МОТИВИ:
Подсъдимият Р.А. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.1, т.2, предл.първо и второ във вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б” от НК, за
това, че на
05.07.2019 год., в с.***, общ.Севлиево, в жилище на ул.“***“ № 28, при
условията на опасния рецидив - чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б” от НК, се съвъкупил с
лице от женски пол – Б.М.А., като я принудил към това, чрез използване на сила
и заплашване – запушил устата й с ръка и я заплашил с насочен към тялото й
газов пистолет.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за
установено и доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимият
Р.А.А. заявява, че е получил препис
от обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен, но
дава обяснения по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
От обясненията на подсъдимия Р.А.А.,
показанията на свидетелите Б.М.А., Я.А.М., В.А.А., Н.Д.М., З.Г.Д., Р.М.К., С.М.В., Р.Б.М. и С.С.Т. и от останалите доказателства
по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият Р.А.А. в
продължение на няколко години живял във Федерална република Германия.В началото
на 2019 г. се завърнал в България и заживял в дома на своята майка, находящ се
в с.***, общ.Севлиево.В същото село бил известен с прозвището „***“, както го наричали повечето от местните жители.След
завръщането си в страната подс.А. нямал постоянна работа и поради тази причина
не получавал редовно доходи.В периода 1995 – 2014 г. бил осъждан за
престъпления от общ характер – против собствеността, против
личността, за общоопасно и документно престъпление.Част от наложените му
наказания изтърпял ефективно.Последните по време осъждания по присъди, влезли в сила преди датата на
деянието, предмет на настоящото обвинение и посочени в обвинителния акт са както следва:
Присъда № 8 от 16.03.1998
г. по НОХД № 17/1998 г. по описа на Окръжен съд Габрово, влязла в законна сила на 31.03.1998 г., с която подсъдимият
Р.А.А. е осъден за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във
вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК на пет години лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим и на
задължително заселване за срок от три години в с.***, общ.Севлиево, както и за
извършено престъпление по чл.152, ал.3, т.4 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с
чл.29, ал.1, б.“а“ във вр. с чл.18, ал.1 от НК на три години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.С присъдата на осн.
чл.23, ал.1 и ал.2 от НК му е наложено едно общо, най-тежко наказание от пет
години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и
задължително заселване за срок от три години в с.***, общ.Севлиево.
От приложената по досъдебното
производство справка, изискана от Централно бюро за съдимост към Министерство
на правосъдието, се установява, че в периода 2012 г. – 2019 г. подс.А. е
осъждан във Федерална република Германия неколкократно за извършени
престъпления – измама, управление на МПС без свидетелство за правоуправление,
кражба, особено тежко изнасилване и улесняване на неразрешено влизане и
пребибаване, като с Присъда № 5 Ls 14 Js 3360/14 от 31.10.2014 г. по наказателно дело с идентификатор DE – C –
150812040352726 на
първоинстанционния съд в гр.Хехинген, Германия / Amtsgericht Hechingen /, влязла в сила на 23.07.2015
г. подс.А. бил признат за виновен в това, че на 27.04.2014 г. е извършил
престъпление „изнасилване“, за което му е наложено наказание от три години и
четири месеца лишаване от свобода, лишаване от право да заема обществена
длъжност и забрана за работа с непълнолетни и малолетни деца.
Съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.2 от НК: „Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на
Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския
Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което
се провежда срещу същото лице в Република България“.Същевременно в българското
законодателство е транспонирано Рамково решение № 2008/675/ПВР на Съвета от 23.07.2008
г., имащо за цел да гарантира, че националните присъди и присъдите, постановени
в други държави-членки, ще се ползват с едни и същи правни последици и ще се
вземат предвид във всяко новообразувано наказателно производство или с други
думи – присъдата, постановена от друга държава-членка поражда същите правни
последици, като присъда, постановена от националния съд.Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС – Решение № 84/20.06.2019 г. на ВКС и съгласно Решение
на Съда на ЕС от 21.09.2017 г. по дело С – 171/2016 г.: „Не се допуска
вземането предвид от държава-членка на предишна присъда, постановена от съд на
друга държава-членка, да се обуславя от предварителното провеждане на
национална процедура по признаване на тази присъда от компетентните съдилища на
първата държава-членка“, т.е. в случая не намира приложение процедурата по
чл.463-466 от НПК, касаеща единствено изпълнението на чуждестранна присъда.
След завръщането и установяването си в Република
България подс.А. се сдобил с газов сигнален пистолет „Волтран 99“ със сериен
номер v380271, който често носел в кожен кобур в себе си.В същото село, на ул.“***“
№ 28, в самостоятелно жилище живеела сама свид.Б.М.А., която била възрастна и
във влошено здравословно състояние.В двора на къщата, в която живеела, но в
отделно жилище, живеел синът й – свид.Я.А.М..***, но в друг имот живеела и
дъщерата на свид.Б.А. – свид.В.А.А..На 04.07.2019 г., в късният след обяд,
подс.А. ***, където употребил алкохол.Около 20.00 часа вечерта излязъл навън и
отишъл в заведение, находящо се в центъра на селото.Седнал на една от масите и
си поръчал ракия.На кръста си подс.А. бил поставил кожения кобур, в който се
намирал посоченият по-горе газов пистолет.Малко по-късно в заведението отишъл и
свид.Р.М.К., който също си поръчал алкохол.В последствие двамата се скарали,
при което подс.А. извадил от кобура си пистолета и го насочил към свид.К.,
заплашвайки го, че ще го убие.Свид.К. не възприел насериозно заплахата, но се
намесили други хора, които също били в заведението и предотвратили по-сериозно
спречкване между двамата.След това свид.К. си тръгнал, а малко по-късно и подс.А..След
като си тръгнал от заведението, подс.А. отишъл в дома на свид.Н.Д.М., където
отново употребил алкохол.След като вечерял и пил кафе у свид.М., подс.А. си
тръгнал.Преминавайки покрай дома на свид.З.Г.Д.,***, подс.А. спрял до него и
позвънил на входната врата на дворното място.Било около полунощ.Свид.Д.
отворила вратата и попитала „Кой е?“.Подс.А. я попитал дали синът й си е в къщи
и по гласа му свид.Д. го разпознала.Поискал от нея да му отвори, но
свидетелката отказала, затворила вратата и заключила.Подс.А. обаче продължил да
звъни и да настоява да му отвори.След това използвайки пейка прескочил през
дувара на дворното място и влязъл в двора.Започнал да натиска вратата на
къщата, за да влезе при свид.Д., но не успял и отново поискал от нея да му
отвори.Свидетелката обаче му казала да си тръгва, защото го търси майка му,
след което му казала, че ще се обади в полицията.Включила телефона си и се
обадила на неин съсед, който бил ловджия, за да отиде и да й окаже помощ.Подс.А.
обаче помислил, че свид.Д. звъни в полицията, поради което си тръгнал,
напускайки дворното място.Подс.А. продължил да обикаля из селото и в
последствие се насочил към дома на свид.Я.А.М. и свид.Б.М.А..След полунощ, на
05.07.2019 г. влязъл в дворното място и първо се насочил към къщата, в която
живеел свид.М..Започнал да чука по прозорците и вратата, след което през един
от прозорците влязъл в стаята, в която се намирал свид.М., при което последният
попитал: „Кой е?“.Подс.А. си светел със запалка, не отговорил нищо, а излязъл
обратно от стаята.Свид.М. излязъл след него навън и видял, че мъжът, който
влязъл в стаята му е подс.А..Последният в този момент се отдалечавал.Свид.М. си
влязъл обратно в стаята, а подс.А. минал през двора и се придвижил до
постройката, в която живеела свид.Б.М.А..През незаключена врата на постройката
подс.А. влязъл вътре, след което се придвижил до стаята, в която свид.Б.А.
спяла.След това се насочил към леглото на последната.С едната си ръка подс.А.
запушил устата на свид.Б.А. и й казал да мълчи.Последната се била събудила и по
гласа познала, че това е подс.А..Помолила последният да не я натиска силно,
защото е възрастна, болна и ще я удуши.Междувременно подс.А. извадил от кобура
си газовия пистолет и го насочил срещу нея, като я заплашил да мълчи.След това
събул панталоните, с които бил и отново легнал върху свид.Б.А..Последната била
силно изплашена и не смеела да извика за помощ.Свид.А. била облечена само с
пола и блуза, като нямала бельо.Подс.А. отново притиснал с ръка устата й,
повдигнал полата й, след което се съвъкупил с нея, осъществявайки полов
акт.След това подс.А. останал известно време в стаята при свид.А., като я
попитал дали има пари, дали иска да отиде при нея и на другата вечер.Свид.А.
била силно изплашена, не смеела да извика за помощ и за да си замине подс.А. му
казала на другата вечер да отиде, но само за да я гледа.На разсъмване подс.А.
си тръгнал от дома на свид.Б.А..Малко след това при последната отишъл синът й –
свид.Я.М., на когото тя споделила, че при нея е ходил подс.А..Казала му обаче
само, че е търсил пари, без да му обясни какво друго й се е случило, тъй като
била силно притеснена.По-късно свид.Б.А. излязла от дома си и отишла в близкия
кафе-аперитив, където работела свид.С.М.В..Била много разстроена и треперела
цялата.Пред последната споделила, че късно през нощта при нея е ходил подс.А.,
молила му се да не я закача, че е възрастна, че я е страх.Разказала, че много
се изплашила.Първоначално свид.В. не обърнала внимание на това, което й споделя
свид.Б.А., но след като й разказала, че я плашил, че искал да я изнасили, я
посъветвала да отиде при дъщеря си и да се обядат в полицията.След това свид.Б.А.
отишла в дома на дъщеря си – свид.В.А.А..Изчакала я да се прибере в къщи и й
споделила, че късно през нощта при нея отишъл подс.А., стискал я и й запушвал
устата й, за да не вика, после се качил върху нея и се мъчил да прави секс със
нея.В себе си държал или нож или нещо друго.В последствие свид.А. разбрала, че
подс.А. държал в ръката си не нож, а пистолет, с който заплашвал майка й.След
като чула споделеното от майка си, свид.А. отишла при свид.Р.Б.М., която
работела като специалист „Приходи от населението“ в Кметство с.***,
общ.Севлиево.Пред нея споделила, че подс.А. е влизал при майка й и се е гаврил
с нея.От своя страна свид.М. подала сигнал в РУ на МВР Севлиево.Сформирана била
оперативно-следствена група, в състава на която бил включен и разследващ
полицай.От страна на последния, на същата дата – 05.07.2019 г., бил извършен
оглед на местопроизшествие, за което бил съставен и съответният протокол,
изготвен бил и фотоалбум, представляващ неразделна част от него.От страна на
свид.С.Т. бил проведен разговор с пострадалата, пред когото след като
първоначално се срамувала, споделила, че през нощта в жилището й влязъл подс.А.
и я изнасилил.Същевременно било извършено освидетелстване на пострадалата –
свид.Б.А., както и на подс.А..С протокол за доброволно предаване от 05.07.2019
г. свид.Б.А. предала цветен чаршаф с размери 1,40 х 2.00 м., ластична пола от текстил и дамска
блуза с дълъг ръкав.В последствие, с протокол за доброволно предаване от
28.11.2019 г. подс.А. предал на служител при РУ МВР Севлиево собственият си
газов пистолет.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Я.Г.К., което не се оспорва от страните и се приема от съда за
мотивирано и
законосъобразно, се установява, че пострадалата
Б.М.А. има следните увреждания – охлузване и кръвонасядане в преддверието на
влагалището, локална болезненост в същата област.Описаните увреждания отговарят
да са получени при полов акт със значителен натиск / триене в преддверието на
влагалището.По давност уврежданията са пресни, до 24 часа от извършване на
прегледа, съответно могат да са получени в нощта преди прегледа.При
освидетелстването се иззел секрет от преддверието и от вътрешността на
влагалището.От направения имунотест и от микроскопското изследване на секрета,
не се установява наличие на сперма и сперматозоиди.В съдебно заседание вещото
лице поддържа изготвеното от него заключение.На поставените му въпроси дава следното
заключение.Такъв род увреждания не могат да се получат само от опипване
с ръце.Механизмът на получаването им е натиск и триене, като уврежданията се
намират по границите на влагалището, съответно означава, че предмета, с който
са причинени е преминавал през тази граница, не е пипане, а има триене и
натиск.Имало е и проникване.Не може да се казва колко, тъй като вътрешни други
увреждания не са установени.Ако се прониква във влагалището с пръсти по
оказания механизъм с триене и натиск, да възможно е да е проникнато с пръсти.
