№ 632
гр. Б., 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120201961 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на К. Д. К. с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 22-0769-000368/28.03.2023 г. издадено от Началник сектор в
ОД на МВР, Сектор ,, Пътна полиция‘‘- Б., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП в частта, с която му е наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа
жалбата.
Административнонаказващият орган – Началник сектор в ОД на МВР, Сектор ,,Пътна
полиция“-Б., редовно призовани, представител не се явява. Приложено по делото е писмено
становище, с което се моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, видно от приложената разписка на
(л.5 от делото) НП е било връчено на 09.05.2023г., а жалбата е подадена на 10.05.2023 г. от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът,
приема, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.08.2022 г., около 17,30 часа, по път I-9, на входа на село М., до Г. в посока
1
центъра, жалбоподателят К. управлявал собственият си лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „250Д“ с рег.№ ... и бил спрян за извършване на проверка от полицейски служители в
сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР- Б.. В хода на проверката актосъставителят Х.
установил, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е регистриран по
надлежния ред, като бил със служебно прекратена регистрация от 20.12.2022г. на основание
чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
За установеното нарушение актосъставителят съставил срещу жалбоподателя АУАН. С
мотивирана резолюция наказващия орган прекратил административнонказателното
производство и преписката била изпратена в РП – Б., поради това, че деянието съдържало
признаците на престъпление. С постановление от 17.02.2023г. прокурор при БРП
постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били
върнати отново в ОД МВР – Б., Сектор ‘‘ПП‘‘. На 28.03.2022г. Началник сектор в ОД на
МВР, Сектор ,, Пътна полиция‘‘-Б., издал атакуваното наказателно постановление.
На 09.05.2023г., наказателното постановление било връчено на жалбоподателя, който
още на същата дата заплатил наложената му глоба в 80 % от нейния размер, съобразно
указаното в НП и по посочената банкова сметка. По делото е приложено разписката от
която е видно, че е заплатил глоба в размер на 160 лева. /л.6/ с получател ОД МВР.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но
заявява, че не е бил уведомен, че регистрацията му е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът счита, че на основание чл. 79б, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.63г от ЗАНН,
наказателното постановление в частта относно наложеното наказание „глоба“ следва да се
прекрати. Съгласно чл.79б, ал.1 ЗАНН-в случай, че нарушителят не желае да обжалва
наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-
дневен срок от връчване на наказателното постановление 80% от нейния размер, освен ако
специален закон предвижда намален размер на глобата, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба - в случаите по ал.1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно
наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал
наказателното постановление и в срока по ал.1 е заплатил глобата, производството по
разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г. Видно от
материалите по делото на 09.05.2023 г. жалбоподателят е заплатил сумата от 160 лева - 80%
от наложената с процесното НП глоба, т.е той се е възползвал от дадената от закона
възможност и в 14-дневен срок от връчване на НП доброволно е заплатил 80 % от размера
на наложената глоба. С оглед на изложеното и на основание чл. 79б, ал.2 от ЗАНН съдът
приема, че НП досежно наказанието „Глоба“ е влязло в сила от датата на плащането
2
(09.05.2023 г.), поради което и на основание чл. 63г ЗАНН производството в тази му част
следва да се прекрати.
С наказателното постановление обаче е било наложено и наказание „Лишаване от
право“. В този случай, съгласно чл. 79б, ал. 3 ЗАНН наказателното постановление подлежи
на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, поради което и
проверката на съда следва да се разпростре само в тази част, каквото е и искането на
жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – П. Н. на
длъжност Началник сектор в ОД на МВР, Сектор ,,Пътна полиция“- Б., (Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР на л.19-20 по делото). АУАН също е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, считан от Постановлението на прокурора за отказ да
образува ДП. Б.кият районен съд счита, че при издаването на акта и НП не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП – „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“. А съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП – „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство“. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне
на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За да може да бъде законосъобразно реализирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя, то нарушението трябва да съдържа всички признаци от
обективна и субективна страна. В конкретния случай от обективна страна действително се
установява, че жалбоподателя е управлявал собственият си лек автомобил, като
регистрацията на последния е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
От субективна страна обаче, съдът счита, че не се доказа вмененото нарушение, поради
което и извършеното от К. неправилно е било квалифицирано като административно
нарушение.
За да се ангажира отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо от субективна страна да се установи по категоричен начин, че същият е знаел,
че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация- т.е. подведеното под
3
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му
деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОД МВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност", считано от 20.12.2022
г., но за това действие към 05.01.2023 г. не е уведомен собственикът на автомобила, видно
от приложената на л. 14 докладна записка, в която е записано, че от страна на сектор ,,ПП‘‘
не е било изпращано уведомление до собственика на МПС за предприетите действия по
служебно прекратяване на регистрацията. Следователно наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на автомобила е
императивно задължение, което ако не е реализирано, то в случая не е налице фактическият
състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№2/05.04.2023г., по т.д. №3/2022 г на ООС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС- "Не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание
водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство".
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1
ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление в обжалваната част следва да се отмени изцяло, а в останалата част
производството следва да бъде прекратено, тъй като НП е влязло в сила и не подлежи на
съдебен контрол.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63г във вр. с
чл. 79б, ал.2, от ЗАНН, Б.ки районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-000368/28.03.2023 г. издадено от
Началник сектор в ОД на МВР, Сектор ,, Пътна полиция‘‘- Б. в ЧАСТТА, в която на К. Д. К.
с ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от
ЗДвП е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца".
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 1961/2023 г. по описа на БРС в
необжалваната ЧАСТ на Наказателно постановление № 22-0769-000368/28.03.2023 г.
издадено от Началник сектор в ОД на МВР, Сектор ,,Пътна полиция‘‘- Б., по отношение на
наложеното на жалбоподателя наказание "Глоба" в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд - Б. в
7-дневен срок от съобщаването му на страните в частта, с която е прекратено частично
производството по делото, имаща характер на определение.
РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5