 лева.
При така изяснената фактическа обстановка съдът излага следните
правни изводи: На първо място
решаващия съд следва да обсъди
действието на завещателното разпореждане. Безспорно е, че и с двете си завещания
/първото за „50 %”, а второ за целия
ресторант „Е.“с.Ч./ Д.К. е завещал
в полза на ответницата конкретно имущество, което пък автоматично попада в хипотезата на чл. 16 ал. 2 от
ЗН – т. нар. частно завещателно разпореждане, поради което и качеството на заветник
на ответницата К.И.; или -
наследодателят Д.Н.К. е оставил двама наследника по закон - ищците
Н. и Д. Ковачеви. Ответницата не е наследник по закон
на Д.К., не е универсален правоприемник по завещание, което
би я направило наследник, а е заветник по смисъла на
чл. 16 ал.
2 от ЗН.
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. на ОСГК при ВКС, което е задължително за съдилищата: „Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството
спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване.”
От доказателствата по делото - удостоверение
изх. № 2070/25.07.2017 г. на
ТРС, се установява,
че Д.К. е приела наследството, останало от покойния и наследодател
Д.К., починал на 28.02.2017
г., по опис. Приемането на наследството е вписано по реда
на чл. 61, ал. 1, във вр. с
чл. 49, ал.
1 от ЗН под
№ 47/24.07.2017 г. в книгата за
откази и приемане на наследство, въз основа на
Определение № 411/24.07.2017 г. по
ч. гр. дело
№ 703/2017 г. по описа на ТРС. В удостоверението
не е посочена стойността на приетото
наследство, установено е и,
че оценка на имуществото не е извършена. В тази връзка съдът намира за
основателно възражението на ответницата, че отказът от
наследство на Д.К. е вписан по реда
чл. 61, ал.
1, във вр.
с чл. 49, ал. 1 от
ЗН, след изтичане на тримесечния срок, предвиден в закона. Срокът е преклузивен и не
са представени доказателства, че е бил продължен от
районния съдия, съгласно чл. 61, изр. 2 от ЗН – при обсъждане
на доказателствата, съда подробно изложи
защо е приел, че К. е била информирана
за смъртта на баща си
още същия ден. В тази
връзка е и задължителната практика по т. 5 от ТР № 3/2013 г. „Ползващите се от завещателното
разпореждане или дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част
от наследството по
чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал.
1 ЗН срок за приемане на наследството по опис.”
Другия
наследник по закон Н.К. е приел наследството от баща си.
При тези
изводи съда намира, че предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищците претендират
правото си на собственост като наследници на Д.К. и при условие,
че завещанието бъде редуцирано. Приживе наследодателят
Д.К. се е разпоредил с процесния имот чрез завещание в полза на ответницата,
поради което имотът не може
да премине по наследство в ищците. След като ищците не могат да
оспорват евентуалното накърняване на тяхната запазена част от наследството,
то собственик на имота е само
ответницата К.И.. При тези доказателства предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за собственост на процесния имот следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен
и недоказан. Иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт, е акцесорен по
отношения на главния иск /108 от ЗС/ и следователно също следва да бъда
отхвърлен.
В подобна зависимост е и
претенцията по чл. 59 от ЗЗД, тъй като се установи, че К.И. владее и ползва
собствен имот, то е неоснователна претенцията за неоснователно обогатяване,
лишавайки ищците от ползване на същия имот.
Относно предявения инцидентен установителен иск с предмет предварителния договор от
10.03.2017 г. - Въведеното твърдение за нищожност
поради нарушение на закона - чл. 33 от
ЗС е неоснователно.
При продажба
на идеална част от имот,
без да е предложена на друг
съсобственик, не настъпва последица нищожност на сделката. Съсобственикът със
засегнати права има право да
предяви иск за отмяна на
сделката, и ако такъв не бъде
предявен в определения от закона преклузивен
срок, сделката е санирана.
В случая
купувачът по предварителния договор - ответницата К.И. е съсобственик по завещание, поради
което не е налице нарушение на чл. 33 от
ЗС.
Относно твърдяното нарушение на добрите нрави при
сключването на договора поради ниската продажна цена - по делото се събраха гласни
доказателства, от които е видно, че Н.К. и К.И. са уреждали сметки помежду си във
връзка с уреждане на погребението на Д.К., подписвани са пълномощни и др. действия,
които не сочат на обичайните
отношения между купувач и продавач, а сочат на отношения
между близки роднини по повод
смъртта на Д.К..
В този
смисъл нарушение на добрите нрави
не е налице.
Доколкото завещателните разпореждания на наследодателя са извадили от
наследственото имущество процесния имот, с атакувания предварителен договор би могло
да се търси
евентуална продажба на чужда вещ.
Има непротиворечива
съдебна практика, според която продажбата на чужда вещ не е нищожна, още
повече, че в случая предмет на договора е обещание за продажба, а не продажба.
Страните
претендират за присъждане на разноски, представили са списък по чл. 80 от ГПК. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищците да
бъдат осъдени да заплатят на ответницата сторените разноски в размер на 5051,50
лева.
Водим
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения на основание чл. 108
от ЗС иск от Н.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** и Д.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***, адв.
В. К. против К.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** – да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор 81476.512.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ч., общ. Троян,
одобрени със заповед № РД-18-34/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот с.Ч., вилна зона Ч., местност “л.“целият с
площ от
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан, предявения от Н.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** и Д.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***, адв.
В. К. против К.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 537
ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 159, т. І, н.
дело № 94/2017 г. на Нотариус Борис Кожухаров.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от
Н.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***, адв. В. К.
против К.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
с претендирана сума от 21 700 лева,
представляваща неоснователно обогатяване за ползването на процесния
имот от ответницата К.И..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от
Н.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***, адв. В. К.
против К.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 30 от ЗН –
за намаляване на завещателното разпореждане,
извършено чрез саморъчно завещание от наследодателя на ищците Д.Н.К., починал
на 28.02.2017 г. в полза на ответницата К.И..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от
Н.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***, адв. В. К.
против К.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** инцидентни установителни
искове за обявяване на нищожност на предварителен договор от 10.03.2017 г. с
правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, вр.
чл. 33 от ЗС.
ОСЪЖДА Н.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***, адв. В. К.
да заплатят на К.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата 5051,50 – пет хиляди
петдесет и един лева и 50 стотинки съдебно - деловодни разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Районен съдия: