Р
Е Ш Е Н И Е
№
114
гр. Разград, 20.10.2020 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 166 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 КСО.
Постъпила е жалба от Б. Я. Ш. от
с. Т., общ. И., против Решение № Ц 1012-16-45/1
от 19.08.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено
Разпореждане № Ц 2140-16-19 от 29.06.2020 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване. С потвърденото разпореждане на основание чл. 68, ал. 3 КСО на
жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 05.03.2020 г. В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви. Иска се решението да бъде отменено с присъждане на разноските по
делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление вх. №
Ц2113-16-5/05.03.2020 г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Към датата на
заявлението е имал навършени 66 години и 6 месеца, и осигурителен стаж от III
категория труд 16 години, 6 месеца и 4 дни. В този стаж се включва времето на
отбиване на наборна военна служба от 2 години, 2 месеца и 18 дни, която е била
премината през периода 15.09.1972 г. – 02.12.1974 г., видно от представената
военна книжка и удостоверение № 443 от 02.12.1974 г. от под. 2460 – Девня.
Ръководителят по пенсионно осигуряване е изключил този период от действителния
осигурителен стаж, като е счел за такъв само 14 години, 3 месеца и 16 дни. Поради
това е заключил, че заявителят няма 15 години действителен осигурителен стаж и
на основание чл. 68, ал. 3 КСО с Разпореждане № Ц 2140-16-19 от 29.06.2020 г. е
отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е било обжалвано
по административен ред и с оспореното пред съда Решение № Ц 1012-16-45/1 от 19.08.2020
г. ръководителят на ТП на НОИ – Разград го е потвърдил с мотиви, че времето на
отбиване на редовната военна служба не е действително положен стаж по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
По силата на чл. 117,
ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1, б. „а“ във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО ръководителя
на ТП на НОИ – Разград е овластен да се произнася по
жалби срещу разпореждания за отказ за отпускане на пенсии. Решението е
подписано от Д. К. – началник отдел Административен в ТП на НОИ – Разград,
упълномощена от подуправителя на НОИ със Заповед № 3441/07.08.2020 г. да
изпълнява задълженията на незаетата длъжност директор на ТП на НОИ – Разград,
считано от 10.08.2020 г. Следователно административният акт е издаден от
компетентен орган.
Решението е в
надлежната писмена форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и при
издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Изложени са
конкретни и ясни фактически и правни съображения на органа, поради което
неоснователно е оплакването по жалбата за липса на мотиви.
Оспореният
административен акт обаче противоречи на материалноправните разпоредби на КСО.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата
на подаването на заявлението необходимата възраст е 66 години и 6 месеца, и
жалбоподателят отговаря на това условие. По делото е спорен въпросът дали има най-малко
15 години действителен осигурителен стаж.
Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба. В чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж е предвидено, че за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
При положение, че законодателят изрично е
признал периодът на наборната служба като осигурителен стаж при пенсиониране,
не може да се обсъжда дали той е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
Допълнителен аргумент в подкрепа на
извода, че се касае до действителен осигурителен стаж, е разпоредбата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. Жалбоподателят е отбил редовната си военна служба през периода
1972 – 1974 г. при действието на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите, съгласно който се зачита за трудов стаж от III категория
изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство. Към този момент е
действал чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България, съгласно който военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се
намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и
сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския,
войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във
Въоръжените сили. Като срочно служещ от войнишкия състав жалбоподателят е
положил действителен осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен при
пенсиониране. Приемайки обратното, административният орган е приложил
неправилно материалния закон и решението му подлежи на отмяна на основание чл.
146, т. 4 АПК.
В подкрепа на горното е и съдебната
практика, изразена в Решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10591/2017 г., VI о., Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1300/2019 г., VI о., Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
890/2020 г., VI о., и много други.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ Ц 1012-16-45/1 от 19.08.2020 г. на ръководителя
на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № Ц 2140-16-19 от 29.06.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне по
заявлението на Б.
Я. Ш. при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да
заплати на Б. Я. Ш. от с. Т. за разноски по делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.