Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…29.....ноември….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание на…ДВАНАДЕСЕТИ…НОЕМВРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....В.П.,…като…разгледа…..

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 812..…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от  В.  В.К. – ищца в първоинстанционното производство по гр.д.№334/2019г. по описа на Никополски районен съд, чрез пълномощника адв. Бл.К. срещу  постановеното по делото съдебно  решение №80/29.07.2019г.,с което   е отхвърлен предявеният от нея против ответника В.Л.К. ***, иск за издръжка с правно основание чл.144 от СК.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да уважи исковата  претенция.  Изтъква се, че ответникът може без особени затруднения да дава издръжка на  ищцата като негова пълнолетна дъщеря, тъй като същият притежава две моторни превозни средства, в трудоспособна възраст е и може да реализира доходи. Не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника адв. Бл.К., въззивната жалбоподателка поддържа становището, изложено във въззивната жалба.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника по същата – В.Л.К. – ответник в първата инстанция, чрез пълномощника адв. В. Иванов от АК-Плевен. В законния срок  не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, ответникът по въззивната жалба, чрез пълномощника адв. В. И. от АК-Плевен, изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени доказателства за  установяване на новонастъпили обстоятелства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

 

Въззивната жалба на  В.В.К.  - ищца в първоинстанционното производство по гр.д.№334/2019г. по описа на Никополски районен съд, срещу постановеното по делото  съдебно решение №80/29.07.2019г.,  е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА 

Разгледана по същество  е    НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№334/2019г. по описа на Никополски районен съд,  е образувано на основание   иск с правно основание чл.144 от СК – за присъждане на издръжка на пълнолетно учащо се дете, предявен от ищцата В.В.К., родена през 2001г.(понастоящем въззивна жалбоподателка) чрез пълномощника адв. Бл.К., против ответника В.Л.К. *** ( понастоящем ответник по въззивната жалба)

В исковата молба се твърди следното:

Ответникът е баща на ищцата. С решение №52/23.04.2008г., постановено по гр.д.0215/2007г. но РС-Никопол, същият е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка от 60лв. В момента ищцата е на 18 години, живее с майка си в Кипър и е ученичка в професионално-техническо училище за образование и подготовка в гр. Паралимни. Същата се нуждае от издръжка, тъй като с физическото й израстване нуждите многократно са се увеличили. Не разполага с доходи, от които да се издържа сама. Ответникът има постоянна работа е редовен доход и е в състояние да заплаща месечна издръжка по 150лв. Прави се искане на основание чл.144 от СК ответникът да бъде осъден  да заплаща на ищцата месечна издръжка от 150лв., считано от подаване на исковата молба.

Ответникът е  подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил  предявеният иск. Възразил е, че няма доказателства дали  за учебната 2019-2020г. ищцата е ученичка – редовно обучение в средно учебно заведение.Ответникът реализира доход от трудово възнаграждение в размер около минималната работна заплаща, което не му позволява без особени затруднения да заплаща издръжка на ищцата.

По делото са събрани писмени доказателства.

Граждански състав на РС-Никопол се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение № 80/29.07.2019г., с което е отхвърлил изцяло иска като неоснователен.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО,  ДОПУСТИМО и  ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или недопустимост на съдебния акт.

  За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание  по чл.144 от СК. – Иск за издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител. Съгласно текста на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на  двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Горните фактически предпоставки следва да бъдат осъществени  едновременно.

Какви са данните в случая? – Ищцата в първоинстанционното производство (понастоящем въззивна жалбоподателка) В.В.К. е дъщеря на ответника ( и ответник по въззивната жалба) В.Л.К.. Същата е родена на ***г. и към подаване на исковата молба -20.06.2019г., е била пълнолетна, т.е. навършила 18 години, без да е навършила 20-годишна възраст. От представените писмени доказателства на гръцки език в заверен превод на български, се установява, че за учебната 2019-2010г. същата е ученичка  в трети клас на Техническо  и професионално училище за обучение и подготовка в гр.Паралимни, Кипър.(Съдът приема, че се касае за средно училище съобразно учебната система на Кипър). Няма данни ищцата да реализира доходи и да притежава някакви имущества.

Ответникът В.К., по време на разглеждане на делото в първа инстанция, е работил като шофьор  в търговско дружество „***“-ЕООД и е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 563.36лв,т.е. около минималната работна заплата за страната. Пред въззивната инстанция е представил доказателства, че е регистриран в Бюрото по труда като безработен и съгласно Разпореждане №141-06-131-1/05.09.2019г.на ТП на НОИ-Плевен, за периода от 20.08.2019г. до 19.12.2019г. му е отпуснато обезщетение за безработица в размер на 9.00лв. дневно. От Удостоверение по декларирани данни  изх.№**********/17.07.2019г., издадено от Община-Никопол, се установява, че същият е декларирал две моторни превозни средства: Автомобил Марка „***“, Модел **, рег.№ЕН**– деклариран през 2016г. и Лек автомобил, марка „***“, Модел *, Рег.№ЕН***, деклариран 2018г. От представените регистрационни талони на двете МПС-та, се установява, че първоначалната регистрация на автомобила“***“ е  извършена през 1997, а на автомобила „***“ – през 2004. Няма данни ответникът да притежава недвижими имоти или други имущества.

При така установените фактически положения, въззивният съд приема следното:

Ищцата В.В.К. е доказала  активната си легитимация  на лице, търсещо издръжка по чл.144 от СК, тъй като е пълнолетна учаща в  редовна форма  на  обучение в средно учебно заведение,   не е навършила 20-годишна възраст и не притежава доходи и имущества, от които да се издържа.

Ответникът В.К. който е неин баща обаче е безработен. Временно получава обезщетение  за безработица в размер на 9лв.-дневно или 270лв. месечно. Няма данни да притежава недвижими имоти,  парични влогове, акции, ценни книжа и пр. Декларираните от него два леки автомобила с първоначални регистрации през 1997г. и 2004г., са вещи с невисока стойност, които не могат да бъдат източник на доход.  При това положение, съдът приема, че ответникът  не може да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря, без особени затруднения, а точно обратно даването на издръжка би го затруднило значително..

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и прави изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. – Издръжката на пълнолетно учащо се дете не се дължи от родителя безусловно, а само до колкото не му създава особени затруднения. При положение, че родителят ответник е безработен и не притежава имущества, от които може да реализира доход, присъждане на издръжка в негова тежест би му създало значителни затруднения.

С оглед изхода на въззивното производство и направеното искане от пълномощника на въззиваемия,  въззивната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 400лв. – адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.280,ал.3,т.2 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК

 

             Р    Е   Ш     И   :

 

 ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО  РЕШЕНИЕ №80/29.07.2019г. на Никополски районен съд, постановено по гр.д.№334/2019г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА В.В.К. да заплати на В.  Л.К. на основание чл.78 от ГПК, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 400лв.( четиристотин лв.) адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: