РЕШЕНИЕ
№ 15298
гр. С., 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110101435 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от "ТС" ЕАД искова молба, уточнена с молба с вх. №
60046/22.02.2024 г., срещу ответниците Р. Г. Г., П. Г. Г.-М., Б. Д. К., Т. Д. Ц., Г. Д. К., Н.
Д. В. и В. К. Р., както и срещу В. Г. К. и Л. Г. К., в качеството им на наследници на Н.
Е. К., починала на 14.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че Н. Е. К., както и Р. Г. Г., П. Г. Г.-М., Б. Д. К., Т. Д.
Ц., Г. Д. К., Н. Д. В. и В. К. Р., били потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ
и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в
качеството си на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № ******, в периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г.,
поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на
енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на потребители в гр. С., съгласно
които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от
дружеството фактури на неговата интернет страница. Н. Е. К., Р. Г. Г., П. Г. Г.-М., Б. Д.
К., Т. Д. Ц., Г. Д. К., Н. Д. В. и В. К. Р. ползвали доставената от ищеца топлинна
1
енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатили дължимата от тях цена на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост,
като услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се извършвала "Т" ООД.
През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края фирмата за дялово разпределеине изготвяла изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собствен на
ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за
топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Предвид
настъпилата към датата на подаване на исковата молба смърт на Н. Е. К., исковата
претенция в припадащата се на починалата част е насочена срещу нейните наследници
по закон В. Г. К. и Л. Г. К.. В уточнителната молба от 22.02.2024 г. са посочени
изрично надлежните ответници по делото и квотите на отговорност на всеки от тях за
процесните задължения. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да
бъдат уважени изцяло предявените срещу ответниците искове, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответниците
за отговор, като такива са подадени в срок от Б. Д. К., Н. Д. В. и Т. Д. Ц. /чрез особен
представител/, както и от В. Г. К., Л. Г. К., Р. Г. Г. и П. Г. Г.-М..
Б. Д. К., Н. Д. В. и Т. Д. Ц. оспорват предявените срещу тях искове като
неоснователни и молят да бъдат отхвърлени в цялост. Б. К. поддържа, че процесният
имот не бил обитаем повече от десет години, както и че починалата Н. Е. К. имала и
други наследници, освен посочените от ищеца. Н. В. оспорва в цялост изложените в
исковата молба фактически твърдения относно наличието на облигационно
правоотношение между страните с предмет продажба и реално извършена доставка на
топлинна енергия в процесния имот, като сочи, че била направила отказ от
наследството на починалия собственик на имота. Т. Ц. /чрез особен представител/
оспорва твърденията на ищеца, че била собственик на процесния имот, съответно – че
се намирала в договорни правоотношения с ищеца, както и че същият реално е
доставил до имота топлинна енергия на претендираната стойност през исковия период.
Релевирала е и възражение за изтекла погасителна давност спрямо процесните
вземания.
С подадения от В. К., Л. К., Р. Г. и П. Г.-М. отговор на исковата молба се твърди
плащане на претендираните от тях процесни вземания. В становище от 19.04.2024 г.
ищецът потвърждава изплащането на процесните задължения, претендирани от тези
ответници.
На ответниците Г. Д. К. и В. К. Р. са връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея, съответно – на 04.03.2024 г. и 10.04.2024 г., но отговор в срок
2
не е подаден от тях.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. надлежно
упълномощеният процесуален представител на ответниците Б. Д. К. и В. К. Р. е
направил признание на предявените срещу тях искови претенции. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ответника Т. Д. Ц. е заявил изрично, че не
оспорва твърдените в исковата молба факти относно количеството, цената и
изчисляването на потребената в процесния имот топлинна енергия.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството "Т" ООД не
изразява становище по исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149
и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. Г. Г., П. Г. Г.-М., Б. Д. К., Т. Д. Ц., Г. Д. К.,
Н. Д. В. и В. К. Р., както и срещу В. Г. К. и Л. Г. К., в качеството им на наследници на
Н. Е. К., да заплатят на "ТС" ЕАД в условията на разделна отговорност при квоти
съответно 3/36:3/36:2/36:2/36:2/36:6/36:12/36:3/36:3/36 задълженията, начислени за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. №
******, както следва: 1/ 1244,95 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ 242,64 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г.
върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ 20,16 лева,
представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 4/ 4,99 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху претендираната цена за услугата
„дялово разпределение“. Вземанията, претендирани от всеки един от ответниците са
конкретизирани от ищеца в молба с вх. № 60046/22.02.2024 г. /л. 41 от делото/.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Предявената претенция за установяване дължимостта на
3
начислената върху претендираната главница лихва за забава с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от главното задължение за заплащане цената на доставената
топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците са
били потребители на топлинна енергия през исковия период, е необходимо "ТС" ЕАД
да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същите са били собственици
или вещни ползватели на процесния имот в този период. От представения по делото
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. №
4
90 от 07.07.1978 г. /вж. л. 207 и л. 13/, се установява, че процесният топлоснабден имот
е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност от В. С. И. и С.Ц.а И..
Така придобитото право на собственост е декларирано от двамата в подадени данъчни
декларации за церите на ЗМДТ /вж. л. 189 и сл./. В приложените към исковата молба
фактури и списък на етажни собственици, както и в документите, представени от
трето лице-помагач, като потребител на потребената в процесния имот топлинна
енергия е вписан именно В. С. И.. Съгласно удостоверение за наследници от
25.05.2022 г., починалият на 02.02.2000 г. В. С. И. е оставил за свои наследници по
закон единствено братя и сестри, сред които: 1/ Е. С.И., починал на 25.08.2001 г. и
оставил за свои наследници 1.1/ Н. Е. К., починала на 14.07.2022 г., с наследници
ответниците В. Г. К. и Л. Г. К., и 1.2/ Снежанка Е. Г., починала на 04.03.2006 г., с
наследници ответниците Р. Г. Г. и П. Г. Г.-М.; 2/ С. С. И., починала на 20.07.1995 г.,
съответно – заместена от своите наследници по закон 2.1/ М. Б. Г., починала на
08.06.2021 г., с наследници ответниците Б. Д. К., Т. Д. Ц. и Г. Д. К., и 2.2/ С. Б.. Г..,
починала на 12.11.1992 г., съответно – заместена от своя наследник по закон и
ответник по делото Н. Д. В., и 3/ Е. И. С., починала на 18.11.1983 г., съответно –
заместена от своя наследник по закон и ответник по делото В. К. Р.. По делото няма
данни правото на собственост върху процесния топлоснабден имот да е било
прехвърляно от придобилите го лица /В. С. И. и С. Ц. И./ или от техните наследници,
нито върху него да е било учредено право на ползване спрямо конкретно лице. Не са
ангажирани доказателства в хода на производството ответниците или трети за спора
лица да са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество с
предмет продажба и доставка на топлинна енергия в имота чрез нарочна молба,
изявление или декларация за откриване на партида.
Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, ответниците Р. Г. Г., П. Г. Г.-М., Б. Д. К., Т. Д. Ц., Г. Д. К., Н. Д. В., В. К.
Р., В. Г. К. и Л. Г. К. се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди за
потребената такава в процесния апартамент, предвид притежаваното от тях право на
собственост при квоти съответно от по 3/36:3/36:2/36:2/36:2/36:6/36:12/36:3/36:3/36
идеални части. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения,
нито данни някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу
общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от
„Т С." ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в
сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за тях. Следователно,
доказано е по делото принципното съществуване на облигационно правоотношение
между ищцовото дружество и всеки един от деветимата ответници. То произтича от
5
съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответниците, като потребители на
топлинна енергия, дължат заплащане цената на отдадената за собствения им
недвижим имот такава.
В съответствие с така установеното, на 18.03.2024 г. ответниците В. К., Л. К., Р.
Г. и П. Г.-М. са заплатили претендираните от тях процесни вземания в цялост /вж. л.
88 и сл., съответно – л. 102 от делото/, поради което предявените срещу тях искове
следва да бъдат отхвърлени поради извършеното в хода на процеса плащане.
В проведеното на 11.03.2025 г. открито съдебно заседание ответниците Б. Д. К.
и В. К. Р. са признали предявените срещу тях искови претенции, чрез своя надлежно
упълномощен за това процесуален представител. Така направеното от ответниците
признание съдът цени и съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК с оглед събрания в
хода на производството доказателствен материал и изложеното по-горе за наличие на
притежавано от ответниците качество на потребители на топлинната енергия,
доставена в процесния имот през исковия период. Поради това, предявените срещу Б.
Д. К. и В. К. Р. искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени до
пълния размер на предявените вземания.
Изцяло основателни се явяват и исковите претенции, предявени срещу
ответника Г. Д. К.. От една страна, тяхната основателност се установява от
доказателствата по делото досежно притежаваното от ответника право на собственост
върху идеални части от процесния имот в качеството му на наследник на В. С И. От
друга страна следва да се съобрази, че Г. К. не е подал отговор в срок на исковата
молба, съответно – не е оспорил своевременно, в рамките на установените
преклузивни срокове, фактическите твърдения, въз основа на които ищцовото
дружество е обосновало претенциите си срещу него.
Предявените срещу ответника Т. Д. Ц. искове са частично основателни. Както
бе изложено, доказано е наличието на притежавано и от този ответник качество на
потребител на топлинната енергия, доставена в процесния имот през исковия период.
Процесуалният представител на страната изрично е заявил в проведеното на
11.03.2025 г. открито съдебно заседание, че не оспорва твърдените в исковата молба
факти относно количеството, цената и изчисляването на потребената в процесния
имот топлинна енергия. Поради това е установена принципната основателност на
исковите претенции, предявени срещу Т. Д. Ц.. В отговора на исковата молба обаче е
направено възражение за погасяване по давност на процесните вземания, което съдът
намира за частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
6
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на "ТС" ЕАД месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото исковата молба по делото е подадена
на 09.01.2024 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца срещу ответника Ц. за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. в общ размер на
16,72 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, са погасени по давност.
Доколкото част от главното вземане за цена на топлинна енергия, отнасящо се за
периода от м. май до м. октомври 2020 г. е погасено по давност, погасена се явява и
лихвата за забава, дължима върху погасеното по давност главно вземане, възлизаща
на сумата от 3,13 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Следователно
предявените срещу Т. Д. Ц. искове за заплащане на главница и лихва за забава за
доставена топлинна енергия следва да бъдат уважени до сумите съответно от 52,44
лева и 10,35 лева, а за разликата до пълните предявени размери – да бъдат отхвърлени
като неоснователни. По отношение на вземанията за дялово разпределение не е
настъпила погасителна давност, с оглед началната дата, от която същите се
претендират – от м. ноември 2020 г., поради което тези искове се явяват изцяло
основателни.
Изцяло неоснователни обаче са исковете, предявени срещу ответника Н. Д. В..
С отговора на исковата молба същата е представила удостоверение с изх. №
92974/30.09.2024 г., издадено от Софийски районен съд, 37-ми състав, от което се
установява, че страната е заявила отказ от наследството на наследодателя си В.
Стоянов Иванов, вписан в особената книга на съда под № 2095/30.09.2024 г. Въз
основа на така извършения отказ Н. В. е загубила качеството си на наследник на В.
Иванов, поради което не се явява собственик на идеални части от процесния
топлоснабден имот, съответно – не носи отговорност за задълженията за потребената
7
в него топлинна енергия. От изложеното следва, че исковите претенции, предявени
срещу този ответник следва да се отхвърлят в цялост до пълните претендирани
размери.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците В. К., Л. К., Р. Г. и П. Г.-М. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцовото дружество разноски само за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 33,36 лева /по 8,34 лева всеки/, доколкото дължимата от
тях държавна такса е платена в хода на процеса. Ответниците, спрямо които исковите
претенции са уважени в цялост – Б. Д. К., В. К. Р. и Г. Д. К., дължат на ищеца разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 88,80 лева, от
които по 11,10 лева от Б. Д. К. и Г. Д. К., и 66,60 лева от В. К. Р.. Ответницата Т. Д. Ц.
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер от 313,95 лева за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител, съобразно
уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество
следва да заплати на ответницата Н. Д. В. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Д. К., ЕГН: **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл.
149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК: *********, сумата от
69,16 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане,
сумата от 13,48 лева – лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
12.12.2023 г. върху присъдената цена за доставена топлинна енергия, сумата от 1,12
лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане,
и сумата от 0,28 лева – лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
12.12.2023 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“,
представляващи 2/36 части от задълженията, начислени за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бл. ***, вх. *, ет. * ап. **, аб. № ******, както и сумата
от 11,10 лева, представляваща сторени в хода на първоинстанционното производство
разноски.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН: **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
8
вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 69,16 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата от 13,48 лева – лихва за забава, начислена за периода от
15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху присъдената цена за доставена топлинна енергия,
сумата от 1,12 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 0,28 лева – лихва за забава, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху претендираната цена за услугата
„дялово разпределение“, представляващи 2/36 части от задълженията, начислени за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бл. ***, вх. А, ет. *, ап.**, аб. №
******, както и сумата от 11,10 лева, представляваща сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА В. К. Р., ЕГН: **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 414,98 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата от 80,88 лева – лихва за забава, начислена за периода от
15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху присъдената цена за доставена топлинна енергия,
сумата от 6,72 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 1,66 лева – лихва за забава, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху претендираната цена за услугата
„дялово разпределение“, представляващи 12/36 части от задълженията, начислени за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. №
******, както и сумата от 66,60 лева, представляваща сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА Т. Д. Ц., ЕГН: **********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на "ТС" ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 52,44 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата от 10,35 лева – лихва за забава, начислена за периода от
15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху присъдената цена за доставена топлинна енергия,
сумата от 1,12 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 0,28 лева – лихва за забава, начислена за
9
периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху претендираната цена за услугата
„дялово разпределение“, представляващи 2/36 части от задълженията, начислени за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. №
******, както и сумата от 313,95 лева, представляваща сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТС" ЕАД, ЕИК: **********, срещу Т. Д. Ц., ЕГН:
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл.
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на цена за доставена топлинна енергия и
начислена върху същата лихва за забава за разликата над уважените размери от
52,44 лева и 10,35 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. до пълните
предявени размери съответно от 69,16 лева и 13,48 лева, поради погасяването им
по давност.
ОТХВЪРЛЯ в цялост предявените от "ТС" ЕАД, ЕИК: **********, срещу В.
Г. К., ЕГН: **********, Л. Г. К., ЕГН: **********, Р. Г. Г., ЕГН: **********, и П. Г.
Г.-М., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл.
149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците да заплати
на ищеца сумите от по 103,74 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до
окончателното изплащане, 20,22 лева – лихва за забава, начислена за периода от
15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху присъдената цена за доставена топлинна енергия,
1,68 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане,
и сумата от 0,42 лева – лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
12.12.2023 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“,
представляващи 3/36 части от задълженията, начислени за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бл. ***, вх. *, ет. *, ап.**, аб. № ******, поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН: **********, Л. Г. К., ЕГН: **********, Р. Г. Г., ЕГН:
**********, и П. Г. Г.-М., ЕГН: **********, да заплатят на "ТС" ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 33,36 лева в условията на
разделна отговорност при равни квоти /по 8,34 лева всеки/, представляваща сторени в
хода на първоинстанционното производство разноски.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от "ТС" ЕАД, ЕИК:
*********, срещу Н. Д. В., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
10
заплати на ищеца сумите от 207,49 лева – цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до
окончателното изплащане, 40,44 лева – лихва за забава, начислена за периода от
15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. върху присъдената цена за доставена топлинна енергия,
3,36 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане,
и сумата от 0,83 лева – лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
12.12.2023 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“,
представляващи 6/36 части от задълженията, начислени за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж. к. "Л", бл. ***, вх.*, ет. *, ап. **, аб. № ******.
ОСЪЖДА "ТС" ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на Н. Д. В., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480,00 лева, представляваща
сторени в хода на първоинстанционното производство разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – "Т" ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11