Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260029
гр. Б., 06.06.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б.,
V граждански състав в публично заседание на двадесет и трети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието
на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No
272 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- В.Ц.Д. *** ответника са съсобственици на следния недвижим имот:
Жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
по КККР на гр. Б., с площ от 64.40 кв.м., заедно с прилежащите му мазе ** с
площ от 5.7 кв.м. и 3.24% ид.ч. от общите части на
сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, ***, над
обекта: ***. Излага, че поради системен психически тормоз и отправени към нея
заплахи, на 09.02.2020 г. е принудена да напусне посоченото съсобствено жилище и
да живее под наем. Твърди, че след освобождаване на жилището е отправила
нотариална покана, чрез която претендира обезщетение на основание чл. 31, ал. 2
от ЗС в размер на 250.00 лв. месечно, като същата е връчена на ответника на
13.02.2020 г. чрез нотариус Т.Р.. Поддържа, че невъзможността да ползва
собственото си жилище се обуславя от доказаното по съдебен ред, упражнено
спрямо нея домашно насилие, по силата на Решение No ***г.
на РС- Б., постановено по гр. д. No ***г. и потвърдено
с решение на Софийски окръжен съд. Сочи, че отказът от заплащане на
претендираното обезщетение поставя ответникът в забава от датата на получаване
на поканата, поради което претендира лихва за забава върху месечното
обезщетение в общ размер на 164.24 лв., за периода 13.02.2020 г. – 10.02.2021
г., представляваща сбор от дължимата лихва. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати на
основание чл. 31, ал. 1 от ЗС сумата от 3250.00 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на
съсобствения имот за периода 13.02.2020 г. до 10.02.2021 г. (датата на
предявяване на иска), сумата от 164.24 лв., представляваща лихва за
забава върху претендираното месечно обезщетение, за периода 13.02.2020 г. до
10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът- Й.Г.К., в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си
изразява становище за неоснователност на исковете. Сочи, че процесният недвижим
имот е съсобствен и ищецът по собствена инициатива е напуснал жилището. Оспорва
срока и исканият размер на обезщетението, като заявява, че същият е завишен
значително и не е съобразен с местоположението на имота, който е отдалечен от
центъра и се намира в краен квартал на гр. Б.. Излага, че действително му е
отправена нотариална покана, но на 24.02.2020 г. ищцата е получила нотариален
отговор, с който изрично ответникът декларира, че не възразява и не е пречил с
каквото и да било ищцата да ползва жилището. Твърди, че ползването на жилището
е било спокойно и безконфликтно до момента, в който ищцата с поведението си е
влошила отношенията с ответника. Заявява, че не възразява да постигнат
евентуална спогодба с ищцата. Претендира и
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно между страните, че са съсобственици на процесния
имот, както и че ищцата е отпратила нотариална покана на ответника във връзка с
претендираното обезщетение.
Видно и от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот No ***г. на нотариус No
*** по РНК, с район на действие РС- Б., на 23.03.2017 г. ищецът В.Ц.Д. и
ответника Й.Г. К. са закупили следния недвижим имот: Жилище, апартамент,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б.,
с адрес на имота: гр. Б., ул. “****” No ***, ет. ** ап.
**, с площ от 64.40 кв.м., заедно с прилежащите му мазе ** с площ от 5.7 кв.м.
и 3.24% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, ***, над обекта: ***.
С Нотариална покана с рег. **** от 10.02.2020 г. на нотариус No *** по РНК, с район на действие РС- Б., В.Ц.Д. е
отправила покана до Й.Г. К. за претендирано от нея обезщетение за ползване на
така посочения съсобствен техен недвижим имот, представляващ жилище апартамент,
в размер на 250.00 лв. месечно, считано от деня на получаване на поканата, поради
невъзможността й да ползва същото по предназначение и реалното му ползване от
него. Поканата е връчена на ответника на 13.02.2020 г., видно от направеното
нотариално удостоверяване на това с рег. No ***/***г.
Видно от заверено копие на Нотариален отговор с рег. No ***/***г. на нотариус No *** по РНК, с район на действие
РС- Б., със същия Й.Г. К. е отправил насрещни искания към В.Ц.Д., както и е
посочил, че тя не е лишена от прякото служене с вещта, като той не е възразявал
с преки или конклудентни действия да ползва общата
вещ. Нотариалният отговор е връчен на ищеца на 21.02.2020 г., съгласно
направеното нотариално удостоверяване на това от 24.02.2020 г.
От заверени копия на Решение от ***г. и Заповед за защита от ***г. по гр.
д. No ***г. по описа на РС- Б., и Решение от ***г. по гр. д.
No ***г. по описа на Софийски окръжен съд се установява,
че с решението на РС- Б. на ответника Й.Г.К. за извършен от него акт за домашно
насилие на 29.03.2020 г. над ищеца В.Ц.Д. са наложено мерки за защита,
включващи забрана да я приближава на по-малко от 100 метра за срок от 6 месеца.
Решението на РС- Б. е потвърдено с решението на СОС и влязло в сила на ***г.