Възможно е да има ерекция преди еякулация, като такъв секрет се отделя в
различни фази на възбудата, но не
кореспондира конкретно с началото на ерекцията.Обикновено, секретът се
отделя кратко време преди еякулация, в различни количества, възможно е да не се
отдели.Ако има останал такъв секрет по дрехите, повечето тестове, които са
разработени са за доказване на сперма или на простатен антиген или на друг секрет
от жлезата простата.Не са направени тестове за доказване на този вид секрет, за
който става дума.Няма целеви тест, с който да се доказва този секрет и той е в
толкова малки количества, че не е и видим, освен в момента на отделянето му.
По искане на защитата на подсъдимия
съдът допусна тройна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична
експертиза.От заключението на вещите лица д-р Я.Г.К., д-р А.Р.А. и Н.С.Д., което
не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно,
се установява, че свид.Б.М.А. страда от хронични соматични заболявания –
Хипертонична болест на сърцето, със застойна сърдечна недостатъчност; Исхемична
кардиомиопатия; Стенокардия; Захарен диабет тип II
неинсулинозависим.Към момента на експертизирането лицето е в относително добро
соматично състояние.При психолого-психиатричното изследване на подекспертната
не се установява симптоматиика, показателна за болестно, психическо
футнкциониране, водещо до неадекватно възприемане на явленията от обективната
реалност.С оглед физическото и психическото й състояние, пострадалата Б.М.А. е
способна правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях.В съдебно заседание вещите лица поддържат
депозираното от тях писмено заключение.
В съдебните прения защитника на
подсъдимия отправя към съда молба подзащитният му да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.Излага се твърдението,
че в хода на съдебното следствие обвинението не било доказано по безспорен и
несъмнен начин.Обвинението почивало само на показанията на пострадалата А..Вещото
лице д-р К., в с.з., съобщил, че механизмът на уврежданията, които е получила
пострадалата на входа на влагалището може да бъде и чрез проникване с пръст,
поради това не можело категорично да се твърди, че има проникване с половия
орган на подзащитния му.Отделно от това нямало никакви биологични данни за
присъствие на подзащитния му върху чаршафа и полата на пострадалата.Нямало как
да липсват косми и семенна течност, за да се твърди, че има изнасилване.От
друга страна пострадалата в предното с.з. при разпита си заявила, че подсъдимия
е тръгнал срещу нея с нож и е казал: „...дай парите...“.В показанията си
твърдяла, че той е тръгнал срещу нея с пистолет, а след това казала, че е
тръгнал с нож.От друга страна, пострадалата била глуха и сляпа и не виждала
добре, а заявила, че го е видяла и то в тъмната част на нощта.Относно иззетите
вещи се твърди, че следва да се върнат на пострадалата, а пистолета да се върне
на подсъдимия, тъй като той не е извършил престъпление с него.В заключение към
съда отново се отправя молба подс.А. да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.Такава е молбата и на подсъдимия към съда.
Съдът не споделя така изложените
доводи.В обясненията си пред съда подс.А. заявява, че въпросната вечер бил
много пиян и нямал спомен за случилото се, освен, че носел със себе си своя
пистолет, но не го бил употребявал по никакъв начин.В обясненията си, дадени
пред съдия, приобщени в с.з. по реда на чл.279 от НПК, не отрича, че въпросната
вечер е отишъл в дома на пострадалата, влязъл в стаята, в която тя спяла и
легнал при нея в леглото.Твърди, че е възможно да е търсил нещо от рода на секс
с пострадалата, като я опипвал с ръце, но няма добър спомен.Обстоятелството, че
се е намирал в дома на пострадалата се потвърждава както от нейните показания,
така и от другите свидетелски показания, а както вече бе отбелязано и от
обясненията на самия подсъдим.От друга страна в показанията си както свид.Б.А.,
така и нейният син – свид.Я.М. заявяват категорично, че са разпознали подс.А.
по гласа му.Безспорно е също така, че при посещението си в дома на пострадалата
е носел собствения си газов пистолет, което не се отрича от него.Не може да се
приеме, че показанията на пострадалата са противоречиви, тъй като веднъж
заявявала, че подсъдимият държал нож, а в последствие, че това било пистолет.Самата
тя изрично заявява, че в тъмното възприела нещо, което подс.А. държи като
средство за причиняване на физическа болка – смятала, че това е нож, но в
последствие го възприела като пистолет.Въпросната вечер валяло дъжд и при
светлината на светкавиците успяла да види, че това е нещо, което гърми – с
други думи пистолет.Безспорно е също така, че за да осъществи полов акт с
пострадалата подсъдимият е употребил сила и заплашване.Първоначално затиснал
устата й с ръка, след което й казал да мълчи, а в последствие още няколко пъти
притискал устата й.Това обстоятелство се установява както от показанията на
самата пострадала, така и от показанията на нейната дъщеря, която заявява, че в
последствие забелязала следи от този натиск по лицето и тялото на майка
си.Обстоятелството, че подс.А. е използвал пистолета си, за да принуди
пострадалата да осъществи полов акт с него се установява по категоричен и
несъмнен начин от показанията на пострадалата.Безспорно е, че подс.А.
първоначално притиснал с ръка пострадалата по устата, а в последствие насочил
към нея и пистолета си.Показанията на пострадалата, досежно осъществения с нея
полов акт от страна на подсъдимия, се потвърждават както от другите свидетелски
показания, така и от заключението на вещото лице д-р Я.Г.К..От същото, както
вече бе отбелязано по-горе, се установява, че уврежданията, които е вещото лице
е констатирало при прегледа на пострадалата още същият ден отговарят да са
получени при полов акт със значителен натиск / триене в преддверието на
влагалището.По давност същите са пресни, до 24 часа от извършване на прегледа,
съответно могат да са получени в нощта преди прегледа.Безспорно в с.з. вещото
лице заяви, че те могат да бъдат получени и чрез проникване с пръсти.Тази
версия обаче категорично се опровергава от показанията на пострадалата – свид.А.,
която в показанията си пред съда изрично заявява, че подс.А. не е проникнал във
влагалището й с пръсти, а с половият си член.Ето защо съдът намира, че деянието
на подс.А. е доказано по един безспорен и несъмнен начин.
Подс.Р.А.А. е осъществил деянието
при условията на опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.„а” от НК, след като с
Присъда № 5 Ls 14 Js 3360/14 от 31.10.2014 г. по наказателно дело с
идентификатор DE – C – 150812040352726 на първоинстанционния съд в гр.Хехинген,
Германия / Amtsgericht Hechingen /, влязла в сила на 23.07.2015 г. подс.А. бил
признат за виновен в това, че на 27.04.2014 г. е извършил престъпление
„изнасилване“, за което му е наложено наказание от три години и четири месеца
лишаване от свобода, което изтърпял реално, поради което е налице квалифициращия
признак по чл.196, ал.1, т.2 от НК.Съдът намира обаче, че квалификацията на
деянието като опасен рецидив и при условията на чл.29, ал.1, б.„б” от НК в случая не е налице по
следните съображения.От приложеното по делото писмо от ОП – Габрово се
установява, че наказанието си по Присъда № 8 от 16.03.1998 г. по НОХД № 17/1998 г. по
описа на Окръжен съд Габрово, подс.А. е изтърпял на 06.02.2003 г.Съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК: „Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат,
ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди…“.В
случая деянието е осъществено от подс.А. на 05.07.2019 г., тоест след като е
изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяването на наказанието по
посоченото по-горе осъждане.По отношение на останалите осъждания, на подс.А. са
били налагани наказания различни от лишаване от свобода.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият Р.А.А., след като на 05.07.2019 год., в с.***,
общ.Севлиево, в жилище на ул.“***“ № 28, при условията на опасния рецидив -
чл.29, ал.1, б.”а” от НК, се съвъкупил с лице от женски пол – Б.М.А., като я
принудил към това, чрез използване на сила и заплашване – запушил устата й с
ръка и я заплашил с насочен към тялото й газов пистолет, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението изнасилване от НК.
