№ 87
гр. Девин, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100072 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен установителен иск с
правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ал.1, т.1, във връзка с чл.430 –
432 ТЗ и чл.9 ЗПК от „Б. Д.С.К.” АД, с ЕИК / Код по Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С. ул. М. № *, представлявано от
изпълнителни директори Д. Н. Н. и Д. Д. М., чрез пълномощник – Ив. П. Б. –
юрисконсулт при РЦ - Пл., със съдебен адрес гр. См., бул. Б. № * А да се
приеме за установено по отношение на СВ. М. Р., с ЕГН **********, от гр.
Д., общ. Д., обл. См., ул. Р. № *, вх. *, ет. *, ап. *, съществуване на вземане в
полза на „Б. Д.С.К.“ АД, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК № 152/17.09.2020г. по ЧГД № 299/2020г.
по описа на Районен съд - Девин, за следните суми: 6 544.81 лева -
неиздължена главница; 4 475.46 лева – договорна и законна лихва за периода
от 27.04.2015г. до 15.09.2020г. и 9.16 лева - - дължими разходи за застраховка,
ведно със законната лихва върху главницата от 6 544.81 лева, считано от
15.09.2020г. до изплащане на вземането, както и 220.59 лева - държавна такса
и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Претендира за присъждане
на направените разноски в настоящото производство, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, на основание чл.25,
ал.1 от НЗПП, приета с ПМС № 4/06.01.2006г., във връзка с чл.78, ал.8 ГПК.
1
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 18.10.2010г.
между „С. Ж. Екс.“ АД от една страна като кредитор и от друга от друга М.
К. Ас., като кредитополучател и СВ. М. Р., като съдлъжник бил сключен
договор за кредит „Екс.“ № 253*/18.10.2010г., по силата на който банката се
задължила да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателя
сума в размер 15 000.00 лева. Кредитополучателят се задължил да върне
предоставената сума, ведно с дължимите лихви на 84 месечни вноски с падеж
всяко 27-мо число на всеки месец, считано от 27.10.2010г., съгласно
погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.
Сумата по кредита е усвоена на 18.10.2010г. по разплащателна сметка на
кредитополучателя. Като обезпечение по договора за кредит по договореност
между кредитора и кредитополучателя се приема поръчителството на Ем. Ем.
Х.. Кредитът се олихвявал с номинален лихвен процент в размер на 10,45 % -
формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 4,55 % пункта на
година. При сключване на договора за кредит, приложимият към него
БЛПSGEB за лева е в размер на 5,90 %. Според извлечение от счетоводните
книги от 15.09.2020г., непогасените месечни вноски по лихва и главница са за
периода от 27.04.2015г. до 27.10.2017г. На 27.10.2017г. е настъпил крайния
падеж на кредита, съгласно т.5 от договора за кредит. След 27.10.2017г. до
датата на иницииране на заповедното производство 15.09.2020г., довело до
настоящото исково такова, върху цялата изискуема главница в размер на
6 544.81 лева е начислена дължима законна лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД.
След настъпване на крайния падеж по кредита, кредиторът „Б. Д.С.К.“ АД, в
качеството си на универсален правоприемник на „Екс.“ АД подава заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
на основание на което е образувано ЧГД № 299/2020г. по описа на Районен
съд -Девин. Заявлението е уважено и по делото са издадени заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, с които
длъжниците М. К. Ас., СВ. М. Р. и Ем. Ем. Х. са осъдени да заплатят на
кредитора следните суми, както следва: 6 544.81 лева - неиздължена главница,
4 475.46 лева - договорна и законна лихва за периода 27.04.0215г. до
14.07.2020г. и 9.16 лева дължими разходи за застраховка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.09.2020г. до окончателно изплащане
на задължението, както и 220.59 лева разноски за държавна такса и
150.00лева юрисконсултско възнаграждение. За събиране на вземането си „Б.
2
Д.С.К.“ АД е образувала ИД № 356/2020г. по описа на ЧСИ Т. В. , с рег. №
918, с район на действие Окръжен съд - Смолян. Съдът е указал на заявителя
„Б. Д.С.К.“ АД с разпореждане № 1160/30.12.2020г. по ЧГД № 299/2020г. по
описа на Районен съд - Девин да предяви установителен иск за вземането си
по издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника СВ.
М. Р.. Предвид изложеното ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на „Б. Д.С.К.“ АД следните суми: 6 544.81
лева - неиздължена главница; 4 475.46 лева - договорна и законна лихва за
периода 27.04.0215г. до 14.07.2020г. и 9.16 лева дължими разходи за
застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и 220.59 лева
разноски за държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Моли да присъди и направените в настоящото производство съдебно
деловодни разноски, както и такива за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1, във връзка с ал.8 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор,
в който поддържа, че оспорва изцяло иска като неоснователен. Твърди, че не
е единствен длъжник по този иск за цялата дължима сума, предвид чл.17 ал.1
от представения договор за кредит „Екс.“ № 253*/18.10.2010г., както и че от
страна на банката не е изпълнено задължението да уведоми съдлъжника за
настъпилата предсрочна изискуемостта на кредита. От този момент е
започнала да тече предвидената в закона погасителна давност /чл.114 ал.1 от
ЗЗД/, с изтичането на която банката губи правото да търси принудително
удовлетворение на вземането си, посредством способите на исковия или
изпълнителен процес. Прави възражения, че кредита се основава на
неравноправни клаузи. Посочването като част от съдържанието на договора
на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични
средства може да бъде променена е законово задължение на банката,
произтичащо и от текста на чл.147, ал.1 ЗЗП. Счита също така, че е изтекла
давност по отношение на претендираните лихви, която в случая е
тригодишна. Претендира за направените разноски в производството.
В съдебно заседание ищецът, чрез юрисконсулт ИВ. Б. поддържа
предявения иск. Твърди че, ответника е в забава от 27.04.2015г., но
предсрочна изискуемост няма. Кредитът е изискуем на краен падеж
3
27.10.2017г. Моли съда да уважи иска и присъди разноски по списък по чл.80
ГПК.
Ответникът, чрез адв. Д. оспорва иска, по изложените подробни
съображения в отговора. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост,
тъй като по делото няма данни за уведомяване на кредитополучителя и на
съдлъжника, така и на поръчителя. Поддържа възражението за изтекла
давност и за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.
Претендира за направените разноски.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
На 16.09.2020г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца, с което е предявил вземането си по
отношение на М. К. Ас., ответника СВ. М. Р. и Ем. Ем. Х., по което е
образувано ЧГД № 299/2020г. по описа на Районен съд - Девин.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, № 152/17.09.2020г. за сумите: 11 029.43 лева /единадесет хиляди
двадесет и девет лева и 43 стотинки/ за главница в размер на 6 544.81 лева
/шест хиляди петстотин четиридесет и четири лева и 81 стотинки/ солидарно;
4 475.46 лева /четири хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 46
стотинки/ -лихва от 27.04.2015г. до 15.09.2020 солидарно договорна лихва;
9.16 лева /девет лева и 16 стотинки/ застраховка от 18.10.2010г. солидарно,
ведно със законната лихва върху главницата от 6 544.81 лева, считано от
15.09.2020г. до изплащане на вземането. За плащане на общо 11 020.27 лева
по Договор за кредит Екс. № 253*/18.10.2010г. с първоначален договорен и
усвоен размер от 15 000.00 лева, чийто срок на окончателно плащане е
изтекъл на 27.10.2017г., когато е настъпил последният уговорен между
страните падеж по погасителен план по договора. Цитираният падеж е
определен между страните по договора още при сключването му и с
настъпването му е настъпила и изискуемостта на дълга без необходимост от
допълнителни изявления. Кредитът към момента е отчитан в Б. Д.С.К. АД по
сметка № 11/612538*, както и извлечение от счетоводни книги, съгласно чл.
417, т.2 ГПК.
„Б. Д.С.К.“ АД ЕИК: ********* е универсален правоприемник на
4
прекратената с вливането „Екс.“ АД, ЕИК: ********* /заличен търговец/ и
поема всички нейни права и задължения.
С разпореждане № 1160/30.12.2020г., поради постъпило
възражение от длъжника – ответника Св. Р. на заявителя е указано, при
условията на чл.415 ГПК, че може да предяви иск, относно вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
На 20.01.2021г. е получено съобщението.
Искът е предявен на 23.02.2021г., изпратен по пощата на
22.02.2021г. /първият работен ден - понеделник/, на основание чл.422 ГПК за
установяване съществуване на вземане по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 349/2020г. по описа на
Районен съд – Девин.
Искът е предявен в едномесечния срок от получаване на
съобщението по чл.415 ГПК, поради което е процесуално допустим.
По същество се установи, че на 18.10.2010г. между „С. Ж. Екс.“
АД от една страна като кредитор и от друга от друга М. К. Ас., като
кредитополучател и СВ. М. Р., като съдлъжник е бил сключен договор за
кредит „Екс.“ № 253*/18.10.2010г., по силата на който банката се задължила
да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателя сума в
размер на 15 000.00 лева. Кредитополучателят се задължил да върне
предоставената сума, ведно с дължимите лихви на 84 месечни вноски с падеж
всяко 27-мо число на всеки месец, считано от 27.10.2010г., съгласно
погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.
Сумата по кредита е усвоена на 18.10.2010г. по разплащателна
сметка на кредитополучателя. Като обезпечение по договора за кредит по
договореност между кредитора и кредитополучателя се приема
поръчителството на Ем. Ем. Х.. Кредитът се олихвява с номинален лихвен
процент в размер на 10,45 % - формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с
надбавка от 4,55 % пункта на година. При сключване на договора за кредит,
приложимият към него БЛПSGEB за лева е в размер на 5,90 %.
5
От представено извлечение от счетоводните книги от 15.09.2020г.
се установи, че непогасените месечни вноски по лихва и главница са за
периода от 27.04.2015г. до 27.10.2017г. На 27.10.2017г. настъпва крайния
падеж на кредита, съгласно т.5 от договора за кредит.
От заключението на вещото лице М.Р. по извършената ССчЕ се
установи, че кредитът е усвоен на 18.10.2010г., датата на подписването на
договора, в размер на 14 539.80 лева и на дата 19.10.2010г. още 450.89 лева от
М. К. Ас. от разплащателна сметка с IBAN: BG81TTBB9400152433*.
Кредитът е погасяван редовно до месец ноември 2012г., като редовно
погасената главница, отговаря на договорената по погасителен план към
ноември 2012г. – 4 188.97 лева. От месец ноември 2012г. кредитът се плаща
със закъснение до 27.04.2015г., като погашенията, не на падежна дата са в
размер на 4 266.22 лева /28 вноски/ и на 27.11.2015г. банката е предприела
действия за предсрочна изискуемост на кредита в размер на 6 544.81 лева
главница. Към началото на просрочието 27.11.2012г. размерът на
непогасената главница е 10 811.03лева. Погасени са 4 266.22 лева, останалите
6 544.81 лева стават изискуеми, като задължението остава непроменено и на
27.11.2015г. и на 27.10.2017г.
Неплатената редовна, възнаградителна лихва за периода от
27.04.2015г. до 27.11.2015г. е в размер на 389.88 лева, от които 346.72 лева
редовна лихва и 43.16 лева лихва за забава, неплатена лихва за периода от
27.11.2015г. до 27.10.2017г. - крайна дата на договора е в размер на 1 807.09
лева, изчислена върху главница 6 544.81 лева /лихвен процент 14,20%/, на
основание т.9,1 от договора за кредит „върху просрочените погасителни
вноски 6 пункта над номиналния лихвен процент“.
Неплатената лихва за периода от 27.10.2017г. до 13.03.2020г. е в
размер на 2 241.08 лева, изчислена върху главница 6 544.81 лева /14,20%/ или
общо размерът на възнаградителната лихва за периода от 27.04.2015г. до
27.10.2017г. е в размер на 2 196.97 лева, плюс 2 241.08 лева до 13.03.2020г.,
всичко 4 438.05 лева.
Размерът на неплатената, санкционираща лихвена надбавка върху
частта от неплатените вноски е неколкократно променяна: до 27.04.2015г. –
10,45(BJITISGEB 5.90), надбавка 4.55% от 27.11.2015г. - 8,20(BJinSGEB 3.90)
6
от 27.11.2015г. - 14,20 (БЛП5ОЕВ с увеличение 6 пункта над лихвения % по
кредита) от 13.03.2020г. кредитът се олихвява със законна лихва - 10%.
Размерът на законната лихва, начислена върху неплатената
главница за периода 27.10.2017г. - 2.10.2019г. е в размер на 1 283.61 лева. В
договора за кредит е записано, че съгласно т.6.1 разкриването на
разплащателна сметка е без такса“ и съгласно чл.6.2 „таксата за обслужване е
1.79 лева месечно“. Всички останали такси не са конкретизирани, в какъв
размер са (такса в размер, съгласно чл.т.14, която ще бъде удържана от
разплащателната му сметка, при отпускане на кредита) няма приложение за
тях към договора.
При тези данни ответникът като съдлъжник по договора за кредит
е солидарен длъжник и участва в договора, заедно и наред с
кредитополучателя. В отношенията с кредитора той се намира в същото
положение, в каквото е и кредитополучателя, поради което има всички права
и задължения на кредитополучателя. / Р № 41 от 29.05.2017 г. по т.д. №
60106/2016г. на II г.о., ВКС/.
Първото наведено възражение в отговора е за липса на
уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съдът прие, че
кредиторът не е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради липса на
отправено волеизявление до всички длъжници. Уговорката в общите условия
на договора за настъпване на предсрочна изискуемост при допусната забава в
плащанията над 90 дни не е породила действие, тъй като банката - кредитор
не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изрично волеизявление, което да е достигнало до длъжниците –
кредитополучател, съдлъжник и поръчител. Кредиторът не е въвел твърдения
за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на
исковата молба.
По наведеното възражение в отговора за изтекла давност.
Вземането на банката е за суми по кредита от 27.04.2015г., а крайния падеж е
бил на 27.10.2017г. Заявлението по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №299/2020г. по
описа на РС Девин е подадено от банката на 16.09.2020г., когато съгласно чл.
116, б.“б“ ЗЗД давността е прекъсната.
7
Съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичане на 5-годишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а
съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичане на 3 годишна давност се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. В трайната съдебна
практика е прието, че задълженията по договора за кредит, по който има
уговорка за издължаването му на части /погасителни вноски/, това плащане
не е "периодично плащане" и спрямо него не е приложима кратката
погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД / В този смисъл решение №
28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. /.
Приложимата давност за погасяване на вземането за главница по
процесния договор за банков кредит е общата петгодишна давност. Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Давността започва да тече от момента, в който се поражда
правото на иск. Съдът съобрази разрешението, изложено в Решение
№191/28.08.2012г. по т.д. №460/2010г. II т.о. ВКС по поставения правен
въпрос, свързан с приложението на чл.114, ал.1 ЗЗД относно момента на
изискуемост при уговорено разсрочено плащане на дълга, по който е прието
„изискуемостта настъпва поетапно, с падежа на всяка отделна вноска по
приетия погасителен план, от който момент започва да тече и предвидения от
закона давностен срок“. С Решение №132/11.11.2011 по т.д. №648/2010, ТК, II
т.о. по чл.290 ГПК е прието, „когато с погасителен план, задължението се
разсрочва като се уточняват размерите на отделните погасителни вноски и
сроковете за тяхното изплащане, изискуемостта на вземането настъпва
поетапно-с падежа на всяка отделна вноска, настъпва и нейната изискуемост“.
