Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Велико
Търново, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН К.
При участието на секретаря М.Н. и
прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия К. касационно НАХД № 10131/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на А.К.А. с адрес ***, срещу Решение № 176/12.03.2020 г., постановено по НАХД № 94/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № **********/03.01.2020 г. на началника на директора на РДГ гр. Велико Търново.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът излага подробни доводи, че не било доказано извозния път да е направен именно в инкриминирания период. Сочи, че нямало нормативно задължение да присъства непрекъснато в подотделите и не било доказано да е знаел, че друго лице осъществява такова деяние, при което липсвала вината като задължителен субективен елемент на процесното нарушение. По тези съображения от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд, ведно с произтичащите от това последици.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 176/12.03.2020 г., постановено по НАХД № 94/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № **********/03.01.2020 г. на директора на РДГ гр. Велико Търново, с което на А.К.А. за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 257, ал. 1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Вмененото нарушение се изразява в това, че в периода от 25.03.2019 г. до 03.05.2019 г. А.А. не следи за спазване на одобрения технологичен план на имот с № 48278.226.15, попадащ в отдел 226, подотдел „ч1“, землище Миндя, за който има издадено позволително за сеч № 0491254/22.03.2019 г., като в средата на имота е направен извозен път с посока запад-изток, ширина 5,2 м. и дължина 30 м., неотразен в технологичния план.
Въз основа на така изяснените обстоятелства
и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН
и НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата
от него жалба. Той е преценил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в
законоустановените срокове и при издаването им не са допуснати нарушения от
формална страна. Посочено е, че жалбоподателят е лицензиран лесовъд, тоест
същият може да бъде субект на нарушението. Същото е безспорно доказано и е
описано със съставомерните му елементи – форма на изпълнителното деяние, време
и място на извършването му. Приел е, че жалбоподателят в качеството си на
лицензиран лесовъд на частна практика, на който са издадени позволителните за
сеч, е бил длъжен да следи за спазване на правилата при извеждане на добива от
дървесина и да спазва одобрените технологични планове. Изложил е мотиви е, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е
маловажен, а наложеното наказание в минимален размер отговаря на тежестта на
нарушението, както и на значимостта на нарушението обществени отношения.
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил задълбочен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Според чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Безспорно създаването на извозен път без той да е предвиден в технологичния план е в нарушение на правилата за извършване на сеч, следователно представлява незаконно действие. Това незаконно действие не е предотвратено или спряно от лицензирания лесовъд, на когото е издадено разрешението за сеч. Без значение е това, че технологичният план не е изготвен или одобрен от него. Обстоятелствата кой точно и кога е прокарал този извозен път, също е въпрос ирелевантен за настоящото производство, тъй като задължението по чл.108, ал.3 от ЗГ за лесовъда е до освидетелстване на сечището, а не до приключване на сечта и/или извозване на дървесината.
Следва да се
посочи, че в одобрения технологичен план следва да се отразят и съществуващите
извозни пътища. Такъв извозен път не фигурира в представения по делото
технологичен план от 22.03.2019 г., т.е. същият очевидно е създаден след този
момент. Освен това, при започване на сечта А. не е докладвал на РДГ за
незаконни действия в същия горски отдел.
Неоснователно е и възражението на лицето за липсата на вина. В НП е посочено качеството на лицето – лесовъд на частна практика, с което се свързва конкретно по вид и обем задължение, закрепено в посочената конкретно правна норма - чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Това задължение очевидно не е изпълнено щом е констатиран извозен път, непредвиден в технологичния план. А. не е следил за спазване на одобрения технологичен план за този горски отдел, т.е. не е изпълнил лично свое задължение. Административното обвинение е основано на твърдения за бездействие от страна на лесовъда, а последният не посочи и не доказа положителни факти, които да го освободят от тази отговорност.
Предвид изложеното, процесното деяние е
съставомерно, осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и
субективна страна, при форма на вината – непредпазливост /небрежност/ и няма
причини то да се счита за маловажен случай.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5
от ЗАНН /нова – ДВ бр. 94 от 2019 г./ в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на
делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176/12.03.2020 г., постановено по НАХД № 94/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново разноски по
делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.