Поради гореизложените съображения съдът
призна подсъдимия Р.А.А. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.1, т.2, предл.първо
и второ във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
По изложените по-горе съображения
съдът призна подс.Р.А.А. за невинен в това, да е осъществил деянието при
условията на опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.„б” от НК, поради което го оправда
в тази част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.152, ал.3, т.5
във вр. с ал.1, т.2, предл.първо и второ във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б”
от НК.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Р.А.А. престъпление е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления.Завишена е обществената опасност и на подсъдимия, тъй като от приложената справка за
съдимост се установява, че до момента многократно е осъждан за престъпления от общ характер, в това число и на два пъти за изнасилване,
наказанията, по които е
изтърпявал ефективно.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита многобройните осъждания на подс.А.
извън квалификацията на деянието, възрастта и здравословното състояние на
пострадалата.Тези многобройни
осъждания обуславят една завишена степен на обществена опасност на подс.А. и изразяват нежеланието му да съобразява поведението
си с установените законови правила.Явно наложените му наказания не са постигнали
в пълнота целите на личната превенция.Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът цени направените частични самопризнания на
досъдебното и съдебното производство, сравнително ниската обща и правна
култура на подсъдимия.Съдът
счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.При съвкупната
преценка на изложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразявайки и
размера на налаганите му до момента наказания за престъпления от общ характер,
съдът счете, че на подс.А. следва да се наложи
наказание при баланс
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в размер на ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не са налице условията за приложението на чл.66, ал.1
от НК, поради което подс.Р.А.А. следва да изтърпи наложеното наказание лишаване
от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за
извършено престъпление от общ характер подсъдимият Р.А.А., следва да заплати по
сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса
разноски в размер на 230.30 / Двеста и тридесет лв. и 30 ст. / лева.
Подс.Р.А.А. следва да заплати в полза на държавата
и по сметка на Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер
на 748.00 / седемстотин четиридесет и осем / лева.
Тъй като бе признат за виновен и осъден за
извършено престъпление подс.Р.А.А. следва да заплати в полза на държавата и по
сметка на Националното бюро за правна помощ-София направените по досъдебно
производство № 275/2019 г. по описа на РУ МВР-Севлиево разноски в размер на
230.00 / двеста и тридесет / лева, представляващи изплатен адвокатски хонорар
за предоставена правна помощ - процесуално представителство пред органите на
досъдебното производство от служебен защитник - адвокат Г.К.Г. ***, определен и
назначен по реда на ЗПрП.
За веществените доказателства
Веществените доказателства – цветен чаршаф с
размери 1,40 х 2.00 м., ластична пола от текстил и дамска блуза с дълъг ръкав,
след влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на собственика им – свид.Б.М.А..
Веществените доказателства – натривка от влагалище
и от преддверие на влагалище и натривка от лигавица на устна кухина и от глава
на пенис, след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожат.
На осн. чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в
полза на държавата вещественото доказателство, което принадлежи на подсъдимия Р.А.А.
и е послужило за извършването на престъплението – 1бр. газов сигнален пистолет
„Волтран 99“ със сериен номер v380271 в кожен кобур, намиращ се на съхранение в
служба КОС при РУ МВР Севлиево.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