В тази връзка и давностният срок тече поотделно за всяка вноска, съобразно
уговорения срок за плащането й, а не за цялото вземане, считано от датата на
сключване на договора.
По делото не е спорно, че ответника е един от солидарните
длъжници по договора, по който има забава със спиране на плащанията от
27.04.2015г. От този момент е започнал да тече давностния срок за
предявяване на вземането по изтеклите и неплатени погасителни вноски, като
тече за всяка вноска поотделно. Заявлението е подадено на 15.09.2020г.,
когато е погасено по давност за вноските от 27.04.2015г. до 27.08.2020г.
8
Съобразно приетото заключение на вещото лице неизплатената
главница към 27.09.2015г. е в размер 5685,24лв., при месечна погасителна
вноска в размер 207,26лв.
Искът е погасен и за неизплатените лихви в размер, определен от
съда от приложен погасителен план към договор за кредит за периода от
27.04.2015г. до 27.08.2015г. в размер 283,94лв.
Искът е предявен на 16.09.2020г., когато е прекъсната давността,
съгласно чл. 116, б.“б“ ЗЗД и чл. 422 ал.1 ГПК, като за претендираните суми
по неизплатените месечни погасителни вноски за периода от 27.09.2015г. до
края на срока на договора 27.10.2017г. не е изтекла погасителна давност.
По възражението за неравноправни клаузи. Възражението е
неоснователно. В трайната съдебна практика е прието, че клаузата е
неравноправна, когато създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните, във вреда на
потребителя. Съгласно решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015 г. на
ВКС, ТК, II т. о. методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки
от отделните компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно
правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и
необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна
формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от
съдържанието на този вид банкови сделки. Съобразно чл. 9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Отношенията
на страните попадат под правната регламентация на Закон за потребителския
кредит, обн. ДВ бр.18/15.03.2010г. в сила от 12.05.2010г., който намира
приложение към процесния договор. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1
9
ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора, в редакция преди изм. с ДВ бр.35/2014г. в сила от
23.07.2014г. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, а съгласно чл. 22 от ЗПК,
доп. с ДВ бр.35/2014г. когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай съдът приема,
че изискването за форма по чл.10 ал.1 ЗПК към момента на сключване на
договора е спазено, тъй като договорът е сключен в надлежна писмена форма
и съдържа реквизитите по чл.11 ЗПК, като приложим към него лихвен
процент и условията за прилагането му, като всяко вноска е посочена с падеж,
главница, лихва и остатък от главницата в приложения погасителен план.
Последният съдържа информация за съответните плащания, срокове и
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. От представените по
делото доказателства се установи, че е изпълнено задължението на
кредитодателя да информира кредитополучателя каква част от определената
месечна погасителна вноска представлява главница, каква - лихва и каква –
други разходи или такси. Приложения по делото план съдържа информация
за падежа на всяка вноска и размера на вноската, поради което договора за
кредит предоставя минимално небоходимата информация за потребителя и не
се основана на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Лихвения
процент е определен на база обективни фактори, стоящи извън контрола на
банката като колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент
на финансовия пазар, тяхното влияние по отношение необходимостта от
промяна на цената /лихвата/, поради което сделката е обвързваща страните.
Наличието на добросъвестност е предпоставка, изключваща
неравноправността на клаузата по чл.143 ЗЗП.
Искът е основателен за сумите по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, № 152/17.09.2020г.:
1/ главница в размер на 5 685,24лв, считано от 27.09.2015г. до
крайния падеж 27.10.2017г.;
10
Искът за разликата от 5685,24лв. до претендирания размер на
главницата 6 544.81 лева /шест хиляди петстотин четиридесет и четири лева и
81 стотинки/ е погасен по давност.
2/ За сумата 4 191.52 лева /четири хиляди сто деветдесет и един.
52 стотинки/ - договорна възнаградителна лихва, като част от месечната
погасителна вноска от 27.09.2015г. до 15.09.2020.
Искът за разликата от 4191.52лв. до 4 475.46 лева /четири хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева и 46 стотинки/ -лихва от 27.04.2015г. до
27.08.2015г. е погасен по давност.
За сумата от 9.16 лева /девет лева и 16 стотинки/ застраховка от по
договор от 18.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
5685,24 лева, считано от 16.09.2020г. до изплащане на вземането, дължими
по Договор за кредит Екс. № 253*/18.10.2010г. с първоначален договорен и
усвоен размер от 15 000.00 лева, чийто срок на окончателно плащане е
изтекъл на 27.10.2017г., когато е настъпил последният уговорен между
страните падеж по погасителен план по договора.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК
основателно е искането за присъждане на направените разноски по делото,
като се съобрази уважена и отхвърлена част.
По представен от ищеца списък по чл.80 ГПК са сторени разноски
в размер 820.59 лева, от които 220.59 лева - държавна такса, 300.00 лева
юрисконсулско възнаграждение и 300.00 лева за експертиза. Съдът приспадна
от дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска в размер 94.00лв., като следва да се присъдят
разноски в размер на 726.59 лева, съобразно уважена и отхвърлена част.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения установителен иск на
основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1, във връзка с чл.430 – 432
ТЗ и чл.9 и сл. ЗПК от „Б. Д.С.К.” АД, с ЕИК / Код по Булстат: *********, със
11
седалище и адрес на управление гр. С. ул. М. № *, представлявано от
изпълнителни директори Д. Н. Н. и Д. Д. М., чрез пълномощник – Ив. П. Б. –
юрисконсулт при РЦ - Пл., със съдебен адрес гр. См., бул. Б. № * А по
отношение на СВ. М. Р., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Р.
№ *, вх. *, ет. *, ап. *, съществуване на вземане в полза на „Б. Д.С.К.“ АД, за
което е издадена заповед за парично изпълнение по чл.417 ГПК №
152/17.09.2020г. по ЧГД № 299/2020г. по описа на Районен съд - Девин, за
следните суми:
1/ главница в размер 5 685,24лв., считано от 27.09.2015г. до
крайния падеж 27.10.2017г.
2/ договорна възнаградителна лихва в размер 4 191.52 лева
/четири хиляди сто деветдесет и един. 52 стотинки/, която е била част от
дължимите месечни погасителни вноска от 27.09.2015г. до 15.09.2020.
3/ сумата от 9.16 лева /девет лева и 16 стотинки/ застраховка от по
договор от 18.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
5723.08 лева, считано от 16.09.2020г. до изплащане на вземането, дължими
по Договор за кредит Екс. № 253*/18.10.2010г.
както и сторените в заповедното производство разноски сумата
220.59 лева - държавна такса и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Отхвърля иска за разликата от 5 685,24 лв. до претендирания
размер на главницата 6 544.81 лева /шест хиляди петстотин четиридесет и
четири лева и 81 стотинки/ и за разликата от 4191.52лв. до 4 475.46 лева
/четири хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 46 стотинки/ лихва от
27.04.2015г. до 27.08.2015г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА СВ. М. Р., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
См., ул. Р. № *, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на „Б. Д.С.К.” АД, с ЕИК / Код по
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. М. № *,
представлявано от изпълнителни директори Д. Н. Н. и Д. Д. М., чрез
пълномощник – Ив. П. Б. – юрисконсулт при РЦ - Пл., със съдебен адрес гр.
См., бул. Б. № * А разноски по делото в настоящото производство в размер
726.59 лева, съобразно уважена и отхвърлена част.
12
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
13