№ 122
гр. Перник, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500043 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от С. С., чрез адв.М. Г.- особен представител по чл. 47, ал. 6 от
ГПК, против решение № 1284/01.12.2022 г. по гр.д. № 197/2022 г. на Районен съд – П. в
частта, с която С. С. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сума в размер на 1201,15 лева - главница за ВиК услуги -
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. *** за периода от
26.07.2019 г. до 26.11.2021 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 140,13 лева - лихва за забава, начислена за периода 26.08.2019 г. до 12.01.2022 г.
Със същото решение в тежест на С. С. са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В жалбата по развити подробни съображения се иска отмяна на решението в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови ново
решение, с което се отхвърлят изцяло исковете, включително в частта за разноските. Твърди
се, че с отговора на исковата молба са оспорени изцяло предявените искове по основание и
размер, тъй като ответницата не е била собственик на апартамента, нито е била носител на
ограничено вещно право на ползване върху същия; вписването на счетоводните данни и
воденето на счетоводните книги в ищеца, тъй като същите не са отразявали твърдяното
реално потребление; редовността и доказателствената сила на представената по делото -
„Справка - извлечение за дължими суми към дата 12.01.2022", тъй като същата не се ползва
с материална доказателствена сила, както й няма данни доколко информацията в него е
истинска, достоверна и редовно водена, нито как са формирани месечните сметки и какво
включват, нито същите отразяват претендираното и твърдяно от ищеца реално потребление;
начислените от ищеца сметки, тъй като в тези сметки не е отразено твърдяното от ищеца
реално потребление, по отношение на всички компоненти на твърдяната облигационна
връзка - „доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода", т.е. изрично е заявено, че
ищецът не е извършил и доставил претендираните ВиК услуги в обема, количество и
качество каквото твърди, че е извършил. Общите условия - липсват данни кога и от кого са
приети, за кой период от време са действали, кога и къде са обнародвани в един местен и
един централен ежедневник, дали въобще са обнародвани - в централен ежедневник и в
местен ежедневник, дали са влезли в сила и от коя дата; т.нар. "карнети" за процесния
1
апартамент и за исковия период, тъй като същите не носят подпис на ответницата, същите
не отразяват реално потребление на питейна вода и услугите на ищеца, като съдът не е
обсъдил наведените възражения. Възразява се още, че неправилно РС е възприел и
кредитирал заключението на вещото лице, в резултат на което е постановил неправилно
решение. С исковата молба не са въведени в процеса факти и твърдения, че сумите са
„служебно" начислени - при „липсващи водомери" и на „брой обитатели в жилището"
каквито твърдения има в заключението на вещото лице, поради което съдът е присъдил
суми за реално доставени ВиК услуги, а от доказателствата е видно, че са начислени
„служебно доставени ВиК услуги", т.е.съдът е присъдил сумите на непредявено от ищеца
основание, отделно от обстоятелството, че липсват каквито й да било доказателства относно
„липсващи водомери" и „брой обитатели на жилището". На следващо място се сочи, че
необосновано съдът е приел, че процесното жилище е придобито по време на брака на
ответника, без по делото да са събрани каквито й да било доказателства относно наличието
на брак към 1996 год.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД изразява
становище за неоснователност на жалбата, като първоинстанционният съд е установил
правилно фактическата обстановка по делото, както и правилно е кредитирал заключението
на вещото лице, като се иска потвърждаване на решението като правилно.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и с отговора на същата страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба с отговора на същата страните не представят и не се
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител се назначава на разноски на ищеца
като разпоредбата се намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което важи и във
въззивното производство и дружеството –въззиваем следва да заплати възнаграждение за
особен представител на жалбоподателя. Настоящият състав като съобрази положения труд за
жалбата и фактическата и правната сложност на делото, намира, че на особения
представител следва да се определи възнаграждение в размер на 251 лева, съгласно чл. 47,
ал. 6, изр. последно ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., което да се заплати от
въззиваемото дружество.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адвокат М.
Г., АК П. във въззивното производство пред ПОС в размер на 251 лева и УКАЗВА на
2
въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, в тридневен срок от
съобщението, да предостави доказателства за внесено адвокатско възнаграждение за особен
представител на жалбоподателя в размер на 251 лв. по сметка на ОС – Перник.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.02.2023 г. от 10,10 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а
на жалбоподателя – препис от отговора на въззивната жалба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3