От заключението на изготвената по делото и приета съдебно-техническа
експертиза на вещото лице П.П. се установява, че средният месечен пазарен наем
на процесното жилище за 2021 г. е в размер на 370.00 лв. на месец, за 2020 г. е
в размер на 347.00 лв. на месец, а общ общо за процесния период е в размер на
4159.89 лв., като за дела на ищеца от 1/2 ид.ч. е 2079.94
лв., кръгло 2080.00 лв. За същото жилище, но без обзавеждане, средният месечен
пазарен наем за 2021 г. е в размер на 325.00 лв. на месец, за 2020 г. е в
размер на 306.00 лв. на месец, общ общо за процесния период е в размер на
3666.00 лв., а за 1/2 ид.ч. е 1833.00 лв.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице С. по приетата повторна съдебно-техническа експертиза, доколкото
същото не е оспорено от страните, а същевременно съдът отчита, че при
изготвянето му вещото лице е използвало сравнителния метод за определяне на
среден пазарен наем, като е изследван пазара на отдаване на подобни имоти под
наем за района за изследвания период в специализираните сайтове и при отчитане на
конкретните характеристики на процесния имот, а за определяне на пазарната цена
вещото лице П. е посочил, че е използвал и информация, получена при посещения
на обекта, както и други източници, и следователно неустановени такива, което
внася колебания у съда относно неговата правилност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл. 31, ал. ал. 2 от Закона за собствеността
/ЗС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като по силата на
чл. 31, ал. 2 от ЗС когато вещта се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, че с
ответника са съсобственици на процесния недвижим имот; че ответникът ползва
лично имота в обем, по-голям от притежавания от него дял в собствеността, респ.
че ползва и дела на ищеца; че ищецът е лишен от възможността да ползва имота съобразно правата си; че ищецът е отправил писмено поискване до ответника да
му предостави ползването на имота съобразно правата му, както и размера на дължимото обезщетение за
лишаването му от ползване на имота.
В случая не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че страните са съсобственици при равни права на процесния недвижим имот,
представляващ жилище, апартамент, както и че същият се ползва единствено от
ответника и конкретно през процесния период, за който се претендира
обезщетението – от 13.02.2020 г. до 10.02.2021 г. Съдът намира за установено предвид
събраните по делото доказателства за отношенията между страните, а именно
осъщественото от ответника домашно насилие над ищцата и издадена от съда
заповед за защита на ищцата, че ползването на съсобственото жилището от
ответника е лишило ищцата от възможността тя да го ползва.
Безспорно се установява също, че с нотариална покана, получена от ответника
на 13.02.2020 г., ищцата му е отправила писмено поискване за заплащане на
обезщетение за ползване на съсобствения им имот, считано от деня на получаване
на поканата. Следователно налице са всички посочени по-горе предпоставки за
дължимостта на претендираното обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Съгласно
заключението на вещото лице Б.С. по приетата повторна съдебно-техническа
експертиза, средният месечен пазарен наем на процесния апартамент за периода от
13.02.2020 г. до 10.02.2021 г. е в размер общо на 5147.00 лв. При това, за частта
на ищцата от 1/2 ид.ч. от правото на собственост
наемът е 2573.50 лв., като това е и дължимото й обезщетение за лишаването й от
ползването на съсобствения имот от ответника. Искът с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява
основателен до посочения размер, поради което ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2573.50 лв., а за разликата над посочения
размер до пълния предявен такъв от 3250.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По
иска за заплащане на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед
изводите на съда относно главния иск, то основателен е и акцесорният иск за
обезщетение за забава. По силата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Писменото поискване по чл. 31, ал.
2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава, в случая от 13.02.2020 г. Изчислено от съда с помощта на електронен продукт
за изчисляване на лихва – считано от датата на забава на всяко месечно
обезщетение за лишаване от ползване, то обезщетението за забава за целия период
от 14.03.2020 г. до 10.02.2021 г. е в размер на 119.94 лв. (= 21.80+20.07 + 18.21
+ 16.41 + 14.56 + 12.76 + 10.90 + 9.05 + 7.25 + 5.39 + 3.60 + 1.77). При това
искът е следва да бъда уважен до посочения размер от 141.77 лв., като за
разлика до пълния му предявен размер от 164.24 лв. искът се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
на спора и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да й заплати направените разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 1336.07 лв., от
които 143.15 лв. за държавна такса, 198.82 лв. за възнаграждение за вещо лице
по първоначална СТЕ, 198.82 лв. за възнаграждение за вещо лице по повторна СТЕ и
795.28 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 122.83 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Й.Г.К.,
ЛЧН ***, с адрес: ***, да заплати на В.Ц.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. “***” No *** вх. *, ап. **, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 2573.50 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и три лева и петдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 13.02.2020 г. до 10.02.2021 г. на съсобствен
недвижим имот- Жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул. “****” No ***, ет. ** ап. **, с площ от 64.40 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, ***, над обекта: ***,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 141.77 лв. /сто четиридесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение
за забава за периода от 12.03.2020 г.
до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 31, ал. 2 от ЗС за разликата над уважения размер от 2573.50 лв. до пълния
му предявен размер от 3250.00 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗД за
разликата над уважения размер от 141.77 лв. до
пълния му предявен размер от 164.24 лв.
ОСЪЖДА Й.Г.К.,
ЛЧН ***, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
на В.Ц.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. “***” No *** вх. *, ап. **, сумата от 1336.07 лв. /хиляда триста тридесет и шест
лева и седем стотинки/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “***”
No *** вх. *, ап. **, на основание 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на Й.Г.К., ЛЧН ***, с адрес: ***, сумата от 122.83 лв. /сто двадесет
и два лева и осемдесет и три стотинки/ за направените по настоящото дело
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :